М О Т И В И към Присъда № 38/05.10.2018
г., постановена по НОХД № 389/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Подсъдимият М.П.М., ЕГН ********** е
предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” във връзка с чл.342,
ал.1 от НК за това, че на 18.11.2017 г., в град Стара Загора, при управление на
моторно превозно средство – лек
автомобил м. „***“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение - чл.20,
ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.20 ал.2,
изречение второ от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на К.К.М.,
ЕГН **********.
Подсъдимият М.П.М. по реда на чл.371, т.2
от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
И.М.И. – син на починалата К.К.М. (съгласно
удостоверение за наследници на
последната, изх. № 7131/29.11.2017 г., издадено от Община Стара Загора – л.37
ДП) – е конституиран в производството като частен обвинител.
Въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.П.М. е роден на ***
***.
Подсъдимият е ****.
Подсъдимият е с постоянен адрес ***.
Подсъдимият М.П.М. е правоспособен водач от м.април.2014 г. и притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, категории: В и М. Два
пъти като водач на МПС подсъдимият е санкциониран с наказателни постановления,
и двете съставени през 2017 г. - за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДП (неизползване на обезопасителен колан) и за
нарушение на чл.6, т.1, предложение второ от ЗДП (несъобразяване със светлинен
сигнал). По реда на чл.186 от ЗДП на подсъдимия като водач са налагани и глоби
с фишове. Всички наложени му по ЗДП
глоби са платени от подсъдимия.
Горепосочените характеристични данни се установяват от обясненията на
подсъдимия М.П.М. в съдебно заседание,
съпоставени с обстоятелствата по Декларация за семейно, материално и имотно
състояние (л.112 ДП), справка за съдимост рег. № 396/25.09.2018 г. (л.37 нохд),
характеристична справка (л.53 ДП), уверение № 16/10.09.2018 г. от ***
университет – Пловдив (л.43 нохд) и справка за нарушител/водач (л.50 ДП).
Подсъдимият М.П.М. ползвал и управлявал лек автомобил м.”***“ с ДК № ***, собственост на „***“ ЕООД Стара
Загора. Относно тези обстоятелства по делото са представени пълномощно от
управителя на „***“ ЕООД Стара Загора, свидетелство за регистрация на МПС, част
І и талон на посоченото МПС,
удостоверение за техническа изправност, застрахователни полици (л.28 – л.44
ДП).
На 18.11.2017 г., около 17.00
часа, подсъдимият М.П.М. управлявал горепосочения лек автомобил м.”***“ с ДК № ***
в град Стара Загора. Движел се по бул. “Генерал Столетов“ в посока запад. Бил сам в автомобила. Управляваният от подсъдимия
автомобил се движел по северната лента за движение със скорост от около 40
км/ч, на къси светлини на фаровете. Било почти тъмно - на здрачаване, валял
ситен слаб дъжд и пътното платно било мокро. Интензивността на пътното движение
била нормална и обичайна за деня. Управляваният
от подсъдимия М.П.М. автомобил, движейки се по бул.“Генерал Столетов“ в посока
запад, преминал кръстовището му с ул.“Любен Каравелов“, а след това и с улица “П.
Р. Славейков“. След като преминал кръстовището на булеварда с улица “П. Р. Славейков“,
подсъдимият продължил да управлява автомобила в същата посока и лента, със
същата скорост от около 40 км/ч. Широчината на пътното платно на бул.“Генерал
Столетов“ в участъка е 7.4 метра – с две ленти, всяка с широчина 3.7 м,
разделени с прекъсната осева линия.
По същото време К.К.М. – на *** години, която живеела сама в жилище в
град Стара Загора, на ул.“***“ № **, се намирала от южната страна на бул.“Генерал
Столетов“. Въпреки напредналата си възраст пострадалата К.К.М. била в
относително добро здраве, сама се грижела за себе си и задоволявала битовите си
нужди. Носейки в ръка найлонова торбичка с напазарувани продукти, възрастната
жена се отправила в посока север, като предприела пресичане на бул.“Генерал Столетов“
в посока от юг на север - в участъка на булеварда между кръстовищата с улиците
“П. Р. Славейков“ и „Света Богородица“ - на около 40-45 метра западно от ул.“П.
Р. Славейков“ и около 30-35 метра източно от ул.“Света Богородица“. Към момента
на навлизане на пострадалата на платното за движение, управляваният от
подсъдимия М.П.М. автомобил отстоял от същата на 49.4 м, като водачът му продължил
да управлява автомобила в същата посока и със същата скорост.
Пострадалата К.К.М. предприела пресичане на пътното платно с бърз ход,
като пресякла южната лента на булеварда и навлязла в северната лента, по която
в същия момент се движел управляваният от подсъдимия лек автомобил м.”***“.
Едва след като пострадалата навлязла в северната лента и пресякла по-голяма
част от същата, и се намирала в непосредствена близост пред управлявания от подсъдимия
М.П.М. автомобил, водачът му привел в действие спирачната система, като
същевременно завил волана на ляво, за да избегне, заобиколи пешеходката. При
тази маневра на подсъдимия - завиване на ляво, лявата част на автомобила,
навлязла в южната лента за движение, предназначена за насрещно движещите се – в
посока изток, автомобили. В този момент западно от лекия автомобил м.”**“, в
южната лента за движение, в посока изток се движел л.а. „***“, управляван от свидетелката
Г.Т.С., която видяла частичното навлизане на насрещно движещия се автомобил в
предназначената за движението й лента. Въпреки действията на подсъдимия -
привеждане на спирачната система в действие, в резултат на което скоростта на
движение на автомобила му намаляла на 35 км/ч и опит за заобикаляне на
пешеходката, автомобилът, управляван от подсъдимия ударил с предната си дясна
част пострадалата К.К.М.. Автомобилът контактувал с предната си дясна част –
десен мигач и десен калник, с тялото на пострадалата, като ударът попаднал в
дясната поясна област отзад на жената и отстрани на тялото й, на ниво с център
90 см от петите. След удара пострадалата
била отхвърлена от автомобила и паднала на платното - на 8.6 м от
мястото на удара.
След настъпване на удара подсъдимият М.П.М. незабавно върнал
управлявания от него автомобил в предназначената му за движение лента, спрял го
в дясно на северното полуплатно и пеша се върнал до мястото, където пострадалата
К.К.М. паднала на земята. Свидетелката Г.Т.С. също била спряла автомобила си и
отишла при пострадалата. При пристигането си при пострадалата подсъдимият подал
сигнал за произшествието на тел.112 - в 17.07 ч. Двамата – подсъдимият М.П.М. и свидетелката Г.Т.С.
разговаряли с пострадалата К.К.М., която била адекватна и искала да стане от
земята. С помощта на подсъдимия и притекъл се на помощ случайно преминаващ мъж,
пострадалата се изправила и седнала на скамейката на намираща се наблизо автобусна
спирка. Там пострадалата и подсъдимият изчакали пристигането на спешна медицинска
помощ и органите на Полицията. На място пристигнали служители на МВР – свидетелите
С.Г.С. и Т.Г.Т., както и екип на ЦСМП - Стара Загора. Екипът се състоял от свидетелите
А.Н.С.(шофьор) и Б.А.(лекар-ординатор). Свидетелят Б.А.провел разговор с
пострадалата, която му обяснила, че я е блъснала кола и е паднала на земята,
като се оплакала от болки в кръста. Възрастната жена била транспортирана до
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Кирков Киркович“ АД Стара Загора и в 17.38 ч. настанена
за лечение в отделението по травматология. Междувременно подсъдимият М.П.М. бил
тестван за употреба на алкохол с техническо средство от свидетеля С.Г.С., като
отчетената проба била отрицателна. Предприети били процесуално-следствени
действия по случая - оглед на местопроизшествие.
По същото време в болничното заведение били проведени консултации и
изследвания на пострадалата К.К.М., като било установено счупване на таза.
Внезапно сърдечната дейност и дишането на пострадалата спрели. Била проведена
кардиопулмонална реанимация, но без успех и в 20.20 ч. била регистрирана
смъртта на възрастната жена.
Горепосочените обстоятелства -
на условия, място
и механизъм на осъществяване на
пътнотранспортната злополука - се признават от подсъдимия М.П.М., като на
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК съответстват
доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, ценени
по отделно и в съвкупността им:
-данните и обстоятелствата по изготвените Протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.11.2017 г. (л.9 ДП) и приложения към него фотоалбум;
-показанията на свидетелите Г.Т.С. (л.24 ДП) – водач на насрещно движещия
се л.а. „***“, спрял на мястото на злополуката, след настъпването й; Т.Г.Т.
(л.22 ДП) и С.Г.С. (л.23 ДП) - служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Стара Загора, изпратени на местопроизшествието, Б.А.(л.25 ДП) и А.Н.С.(л.26
ДП) - членове от екипа на ЦСМП - Стара
Загора;
-информацията, предоставена с писмо рег. № 10584 р-2646/21.11.2017 г.
на Дирекция „Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас (л.45 ДП).
-представеното по делото като веществено доказателство техническо
средство – Drager Drug test 5000 – проба № 378, обективиращо отрицателния
резултат от пробата на водача – подсъдимият М.П.М., за алкохол.
Признатата от подсъдимия като факт причинно-следствена връзка между
пътнотранспортната злополука и настъпилата смърт на К.К.М. съответства на
установеното чрез заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп №
298/2017 г. (л.31 ДП), се установява, че в резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие, пострадалата К.К.М. на 90 години, е получила
счупване на таза в областта на срамната кост в дясно с кръвонасядане, разчленяване
на дясната кръстно-хълбочна става с хематом, джоб от кръв и размачкани тъкани в
дясната поясна област, кръвонасядане на кожата в дясната поясна област,
охлузвания и кръвонасядания на дясната подбедрица. При огледа и аутопсията на
пострадалата е установена мастна емболия, в резултат на която е настъпила
смъртта на пострадалата К.К.М.. Вещото лице – д-р Е.Н.Б. (специалист по съдебна
медицина), изготвило посоченото заключение, в безпристрастността на който не съществуват
основания за съмнение, пояснява в същото, че мастната емболия е получена в
резултат на получените при произшествието травматични увреждания – счупване на
кости и масивни травми на меки тъкани, и се дължи на проникване на мастни капки
в кръвното русло, които чрез кръвния ток попадат в белия дроб, запушвайки
малките кръвоносни съдове и по този начин блокират дишането. Видно от
експертното заключение е и, че това усложнение може да се предвиди, но не може
да бъде предотвратено и предвид настъпването му - мастна емболия, смъртта е
била неизбежна.
От изложеното е видно, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между получените в резултат на пътно
транспортното произшествие травми и получената мастна емболия, която е и
пряката и неизбежна причина за настъпилата смърт.
Изводите в горепосочената експертиза съответстват на експертното
становище, застъпено в заключението на Комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза (л.72 ДП), изготвено от вещите лица д-р Е.Н.Б. и
инж. С.Р.В..
В горепосоченото заключение –
чрез което се потвърждава извода за наличие на пряка
причинно-следствена връзка между получените в резултат на пътно транспортното
произшествие травми и получената мастна емболия, довела до смъртта на
пострадалата – е изведен механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, съответстващ на посочения при излагане на установените факти по
делото, поради което не е необходимо преповтарянето му. От изложените в това
заключение експертни становища, в правилността на които не съществуват
основания за съмнение, се установява, че причината за настъпване на
пътнотранспортно произшествие е в поведението на подсъдимия М.П.М. - същият е имал обективна възможност да контролира
непрекъснато моторното превозно средство, което управлява и след като възприеме
своевременно възникналата опасност за движението, боравейки адекватно с уредите за управление съобразно
нея, да намали скорост, съответно да
преустанови движение. Между подсъдимия
като водач на лекия автомобил м.”***“ и пешеходката К.К.М. не са съществували зрителни прегради. За подсъдимия не са съществували обективни пречки да възприеме своевременно пресичащата
пешеходка като опасност за движението. В момента, в който възрастната жена е
навлязла на пътното платно, управляваният от него автомобил е отстоял от
пешеходката на 49.4 м. Пострадалата К.К.М.
е изминала 5.2 метра от пътното платно, като мястото на удара е в северната пътна лента – на 2.2 м южно от северния край на платното за движение.
При скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила, опасната зона за
спиране на последния е била 23.3 метра и поради
това за водача му е съществувала обективна възможност своевременно да
възприеме пострадалата, пресичаща пътното платно от юг на север и да реагира, като намали скорост и спре преди
мястото на удара.
Имайки предвид гореизложеното, съдът прие, че събраните в хода на
досъдебното производство доказателства подкрепят непротиворечиво и в достатъчна
степен направеното от подсъдимия М.П.М. самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответстващи
на гореприетото от фактическа страна.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът прие следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка на пътнотранспортното
произшествие, съдът прие, че причина за настъпването му е виновното
поведение на подсъдимия М.П.М.. Подсъдимият
като водач е нарушил правилото на чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно което водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Изискването управляваното пътно превозно средство да бъде
непрестанно контролирано означава водачът
да бъде фокусиран в максимална степен върху управлението, да следи всеобхватно
и непрекъснато пътната обстановка и движението на колата по пътя и в хода на
процеса да не отклонява вниманието си. Нарушавайки тази разпоредба, той се
поставя в положение, както в конкретния случай, да не възприеме своевременно
създала се опасност за движението му. От подсъдимия М.П.М. като водач е
нарушена и разпоредбата на чл.20 ал.2, изречение второ от ЗДП, съгласно която
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Това е така, защото при своевременно
привеждане в действие на спирачната система от страна на подсъдимия,
управляваният от него автомобил би спрял преди мястото на удара, съответно произшествието не би настъпило.
Извършените от подсъдимия нарушения
на правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДП и по чл.20, ал.2,
изречение второ от ЗДП са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата пътнотранспортна злополука, в резултат на която е настъпила смъртта на К.К.М..
Подсъдимият М.П.М. не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, резултат от поведението му като водач при
управлението на товарния автомобил, но
като правоспособен водач е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди, т.е. същият е действал при
условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11, ал.3
от НК.
Поради изложеното, съдът прие, че след като на 18.11.2017 г., в град
Стара Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил м. „***“ с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1
от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.20 ал.2,
изречение второ от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на К.К.М.,
ЕГН **********, подсъдимият М.П.М. както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на чл.343,
ал.1, б. „в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.
Относно наказанието:
За престъплението по чл. 343, ал.1, б. „в” във връзка с чл. 342,
ал.1 от НК, в извършването на което
съдът призна подсъдимия М.П.М. за виновен, законът предвижда наказание лишаване
от свобода от две до шест години.
При определяне на наказанието, което се следва на подсъдимия М.П.М., съдът взе предвид следните обстоятелства по
чл.54 от НК: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец
предвид чистото му съдебно минало; невисока към средна степен на обществена
опасност на конкретното престъпно
деяние, сравнена с тази на
престъпления от същия вид –
от една страна с оглед на това,
че съставомерният резултат е причинен вследствие на нарушаване на две, с характер на основни правила за движение, от
друга - отчитайки факта, че пострадалата пешеходка, макар и в незначителна
степен, е съпричинила настъпването на произшествието, предприемайки пресичане
на платното за движение на нерегламентирано място, при наличие на кръстовище на
изток и на запад спрямо мястото на
удара; поведението на подсъдимия
след произшествието – той е лицето
сигнализирало на тел.112 за осъществяването му; данните за подсъдимия като водач на МПС, изнесени
по-горе; изключително положителните характеристични данни за личността на
подсъдимия – със средно образование, студент и едновременно с това трудово
ангажиран; младостта на подсъдимия.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от
съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с
чл.371, т.2 от НПК - каквото бе това,
проведено по настоящото дело, наказанието
се определя при условията на
чл.58а от НК. Според
чл.58а, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се
ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК
и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в
случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценявайки горепосочените
обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес
на смекчаващите отговорността такива и счете, че следва да определи на
подсъдимия М.П.М. наказание лишаване от свобода, съответстващо на минималния
размер на предвиденото в закона, а именно две години лишаване от свобода (двадесет и
четири месеца), което след редукцията с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК, се равнява
на шестнадесет месеца, т.е. на една година и четири месеца лишаване от свобода, на каквото го и осъди.
Съдът прие, че смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на чл.55, ал.1 от НК
и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
В начина на живот на подсъдимия М.П.М. и в навиците му няма данни,
сочещи, че за постигане на целения поправително-превъзпитателен и
принудително-възпиращ ефект на наказанието се налага социално изолиране на
дееца. Поради това и съобразявайки се с изключително позитивните характеристични
данни за личността на подсъдимия, съдът прие, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено
на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от
влизането на присъдата в сила.
Съобразявайки се с конкретните обстоятелства на осъществяване на
пътнотранспортното произшествие, както и
с данните от досието на подсъдимия като водач по горепосочената справка
за нарушител/водач (л.50 ДП), съдът прие,
че за постигане на целите на чл.36 от НК кумулативно предвиденото в чл.343г
от НК наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да бъде за срок от една
година и четири месеца. Поради това
съдът постанови лишаване на
подсъдимия М.П.М. - на основание чл.343г във връзка с
чл.37, ал.1, т.7 от НК - от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия М.П.М. наказание ще
бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия М.П.М. да заплати в
полза на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 977.11 лв. (деветстотин седемдесет и седем лева и 11
ст.) - разноски по делото, направени в
досъдебното производство.
Относно вещественото доказателство
- Drager
Drug test 5000, проба № 378, съдът се разпореди, след влизане на присъдата
в сила същото да се унищожи.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: