№ 205
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000586 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ПЛУМЕР“-
ЕООД – ответник в първата инстанция против решение №260139 от
26.01.2021год. на СГС, ТО, VI-12 състав, постановено по т.д.№ 1340/2019
год. , поправено с решение №260665 от 22.04.2021 г., с което на основание
чл.233,ал.1 ЗЗД „ПЛУМЕР“-ЕООД е осъдено да предаде на „МИНА-21“-
ООД по Договор за наем на недвижим имот от 02.03.22017 г. недвижими
имоти /две стопански сгради и 2 склада/, подробно описани в решението.
Решението е обжалвано и в частта, с която „ПЛУМЕР“-ЕООД е
осъдено на основание чл.92,ал.1 ЗЗД да заплати на „МИНА-21“-ООД
сумата 9 600 лева неустойка по чл.5.1.4 от Договор за наем на недвижими
имоти от 02.03.2017 г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради
необоснованост и нарушение на материалния закон, като същата е подробно
мотивирана.Твърди, че направените от дружеството подобрения и ремонти,
необходими за привеждане на имота за нуждите на търговската му дейност –
склад за промишлени стоки, а именно: премахване на 2 броя ограничители на
канали, не представлява трайно увреждане на имота, а следователно и
нарушение на договора, водещо до едностранното му прекратяване и
заплащане на неустойка. Твърди, че дори да се приеме, че е налице някакво
неизпълнение на договора, то същото е незначително с оглед интереса на
кредитора. Моли съда да отмени решението и отхвърли исковете изцяло като
1
неоснователни.
В писмения отговор на ищеца „МИНА-21“-ООД, чрез
пълномощника му адв.М.И., са развити подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението
като законосъобразно и правилно.
Във въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства –
Приемо-предавателен протокол от 21.10.2020 г., с който наетите имоти са
предадени обратно на наемодателя и два броя фактури и платежни
нареждания за заплатена електроенергия от наемателя за периода от 01.10. до
31.10.2020 г., както и сметка за вода до 20.10.2020 г.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства,
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в законния срок. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
Между страните не е спорно, че на 02.03.2017 г. сключили
Договор за наем на недвижим имот, по силата на който наемодателят-ищец
„Мина-21“-ООД отдал за временно и възмездно ползване на наемателя-
ответник „Пумер“-ЕООД стопански обекти /две стопански сгради и 2 склада,
подробно описани в исковата молба/, разположени в ПИ с идентификатор
68850.522.608 в гр.Стара Загора, срещу наемна цена 4000лв. без вкл. ДДС за
срок от три години, считано от датата на предаване на владението върху
имотите - 02.03.2017г.
В чл.6 е уговорено, че в деня на подписване на договора
наемателят предоставя на наемодателя гаранционен депозит от 4 000 лева.
Същият подлежи на възстановяване в едномесечен срок след изтичане срока
на договора или неговото прекратяване, като от него се приспадат евентуално
дължимите и неизплатени от наемателя задължения, или за покриване на
разходи за отстраняване на повреди и други евентуални щети на имота,
липси и пр.
В чл.3.7 е уговорено, че наемодателят декларира, че наетия имот
може законно да се използва от наемателя като търговски обект за продажба
на стоки и услуги.
Съгласно чл.4.6 от договора, наемателят си запазва правото след
приемане на имота с приемо-предавателен протокол да извърши за своя
сметка всички необходими ремонти и подобрения, необходими за
привеждането на имота в съответствие с предмета му на дейност. В чл.4.8 е
уговорено, че всички ремонти и подобрения в имота ще се извършат след
изрично писмено съгласие от наемодателя и отразено в допълнително
споразумение към договора.
2
На основание тези договорни клаузи, на 10.04.2017г. бил подписан
Анекс, по силата на който наемодателят се съгласява наемателят да възложи
на архитект-проектант да изготви за своя сметка проект за отваряне и
изграждане на врати между шоурум и съседни на него склад №2 от
източната страна, както и между склад №2 и склад №3.
Съгласно чл.5.1.3. от договора, при съществено неизпълнение на
задълженията по договора, изправната страна изпраща едномесечно писмено
предизвестие за отстраняване на нарушението. В случай, че в срока на
предизвестието виновната страна не изпълни задължението, договорът се
счита за автомачтично прекратен.
В договора - чл.5.1.3, б.“б“ е дефинирано понятието „съществено
неизпълнение на задълженията” от страна на наемателя - извършване на
действия, с които трайно се уврежда имота, като е направено примерно
изброяване и са посочени случаи на такива трайно увреждащи действия -
разрушаване на трайно прикрепени инсталации и конструктивни
промени.
В т.4.1 от договора страните уговорили, че за срока на действие на
наемния договор наемателят заплаща всички разходи по експлоатацията на
имота, дребни ремонти, необходими за обикновеното ползване на имота, и
всички консумативни разходи – електроенергия, вода и пр., както и годишно
дължимата към Общинска администрация такса смет за имота, която за
2017 г. е за периода от 1.04.2017 г. до 31.12.2017 г.
В чл.5.1.4 страните са уговорили, че при виновно предсрочно
прекратяване на договора виновната страна дължи неустойка на
изправната в размер на два месечни наема.
Не е спорно между страните, че от страна на наемателя са изрязани
две преградни стени и са поставени два броя врати между шоурум и
съседния на него склад №2 от източната страна, както и между склад №2 и
склад №3, както и са премахнати два броя метални ограничители на
каналите в единия от складовете, които служели за направление движението
на автомобилите за заемане позиция над канала /явно преди помещението е
било използвано като автосервиз/. Тези ограничители /с височина 6-7 см.
според ВЛ/ били изрязани, за да бъде поставена рифелова ламарина с цел
получаване на равна подова повърхност, за да може помещението да се
използва по предназначението му като склад за промишлени стоки. Според
ищеца тези ограничители служели за предпазване на помещенията от
заливане с вода. Всички тези извършени от наемателя ремонти и подобрения
били констатирани от наемодателя в Административно-складовата база в гр.
Стара Загора при оглед на 07.09.2019 г., като бил съставен и подписан
Протокол за оглед на недвижимия имот.
Не е спорен и факта, че са причинени повреди и пукнатини на
фасадата на сградата в резултат от удар от влекач на контрагенти на
наемателя. За тях сигнализирал компетентните органи, информирал ищеца,
3
като предприел действия за получаване на застрахователно обезщетение за
тези вреди.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства -
изслушани са показанията на св.К. и св.З. във връзка с обстоятелствата около
увреждане на фасадата, затварянето на каналите и премахването на
ограничителите около тях, извършваните товаро-разтоварни работи в двора и
паркирането на МПС на наемателя и негови служители. По твърдение на
наемодателя ПИ не бил предмет на договора за наем, поради което МПС на
наемателя и негови служители нямали право да паркират в двора. Предмет на
договора за наем са само сградите.
С Нотариална покана от 09.11.18 г, връчена на ответника на
29.11.2018 г., последният бил поканен в 30-дневен срок от получаването й да
възстанови повредите, нанесени по външната фасада на сградите, да
представи одобрен проект за изграждане на врати между шоурум и съседният
на него склад № 2 от източна страна, и между склад № 2 и склад № 3, както и
да преустанови използване на поземления имот без правно основание.
На 11.04.2019 г. му била връчена втора нотариална покана, с
която бил поканен да освободи наетите помещения поради прекратяване на
договора на основание чл.5.1.3. от същия.
Приети са в първата инстанция заключения на еднолична и тройна
СТЕ относно вида на уврежданията. Едно от ВЛ от тройната СТЕ е изложило
особено мнение относно стойността на уврежданията. Съдът е кредитирал
заключението на тройната експертиза в частта, изготвена от мнозинството
относно размера на вредите, като обоснована и логична, който извод се
споделя и от тази инстанция, тъй като почти се припокрива със заключението
на едноличната експертиза.Същото не е оспорено от страните.
Във въззивната инстанция е приет Приемо-предавателен протокол от
21.10.2020 г., от който е видно, че на отразената в него дата наетите имоти са
предадени обратно на наемодателя.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Претенцията на ищеца е да се осъди ответника да предаде наетите
сгради и помещения по Договора за наем от 02.03.2017 г., както и да заплати
на ищеца договорна неустойка по чл.5.1.4. в размер на 9 600 лева с ДДС.
Претендира разноски по делото.
С отговора на ИМ претенциите са оспорени, като при условията на
евентуалност ответникът е направил възражение за прихващане със следните
суми: 4000 лв. – платен от него гаранционен депозит, подлежащ на
възстановяване от ищеца при прекратяване на наемното правоотношение;
4000 лв. - недължимо платени от него суми за ток и вода за периода 04.17 г.-
08.19г., доколкото не е ползвал целия имот; 390 лв. – недължимо платена от
него такса битови отпадъци за 2017 г., доколкото не ползва целия имот.
4
Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1 ЗЗД, наемателят е длъжен да
върне вещта след прекратяване на правната връзка. Той дължи обезщетение
за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже,
че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение
и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите
пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била
приета в добро състояние.Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на
наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.
За да възникне за наемодателя потестанивното му право да развали
договора за наем, в негова тежест е да установи при условията на пълно и
главно доказване, твърдените форми на неизпълнение на договора. Следва да
докаже също, че неизпълнената част от задълженията не е незначетелна оглед
на интереса на кредитора – чл.87,ал.4 ЗЗД, което е дало основание за
разваляне на договора. Ищецът следва да установи и надлежното
упражняване на правопроменящото право - достигане на изявлението за
разваляне на договора до насрещната страна.
В договора (чл.4.6) страните са постигнали съгласие, че наемателят
има право да извършва за своя сметка всички необходими ремонти и
подобрения, нужни за привеждане на имота в съответствие с дейността му.
Дейността, за която ще се използва имота, е определена в чл.3.7 –
продажба на стоки и услуги, като предназначението на отделните сгради е за
шоурум, офиси, санитарни помещения(А) и складове за промишлени
стоки(Б).
Ремонтите и подобренията са могли да бъдат извършвани само след
изрично писмено съгласие от наемодателя, отразено в допълнително
споразумение (чл.4.8 и чл.5.4).
Горното налага извода, че наемателят има право да извършва
всякакви ремонтни работи и подобрения, които са свързани с упражняваната
от него дейност, за което обаче е необходимо предварително писмено
съгласие на наемодателя. Страните са договорили също, че всякакви
действия, които увреждат трайно имота, като например разрушаване на
трайно прикрепени инсталации и конструктивни промени, извършени без
съгласието на наемателят, съставляват съществено неизпълнение на
задълженията по договора, явяващо се основание за развалянето му, в случай,
че в едномесечен срок от предизвестието виновната страна не изпълни
задължението си. Следователно ремонтните работи и подобрения, макар и
свързани с упражняваната от наемателя дейност, ако водят до разрушаване на
трайно прикрепени инсталации или конструктивни промени и са извършени
без съгласието на наемодателя, се явяват форма неизпълнение. То поражда
потестативно право в полза на наемодателя да внесе промяна в правната
връзка, като ако в едномесечен срок от предизвестието не бъдат отстранени
последиците от нарушението договорът се прекратява (разваля поради
неизпълнение).
5
По отношение на твърдените от ищеца трайни увреждания по
фасадата /конструкцията на сградата от наемателя, даващи основание за
разваляне на договора:
Наличието на тези увреждания не е спорно между страните, а такива
са констатирани и от вещите лица при извършения от тях оглед. Според ВЛ
съставляват огъната ламарина на фасадните панели в зоната на склад 2, между
оси „3“ и „И“ и фасаден панел при еркера над шоурума, между оси „Б“ и „В“.
Не се спори, че уврежданията са нанесени от трети лица – контрагенти на
ответника, при извършвани от тях доставки с камион (в такъв смисъл са и
писмените бележки на ищеца, както и събраните гласни доказателства).
Според ищеца вредите са причинени въз основа на възлагане от наемателя и
той носи отговорност за тях по чл.49 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.233, ал.1 ЗЗД, наемателят дължи
обезщетение за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от
неговите пренаематели, явяващи се специални хипотезите за отговорност на
чужди действия. В съответствие с чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа.
Според ПП на ВС №17/18.11.1963 г., когато по договор между две
предприятия едното е възложило на другото определена работа, при
извършването на която настъпват вреди, следва да се изясни същността на
сключения договор. Ако съгласно договора едното предприятие дължи на
другото извършването на определена работа със свои работници, при негов
контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено
увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се
извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на
работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято
работа се извършва от работници на другото предприятие, то отговорността
за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.
Съгласно твърденията и свидетелските показания, увреждането е
осъществено от шофоьор на камион на „чужд превозвач“, т.е. между
ответника и третото лице, чиито водач е деформирал фасадата, е бил налице
договор за превоз.
Съгласно нормата на чл.367 от ТЗ, с договора за превоз превозвачът
се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице,
багаж или товар. Характерът на правоотношението не го определя като
такова, ответникът да организира работата и да упражнява ръководство и
контрол, релевантен по см. на ПП на ВС №17/18.11.1963 г. Следователно не е
налице възлагане, съответно отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД.
По отношение на изрязването на стени и поставянето на 2 бр.
ПВЦ-врати, което според ищеца представлява съществено неизпълнение на
договора:
Видно от твърденията в ИМ, нарушението се изразява в
6
изграждането на вратите без изготвен и одобрен архитектурен проект.Този
факт не е спорен между страните, както и е установен от ВЛ при извършения
оглед. Не се спори и относно липсата на одобрен по реда на ЗУТ
архитектурен проект.
С Анекса от 02.03.2017 г. страните са уговорили, че наемодателят
се съгласява наемателят да възложи на архитект - проектант да изготви за
своя сметка проект за отваряне и изграждане на врати между шоурум и
съседният на него склад № 2 от източна страна, както и между склад № 2 и
склад № 3. Това действие не освобождава наемателя от задължението му при
прекратяване действието на договора за наем да върне имота във вид, в който
е бил при сключването на договора.
При тълкуване волята на страните съдът намира, че договора
материализира съгласие на наемодателя за изграждането на вратите, което
следва да се осъществи въз основа на одобрен архитектурен проект, но след
прекратяване на договора наемателят е поел задължението да възстанови
първоначалното състояние на сградата.
Видно от заключението на СТЕ – еднолична и тройна, вратите е
следвало да се монтират (и са монтирани) в преградни, т.е. неносещи стени,
които могат да бъдат премахнати /демонтирани и възстановено
първоначалното състояние на сградата. Следователно това преустройство
съставлява „текущ ремонт” по см. на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, тъй като не се
засяга конструкцията на сградата и не се извършват дейности като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата. В този случай разрешение за
строеж не се изисква (чл.151 ЗУТ), съответно не може да бъде одобрен
инвестиционен проект, вкл. част архитектурна (Наредба №4).
И тъй като е налице съгласие на наемодателя, а условието не
съществува, дейността по монтиране на вратите не се явява предприета без
съгласието на наемодателя, респ. не съставлява нарушение на договора,
даващо основание за неговото разваляне.
Относно премахване на 2бр. ограничители на канали, извършени от
ответника без съгласие на наемодателя в сградата с индентификатор
68850.522.608.1:
Между страните не се спори, че в наетото помещение е имало 2 бр.
канали на пода, предназначени за ремонт на автомобили, които са затворени с
рифелова ламарина.
Съгласно заключения на едноличната СТЕ, металният профил
който ги е обкантвал, е обърнат, за да се получи равна повърхност. Това е
било необходимо, за да може помещението да се ползва по предназначението
му, предвидено в договора – за склад за промишлени стоки. Каналите са
имали повдигната бетонова триъгълна част в единия край на късата страна,
около 6 см. За възстановяване на каналите е необходимо да се демонтира
ламарината, обърнат стоманените водачи и изгради бетонов борд по късата
7
страна на двата канала. Премахването на ограничителите на каналите не
съставлява конструктивна промяна, тъй като те не са конструктивни
елементи. ВЛ не е извършвало оглед на състоянието на рамката под
ламарината, като заключението си е изготвило въз основа на предоставен му
снимков материал.
Видно от констативната част на тройната експертиза, ВЛ са
премахнали част от рифеловата ламарина и са констатирали начина на
конституиране на връхната част на канала. В горната си част той е завършвал
с метален двойно Т профил, върху който е монтиран друг по-малък, стърчащ
над нивото на пода за оформяне на ограничителите. Той е служел за
предпазване на помещенията от заливане с вода. За покриването на каналите с
ламарините е бала срязана горната част на профила. Ограниччителите на
каналите не вземат участие в носимоспособността и не увреждат
носещата конструкция на същите.
Разликата между двете експертизи е относно състоянието на
профила под рифеловата ламарина. Съдът е кредитирал заключението на
тройната СТЕ, тъй като тя е изготвена въз основа на извършен оглед.
Съгласно наемния договор, предназначението на помещението е
за ползването му като склад. Ползването му не може да се осъществи без
изравняване на пода, съгласно заключението на експертизата. Ремонтите и
подобренията обаче са могли да бъдат извършени само със съгласието на
наемодателя, каквото в случая липсва. Доказателства в тази насока не са
събрани. Следователно, с премахването на тези ограничители на каналите в
пода, наемателят е нарушил договора.
Поради това следва да се извърши преценка относно
значителността на неизпълнението, във връзка с императивната
разпоредба на чл.87, ал.4 ЗЗД - Разваляне на договора не се допуска, когато
неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на
кредитора.
Страните са уговорили в договора примерни форми на съществено
неизпълнение, водещи до възникване на правото да се развали договора.
Такива се явяват трайни увреждания на имота, като разрушаване на трайно
прикрепени инсталации и конструктивни промени.
В настоящия случай въззивният съд намира, че с премахването на
тези ограничители на канали ответникът не е извършил трайно увреждане на
имота, извършеното не съставлява конструктивна промяна , поради което
не е налице и основанието, регламентирано в чл.5.1.3 от договора за
едностранното му разваляне по вина на наемателя. Тези елементи поради
естеството си служат за направление движението на автомобилите за заемане
на позиция над канала, когато помещението е използвано като
автосервиз.Това е посочено и в изготвената тройна СТЕ. Затова и
премахването в никакъв случай не би могло да се определи като действие,
увреждащо трайно имота и засягащо в значителна степен интересите на
8
наемодателя. Още повече, че съгласно чл.4.6 от договора, наемодателят е дал
съгласие наемателят да извърши за своя сметка всички необходими ремонти и
подобрения, необходими за привеждането на имота в съответствие с предмета
му на дейност. Действително клаузата на чл.4.8 предвижда, че ремонти и
подобрения в имота ще се извършват след изрично писмено съгласие на
наемодателя и това трябва да е отразено в допълнително споразумение, но
клаузата на чл.5.1.3, регламентираща основанието за едностранното
прекратяване на договора има предвид само действията, с които трайно се
уврежда имота – разрушаване на трайно прикрепени инсталации и
конструктивни промени, извършени без съгласието на наемодателя.
От изложеното се налага изводът, че ответникът не е неизправна
страна /липсва съществено неизпълнение на поетите задължения по договора
за наем/ и не е налице основанието по чл.5.1.3 за едностранното разваляне на
договора. Следователно договорът не е развален и ответникът няма основание
да връща предсрочно наетия имот в съответствие с разпоредбата на
чл.233,ал.1 ЗЗД.
Видно обаче от приетия във въззивната инстанция Приемо-
предавателен протокол от 21.10.2020 г., на отразената в него дата наетите
имоти са предадени обратно на наемодателя.
По изложените съображения предявения иск по чл.233,ал.1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е предявил и обективно съединен иск по чл.92 ЗЗД за
заплащане на неустойка в размер на 9 600 лева – два месечни наема с ДДС на
основание чл.5.1.4 от договора.
Според тази договорна клауза, при предсрочно виновно
прекратяване на договора, виновната страна дължи неустойка на изправната в
размер на два месечни наема, т.е. 9 600 лева с ДДС.
Предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл.233 ЗЗД, след
като се установи, че не е налице основание за развалянето на наемния договор
и същият не е развален поради виновно неизпълнение на ответника, то е
неоснователен и обусловения от него иск за заплащане на неустойка по чл.92
ЗЗД.Затова и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед отхвърлянето на предявените искове, съдът не следва да
разглежда направените от ответника евентуални възражения за прихващане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, ищецът
/въззиваема страна в настоящото производство/ следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя /ответник/ разноските за тази инстанция съобразно
представения списък по чл.80 ГПК. В него се претендира сумата от 1 152
лева, представляваща заплатена държавна такса за обжалване.
9
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260139 от 26.01.2021год. на СГС, ТО, VI-12
състав, постановено по т.д.№ 1340/2019 год. , поправено с решение №260665
от 22.04.2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „МИНА-21”-ООД,
ЕИК-********* против „ПЛУМЕР”-ЕООД, ЕИК-********* иск с правно
основание чл.233,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищеца
наетите по Договор за наем от 02.03.2017 г. недвижими имот както следва:
-СГРАДА с идентификатор 68850.522.608.2, със застроена площ 249
кв.м., брой етажи -2; -ЧАСТ ОТ СГРАДА с идентификатор 68850.522.608.1,
със застроена площ 942 кв.м., брой етажи – 1, включваща: склад за
промишлени стоки, находящ се в западната част на сградата, с площ на
склада от 370 кв.м. и склад за промишлени стоки, находящ се в средната
част на сградата, с площ на склада от 224 кв.м., като сградите са находящи се
в ПИ с идентификатор 68850.522.608, съгласно Скица № 15- 6310-06.01.2017
г., издадена от СГКК - Стара Загора по КК и КР на гр. Стара Загора, одобрени
със Заповед № КД-14-24-344/24.08.2012 г. на Началника на СГКК - Стара
Загора, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Транспортна”№2, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
За друг вид производствен складов обект, с площ на поземления имот от 2
175 кв.м., с номер по предходен план: 5223, квартал 6, парцел VIII.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „МИНА-21”-ООД,
против „ПЛУМЕР”-ЕООД иск по чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
9 600 лева, представляваща неустойка по чл.5.1.4 от Договор за наем на
недвижими имоти от 02.03.2017 г.
ОСЪЖДА „МИНА-21”-ООД, ЕИК-********* да заплати на
„ПЛУМЕР”-ЕООД, ЕИК-********* на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата
1 152 лева разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10