№ 1980
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110122726 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от Р. С. Б., искова молба
срещу ЗД „Б.И.“ АД, с която е предявена искова претенция с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2022 г. /датата, на която
застрахователят е отказал да изплати обезщетение/ до окончателното изплащане на
сумата.
С протоколно определение от 27.01.2023г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е
допуснато изменение на иска досежно размера, като претенцията е увеличена от
първоначално заявените 5000.00лв. на 8000.00лв.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
26.01.2022 г. около 16:20 ч. в гр. София, л.а. „Опел Вектра“ с ДК № РВ **** МК,
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ и
управляван от А. А., се движел по ул. „Лилия“ и на кръстовището с ул. „Вечерница“
при извършването на маневра ляв завой, отнел предимството на управлявания от
ищцата по път с предимство л.а. „Мерцедес GLA“ с ДК № СВ **** СК и реализирал
ПТП. Сочи, че причина за настъпване на ПТП са неправомерните действия на водача
на л.а. „Опел Вектра“ с ДК № РВ **** МК, който не съобразил поведението си с
правила на ЗДвП, и по-конкретно с чл.50, ал. 1 и виновно е причинил телесни
увреждания на ищцата. Поддържа, че участниците в ПТП нямали разногласия относно
причините и вината за реализирането на събитието и съставили двустранен
констативен протокол за ПТП. След ПТП ищцата се почувствала замаяна и имала
световъртеж, но тъй като била много уплашена, предпочела да се прибере у дома.
Впоследствие се появили силни болки в областта на врата и ограничена подвижност на
главата, които се засили и разпрострели от тила до плещите. На следващия ден ищцата
потърсила лекарска помощ, като след извършени прегледи и образни изследвания била
диагностицирана с травма на мускули и сухожилия на ниво шия. Сочи, че били
дадени указания да се лекува в домашни условия. Получената травма предизвикала
силни болки, които през първите седмици били интензивни. През възстановителния
1
период, следвало да изпълнява режим без физическа активност и натоварване, което
пречело на самообслужването, не можела да спи вечер и се чувствала напрегната.
ПТП-то повлияло негативно на ежедневието, но и на емоционалното състояние,
чувствала се непълноценна, затворила се в себе си, ограничила социалните си
контакти. Към настоящ момент не можела да преодолее стреса, сънувала кошмари и у
нея се появил страх да шофира. Поддържа, че на 07.02.2022 г. е депозирано искане за
обезвреда, по повод на което при ответника е заведена щета № **********, но с писмо
с изх. № НЩ – 857/10.02.2022 г. същият отказал да изплати обезщетение. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск, като претендира и законна лихва
считано от 10.02.2022 г. – датата, на която ответникът е отказал да изплати
обезщетението. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ЗД „Б.И.“ АД излага
съображения, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния л.а. „Опел Вектра“ с ДК № РВ
**** МК към датата на настъпване на произшествието. Оспорва се механизмът на
ПТП, като се сочи, че не се установява да са налице елементите на деликтната
отговорност, в това число и вината на водача на лекия автомобил, застрахован при
ответника, като се излагат съображения в тази насока. Релевират се доводи за случайно
събитие. Счита, че не са спазени правилата на чл. 3 от Наредба № 13-41 от 12.01.2019
г., а именно, че не е съставен протокол за ПТП с пострадали лица. Евентуално прави
възражение за съпричиняване, при твърдения, че ищцата е управлявала автомобила без
поставен предпазен колан. Твърди, че от представената медицинска документация не
може да се направи извод, че вследствие на инцидента ищцата е получила телесни
увреждания. Счита, че не се доказва продължителен срок на оплаквания, както и че са
неверни твърденията, че ищцата не е могла да се обслужва сама. Оспорва твърдението
събитието да се е отразило негативно върху психиката на ищцата. Оспорва
оздравителният процес да е бил продължителен, евентуално ако се установи такъв –
счита, че е следствие на поведението на пострадалия, както и на предходни
заболявания. Оспорва претенцията по размер и счита, че е прекомерно завишена.
Прави искане да се постанови решение, с което претенцията да бъде отхвърлена,
алтернативно размерът на претендираното обезщетение да бъде намален. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
С доклада по делото съдът е приел за съвместно разглеждане релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП - то в резултат от
поведението на ищеца, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя
2
– ответник.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП
между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № РВ
**** МК е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Не е спорно по делото, че на 26.01.2022г. в гр. София е настъпило ПТП между
застрахования при ответника лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № РВ **** МК и
управлявания от ищцата лек автомобил „Мерцедес GLA“ с ДК № СВ **** СК.
След анализ на приобщените по делото писмени доказателства, показанията на
разпитания свидетел А. А. и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, съдът изведе следния механизъм на настъпване на
произшествието, а именно: на 26.01.2022г., свидетелят А. А. управлявайки
застрахования при ответника лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № РВ **** МК се
движи в гр. София, кв. „Горна баня“ по ул. „Лилия“, като на кръстовището с ул.
„Вечерница“ предприема маневра завой наляво, без да пропусне движещият се с
предимство по ул. „Вечерница“ лек автомобил „Мерцедес GLA“ с ДК № СВ **** СК,
при което виновно причинява ПТП.
Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени
доказателства, в частност приложеното на л. 5 копие на двустранен констативен
протокол за ПТП. В насока изведения механизъм на произшествието са и показанията
на разпитания по делото свидетел А. А., водач на застрахования при ответника
автомобил „Опел Вектра“ с ДК № РВ **** МК /протокол л. 69 /, който по време на
разпита си заяви, че той е предизвикал ПТП-то, като шофирайки лекия автомобил
закъснял за ляв завой и ударил управлявания от ищцата „Мерцедес GLA“ с ДК № СВ
**** СК. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни,
хронологично издържани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. В
унисон с изведения механизъм е и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена. Самият водач на застрахования при ответника лек автомобил по време на
разпита му призна, че той е виновен за настъпване на произшествието, което изявление
се подкрепя и от заключението на вещото лице по СТЕ.
Не е спорно по делото, че действията на водача на лек автомобил „Опел Вектра“
с ДК № РВ **** МК, представляват граждански деликт. От заключението по
допуснатата съдебно- медицинска експертиза се установява, че в пряка причинна
връзка от произшествието ищецът Р. Б. е претърпяла следните травматични
увреждания: травма на мускули и сухожилия на ниво шия.
От заключението на вещото лице по СМЕ и показанията на свидетеля Николай
Калпачки се доказа по делото пълно и главно от ищеца, че е търпял неимуществени
вреди, болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, поради
което ответното дружество, в качеството му на застраховател на делинквента му
дължи обезщетение.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на размера му са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.
3
При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази, че съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ в пряка причинна връзка от
произшествието, ищецът е претърпял травматични увреждания - травма на мускули и
сухожилия на ниво шия, обстоятелството, че възстановителния период е продължил
около 20-25 дни, че видно от заключението на експерта с оглед травматичните
увреждане е била налична необходимост ищцата да приема обезболяващи
медикаменти, да спазва щадящ режим при покой за период от 10-14 дни, както и
необходимостта от поставяне на шийна яка. От показанията на свидетеля Калпачки
стана ясно, че след произшествието ищцата е имала оплаквания от болки в областта на
врата, че е посещавала лечебно заведение, чувствала е отпадналост и стрес, които
последици са вследствие на инцидента. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
доколкото същите в частта досежно телесните увреждания, периода на възстановяване
и затруднение при ищцата в чисто функционално придвижване кореспондират със
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза.
По изложената аргументация, след като съобрази изпитаните от ищцата болки и
страдания, тяхната продължителност, вида и характера на телесните увреждания,
благоприятните прогнози за пълно възстановяване както и периода, необходим за
възстановяване, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата
обезщетение в размер на 3000.00лв., който размер съответства и на социално
икономическите условия в страната съществуващи към датата на настъпване на
произшествието. Настоящият съдебен състав намира, че претенцията над уважената
част от 3000.00лв. до 8000.00лв. или за разликата от 5000.00лв. следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна, при съобразяване характера на причинените телесни
увреждания, периода за пълно възстановяване на същите и положителната прогноза за
пълно възстановяване на ищцата.
Тук е систематичното място съдът да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП - то в резултат от поведението
на ищеца, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
Съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно, доколкото
видно от заключението на вещото лице по СМЕ с оглед получените травми и
изведения механизъм на ПТП, ищцата е била с поставен предпазен обезопасителен
колан /л.62 по делото/.
В обобщение следва извода, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди
се явява частично основателна за сумата от 3000.00лв.
По искането за присъждане на лихва за забава.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, 2/ изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
4
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл.
106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела
да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от
датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение
първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
На л. 7 по делото е приложено копие на застрахователна претенция, изпратена
от ищеца до ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП, но липсват данни за датата, на която същата получена, за да
се определи коя от двете хипотези за изпадане на ответника в забава е приложима в
настоящия случай. С оглед изложеното следва да се приеме, че ответникът е в забава,
считано от 10.02.2022г., датата на която в отговор на заявената от ищеца претенция е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение / копие на отказ л. 8 /. Претенцията
за лихва е заявена именно от 10.02.2022г.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлената част на заявената
претенция, следва да бъдат разпределени разноските по делото. След допуснатото
изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК претенцията е заявена за 8000.00лв.,
уважената част е в размер на 3000.00лв., респективно отхвърлената в размер на
5000.00лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 1820.00лв., от които
320.00лв. – внесена държавна такса, 400.00лв. – внесен депозит за вещи лица и
1100.00лв. – адвокатско възнаграждение /договор л. 77/.
С оглед уважената част на иска, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 682.50лв.
На дружеството ответник следва да се признаят разноски в размер на 720.00лв.,
от които 500.00лв. – депозит за вещи лица, 120.00лв. – депозит за свидетел и 100.00лв.
– юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С оглед отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 450.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
/АДРЕС/, да заплати на Р. С. Б., ЕГН **********, с адрес: /АДРЕС/, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 3000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, в резултат на травматични
увреждания / травма на мускули и сухожилия на ниво шия /, получени като пряка и
непосредствена последица от пътно транспортно произшествие, настъпило на
26.01.2022г., около 16.20часа, в гр. София, по вина на водача на лек автомобил „Опел
Вектра“ с ДК № РВ **** МК, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва от 10.02.2022г. до окончателно изплащане на
5
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска, в частта, за сумата от 5000.00лв. / разликата над
уважената част до максимално предявения размер след допуснатото увеличение /,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Р. С. Б., ЕГН **********, сумата от 682.50лв. – разноски с оглед
уважената част на иска.
ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, сумата от 450.00лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6