№ 19
гр. гр. Тутракан, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20213430200080 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „ХИДРО-4“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес гр.
Хасково, ул. „Съединение“ № 20, вх. В, ет. 4, ап. 11, представлявано от управителя
М.Н.К., чрез адв. К.П. В. от АК Хасково, срещу Наказателно постановление № 19-
001215/02.03.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Силистра, с което на жалбоподателя е наложено наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1500.00 лв.. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да
отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила или алтернативно
да го измени, като преквалифицира извършеното нарушение като „маловажно” по
смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят „ХИДРО-4“ ЕООД, представлявано от Управителя М.Н.К.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Административно наказващ орган Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Силистра, редовно призована, явява се юрисконсулт И.А., редовно
упълномощен.
В хода на разглежданото дело, като свидетели в съдебните заседания, редовно
призовани са актосъставителят М. Д. Г., свидетелите Р.И. Ж. и Р.М.И., и трите на
1
длъжност „главен инспектор” при Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра.
В хода на съдебното производство са събрани всички необходими
доказателствени средства, които са надлежно представени от страните. В съдебно
заседание няма направени и неуважени от съда искания за събиране на допълнителни
доказателства.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2021 г. е била извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
строителен обект „Реконструкция и доизграждане на канализационната и
водопроводна мрежа в гр. Тутракан“, находящ се в гр. Тутракан, ул. „Малчика“, с
изпълнител на строително монтажните работи „ХИДРО-4“ ЕООД гр. Хасково.
Проверката била извършена от М. Д. Г..
От представената в хода на проверката трудова документация се установило, че
между „ХИДРО-4“ ЕООД гр. Хасково и К.Б.М., с ЕГН ********** е бил сключен
трудов договор № 3 от 04.01.2021 г. по силата на който лицето изпълнява длъжността
„общ работник“ при нормална продължителност на работното време и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв. От представената книга за
ежедневен инструктаж било констатирано, че К.Б.М. е постъпил на работа на
04.01.2021 г. На проверяващите била представена и застрахователна полица № 0501-
630-2020-00010 от 21.05.2020 г., издадена от ЗАД „ОЗК застраховане“, с която били
застраховани 12 работника от предприятието на търговското дружество за риска
„трудова злополука“.
В хода на проверката е било установено, че „ХИДРО-4“ ЕООД гр. Хасково
осъществява икономическа дейност с код 43.29 от КИД – 2008 г. и е с коефициент на
трудов травматизъм Ктт = 1.39 за 2021 г., превишаващ средния коефициент за страната
– Ктт = 0.62, съгласно Заповед № РД-01-61 от 22.10.2020 г. на Министъра на
Министъра на труда и социалната политика, обнародвана в ДВ бр. 96/2020 г.
В деня на извършване на проверката не била представена застрахователна
полица за сключен договор за застраховка на наетия работник К.Б.М.. Такава
документация била представена на 19.01.2020 г. в Д „ИТ“, като от нея се установило,
че работодателят сключил със ЗАД „ОЗК застраховане” добавък към застрахователна
полица № 0501-630-2020-00010 на 19.01.2021 г., т. е. на следващия ден, след
извършване на проверката в „ХИДРО-4“ ЕООД. В този добавък към застраховката
били включени пет работника в предприятието, видно от приложения към
застрахователната полица списък,в това число и работникът К.Б.М. на длъжност „общ
работник“ по трудов договор № 3 от 04.01.2021 г.
2
След като приела,че с горното е нарушена разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от ЗЗБУТ
във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците
и служителите за риска „трудова злополука”, актосъставителят Г. на 18.02.2021 г.
съставила на жалбоподателя „ХИДРО-4“ ЕООД, със седалище и адрес на гр. Хасково,
представлявано от М.Н.К. АУАН № 19-001215. Акта бил съставен в присъствие на
свидетелите Р.И. Ж. и Р.М.И., както и в присъствието на представляващия
дружеството,упълномощен от законния представител М.Н.К.,Г.Х.Г.. Последния
подписал акта без възражения и получил препис от него.
Във връзка с издадения АУАН, на 02.03.2021 г. Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Силистра – Д.Д.Д., издал Наказателно постановление № 19-
001255. С него била наложена имуществена санкция на „ХИДРО-4“ ЕООД гр. Хасково,
представлявано от правителя М.Н.К. в размер на 1500. 00 лв. НП било издадено на
основание чл. 416 ал. 5 от КТ във връзка с чл. 55 от ЗЗБУТ и чл. 413 ал. 2 от КТ за
извършено нарушение на разпоредбите на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2 ал. 1 от
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука”.
Горната фактическа обстановка се извежда от приложените към жалбата и
административно-наказателната преписка з. к. на НП № 19-1215 от 02.05.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра; з. к. на АУАН
№ 19-1215/18.02.2021 г.;з. к. на нот. заверено пълномощно рег. № 462/16.02.2021 г. на
нотариус И.Б.; з. к. на известие за доставяне на НП; з. к. на Трудов договор №
3/04.01.2021 г. на К.Б.М.; з. к. на застрахователна полица №
0501630202000010/21.05.2020 г.; з. к. на Добавък № 1 към застрахователна полица №
0501630202000010/21.05.2020 г.; з. к. на обяснение от Г.Х.Г.; з. к. на страници от книга
за ежедневен инструктаж; з. к. на Заповед № З-0035/29.01.2014 г.; з. к. на Заповед №
186/13.06.2008 г.; з. к. на Заповед № 988/01.09.2016 г.; з. к. на Заповед №
295/28.01.2014 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Силистра
Наказателно постановление на „ХИДРО-4“ ЕООД гр. Хасково, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Съединение“ № 20, вх. В, ет. 4, ап.
11, представлявано от Управителя М.Н.К. е наложена имуществена санкция в размер
на 1500. 00 лв. на основание чл. 416 ал. 5 от КТ във връзка с чл. 55 от ЗЗБУТ и чл. 413,
ал. 2 от КТ за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 52 ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2
ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука”.
Жалбоподателят не оспорва фактите, описани в издадения АУАН. Той оспорва
законосъобразността на постановлението, като твърди, че впоследствие е била
3
сключена застраховка „трудова злополука” на работника с добавък към
застрахователна полица № 0501-630-2020-00010 от 19.01.2021 г. със ЗАД „ОЗК
застраховане”. Счита, че не е следвало да бъде издавано Наказателно постановление,
тъй като нарушението е отстранено в кратък срок след установяването на нарушението.
На практика липсва спор, че за периода 04.01.2021г. когато е бил сключен
трудовия договор и работникът е постъпил на работа,до 19.01.2021г. в това число и към
датата на извършване на проверката 18.01.2021г., за наетия работник К.Б.М.,
индивидуализиран по-горе с личните му данни, не е имало сключена застраховка за
риска „трудова злополука”. Не се спори и за това, че работодателят е бил длъжен да
сключи такава за наетите от него работници.
При съставянето на АУАН съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения, които да обосновават отмяна на издаденото впоследствие НП. Същият
съдържа всички визирани в чл. 42, точки от 1 до 8 от ЗАНН, реквизити в тяхната
цялост и пълнота. Допуснатото от жалбоподателя нарушение е установено напълно и
по установения в закона ред.
Наказателното постановление по започналото административно-наказателно
производство е издадено от компетентно лице, имащо необходимата представителна
власт. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи неговата отмяна. В този смисъл жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на съставения АУАН и издаденото НП, съдът не
констатира съществени нарушения на процесуалния закон, които да обосновават
незаконосъобразност или необоснованост на НП в степен, обуславяща отмяна на
атакуваното НП на това основание.
По отношение на наложеното наказание съдът намира, че са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която гласи
следното: „за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100
до 300 лв.”
Липсват доказателства по административнонаказателната преписка за
произтекли вредни последици за работниците и служителите. Като такава не може да
се приеме изтъкваното в съдебно заседание предположение за евентуално настъпване
на трудова злополука, при която съответния работник би бил икономически ощетен,
тъй като това са само предположения.
Изпълнена е и втората задължителна предпоставка на чл. 415в, ал. 1 от КТ, а
именно нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в КТ. Застраховката за работника е направена на 19.01.2021 г. с начало на
действие 20.01.2021 г. т.е . тя е направена в деня,следващ извършената проверка на
4
обекта. Законът не уточнява срок за отстраняване на нарушението. Записано е
„веднага”, което предполага в кратък срок. Тъй като за сключването на един договор е
необходимо известно техническо време за подготовката и изготвянето му, разликата
във времето между двете дати не е голяма и може да се приеме, че нарушението е
отстранено във възможно най-кратък срок.
Съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на
АНО развито в пледоарията му пред съда,че за работника са настъпили вредни
последици,поради което е неприложима разпоредбата на чл.415в ал. 1 от КТ.Като
такива той визира накърняването на установената правна регулация на обществените
отношения,свързани с опазването на живота и здравето на наетия персонал,както и
условията за предоставяне на безопасна работна среда имаща за последица засягане на
тези трудови права.Като настъпила вредна последица се сочи още,че от постъпването
на работа,до момента на първоначалното му включване в застрахователна
полица,лицето е работило без застраховка,като е било изложено на опасност да не бъде
осигурено при настъпване на трудова злополука и трудов травматизъм.Именно тези
обстоятелства е имал предвид законодателя,задължавайки с разпоредбата на чл.52 ал. 1
от ЗЗБУТ работодателите да сключват за своя сметка задължителна застраховка за
риска „трудова злополука“ за наетите от тях работници,които извършват работа,при
която съществува опасност за живота и здравето им при условията е ред установен от
Министерския съвет както и с разпоредбата на чл.55 от същия закон,да провъзгласи,че
лицата,които не изпълняват задълженията си по ЗЗБУТ носят отговорност по
чл.413,414,415,415 в и 416 от КТ.Казано по друг начин именно тези,изтъкнати от
процесуалния представител обстоятелства,е имал предвид законодателя,когато е
обявил неизпълнението на задължението,произтичащо от разпоредбата на чл.52 ал. 1
от ЗЗБУТ,за административно нарушение,за което виновните лица /юридически и
физически/ следва да бъдат санкционирани.Именно поради това, тези обстоятелства,не
могат да бъдат приети и като вредни последици на административното нарушение.
Съдът намира,че са изпълнени изискванията за приложението на чл. 415в от
КТ.Нарушителят незабавно е взел мерки за отстраняване на констатираното
административно нарушение,буквално на следващия ден,след като то е било
установено.За работника не са настъпили каквито и да са реални,а не хипотетични,
вредни последици,както през периода,през който е било допуснато нарушението,така и
след неговото отстраняване.Периода,през който работника не е бил застрахован,също
не може да бъде приет за продължителен,обуславящ настъпване на някакви вредни
последици.Липсват доказателства по делото за допуснати други административни
нарушения и наложени административни наказания на жалбоподателя в сферата на
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
От гореизложените съображения следва изводът, че издаденото от Директора на
5
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра Наказателно постановление № 19-
001215/02.03.2021 г. не следва да бъде отменено от съда, а следва да бъде изменено,
като наказанието бъде определено с приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като са
изпълнени предвидените в него предпоставки за определяне на случая като
маловажен.ЗС цитираната разпоредба,законодателя е предвидил при констатирани
административни нарушения от ЮЛ,налагането на имуществена санкция в размер от
100 до 300 лв. Имайки предвид вече посоченото по-горе, че липсват доказателства по
делото за допуснати други административни нарушения и наложени административни
наказания на жалбоподателя в тази сфера,съдът не намира основания за определяне на
предвидената от закона санкция в размер,различен от минималния.
В административнонаказателното производство процесуалния представител на
жалбоподателя е направил направил искане за присъждане на разноски в съответствие
с разпоредбата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН,в редакцията му преди 23.12.2021г. понастящем
чл.63д от ЗАНН за адвокатско възнаграждение за един адвокат,посочени в договора за
правна помощ и съдействие.От приложеното копие от последния е видно,че същите са
в размер на 350 лв .Съдът намира,че така определеното с договора възнаграждение, е
съобразено с чл.7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Искането е основателно.На жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски,пропорционално на отменената част на имуществената
санкция, а именно 326.66 лв.
Процесуалния представител на ответната страна също претендира присъждане
на разноски.Съдът намира,че искането е основателно.С оглед сложността на делото и
активното участие на юрисконсулта на АНО,съдът счита,че с оглед разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,следва да му бъде определено
възнаграждение за цялостното му участие в размер на сто лева.На АНО следва да
бъдат присъдени разноски пропорционално на размера на наложената от съда
имуществена санкция,а именно 6.66 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-001215/02.03.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра, с което на ХИДРО-4“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на гр. Хасково, ул. „Съединение“ № 20, вх. В,
ет. 4, ап. 11, представлявано от управителя М.Н.К., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ
във връзка с чл. 55 от ЗЗБУТ, чл. 413, ал. 2 от КТ, чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1
от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
6
„трудова злополука”, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв., в
частта за правното основание и размера на наложената имуществената санкция, като на
основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, ОПРЕДЕЛЯ имуществената санкция в размер на
100.00 /сто/ лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра, представлявана от
директора Данчо Димитров,да заплати на „Хидро-4“ ЕООД със седалище и адрес
гр.Хасково ул.“Съединение“ № 20 вх.В ет. 4 ап. 11,представлявано от управителя
М.Н.К.,сумата от 326.66 лв. /триста двадесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки/представляващи направени разноски в административно-наказателното
производство пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Хидро-4“ ЕООД със седалище и адрес гр.Хасково ул.“Съединение“
№ 20 вх.В ет. 4 ап. 11,представлявано от управителя М.Н.К.,да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Силистра, представлявана от директора Данчо Димитров,
сумата от 6.66 лв. / шест лева и шестдесет и шест стотинки/представляващи направени
разноски в административно-наказателното производство пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд гр.
Силистра по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата
на получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7