Решение по КНАХД №1634/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П. В. К. от [населено място], [улица], ***, подадена чрез пълномощник – адв. М. Д. Д., срещу Решение № 148/11.08.2025г., постановено по АНД №504/2025г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални и материални нарушения. Навеждат се доводи, че изводите на районният съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключване на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на атакуваното НП, били неправилни. Били налице такива нарушения, за което се навеждат доводи в касационната жалба. По делото имало издадено постановление на РП-Хасково, ТО- Свиленград, по преписка с вх. №1063/2025г. с което е отказано образуване на наказателно производство срещу жалбоподателя по чл.345 , ал.2, вр.ал.1 от НК, като прокурор бил приел че липсват елементи от субективна страна на престъплението. Така административнонаказателната отговорност на П. К.. Била ангажирана с издаването на НП, на основание чл.36. ал.2 от ЗАНН без да бъде съставен АУАН. До колкото постановлението на прокурора в случая имало функцията на АУАН, то същото следвало да е връчено на жалбоподателя, преди издаването на НП. Освен това в НП, като собственик на процесния автомобил било посочено лицето Н. С. Г., но това било неглижирано от въззивния съд. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отмяна на НП. Претендира се присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

В допълнително подадена чрез пълномощник писмена молба се сочи, че се поддържат доводите, изложени в касационната жалба. Моли се за отмяна на решението на районния съд и НП. Претендира се присъждане на разноските по делото за двете инстанции, съгласно минималните адвокатски възнаграждения.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград потвърждава Наказателно постановление №25-0351-000314 от 04.06.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на П. В. К., за нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и оставя без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат М. Д., за присъждане на разноски по делото.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна. Приел е за установено извършването на описаното в НП административно нарушение. Посочил е също, че административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в минималните предвидени от закона такива, което налагало извод за невъзможност за намаляването им. Изложени са и съображения, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.

Не са налице съществени нарушения, които да опорочават процедурата по административното наказване и да са основания за отмяна на наказателното постановление.

От събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, което е посочено в обстоятелствената част на обжалваното НП. В конкретния случай производството по съставения на 01.03.2025г. АУАН Серия GA бл. №606461 е било прекратено с резолюция от 06.03.2025г., на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено, след като с Постановление от 16.04.2025г. прокурор в Районна прокуратура – Хасково, ТО – Свиленград е отказал да образува досъдебно производство по пр. преписка №1063/25г. по описа на РП – Хасково и е прекратил същата, като е постановил препис от Постановлението, ведно с преписката, да се изпратят на РУ – Свиленград с оглед преценка реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо П. В. К. от [населено място], съобразно съставения АУАН Серия GA бл. №606461. Предвид категорично установеното издаване на наказателното постановление в хипотеза на чл.36 ал.2 от ЗАНН, ирелевантни са всички наведени в касационната жалба възражения за неотчетени от районния съд процесуални нарушения при съставяне на АУАН. От изложените в обжалваното решение мотиви е видно, че районният съд е взел предвид и обсъдил всички наведени доводи в жалбата срещу НП, както и обстоятелството, че НП е издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН.

За пълнота и с оглед изложеното в касационната жалба, че е следвало Постановление от 16.04.2025г. прокурор в Районна прокуратура – Хасково, ТО – Свиленград да се предяви на жалбоподателя, следва да се отбележи, че съгласно чл.213 от НПК, който гласи – Чл. 213. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., бр. 103 от 2020 г.) Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура, с изключение на постановлението на европейския прокурор и европейския делегиран прокурор. Тоест до колкото в случая жалбоподателят не се явява пострадал или негов наследник, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, то на същия не се съобщава за постановлението на прокурора с което се отказва образуване на ДП.

Отделно от това в чл.36, ал.2 от ЗАНН също не е предвидено предявяване на такова постановление на прокурора с което се отказва образуване на ДП, а предвидено само издаване на НП на основание това постановление. Така, че според настоящият състав на касационната инстанция няма съществено процесуално нарушение при издаването на НП по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН.

В наказателното постановление е направено достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената законова разпоредба, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Ето защо не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Още повече, че лицето е реализирало и правото си на жалба срещу НП.

По делото е установено по несъмнен начин, че на 01.03.2025г. около 22:26 часа в [населено място], на [улица]в посока [населено място], П. В. К. е управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с рег. №[рег. номер], собственост на Н. С. Г., като автомобилът е бил с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП от 04.11.2022г., тъй като не е пререгистриран от новия собственик, а именно от П. В. К.. Тоест установено е, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е регистриран по надлежния ред.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

В чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Предвид горното, нарушението, за което на П. В. К. е била ангажирана административнонаказателната отговорност, е наказуемо.

В случая прекратяването на регистрацията на описания в НП лек автомобил е било извършено служебно - по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Следователно прекратяването настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за настъпилото обстоятелство, а и такова зъдължение по закон не е вменено на органа. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица до прилагане на чл.143, ал.15 от ЗДвП, което по смисъла на закона се приравнява на липсата на регистрация на съответното МПС. На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

Действително, с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2 във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача П. В. К. непредпазливост под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като самият жалбоподател П. В. К. е новият собственик на автомобила. Именно той съгласно разпоредбата на Чл. 145, Ал.2 От ЗДвП е следвало да пререгистрира автомобила в срок от един месец от придобиването му, което е станало на 28.12.2024г., видно от приетият по делото договор за покупко-продажба на процесното МПС - лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с рег. №[рег. номер].

По същия начин е уреден въпроса за вината при административните нарушения в ЗАНН. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според чл.7, ал.2, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП.

С оглед наведените доводи, че неправилно в НП било посочено, че процесният автомобил е собственост на Н. С. Г., то следва да се отбележи, че действително това е така, но последното произлиза именно от установения факт по делото за липса на пререгистрация на автомобила от новият му преобретател, а иманно жалбоподателя П. В. К.. Тоест ако същият беше спазил закона и пререгистрирал автомобила който е предобил, то нямаше да се стигне до прекратяване на рагистрацията на същия и до извършване от П. В. К. на описаното в НП нарушение.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби обосновават извод, че касационният жалбоподател е осъществил вмененото му нарушение. В качеството на водач и нов преобретател на автомобила, той е управлявал същия. В тази връзка е бил длъжен да предположи и да провери, дали автомобилът има действаща регистрация. Още повече, че самият жалбоподател не е изпълнил задълженията си по чл.145, ал.2 от ЗДвП да регистрира придобитото от него МПС - лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с рег. №[рег. номер] в законоустановения едномесечен срок от придобиването му. Тоест тук с оглед специалния режим на регистрация на МПС, не е достатъчно само сключването на договор за покупко-продажба на МПС, а приключва с неговата регистрация, което следва да се извърши в едномесечен срок от прехвърляне на собствеността на МПС.

Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка ГО и други. В настоящия случай е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат водача и нов собственик на автомобила да прояви активност, като установи дали управляваният, описан в НП автомобил, е бил редовно регистриран.

Предвид горното, административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател правилно е била ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

До колкото в останалата част мотивите на първата инстанция изложени в обжалваното решение се споделят от касационната инстанция, то съдът на осн.чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и съответства на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148/11.08.2025г., постановено по АНД №504/2025г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Решението е окончателно.