П Р О Т О К О Л
Гр. ****, 02.11.2015 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 8-ми състав, в публично съдебно заседание на втори
ноември две хиляди и петнадесета година в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
П. СТОИЦЕВ |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
Р.К. |
|
|
|
С.Н. |
|
Секретар:
|
С.М. |
|
|
Прокурор |
Качуров |
|
сложи за разглеждане докладваното от съдия Стоицев НЧД № 2075 по описа за
На именното повикване в 16.16 часа, се явиха:
……
След съвещание СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложение на Председателя на
„Пробационна служба“ – **** град, направено на основание чл. 452, ал. 1 от НПК за замяна отчасти на наложено наказание „Пробация“ на осъдения И.В.Р.
съгласно протоколно определение от 30.10.2014 г. на РС – гр. ****, с което му е
наложено наказание „Пробация“ за срок от 8 месеца, включваща пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, с честота на
явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 месеца, с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
месец и 27 дни.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7
дневен срок от днес пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 17.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
СЕКРЕТАР:
МОТИВИ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПО НЧД №2075/15 г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 8 СЪСТАВ
Производството е по реда на чл.451 и
сл. от НПК.
Образувано е по предложение на
Председателя на Пробационен съвет – **** град за частична замяна на основание
чл.43а, т.2 от НК на неизтърпяната част в размер на 3 месеца и 23 дни от
наказанието пробация, наложено на И.В.Р. по НОХД №1992/14 г. на Районен съд гр.
****, с наказание лишаване от свобода в размер на 1 месец и 27 дни.
В съдебно заседание осъденият Р.
дава обяснение относно причините, поради които не е изпълнявал пробационните
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител”. Посочва, че считано от 20.03.15 г. е започнал
работа по трудов договор за срок от два месеца в строителна фирма в гр. Т., Т.,
намиращ се на около 1000 км от Истанбул, при петдневна работна седмица, което
не му позволявало да се явява в пробационната служба в гр. **** за полагане на
подписи. Заявява, че постъпването му на тази работа е било необходимо, за да
може да осигури издръжка на семейството си, като посочва, че има малко дете и съпругата
му е бременна с второ дете в пети месец. Твърди, че устно е уведомил
служителите в пробационната служба, че му се налага да пътува за чужбина и
помолил да бъде пускан, но му отговорили, че това по принцип не било възможно.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
предложението на Председателя на Пробационния съвет за частична замяна на
наказанието пробация с наказание лишаване от свобода.
Председателят на Пробационния съвет
поддържа предложението и излага съображения във връзка с липсата на надлежно
изпълнение от страна на осъдения Р. на задължението му да се явява в
пробационната служба за полагане на подписи. Счита, че по отношение на осъдения
са налице предпоставките на чл.43а, т.2 от НК за замяна на неизтърпяната част в
размер на 3 месеца и 23 дни от наказанието пробация, с наказание лишаване от
свобода в размер на 1 месец и 27 дни.
Защитникът на осъдения моли съда да не
уважава направеното искане за частична замяна на наказанието пробация с
наказание лишаване от свобода, като се позовава на трудовата заетост на
осъдения и като доказателство представя трудов договор в оригинал /на турски
език/ и заверен превод от същия. Моли съда да приеме, че е налице основателна
причина за отклонението на осъдения от изпълнението на пробационните мерки, и
алтернативно, в случай, че съда не възприеме този довод и замени наказанието
пробация с наказание лишаване от свобода, да отложи изтърпяването на същото по
реда на чл.66 от НК.
При последната си дума към съда
осъденият заявява, че е искал да работи, за да изхранва семейството си.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно
вътрешното си убеждение намира за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 30.10.14
г. по НОХД №1992/14 г. на Районен съд гр. ****, на И.В.Р. е наложено наказание
пробация, включващо пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 8 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от 8 месеца, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Изпълнението на наказанието пробация е започнало на 13.11.14 г. в ОСИН гр. ****.
Със заповед от 11.03.15 г. на Зам. главния директор на ГДИН е променено мястото
на изпълнение на пробационните мерки от ОСИН гр. **** на ОСИН гр. ****, поради
промяна на настоящия адрес на осъдения от с. ****, общ. ****, ул. „****” №** на
гр. ****, ж.к. „****”, бл.1а, вх.1, ет.17, ап.104. На 16.03.15 г. осъденият Р.
се явил в пробационната служба при ОСИН гр. **** по адрес на новото
местоизпълнение на наказанието.
На 20.03.15 г. осъденият Р. сключил
срочен трудов договор за работа в строителна фирма „У. А.”, гр. Т., Т., със
срок на договора от 20.03.15 г. до 20.05.15 г. Осъденият започнал работа на
длъжност с организационни функции, при петдневна работна седмица, на строителен
обект, находящ се в гр. Т. /на около 1000 км. от гр. Истанбул/. Това не му
позволявало да се явява за полагане на подписи в ОСИН гр. ****, във връзка с
изпълнението на наказанието пробация. За периода от 23.03.15 г. до 09.04.15г.
осъденият не се явил за полагане на подписи общо 6 пъти, за което били
съставени съответни констативни протоколи. Със заповед от 20.04.15 г. на
Началника на сектор „Пробация” **** – град в ОСИН гр. ****, на осъдения Р. на
основание чл.227, ал.1, т.2 от ЗИНЗС е наложено наказание „писмено
предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от
свобода”. Заповедта била връчена на осъдения лично на 21.04.15 г. След 27.04.15
г. осъденият отново преустановил явяването си в пробационната служба за
полагане на подписи два пъти седмично.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства: материалите
от досието на осъдения при ОСИН гр. ****, обясненията на осъдения пред съда,
трудов договор от 20.03.15 г. в оригинал /на турски език/ и заверен превод от
същия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
По отношение на осъдения Р. не са
налице предпоставките на чл.43а, т.2 от НК за частична замяна на неизтърпяната
част от наказанието пробация с наказание лишаване от свобода. Съгласно
цитираната разпоредба, ако осъденият без основателна причина не изпълнява
наложената пробационна мярка, съдът може да замени изцяло или отчасти
пробацията с лишаване от свобода. В конкретния случай, по делото се установи,
че осъденият е имал основателна причина
за неизпъление на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, а именно –
служебните му ангажименти по трудов договор в гр. Т., Т., които обективно са го
възпрепятствали да се явява за полагане на подписи в ОСИН гр. ****.
Поначало, трудовите и служебните
ангажименти на едно осъдено на пробация лице, в случаите, при които е
категорично доказано - както по настоящото дело, че тези ангажименти
представляват непреодолима и обективна
невъзможност то да изпълнява определена пробационна мярка, следва да се считат
за основателна причина по смисъла на
чл.43а, т.2 от НК за неизпълнение на пробационната мярка. Полагането на
общественополезен труд от осъдените, както при наказание лишаване от свобода,
така и при наказания без лишаване от свобода е безспорен законодателен приоритет. Трудовата дейност има основно
значение в процеса на превъзпитание и поправяне на осъдените. Този принцип
намира изражение в разпоредбите на чл.41, ал.1 от НК: „Изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен
общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените”;
чл.40, ал.2 от ЗИНЗС: „Поправителното въздействие /на осъдените на лишаване от
свобода/ се осъществява чрез: т.5 - организиране на трудови … и други
дейности”; чл.77, ал.3 от ЗИНЗС „Участието в трудова дейност се стимулира и
отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание”. Законодателят
последователно устоява позицията, че изпълнението на наказанието пробация не
само не трябва да възпрепятства полагане на свободно избран от осъдения по вид, характер и място на полагане труд,
а точно обратното – пробационната администрация следва да вземе всички мерки,
за да улесни осъдения в това отношение. Израз на тази законодателна политика е
възможността, предвидена в чл.211, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗИНЗС осъденият да бъде
освободен от полагане на подписи по причини от служебен характер, за срок до 10
дни от пробационния служител, и
неограничено във времето – от пробационния служител след съгласуване със
съответния районен прокурор. Принципът, че изпълнението на наказанието пробация
не трябва да ограничава осъдените при свободния им избор на място на работа, в
т.ч. и при предпочитанията им за работа на територията на друга държава, е
възприет и в общностното право на ЕС и е залегнал в Рамково решение
2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.08 г. за прилагане на принципа на взаимно
признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху
пробационните мерки и алтернативните санкции, което от своя страна е
имплементирано във вътрешното право на Р.Б. посредством Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /обн.
ДВ бр.25 от 27.03.12 г./.
В конкретния случай пробационната
администрация, съгласувано с прокуратурата, е следвало да съобрази изложените
по-горе основни принципи, във връзка с неограничаване на възможността на
осъдените да полагат избран от тях по вид, характер и място на полагане труд,
залегнали в НК, ЗИНЗС, Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.08 г. и
ЗПИИСРРПОУНВПМАС, и да прояви нужната гъвкавост чрез приложение на разпоредбата
на чл.211, ал.1, т.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС, като освободи осъдения Р. от
задължението за полагане на подписи в пробационната служба за времето, за което
той представи категорични доказателства, че служебните му ангажименти са
несъвместими и обективно възпрепятстват явяване в пробационната служба за
полагане на подписи. В обясненията си пред съда осъденият заявява, че не е
направил изрично искане до пробационния служител по чл.211, ал.1, т.1 от ЗИНЗС,
тъй като, след като устно уведомил служителите в пробационната служба, че му се
налага да пътува за чужбина и помолил да бъде пускан, му било казано, че „това
по принцип не било възможно”. Съдът няма основание да не кредитира тези
твърдения на осъдения, които са правдоподобни и житейски достоверни. Налице е
пропуск от служителите на пробационната служба, които е следвало, след като
осъденият Р. им е разяснил възникналия проблем, да потърсят начин за неговото
разрешаване, като в това отношение е следвало изрично да уведомят осъдения за
възможността по чл.211, ал.1, т.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС да поиска поради причини от
служебен характер да бъде освободен от задължението за явяване и полагане на
подписи в пробационната служба за периода, през който служебните му ангажименти
правят явяването обективно невъзможно /и който период на освобождаване съгласно
разпоредбите на закона теоретично е неограничен във времето/, да стимулират
осъдения да подаде съответна молба по чл.211, ал.1, т.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС, да
му съдействат технически за оформяне на молбата, след което, съгласувано със
съответния прокурор, да освободят осъдения от задължението за полагане на
подписи.
На следващо място, видно от уредената
в чл.37 от НК система на наказанията в българското наказателно право,
наказанието пробация дефинитивно е по-леко от наказанието лишаване от свобода,
в т.ч. и тогава, когато изпълнението на последното е било отложено по реда на
чл.66 от НК. При отложено изпълнение на наказанието лишаване от свобода
осъденият не търпи ограничения във връзка с правото му свободно да избира място
на работа. Недопустимо е ЗИНЗС да се прилага от пробационната администрация по
такъв начин, че наказанието пробация – apriori по-леко от наказанието лишаване от
свобода, на практика да създаде повече затруднения на осъдените при свободния
избор на място на работа. Вярно е, че осъждането на наказание пробация включва
определени санкционни /неблагоприятни за осъдения/ последици, които той следва
да търпи като елемент от поправителното въздействие на наказанието. Осъденият
обаче не е длъжен да търпи последици,
които накърняват възможността му за ефективно лечение, свободният му избор на
място на работа или получаване на образование, които цели се явяват
приоритетни спрямо изпълнението на наказанието пробация и това изрично е закрепено
от законодателя в разпоредбата на чл.211, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗИНЗС.
В допълнение към гореизложеното следва
да се отбележи, че общественият интерес изисква държавната администрация като
цяло, в т.ч. и пробационните служби, да насърчават полагането на труд от
български граждани на територията на други държави и да отстраняват всякакви
спънки в това отношение. На първо място, работата на българи в чужбина води до
увеличаване на общото благосъстояние на нацията /общоизвестен факт е, че по
този начин работещите могат да си осигурят значително по-високи доходи от тези
в нашата страна/; на следващо място, работата на български граждани в чужбина de
facto съхранява повече
работни места на територията на нашата страна. Предвид затруднената
икономическа ситуация в Р.Б. и политиката на борба с безработицата, всички
посочени по-горе съображения не трябва да се подминават от органите на
държавната администрация и от съдебните органи. В настоящия случай
пробационната служба е следвало да стимулира и насърчава осъдения Р. в
желанието му да започне работа в Р. Т., и да прояви максимална гъвкавост, за да
обезпечи тази възможност без да се стига до нарушаване на разпоредбите на
закона, което, както се отбеляза по-горе, е било напълно възможно. По този
начин би се защитил както правнозначимия интерес на самия осъден /безспорно е,
че мотивите му да започне работа в чужбина – за да осигури по-добро материално
обезпечаване на своето семейство – заслужават подкрепа/, но така също и икономическия
интерес на нацията, за което по-горе бяха изложени съображения.
СЪДИЯ: