Р Е Ш Е Н И Е № 188
гр. Сливен 27.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети август, две хиляди двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 253/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.В.Х. с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0287-000032 от 09.05.2020 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ - Котел с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година и са отнети 2 броя регистрационни табели № ………………..
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна. Твърди се, че административният орган не е посочил срока, за който се прекратява регистрацията на моторното превозно средство. Същата е немотивирана. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС, като незаконосъобразна.
В о.с.з. И.В.Х.,
редовно призован не се явява. Представлява
се от адв. М. Б. от АК – Ямбол, който поддържа
жалбата. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ - Котел не изпраща представител и не изразява становище, въпреки дадената възможност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият И.В.Х. на 09.05.2020 г. около 11,55 ч. в с. Градец на улица без име бил спрян за проверка от служители на РУ – Котел към ОДМВР Сливен, които установили, че водачът, управлява собственото си МПС - Фолксваген Каравел с рег. № ………….., като при проверката не може да представи свидетелство за управление на МПС от съответната категория. За констатираното нарушение на чл. 150а от ЗДвП е съставен АУАН Бл. № 737441/09.05.2020 г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.
Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0287-000032 от 09.05.2020 г. от Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ – Котел, с която на И.В.Х. *** на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година и са отнети 2 броя регистрационни табели № ………. Като мотиви в заповедта е посочено, че И.В.Х. собственик на МПС - Фолксваген Каравел с рег. № …………… управлява моторното превозно средство, без да притежава свидетелство за правоуправление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, установено при извършената проверка на 09.05.2020 г. около 11,55 ч. в с. Градец на улица без име. Заповедта е връчена на лицето на 04.07.2020 г. С жалба вх.№ СД-01-01-2326 от 13.07.2020 г. И.В.Х. е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са приети заверени копия на АУАН Бл. № 737441/09.05.2020 г.; застрахователна полица № BG/33/120001181529 от 04.05.2020 г. и Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР - Сливен.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция "Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Гранична полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.2 от заповедта е посочен началник на РУ - Котел при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, вкл. чрез препращането към констатациите от извършената проверка на 09.05.2020 г. и съставения АУАН Бл. № 737441/09.05.2020 г.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия Х., административният орган се е позовал на наличието на втората от посочените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотези, а именно – Х. като собственик на лек автомобил лек Фолксваген Каравел с рег. № ……… управлява моторното превозно средство, без да притежава свидетелство за правоуправление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
По делото няма спор за факти. Безспорно е, че на 09.05.2020 г. жалбоподателят е управлявал цитираното МПС негова собственост, без да може да представи СУМПС от съответната категория при извършената проверка. Това не се оспорва и в сезиращата съда жалба. При това положение органът е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Принудителната мярка е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година, съгласно чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗдвП.
В посочената разпоредба е предвидено, че ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една година. В така определения законов срок административния орган следва да наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение. В тази връзка административния орган следва при установено нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година. В случая административният орган не е определил срока на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, а е посочил срока определен в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП /от 6 месеца до 1 година/, т. е. срока е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Досежно срока на мярката в хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока /6 месеца до една година/. В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая няма срок и така неопределения срок безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тьй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно изтичането му, поради което посоченият в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен. / виж в този смисъл решение № 2081 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2018 г., решение № 12919 от 24.10.2018 г. по адм. д. № 6216/2018 г. на ВАС, VІІІ отд./
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Член 23 от с.з. разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие. В тази връзка Решение № 8414 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм.дело № 7854/2017 г.
С оглед гореизложеното следва да се направи извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което същата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 500 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0287-000032 от 09.05.2020 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ - Котел, с която на И.В.Х., ЕГН **********, с адрес ***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година и са отнети два броя регистрационни табели № ……………….
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен да заплати на И.В.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: