РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 327
гр. Пловдив, 15.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова
административно дело № 1555 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.27, ал.5 от ЗПЗП във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Ш.М.Б., с ЕГН **********,***,
чрез адв. Д., срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/112/10213/3/01/04/01, с изх. №
01-163-6500/550 от 09.09.2019 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд "Земеделие"- Пловдив, с който на Ш.М.Б. е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48892 лева,
представляваща сумите от първо и второ плащане по Договор 16/112/10213 от
14.05.2014г. по подмярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“, ведно
със законната лихва върху тази сума.
В жалбата са изложени доводи за
нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Подробни
съображения са изложени относно допустимостта на жалбата. Твърди се, че е
допуснато разминаване между изложените фактически основания на нарушението и
дадената правна квалификация, което разминаване според жалбоподателката е
нарушило правото й на защита. Посочено е, че липсва описание на
обстоятелствата, при които именно Б. е осъществила вмененото й договорно
неизпълнение, както и че погрешно е приложена нормата на чл.8а, ал.1, т.2 от
Наредба №9. Според жалбоподателката мерната единица за изчисляване на
икономическият размер на стопанството е площта, а не наличието на гъби. Посочва
още, че оспореният АУПДВ не съдържа реквизитите по чл.59 от АПК и по-конкретно:
липсва ЕГН на адресата на акта, липсва точно и ясно наименование на органа
издал акта (на коя областна дирекция е директор и въз основа на коя заповед),
липсва дата на издаване на акта. Твърди, че е допуснато съществено нарушение на
процедурата по връчването на Писмо на основание чл.26 ал.1 от АПК във вр. с
чл.34 ал.3 от АПК с уникален № 16/112/10213/3/01/22/01, с изх.№ 01-163-6500/392
от 25.04.2019г. Подробни възражения са направени във връзка с противоречието на
АУПДВ с материалноправните норми, както следва: че не са налице предпоставки за
установяване на публично вземане, тъй като предварително не е прекратен
договора, обуславящ и дължимост на връщане на плащането; оспорват се
твърденията, че към момента на посещение на място на 22.11.2018г. няма гъби
кладница; несъгласие с обстоятелствата за извършената проверка в периода
09.04.2019г. – 16.04.2019г.; възразява се срещу цитираното в АУПДВ писмо изх.№
13-7760/23.02.2016г. на МЗХ, тъй като същото е с препоръчителен характер;
оспорва се начина на изчисляване на размера на икономическото стопанство и
неговите икономически единици; твърди се, че проверките са извършвани по време,
когато климатът е неблагоприятен; позовава се на чл.73, пар.4, ал.2 от
Регламент (ЕО) № 796/2004г.; твърди се липса на вина на ползвателя на помощта,
че климатичните условия са неблагоприятни имайки предвид и надморската височина
(1100м.). Излагат се доводи за несъответствие на административния акт с целта
на закона, тъй като временната липса на достатъчно количество гъби се дължи на непредвидими
фактори – неподходящи климатични условия, набези на диви животни и хора. Според
жалбоподателката липсват мотиви за начина на определяне на размера на
финансовата корекция, и АУПДВ е издаден извън срока за контрол по сключения
между страните договор от 14.05.2014г. В Приложение №1 към жалбата (лист 20-27)
е изложена ретроспекция на фактите по случая.
В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателката адв. Д., иска отмяна на обжалвания административен акт.
Претендира разноски, за които представя списък. Представя подробни писмени
съображения.
Ответникът –
Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – София, чрез процесуалния
представител - ст. юриск. Н. в с.з. от 29.09.2020г., излага становище за
неоснователност на жалбата. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.
По
допустимостта съдът намира следното:
На
лист 290 по делото е представено уведомление на ОД на ДФЗ – Пловдив, относно
невръчени актове, поради неизвестен адрес за кореспонденция или неоткрити
адресати на посочения адрес, в което е посочено, че на 24.10.2019г. на таблото
за обявления в ОД на ДФ „Земеделие“ Пловдив на основание чл.61 ал.3 от АПК е
оповестен АУПДВ изх.№ 01-163-6500/550 от 09.09.2019г. на Ш.М.Б.. Към момента на
поставяне на уведомлението, а именно 24.10.2019 г., нормата на чл.61, ал.3 от АПК е отменена и влиза в сила на 10.10.2019 г., поради което съобщаването е
следвало да се извърши по реда на новоприетата разпоредба на чл.18а от АПК (Нов
– ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.). По делото няма данни, че този процесуален ред
е спазен. Освен това от известие за доставяне - лист 287, лист 289 по
делото, въобще не е ясно какъв документ, с какъв № е изпратен, за да се направи
извод, че въобще е бил приложим редът на чл.61, ал.3 /отм./. Няма данни, че е
извършено съобщаване и на интернет страницата на съответния орган, т.е редът по
отменената разпоредба не е спазен. Освен това от процесуалния представител на
жалбоподателката по делото е представен препис от приемо-предавателен протокол
на документи с дата 10.06.2020 г. (лист 749), от който се установява, че към
този момент жалбоподателката е получила оспорения административен акт.
Жалбата
е подадена чрез органа на 19.06.2020г., т.е. същата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
След
като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа
страна следното:
Няма спор по делото, че Ш.М.Б. е подала в ДФЗ
проект № 16-112-10213 (бизнес план – лист 321 и сл.) по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери“, като видно от попълнената таблица „Обща
информация“, Характеристика на земеделското стопанство е посочено, че: общата
обработваема земеделска площ е 3,100 дка; начален икономически размер на
стопанството (в икономически единици) е 4,35 ИЕ; както и че икономическият размер на
стопанството съгласно петата година посочена в бизнес плана е 12,26 ИЕ. Пак там
е посочено, че избраното време за проверка на изпълнението на бизнес плана е
след края на 3-та година от сключване на договора за отпускане на финансова
помощ, както и че икономическия размер на стопанството към периода на проверка
на изпълнението на бизнес плана (в ИЕ) е 12,26 ИЕ. В раздел „Описание на
намеренията и целите за развитие на стопанството“ от бизнес плана е посочено,
следното: „Към периода на проверка на
бизнес плана кандидатът ще отглежда само гъби кладница – 1100 кв.м., като също
ще отглежда 2,000 дка люцерна, като икономическия размер на стопанството ще се
увеличи с 12,26 ИЕ. Към края на петата година икономическият размер на
стопанството ще се увеличи с 12,26 ИЕ спрямо първоначалният икономически размер
на стопанството от 4,35 ИЕ.“
Със
Заповед № 03-160-РД/63 от 12.05.2014г. (лист 39), Директора на ОД на ДФЗ –
Пловдив е одобрил за финансиране заявлението за подпомагане, подадено от Ш.М.Б. с ИД № на проекта: 16/112/10213, като в
заповедта е посочен размера на финансовата помощ – 48 892,00 лева, с
размер на първо и второ плащане от по 24 446,00 лева. Изрично е посочен и
началния икономически размер на стопанството, който е одобрен от РА – 4,35 ИЕ.
В
резултат на това е сключен административен договор № 16/112/10213 от 14.05.2014
г. (лист 40-46) с Държавен фонд "Земеделие" – София, съгласно който
Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване
на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г. Помощта е в размер на 48 892 лева за
изпълнение на всички инвестиции, основани дейности и цели, заложени в бизнес
плана по проект № 16/112/10213 и включени в Приложение 1 и 2 (така т.1.1 от
договора). Съгласно т.1.2 от договора Фондът изплаща финансовата помощ при
условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели
по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора,
анексите към него и действащите нормативни актове. Изрично в т.2.2, 2.3 и 2.4
са описани двата етапа на изплащане на помощта.
Ползвателят се е
задължил: да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в
бизнес плана и описани в Приложение 1 в срок до три години от датата на
подписване на договора (т.3.1 от договора), както и да извърши всички
инвестиции, основани дейности и цели, предвидени в бизнес плана и предмет на
договора, описани в Приложение 2 в срок от 4 години и 6 месеца от датата на
подписване на договора.
Според т.4.1 от
договора, Фондът има право да упражнява постоянен контрол за изпълнение на
условията по договора, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност
за периода на дейността и не по-късно от 3 години от подаване на заявката за
второто плащане. А според т.4.3 при осъществяване на този контрол, фондът има
право да извършва проверки на място.
Съгласно т.4.7 от
договора, фондът изисква връщането на вече платените суми както по първото,
така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или
прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато
ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ.
Като задължения на
ползвателя в договора е предвидено писмено да уведоми фонда незабавно след
настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на договора (т.4.35).
Изрично е предвидено, че за случаите на възникнали форсмажорни обстоятелства
ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен да уведоми писмено фонда за
възникване на обстоятелствата и да приложи достатъчно доказателства във връзка
с това в рамките на 10 работни дни, считано от датата на която е в състояние да
го направи (т.8.4), като в т.8.3 са изброени категориите форсмажорни
обстоятелства, които фондът признава.
На лист 52 по
делото е представено Уведомително писмо за одобрение №808/03.10.2014г., в което е посочено че ДФЗ
– РА е извършило плащане по банковата сметка на Ш.Б. в размер на 24 446
лв., с дата на плащане 08.08.2014г.
С молба от
16.01.2015г. (неправилно посочено на печата 2014г.) Б. е поискала сключване на
анекс към договора, тъй като иска да промени земята, на която ще отглежда
заявената от нея култура по бизнес плана от с.Рогош, общ.Марица, с наетата от
нея за 6 стопански години, в землището на с.Дедово, общ.Родопи, като е
изтъкнато, че причината, поради която иска да промени земята на стопанството си
е, че новонаетата е по-подходяща за отглеждане на гъби кладница и представлява
естествена среда за нея (надморска височина, влажност и др.фактори). Със същата
молба се отказва от отглежданата от нея култура, като се отказва да отглежда
люцерна, поради промяна на земята.
В резултат на това
е сключен Анекс I от 28.01.2015г. към
договор № 16/112/10213 от 14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
По делото е
приложена справка от МЗХ за дейността на Ш.М.Б. (лист 115), от която е видно,
че към 26.01.2017г. мястото на дейността е в землището на с.Дедово, а общо
използваната площ – 0,1077 ха. Идентично е посочено и в приложената на лист 123
справка от МЗХ от 03.10.2018г.
На 29.05.2017г. жалбоподателката
е подала заявка за окончателно плащане (лист 391 и сл.). В приложение №5 към
заявлението е посочено, че земята на земеделското стопанство е в с.Дедово,
общ.Родопи с обработваема площ – 1,077 дка, с основна култура – култивирани
гъби. На лист 83 и ал. по делото е представен контролен лист от проверка на
място по заявлението за плащане. На 31.07.2017г. на жалбоподателката била
изплатена сумата от 24 446 лева, видно от Уведомително писмо за
одобрение №1086/03.10.2017г. (лист 89).
На лист 581 по
делото е приложена квитанция за прием на Уведомително писмо съгласно Приложение
8 към Наредба 9/2008г. с бенефициент Ш.М.Б., с дата 13.11.2018г.
На 22.11.2018г. е
извършено посещения на място в стопанството на Ш.Б.,***, за резултатите от
която е съставен контролен лист за посещение на място (лист 582 и сл.). Изрично
в контролния лист е посочено, че към момента на посещението на място е
установено, че няма гъби кладница на пънчетата. Контролният лист е подписан от Ш.Б.,
която писмено е изразила несъгласие с констатациите и е посочила, че при
посещението на място се видя и установи, че има пънчета с гъба кладница.
Посочила е още, че предвид метода на гледане и различния щам и плододаване, интензитетът
на растене в различните периоди е различен и зависи от много околни и еко
фактори.
С докладна записка
изх.№ 05-2-163/417 от 13.12.2018г. директорът на ОД на ДФЗ – Пловдив е поискал
разрешение от директора на дирекция „Технически инспекторат“ ДФЗ – София (лист
602) да бъде извършена проверка на място във връзка с изпълнение на
изискванията след второ плащане по договора по мярка 112 на Ш.М.Б. с №
16/112/10213, УРН 612068. Върху самия лист ръкописно е посочено: „Не. Проверка може да се извърши есен и
пролет, за да са обективни резултатите.“
По делото е
приложена докладна записка изх.№ 05-2-163/20.03.2019г. на директора на ОД на
ДФЗ – Пловдив до директора на дирекция „Технически инспекторат“ ДФЗ – София
(лист 609), относно искане за извършване на проверка на място във връзка с
изпълнение на изискванията след второ плащане по договора по мярка 112 на Ш.М.Б.
с № 16/112/10213, УРН 612068.
С два броя Заповеди
№ 373136 от 04.04.2019г. (лист 610-610) е наредено извършването на проверка на
място на кандидат с УРН 612068, относно заявление с УИН 16/201112/36214. На
лист 612 и сл. е приложен Контролен лист от проверка на място извършена в
периода 09.04.2019г. – 16.04.2019г. В забележки в Приложение №1 – Проверка на
място на наличната за стопанството земя е посочено, че при проверката на място
е установено, че на парцела има поставени дървени пънчета, както и че са
представени документи за закупен гъбен мицел от февруари и април 2015г., както
и закупен дървен материал заразен с мицел кладница от 14.07.2015г. и
16.01.2017г. Изрично е посочено, че към момента на проверката на място няма
плододаване на гъба кладница, и че в парцела са разположени 1320 дървени
трупчета на площ 0,1128 ха. Посочено е, че неможе да се установи определена
схема на поставянето им и че на 10% от пънчетата има външни белези от
развитието на мицела – образуване на плодно тяло. Контролният лист е подписан
от Б. на 16.04.2019г., като същата саморъчно е отразила, че не е съгласна с констатациите,
особено със забележките към Приложение 1.
Още на 16.04.2019г.
Ш.Б. е входирала в ОД на ДФЗ – Пловдив обяснителна записка относно извършената
проверка на място (лист 705 и сл.), в която е описала технологията за
отглеждане на култивирана гъба кладница по екстензивен метод, изтъкнала е и
климатичните условия в с.Дедово.
По делото е
приложена докладна записка изх.№ 05-2-163/131#2
от 16.04.2019г. на началник отдел РТИ на ДФЗ – Пловдив до директора на дирекция
„Технически инспекторат“ ДФЗ – София, относно извършената проверка на място
(лист 714-715).
На 19.04.2019г. Ш.Б.
е входирала в ОД на ДФЗ – Пловдив възражение (искане) относно извършената
проверка на място (лист 717 и сл.), в която отново е описала технологията на
отглеждане на култивирана гъба кладница по екстензивен метод и отново е
изтъкнала и климатичните условия в
с.Дедово.
По делото е
представено писмо с уникален № 16/112/10213/3/01/22/01 с изх. № 01-163-6500/392
от 25.04.2019 г., с което на основание чл.26, ал.1 от АПК жалбоподателката била
уведомена за откриването на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
В писмото са изложени мотивите на административния орган, поради които той
счита, че следва да бъде издаден посоченият административен акт. Посочени са констатациите
от посещението на място на 22.11.2018г. и от проверката на място извършена в
периода 09.04-16.04.2019г., като е отразено, че вследствие на това е извършено
изчисление на икономическия размер на стопанството, който е в размер на 0,00 ИЕ,
а към получаване на второто плащане по договора с ДФЗ икономическият размер на
стопанството е бил 11,93 ИЕ. Органът се е позовал на чл.8а, ал.1, т.2 от
Наредба №9 от 03.04.2008г. и на чл.4.8, буква е/ от Договор № 16/112/10213 от
14.05.2014г. сключен между ДФЗ и Ш.М.Б. и е приел, че е налице нарушение именно
на тези разпоредби. Посочил е и размерът на задължението. Указана е възможността представяне на писмени
възражения. Що се отнася до връчването на това писмо, следва да се отбележи, че
непосредствено след него по делото (на лист 211 гръб и лист 212 гръб) са
приложени два броя известия за доставяне без обаче в тях да е посочен какъв
документ, с какъв № е изпратен. На лист 213 гръб по делото е представено
Приложение 6 за поставяне на това писмо на таблото за уведомление на ДФЗ на
17.06.2019г. и свалянето му на 02.07.2019г.
Последвало е
издаването на процесния АУПДВ № 16/112/10213/3/01/04/01, с изх. № 01-163-6500/550
от 09.09.2019 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие"- Пловдив, с който на Ш.М.Б. е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 48892 лева, представляваща
сумите от първо и второ плащане по Договор 16/112/10213 от 14.05.2014г. по
подмярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“, ведно със законната
лихва върху тази сума. Като основание за издаване на АУПДВ, органът изцяло
е преповторил съдържанието на писмо с уникален № 16/112/10213/3/01/22/01 с изх. №
01-163-6500/392 от 25.04.2019 г., за откриването на производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане.
Както
бе посочено по-горе в настоящото решение (в частта относно допустимостта на
жалбата), на лист 749 по делото е представен препис от приемо-предавателен
протокол на документи с дата 10.06.2020 г., от който се установява, че към този
момент – 10.06.2020г. жалбоподателката е получила както писмото за откриване на
производството по издаване на АУПДВ, така и самият АУПДВ.
По искане на жалбоподателката по делото
е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото лице И.С.,
която е посочила, че първоначалният размер на икономическото стопанство на
жалбоподателката е 4.35ИЕ. На следващо място вещото лице сочи, че на
13.06.2017г е извършена проверка на място и в Приложение № 3 е констатирано, че
обработваемата използвана земеделска земя е 0.1077 ха и е отглеждана основна
култура – култивирани гъби, т.е. налице е икономически размер на стопанството което съгласно Таблицата за
изчисляване на икономическия размер на
земеделско стопанство по мерки 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства” и 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” се равнява на
11.93 ИЕ и кандидата е достигнал икономическия размер, поради което и заявката
за второ плащане е одобрена и сумата е изплатена на бенефициента по банков път
на 31.07.2017г.
Експертът, посочвайки констатациите
от извършената на 16.04.2019г. проверка на място излага
съображения, че ако при изчисляване на икономическия размер на стопанството се
вземе предвид само заявената площ, декларирана в анкетните формуляри за 2019г в
размер на 0.1077ха, без да се има предвид наличието или не на гъба кладница,
отглеждана върху пънчета, то тогава икономическият размер на стопанството би
бил в размер на 11.93 ИЕ при площ в размер на 0.1077ха и 12.50 ИЕ при площ в
размер на 0.1128 ха. На въпрос относно това, дали към 16.04.2019 г. Б. поддържа
минимално изискуемия размер на стопанството, съгласно установеното нормативно и
договорно задължение, както и налице ли
е увеличение на икономическия размер на стопанството
най-малко с 4.5 ИЕ, т.е. достигнал ли е и поддържа ли икономическият размер, за
който е получила второ плащане, вещото лице сочи два варианта доколкото не е от
нейната компетенция да определи кое е определящо при изчисляване на
икономическия размер на стопанството. Първи вариант – при положение, че се
приемат констатациите на експертите на ДФЗ и се счита, че към момента на
проверката – 19.04.2019г няма налични гъби кладница, то тогава не е налице
увеличение на икономическия размер на стопанството. Втори вариант – ако при
изчисленията се вземат предвид декларираните площи от бенефециента, съгласно
анкетни карти – 0.1077 ха обработваема площ, то тогава икономическият размер на
стопанството би бил в размер на 11.93 ИЕ и е налице увеличение на икономическия
размер на стопанството. Според заключението, съгласно разпоредбата на параграф
1, т.3 от ДР на Наредбата, икономическият размер на стопанството, изразен в
икономически единици, съгласно Приложение №5 и в приложения за код 3094 „Гъби“
се изчислява в мерна единица „кв. м.“, така сочи, че добитата стопанска
продукция от гъби не може да се изчисли в кв.м., а в мерна единица кг. Вещото
лице подробно описва какви записи има за закупен дървен материал, заразен с
мицел на гъби – кладница и какви първични документи са издадени в тази връзка. На
следващо място в заключението много подробно са описани съставените документи
за извършените продажби счетоводното им отразяване в книгите на
жалбоподателката и при „Еделвайс – Чери“ ЕООД. Изрично в тази връзка е
посочено, че за 2014 година, няма реализирани приходи от продажба на
гъби-кладница, а за периода 2015-2019г. са реализирани приходи от продажба на
гъби-кладница, за което са съставени приемо-предавателни протоколи, които са
описани в книгата за приходите.
Отново
изключително подробно и в табличен вид, експертът е описал данните по отношение
на книгата за разходите за периода 2014г-2019г. Според вещото лице част от
записванията в книгата за разходите не са извършвани в хронологичен ред по
дати, и при воденето на книгата за разходите има допуснати несъответствия и
пропуски, подробно описани в констативно-съобразителната част на заключението.
Посочени са и записванията на инвентарната книга и на дневниците за входящ и
изходящ контрол. Подробно и в табличен вид в заключението са описани проведените
обработки според дневника за извършени мероприятия и според експертът в
дневника за проведени мероприятия има отбелязвания във връзка с отглеждането на
гъбите, посочени са дати на извършване на мероприятията, периоди на заразяване
и поставяне на пънчета, както и дати на брането им. Пак в тази връзка е
посочено, че няма съставени документи във връзка с извършените мероприятия, а в
дневника за мероприятията като лице оператор е посочено лицето Ш.Б., като за извършване на
работата по пренасяне, почистване и др. са сключени 2 граждански договора
подробно описани в заключението.
Вещото
лице е посочило и закупеното количество мицел по фактури, като в тази връзка
подчертава, че към фактурите няма издавани съпътстващи документи, и че
фактурите са включени в книгата за разходите. Отделно от това сочи, че към
протоколите за продажба няма съставени съпътстващи документи: фактури за
продажба не са издавани, няма сключени договори, няма данни за извършен
транспорт и съставени товарителници.
По
отношение на това редовни ли са счетоводните записи и при Еделвайс – Чери ЕООД,
е изложено, че ЗП Ш.Б. е водила едностранна форма на счетоводни записвания,
като за изготвяне на заключението са
представени в оригинал Книга за приходите, Книга за разходите и Инвентарна
книга. По отношение на начина на попълване на книгата за разходите, експертизата
е констатирала пропуски, подробно описани в т. 4 от задачите. По отношение на
фактура № № 268/14.07.2015г, издадена от
„Еделвайс Чери“ ЕООД на ЗП Ш.Б., експертът констатира, че същата е отразена
като приход по Кредита на сметка 701 Приходи от продажба на продукция на
14.07.2015г.
В с.з. от 26.01.2021 г., вещото лице
сочи, че съгласно
таблицата, с която се изчислява икономическият размер на стопанството, се
залага кв. м върху площта, върху която се отглеждат гъбите - кладница, т.е.
квадратурата, върху която се отглеждат гъбите - кладница. Не се залагат
килограми, не се залага произведена/добита продукция. Според експерта това е
ползвано при изчисляване както при заявката за второто плащане, така и при
проверката на 16.04.2019 г. – тя няма промяна, мерната единица е кв. м. По
отношение на стр. 5 от заключението, където са описани „по т. 3 от задачите” какви документи са съставени за извършените
продажби и кои са счетоводно отразени, вещото лице уточнява, че с купувачите на
гъби - кладница има само приемо-предавателни протоколи, няма други документи. (договори
или други съпътстващи документи). Пояснява, че първоначалният размер на
стопанството – икономическите единици са изчислени на база на тогава
отглежданата култура, която е била домати и е отглеждана в с. Рогош и впоследствие
е подадено заявление за промяна на местонахождението на имота и е сменено на с.
Дедово, като Б. е заявила, че към края на договора ще отглежда само и
единствено гъби - кладница и икономическият размер на стопанство ще бъде
определен само върху тази култура. Вещото лице сочи, че съгласно данните от
таблицата на стр. 5-стр. 6 от заключението, е видно, че няма извършени продажби
на гъби през м. април за нито една от годините от 2015 г. до 2019 г.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните.
С оглед изясняване на фактите по делото и по-конкретно условията за
отглеждане на гъби, бе допусната и приета съдебно-агротехническа експертиза,
изготвена от вещото лице М.В., която описва подробно метода на екстензивно
култивиране/отглеждане на гъби –кладница, като посочва, че след поставяне на
мицела в пънчетата и след нареждането им на предвиденото място на отглеждане
(края на август – септември месец), до появата на плодните тела е необходимо
редовно поливане на почвата около трупчетата/пънчетата. Според експерта гъбите
започват да се появяват, когато температурата на въздуха достигне 8-10 °C, което обикновено става през месеците
септември-октомври, т.е. започва периода на плододаване и прибиране на
продукцията. Според вещото лице няма налична информация през кой период
плододаването е най-активно, дали през есенния или през пролетния период. Що се
отнася до средния добив, експертът се позовава на литературни данни и на
публикувана в интернет информация, като посочва, че максималният добив се
получава през третата година, а цялото плододаване продължава от 3 до 5 години
в зависимост от вида дървесина, на която се отглеждат гъбите. В заключението са
посочени факторите влияещи върху растежа и развитието на дървесиноразрушаващите
гъби – кладница, а именно температура, киселинност на средата, влажност на
въздуха и субстрата, светлина и кислород, като подробно е описано значението на
всеки един фактор. Подчертано е, че развитието и растежът на гъбите се
осъществява в зависимост от комплексното влияние на всички изброени фактори. Експертът
не се ангажира със становище относно това, дали е налице подходящ климат в
с.Дедово за плододаване на гъба кладница през пролетния период и конкретно
м.март, м.април, м.май, отглеждана по екстензивен метод за култивиране. Според
заключението, плодните тела се появяват през студените сезони: есенно – зимния
и зимно-пролетния, като плододаването започва през първата есен и продължава до
пълното разрушаване на дървесината. Изложено е, че добивът зависи от вида
дървесина, която ще се използва, като максималния добив се получава на третата
година. Изрично вещото лице сочи, че по делото няма налични документи,
удостоверяващи вида на използвания щам мицел гъби кладница за заразяване на
дървесните трупчета/пънчета, закупени от жалбоподателката по фактура № 268 от 14.07.2015г.
за 44 куб.м. широколистен дървен материал, заразен с мицел и Протокол от
16.01.2017г. за закупен заразен с мицел дървен материал – върба 7 къб.м. В
табличен вид са описани по дати и вид на документа (протоколи) продадените
количества гъба кладница. Според заключението реализираната гъба кладница от
жалбоподателката е както следва: за 2015г. – 100 кг., за 2016г. – 90 кг., за
2017г. – 30 кг, за 2018г. – 75 кг., а през 2019г. след периода на проверката на
място – 21 кг. гъби кладница. Вещото лице посочва, че доколкото по делото няма
информация за количеството заразена с мицел дървесина/трупчета и в този смисъл
не може да даде отговор на въпроса дали добивът на жалбоподателката отговаря на
средния такъв. По седми въпрос в заключението е посочена схемата на
разположение на дървесните трупчета с мицел поставени на открито на подходящо
място за отглеждане на гъби-кладница, а именно: нареждат се на два реда на
разстояние 30-50 см. Между редовете и 25-20/35 см. Вътре в редовете, като се
заравят в почвата на дълбочина 1/3 от височината им (съотношението уточнено в
с.з.). Посочено е, че между наредените в редове дървесни трупчета с мицела на
гъбата се оставят пътеки от 80 см. до 1 м. разстояние, които пътеки са
необходими за извършване на важни агротехнически мероприятия за отглеждане на
гъбата, като поливане, почистване, бране и др.
В с.з. от 04.02.2021г., вещото лице заявява, че минималните
температури, за да растат гъбите-кладница, са от 8 до 15 градуса, както и че те
растат в дървесината, не в почвата. Сочи, че мицелите са поставени в дървесина
- това са дървени трупчета и за да започнат да се развиват, необходимата
температура е от 8 до 15 градуса, но обикновено при малко по-високи температури
се развиват по-бързо. Уточнява, че тази температура е необходима за разлагането
на дървесината, която създава условия за развитие на мицела и когато започнат
тези температури - в рамките до 1 месец гъбата трябва да се развие (някъде от
септември до октомври, в този период, когато самите температури са
благоприятни, тя се развива и след това като започнат да падат температурите,
има затишие и после напролет, когато пак ги има тези температурни условия - пак
започва да се развива). Вещото лице, сочи, че когато се развие мицелът, появи
се гъбата, прави се беритба, след това при неблагоприятни температурни условия
– при затопляне, няма развитие на гъбата и затова се препоръчва винаги почвата,
където са дървените трупчета, да се полива, дървените трупчета трябва да се
поливат, за да не засъхват. Според експерта, цяло лято земеделският
производител (ЗП) трябва да се грижи, да оросява тези трупчета и почвата между
редовете трябва да полива, за да се поддържа влага, като трябва да има пътека
между тях, за да се обслужват. Посочва, че отгоре трупчетата трябва да се
оросяват и около тях почвата също, за да бъде влажно, като се оросяват цяло
лято. Твърди, че когато идва есента, падат температурите, мицелът почва да се
развива и почва да излизат гъбите, да се показват от трупчетата и есента пак се
берат, а зимата има затишие. Според вещото лице по литературни данни под 18%
влажност на дървесината мицелът умира, също и ако има влажност над 120% (т.е.
преовлажняване), гъбите също не могат да се развиват. Сочи, че самата
дървесината трябва да има 80-90% влажност, за да може да се развива мицелът и
това продължава, докато не се изяде дървесината (за около 3-4 г. в зависимост
колко е дебело трупчето). Що се отнася до беритбата, експертът заявява, че по
принцип гъбите се берат есенно време, през септември-октомври и когато се
появят гъбите, поливки може да се извършват. Посочва, че при тези гъби няма
копане и торене. Заявява, че в Дневника на жалбоподателката има отразявания,
има вписани мероприятия по поливане на гъбите.
На
следващо място посочва, че различните щамове мицел изискват и различни
мероприятия, изискват различни посевки, освен на дървени трупчета, могат и на
слама някои от тях да се отглеждат, но по делото няма данни какъв щам мицел
гъби–кладница е използвала жалбоподателката, а в договора е записано какъв вид
трупчета са използвани. Твърди, че средният добив се определя не от площта, на
която са засети, а мерната единица е 100 кг сурова дървесина, като информацията,
която се дава е от 100 кг суровина дървесина се получава 20-22 кг за целия
период гъби. Сочи, че няма никаква информация колко кг дървесина е заложила
жалбоподателката, като по договор и по програма няма заложено количество, което
трябва да се добие, няма заложено минимално количество на продукцията, която
трябва да се добие.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните.
От трети
неучастващи по делото лица, се представиха следните документи:
-от Националния
институт по метрология и хидрология – филиал Пловдив по делото е представено
писмо (лист 760), относно количеството валежи в района на с.Дедово, общ. Родопи
за месец февруари, март и април през 2016г., 2017г. и 2019г., а за месец
10.2018г. е посочено, че валежа е 11.3 л., а за месец 11.2018г. – 52.3 л. Представено
е и писмо (лист 930), според което поради липса на метеорологична станция в
района на с.Дедово, немогат да предоставят информация за средноденонощните
температури на въздуха за периода м.02.2019г. – м.04.2019г.
-от мобилен
оператор А1 е представено писмо, в което посочват, че Ш.М.Б. има активно роуминг услуга, но съгласно
чл.251б, ал.1 от ЗЕС предприятията, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени
или обработени в процеса на тяхната дейност необходими за целите посочени в
същата разпоредба.
-от Аграрен
университет – гр.Пловдив е представено писмо (лист 929), в което доц.д-р М.Л. –
специалист в областта на гъбите посочва, че поради оскъдност на
метеорологичните данни от НИМХ неможе да отговори дали са добри
агроклиматичните условия за отглеждане на гъба-кладница през периода
м.02.2019г. – 30.04.2019г. и м.10.2018г. – м.11.2018г., а и посочената мерна
единица за валеж не е коректна и трябва да бъде посочена или като мм, или
литър/къб.м, или в куб.м/декар. Сочи, че за да се изготви обективна справка е
необходима информация относно температура на въздуха и почвата, атмосферна
влажност, продължителност на слънчево греене, интензивност на слънчевата
радиация, хидротермичен коефициент, разположение на парцела, температура на
почвата – на 5, 10, 20 см., влажност на почвата на 20 и 50 см. Специалистът
изрично подчертава, че освен посоченото, трябва да се вземе под внимание факта,
че при отглеждане на гъба кладница, не се разчита само на метеорологичната влажност,
тъй като периодично се налага пънчетата или торбите да се оросяват/навлажняват
допълнително от човека.
При така установеното
от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – гр. Пловдив, намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента
на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно
разпоредбата на чл.162 ал.2 т. 8 ДОПК /в приложимата редакция/, публични
държавни са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. В нормата на §1 т.13 от ДР на
ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания
от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за Република България за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, с
оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на чл.20а ал.5 от ЗПЗП, според който
Изпълнителният директор издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Съгласно чл.27 ал.7
от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго
задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на
публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Именно в тази хипотеза попада процесния случай. По делото е приложена Заповед
№03-РД/2709 от 17.07.2019 г. (лист 278) на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие", който по силата на чл.10, ал.13 от Устройствения правилник на
ДФЗ и на основание чл.20а, ал.4 ЗПЗП може да делегира правомощията си на
директорите на ОД на ДФЗ. Макар в процесния АУПДВ да не е упомената заповедта,
въз основа на която директорът на областната дирекция е овластен с правомощията
да издава такива актове, то това не води до нищожност на акта. Ето защо оспорваният
акт е издаден от компетентен орган - Директорът на Областна дирекция към ДФ
"Земеделие" - Пловдив, в рамките на неговата териториална и
материална компетентност. Във връзка с доводите на жалбоподателката, че не е упоменат
директорът на коя областна дирекция на ДФЗ издава процесния акт, следва да се
отбележи, че в горната част на всяка страница от АУПДВ е посочено „Областна дирекция – ОРРА Пловдив“ с
посочен адрес и стационарен телефон, което не буди никакво съмнение, че издател
на акта е именно директорът на ОД на ДФЗ – Пловдив. Още повече, че е посочено и
името на издателя Йосиф Ячев, като от справка на официалната интернет страница
на ДФЗ, всеки гражданин може да констатира, че именно той е директорът на ОД на
ДФЗ – Пловдив /https://www.dfz.bg/bg/kontakti/oblastni-strukturi/Plovdiv/
/.
Обжалваният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 16-112/10213/3/01/04/01, изх.№
01-163-6500/550 от 09.09.2019 г. е постановен в изискуемата писмена форма. Напълно
несъстоятелно е възражението, че липсва дата на издаване на акта и че липсва
уточнение при оказване за подаване на жалба чрез коя ОД на ДФЗ се подава. На
процесния АУПДВ е положен печат на ОД на ДФЗ – Пловдив с изх.№ където е
отразена датата 09.09.2019г., а и видно от съдържанието на самата жалба, за
жалбоподателката няма съмнение, че именно това е датата на издаване на акта.
Изрично след диспозитивната част на процесния АУПДВ е посочено, че актът
подлежи на обжалване пред административния съд по седалището на териториалната структура
на ДФЗ, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището
на адресата на акта, като жалбата се подава чрез ДФЗ. В случая макар и да е
посочено, че жалбата се подава чрез ДФЗ, Ш. Бнезеш е входирала жалбата си чрез
ОД на ДФЗ – Пловдив, за което е образувано настоящото дело и по никакъв начин
не е довело до ограничаване правото на защита.
Съдът
счита, че в АУПДВ са посочени конкретните фактически обстоятелства, мотивирали
административния орган да издаде оспорения акт и след като са изяснени всички
относими за случая факти и обстоятелства. Посочени са и правни основания, въз
основа на които при наличие на описаните факти е счетено, че са налице условия
за възстановяване на публично държавно вземане. Напълно неоснователно е
възражението, че липсва описание на обстоятелствата, при които именно
жалбоподателката е осъществила вмененото й договорно неизпълнение. Напротив
процесният акт съдържа много подробни мотиви в тази насока
Що
се отнася до възражението, че не е посочен единен граждански номер на адресата
на акта, следва да се отбележи, че в АУПДВ е посочено името, адресът и УРН на
адресата, което в никакъв случай не е нарушение на чл.59 ал.2 т.3 от АПК.
На
следващо място, съдът намира, че в хода на развилото се административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се отбележи,
че в действителност няма безспорни доказателства за надлежното връчване на
жалбоподателката на писмото по чл.26 ал.1 от АПК за откриване на производството
по издаване на АУПДВ преди издаване на самия акт. Доколкото на лист 749 по
делото е представен препис от приемо-предавателен протокол на документи с дата
10.06.2020 г., от който се установява, че към този момент – 10.06.2020г.
жалбоподателката е получила както писмото за откриване на производството по
издаване на АУПДВ, така и самият АУПДВ, следва да се приеме, че в случая е
налице нарушение на чл.26 ал.1 от АПК, но същото не се явява съществено, тъй
като не се отразява на крайния резултат, с който е приключило производството по
издаване на АУПДВ. Всички възражения и доказателства, които Ш.Б. е могла да
представи в хода на административното производство, са направени и ангажирани
от нея в настоящото съдебното производство, поради което съдът намира, че правото
й на защита не е засегнато.
По
отношение на съответствието с материалния закон, съдът установи следното:
Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото
решение, жалбоподателката е подала заявление за подпомагане по мярка 112
"Създаване на стопанства на млади фермери", по което е сключен
договор № 16/112/10213 от 14.05.2014г., като видно от приложения бизнес план предмет
на проекта е отглеждане на гъби кладница. Според бизнес плана, икономическият
размер на стопанството към периода на проверка на изпълнението на бизнес плана
(в ИЕ) е 12,26 ИЕ. Съгласно т. 4. 7 от договора фондът изисква вече изплатените
суми, както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви
върху тях и/или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато
ползвателят на не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ, включително когато бъде установено, че не
поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второ плащане
по договора /т. 4. 8, б. "е"/. В тази връзка и по отношение на
възражението, че не са налице предпоставки за установяване на публично вземане,
тъй като предварително не е прекратен договора, следва да се подчертае, че
съгласно клаузите на подписания от жалбоподателката договор с ДФЗ,
прекратяването на договора не обуславя дължимост на връщане на плащането.
Напротив в т. 4. 7 от договора е посочено и/или прекратява всички договори. (идентично
е и съдържанието на чл.33 ал.1 от Наредба № 9/2008г.). Т.е. органът може да
иска връщане на помощта и да прекрати договора, може също така само да прекрати
договора, а може и да иска връщане на помощта без да прекрати договора, както е
в случая.
Както бе посочено по-горе при извършена проверка на
място в периода 09.04.-16.04.2019г. е установено, че в стопанството на Б. няма
плододаване на гъби – кладница и има поставени дървени пънчета, като в парцела
са разположение общо 1320 дървени трупчета, на площ 0,1128 ха., както и че на
десет процента от пънчетата има външни белези от развитието на мицела –
образуване на плодни тела. Позовавайки се на тази проверка органът е извършил
изчисление на икономическия размер на стопанството и е приел, че е в размер на
0,00 ИЕ. Отделно от това се е позовал и на констатациите от извършеното
посещение на място на 22.11.2018г., когато е установена визуална липса на гъби
кладница. Пак в тази насока органът е цитирал и писмо изх.№
13-7760/23.02.2016г. на МЗХ относно технологията за отглеждане на гъби кладница
и по-конкретно на становището, че плододаването е два пъти годишно: пролетно и
есенно-зимно, като есенно-зимната реколта е по-обилна от пролетната. Така
органът е приел, че в темпорално отношение посещението на място от 22.11.2018г.
попада в есенно-зимния сезон.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 9/2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване
на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г., помощта се предоставя за изпълнение на
заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието
на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В чл.8а, ал.1, т.2 от
Наредбата е предвидено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на
получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде
установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е
получил плащането по чл.6, т.2 (второто плащане). Съгласно разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. в случай че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта (идентично с т. 4. 7 от договора).
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.31 ал.2
от Наредба № 9/2008 г., контрол за изпълнение условията по договора, както и на документите,
свързани с подпомаганата дейност, може да бъде извършван от представители на
РА, МЗХ, Сметната палата, Европейската комисия и Европейската сметна палата и
Европейската служба за борба с измамите. А съгласно чл.4, проверките по ал.2
могат да се извършват не по-късно от 2 години от подаване на заявка за второто
плащане. В случая заявката за второ плащане е подадена на 29.05.2017г., а
проверката на място е извършена в периода 09.04.-16.04.2019г., т.е. в
нормативно установения срок. По отношение на възражението, за неправилно
посочване в АУПДВ на датата като краен период на мониторинг, следва да се
отбележи, че същият е правилно посочен в оспорения административен акт –
29.05.2019г. (по аргумент от чл.31 ал.4 от Наредба № 9/2008г. В действителност
неправилно е посочена датата 13.11.2021г., като крайна дата, до която
ползвателят на помощта е длъжен да не преустановява земеделската дейност,
поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство (по
аргумент от чл.30 т.4 от Наредба № 9/2008г., която всъщност се явява
29.05.2020г., но допуснатата неточност не води до извод за незаконосъобразност
на оспорения АУПДВ, тъй като проверката на място е извършена и в срока по чл.30
т.4 и в срока по чл.31 ал.4 от Наредба №9/2008г.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото намира, че в действителност, не може да се приеме, че е изпълнено
заложеното в бизнес плана икономическо нарастване на стопанството, доколкото
икономическият размер към получаване на второто плащане е бил 11,93 ИЕ. Но от
друга страна съдът изразява несъгласие с извода на органа, че към момента на
проверката на място в периода 09.04.-16.04.2019г. е 0,00 ИЕ. Тук следва да се
отбележи, че § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 9 определя, че "икономическият
размер на стопанството" е размерът на земеделското стопанство, изразен в
икономически единици, който съгласно § 2 от ДР на Наредбата се изчислява по
таблица съгласно Приложение № 5, в което пък за код 3094 "Гъби"
посочената мерна единица е кв. м. Следователно определящо за икономическия
размер на стопанството при култивирането на гъби е площта, измерена в кв. м.,
върху която са разположени мицеларните трупчета, а не наличието на прорасли
гъби. В действителност в оспорения административен акт органът не говори за
количества гъби, а по-скоро за количеството заразени с мицел пънчета, т.е.
правилно е определил мерната единица, но неправилно е изчислил икономическият
размер на стопанството към момента на проверката, доколкото е констатирано, че
на 10 % от пънчетата има мицел. Така с оглед посоченото в съдебно-счетоводната
експертиза, че ако при изчисляване на икономическия
размер на стопанството се вземе предвид само заявената площ, декларирана в
анкетните формуляри за 2019г. в размер на 0.1077ха, без да се има предвид
наличието или не на гъба кладница, отглеждана върху пънчета, то тогава
икономическият размер на стопанството би бил в размер на 11.93 ИЕ при площ в
размер на 0.1077ха и 12.50 ИЕ при площ в размер на 0.1128 ха. Доколкото
установената при проверката площ с разположени върху нея пънчета е 0,1128 ха, и
доколкото само 10% от тях са заразени с мицел, то тогава реалният икономически
размер на стопанството към април 2019г. е 10% от 12,50 ИЕ или 1,25 ИЕ, което е
различно от посоченото от ответния орган 0,00 ИЕ. Въпреки тази неточност на
органа обаче, съдът намира, че крайният резултат е правилен, доколкото бенефициерът не
поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второ
плащане. Без правно значение са причините, изтъкнати от Б. за липсата на
достатъчно количество гъби кладница.
Изискването по чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба № 9/2008 г. за поддържане на
икономическия размер на земеделското стопанство е обективно и неизпълнението му
само по себе си съставлява основание за постановяване на процесния акт. В тази
връзка несъстоятелно се явява и възражението, че липсват мотиви за начина на
определяне на размера на финансовата корекция, доколкото съгласно чл.8а, ал.1,
т.2 от Наредба № 9/2008 г. ползвателят на помощта възстановява цялата сума на
получените по чл.6 плащания. Мотиви за определяне размера на определената сума
за възстановяване биха били необходими, само в случай, че бе предвидено възстановяване
на част от получените плащания по чл.6 от Наредбата.
Що
се отнася до възражението на жалбоподателя с цитираното в АУПДВ писмо на МЗХ,
следва да се отбележи, че в действителност същото има препоръчителен характер,
но от друга страна, според заключението на приетата по делото агротехническа
експертиза, гъбите започват да се появяват, когато температурата на въздуха достигне
8-10 °C, което обикновено става през месеците
септември-октомври, т.е. започва периода на плододаване и прибиране на
продукцията. Според вещото лице няма налична информация през кой период
плододаването е най-активно, дали през есенния или през пролетния период. Но
заявява, че плодните тела се появяват през студените сезони: есенно – зимния и
зимно-пролетния, като плододаването започва през първата есен и продължава до
пълното разрушаване на дървесината. Т.е. дори и да се приеме, че към момента на
извършване на проверката все още не е настъпило плододаване, то е следвало поне
да е налице мицел върху пънчетата. А такъв, коментира се вече, е констатиран
само на 10 % от тях. В този смисъл е напълно неоснователно и възражението, че
проверките са извършвани по времето, когато климатът е неблагоприятен.
По отношение на разпоредбата на чл.73, пар.4, ал.2 от Регламент (ЕО)
№ 796/2004г., според която когато грешката се
отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане,
първа алинея се прилага, само ако решението за възстановяване не е било
съобщено до 12 месеца след плащането, следва да се отбележи, че същата е
неприложима, доколкото в случая не е налице грешка на компетентния орган, а е
налице неизпълнение на договорно и нормативно задължение.
Както бе посочено по-горе, без
значение са причините,
изтъкнати от жалбоподателката за липсата на достатъчно количество гъби кладница, в това число климатичните условия и
надморската височина. Следва да се подчертае, че с молба от 16.01.2015г. Б. е
поискала сключване на анекс към договора, тъй като иска да промени земята, на
която ще отглежда заявената от нея култура по бизнес плана от с.Рогош,
общ.Марица, с наетата от нея за 6 стопански години в землището на с.Дедово,
общ.Родопи. С молбата самата жалбоподателка е изтъкнала, че причината, поради
която иска да промени земята на стопанството е, че новонаетата е по-подходяща
за отглеждане на гъби кладница и представлява естествена среда за нея
(надморска височина, влажност и др.фактори). В случая жалбоподателката изтъква
надморската височина и климата, само за да подкрепи защитната си теза, а същите
фактори са изтъкнати от нея като по-благоприятни за да промени земята, на която
ще отглежда именно гъба кладница, което предполага че Б. предварително се е
запознала с климатичните и
агроекологични условия в с.Дедово, за да поиска тази промяна. Както посочва и
вещото лице по назначената агротехническа експертиза факторите, влияещи върху растежа и развитието на
дървесиноразрушаващите гъби – кладница, са: температура, киселинност на
средата, влажност на въздуха и субстрата, светлина и кислород, като развитието
и растежа на гъбите се осъществява в зависимост от комплексното влияние на
всички изброени фактори. Експертът не се ангажира със становище относно това,
дали е налице подходящ климат в с.Дедово за плододаване на гъба кладница през
пролетния период и конкретно м.март, м.април, м.май, отглеждана по екстензивен
метод за култивиране. Но от друга страна по делото не са ангажирани
доказателства за екстремни метеорологични явления в село Дедово преди или през
периода на проверката на място, като например много ниски температури,
продължителна суша или обилни дъждове. Пак в тази насока следва да се отбележи,
че според т.4.35 в
сключения между ДФЗ и жалбоподателката договор, ползвателят на помощта се
задължава писмено да уведоми фонда незабавно след настъпването на обстоятелства
от значение за изпълнението на договора. Изрично е предвидено, че за случаите
на възникнали форсмажорни обстоятелства ползвателят или упълномощено от него
лице е длъжен да уведоми писмено фонда за възникване на обстоятелствата и да
приложи достатъчно доказателства във връзка с това в рамките на 10 работни дни,
считано от датата на която е в състояние да го направи (т.8.4), като в т.8.3 са
изброени категориите форсмажорни обстоятелства, които фондът признава, сред
които са и тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята.
Доколкото по делото няма данни, а и жалбоподателката не твърди да е уведомила
писмено фонда за настъпване на такова обстоятелство, то напълно несъстоятелни
са възраженията за наличието на непредвидими фактори – климатичните условия,
набези на диви животни и хора.
В
заключение е необходимо да се отбележи, че актът е издаден и в съответствие с
целите на ЗПЗП (чл.2), сред които са създаването на условия и стимулиране
дейността на млади специалисти в земеделието, развитието на ефективни
земеделски стопанства и производството на земеделска продукция в райони с
влошени социално-икономически характеристики. При липсата на развит мицел с
гъби кладница на 90% от пънчетата/трупчетата, не може да се претендира
подпомагане на земеделския производител за тяхното отглеждане.
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че
оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона
форма и при спазване на административно-производствените правила, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Жалбата
като неоснователна, следва да се отхвърли.
Не са претендирани разноски от процесуалния
представител на ответника, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
посока.
Мотивиран от гореизложеното Съдът, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ш.М.Б., с ЕГН **********,***, против Акт
за установяване на публично държавно вземане №
16/112/10213/3/01/04/01, с изх. № 01-163-6500/550 от 09.09.2019 г. на Директора
на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/