Р Е Ш E Н И Е
№ 154
Гр.
Перник, 09.07.2021 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми юни през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар
а.м., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 246
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на П.Г.В. с
ЕГН **********, с адрес: ***, против Отказ рег. № 361р-2947
от 28.04.2021 година на началника на Районно управление (РУ) Трън към ОДМВР
Перник, за подновяване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно
оръжие, издадено на П.Г.В..
Жалбоподателят твърди, че отказът
е незаконосъобразен. По същество излага доводи, срещу мотивите в постановения
акт, че заявителят не е посочил основателна причина „за самоотбрана“, като
твърди, че в заявлението си е посочил редица причини да поиска издаване на
разрешение. Твърди също, че указания за представяне
на основателна причина за издаване на разрешение – за самооотбрана, в срок до
26.04.2021 година, не е получавал по надлежния ред. Възразява се в жалбата и
срещу мотивите в издадения отказ, представляващи заключение, че подадена от
заявителя жалба с вх. № 226000-15051/30.12.2020 година по описа на Второ РУ към
СДВР, „не задължава административния орган да издаде разрешение за съхранение и
носене на оръжие за самоотбрана.“ В тази връзка жалбоподателят твърди, че
административният орган не проверил изложените от заявителя факти и
обстоятелства, както и че не е извършил обективна преценка. Жалбоподателят моли
съда да прогласи постановения отказ за нищожен, алтернативно да го отмени като
незаконосъобразен и необоснован. Претендира присъждане на сторените по делото
съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на
28.06.2021 година жалбоподателят П.Г.В., редовно призован, се явява лично.
Поддържа жалбата. Моли съда да отмени
издадения административен акт.
В проведеното съдебно заседание
на 28.06.2021 година ответникът по жалбата – началникът на РУ – Трън към ОДМВР –
Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З.В.,
пълномощник на издателя на административния акт, която оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли като неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че
жалбоподателят П.Г.В. е притежател на Разрешение № 20180418840 от 12.06.2018
година за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси,
издадено му от Второ РУ към СДВР, с валидност до 07.12.2022 година.
Във връзка с горното по делото се
установи, че П.Г.В. притежава лична карта, издадена на 26.01.2021 година, в
която като постоянен адрес ***, по който факт страните също не спорят.
Съгласно данните в Протокол за
приемане на ОБВВПИ с вх. № 134000-425 от 16.02.2021
година, П.Г.В., с адрес ***, е предал на 15.02.2021 година на полицейски
служител в служба „Контрол върху общоопасните средства“ (КОС) във Второ РУ към
СДВР, следните ОБВВПИ: 1 брой късо огнестрелно оръжие ***; 1 брой пълнител; 13
броя патрони + 32 броя патрони, общо 45 броя патрони к9х19. В протокола като
основание за предаване на оръжието е посочена смяна на постоянен адрес. В същия
липсва удостоверяване на извършването на други действия.
С Уведомително писмо УРИ
361000-386от 09.03.2021 година на началника на РУ – Трън към ОДМВР – Перник (лист
26 от делото), с посочени основания в чл. 66, ал. 2 от Закона за министерството
на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ П.Г.В. е уведомен, че
поради смяна на постоянния му адрес е необходимо незабавно, от датата на „това“
писмо, да представи документи, съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Указано му е,
че в случай че не представи основателна причина за издаване на разрешение за
дейност с огнестрелно оръжие, подлежи на отнемане на разрешението съгласно чл. 153, т. 6 и чл. 213, ал. 1
от ЗОБВВПИ.
Със Заявление вх. № 361000-558 от
12.04.2021 година П.Г.В. е поискал от началника на РУ – Трън към ОДМВР –
Перник, съобразно указаното в писмото, да му бъде издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие (КНО) – „***“, к9х19, № VLM7789. Посочено в заявлението е, че
оръжието е собствено на заявителя, че издаване на разрешение му е необходимо за
самоотбрана – на него и семейството му и на имуществото му от противоправни
посегателства, която необходимост не е отпаднала, тъй като през последните
месеци срещу него е имало заплахи за живота и здравето му, за което е подал
жалба във Второ РУ към СДВР ма 30.12.2020 година, както и е бил подложен на
тормоз и клевети и набеждаване от ОПГ, срещу която е свидетел, за което е подал
жалба в Софийска районна прокуратура на 18.02.2021 година. Към заявлението били
приложени посочените в писмото документи, което се установява от докладна
записка рег. № 361р-2936 от 28.04.2021 година (лист 20 от делото).
С Разпореждане № 361р-2531 от 12.04.2021
година (лист 23 от делото) Е.Е. – мл. експерт „КОС“ в РУ – Трън към ОДМВР – Перник,
на основание чл. 64 от ЗМВР, разпоредил на П.В., в срок до 26.04.2021 година
„да осигури метална каса за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси,
снабдена със секретно заключващо се устройство, неподвижно закрепена, съгласно
чл. 98, ал. 1; да изпълни задължителните условия на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, касаещи издаване на разрешение – основателна причина за издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана, което по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.“
Разпореждането е връчено на П.В., подписано саморъчно от същия, на 12.04.2021
година.
С Докладна записка рег. №
361р-2936 от 28.04.2021 година (лист 20 от делото), Р.Д.– мл. полицейски
инспектор в РУ – Трън към ОДМВР – Перник, е дал становище до началника на РУ –
Трън, П.Г.В. да бъде „представен пред съответната комисия в РУ – Трън, за
преценка относно необходимостта и законността от издаване на исканото
разрешение.“
С Докладна записка УРИ 361р-2946
от 28.04.2021 година (лист 16 от делото) Е.Е. – мл. експерт КОС в РУ – Трън към
ОДМВР – Перник, е предложил на началника на РУ – Трън, П.Г.В. да бъде
„представен пред комисия с оглед издаване на отказ за разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана“ във връзка със
заявление по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ – вх. № 361000-558 от 12.04.2021 година. В
докладната е посочено, че лицето не е осъждано; срещу него няма повдигнати
обвинения по неприключени наказателни производства; няма полицейски
регистрации; спрямо П.В. не са налагани мерки по ЗЗДН. Посочено е също, че лицето
не е представило в срок до 26.04.2021 година допълнителни мотиви и основания за
искане за издаване на разрешение, каквото му е указано с разпореждане №
361р-2531 от 12.04.2021 година, а посочената в заявлението жалба до Второ РУ
към СДВР не задължава административния орган да издаде исканото разрешение.
Докладвано е, че огнестрелното оръжие и боеприпасите са иззети с протокол по
описа на Второ РУ към СДВР и съхранявани съгласно ЗОБВВПИ поради промяна на
постоянния адрес на П.Г.В. ***, а от представените справки от мл. полицейски
инспектор при РУ – Трън е видно, че В. е създал условия за съхранение на ООБ.
На 28.04.2021 година началникът
на РУ – Трън към ОДМВР – Перник е постановил Отказ рег. № 361р-2947 от
28.04.2021 година по заявление вх. № 361000-558 от 12.04.2021 година относно
„подновяване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие“,
който акт е предмет на настоящия съдебен контрол.
Отказът е мотивиран от фактическа
страна с непредставяне на „основателна причина за самоотбрана.“ Изложени са
също мотиви, че П.В. не изпълнил разпореждане № 361р-2531 от 12.04.2021 година
да представи допълнителни основания и мотиви за дейности с късо огнестрелно
оръжие, тъй като такива не са постъпили в срок до 26.04.2021 година. Посочено е
в мотивната част на отказа, че посочената в заявлението жалба до Второ РУ към
СДВР не задължава административния орган да издаде разрешение за дейност с късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана. В диспозитива на акта изрично е формулиран
отказ да бъде издадено исканото разрешение. Отказът е основан правно в
разпоредбите на чл. 155 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Актът е съобщен на жалбоподателя
на 05.05.2021 година, видно от саморъчно отбелязване и подпис на П.В. в
инкорпорираната в акта разписка за връчване.
На 19.05.2021
година П.Г.В. е депозирал в Административен съд – Перник жалба срещу така
постановения отказ.
В
проведеното на 28.06.2021 година съдебното заседание по делото жалбоподателят
уточни, че си е „пуснал документи“, тъй като си сменя адресната регистрация,
както и че му е издадена нова лична карта на 26.01.2021 година.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от началника
на РУ – Трън към ОДМВР – Перник по постоянен адрес на заявителя, който е
материално и териториално компетентният орган във всички хипотези, отнасящи се
до разрешителния режим за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях – чл. 81, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, чл. 86, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗОБВВПИ,
чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Оспореният отказ е в писмена
форма, съдържа мотиви, както и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59
от АПК. Съдържа фактически и правни основания за издаване, поради което е мотивиран.
Административният орган е приел от фактическа страна, че заявителят не е
представил основателна причина за самоотбрана в изпълнение на указанията,
дадени му с връчено изрично разпореждане, както и е отказал да приеме за такава
причина съдържащи се в заявлението данни за депозирана жалба във Второ РУ към
СДВР. Посочено е и правното основание за постановяване на процесния отказ, като
въз основа на приетото от фактическа страна административният орган е приел, че
е налице основание по чл. 155, във връзка чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за
постановяване на отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие.
В производството по издаване на
постановения отказ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и е нарушен материалният закон. Съображенията са следните:
С оглед всички посочени
фактически и правни основания в оспорвания акт следва да се посочи:
Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ регламентира реда за получаване на разрешение, т.е. приложението й е предпоставено
от липса на валидно разрешение и необходимост от такова. Съгласно посочената
норма „за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, български граждани, подават писмено заявление по образец до
началника на РУ на МВР по постоянен адрес“, към което прилагат изрично посочени
документи. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ „при постъпване на документите по
чл. 81, РУ на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията
за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на
обектите за съхранение. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ „началникът на РУ на
МВР издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или
мотивирано отказва издаването му“.
В друго производство, обусловено
от наличието на издадено и валидно (с неизтекъл срок) разрешение, регламентирано в чл. 86, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е уредена
хипотеза на промяна в издаденото разрешение – при смяна на постоянния адрес на
лицето, получило разрешението. Съгласно цитираната разпоредба „лицето, получило
разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях уведомява писмено или по електронен път РУ на МВР
при промяна на постоянния адрес – за физически лица (т. 1). Съгласно ал. 2 на посочената
правна норма „в случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение, представя в
14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и
документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. Според ал.
3 на разпоредбата оценяването на документацията по ал. 2, когато е необходимо,
се извършва по реда на чл. 83, ал. 1 – ал. 3. Съгласно чл. 86, ал. 4 от ЗОБВВПИ
„ началникът на РУ на МВР по местонахождение на обектите за съхранение в 14-дневен срок от датата на подаване на
документацията отразява писмено или по електронен път промяната в издаденото
разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба.
В отделно производство, също
обусловено от наличие на издадено и валидно разрешение, е уредена хипотеза на подновяване
на срока на разрешението. Регламентът е в чл. 87 от ЗОБВВПИ, съгласно ал. 1 на
която разпоредба в едномесечен срок преди изтичане на срока по чл. 84, ал. 2 (в
общия случай 5 години), лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях подава писмено или по
електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до
съответния началник на РУ на МВР, придружено от изрично посочени документи.
Съгласно ал. 3 на чл. 87, разрешението се издава по реда на чл. 83.
На свой ред производството по чл.
155, във връзка с чл. 58 от ЗОБВВПИ (правно основание на процесния отказ) касае
отнемане на издадено и валидно разрешение, независимо с изтичащ или не срок на
валидност, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 – т.
8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, т. 10 от ЗОБВВПИ –
самоотбрана, ловни цели и пр.
От доказателствата по делото се установи,
за което страните и не спорят, че жалбоподателят П.Г.В. притежава Разрешение №
20180418840 от 12.06.2018 година за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено му от Второ РУ към СДВР, със срок на
валидност до 07.12.2022 година.
По делото не се спори, че П.Г.В.
е сменил постоянния си адрес от гр. София в ***, което и именно жалбоподателят
сочи като причина да предаде оръжието си във Второ РУ към СДВР. Към датата на
предаване на оръжието и боеприпасите – 16.02.2021 година, срокът на валидност
на издаденото му разрешение не е бил изтекъл.
Въпреки наличието на тези данни в
съставения при предаване на оръжието протокол и факта на притежаване на валидно
разрешение, на П.В., с уведомителното писмо УРИ 361000-386от 09.03.2021 година
на началника на РУ – Трън към ОДМВР – Перник, неправилно, основано в чл. 81,
ал. 1 от ЗОБВВПИ (отнасящ се до реда за издаване на разрешение), е указано, че
поради смяна на постоянния му адрес е необходимо да представи документи, но не
тези по чл. 86, ал. 2 от ЗОБВВПИ – за промяна в издаденото разрешение, а
такива, съгласно чл.
87, ал. 1 от ЗОБВВПИ – за издаване на ново разрешение. Указано му е и още, че в
случай че не представи основателна причина за издаване на разрешение за дейност
с огнестрелно оръжие, разрешението подлежи на отнемане на съгласно чл. 153, т.
6 и чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
П.Г. е съобразил така дадените му
от компетентния административен орган указания, като е подал заявление за
издаване на разрешение, придружено от необходимите документи.
Въз основа на това подадено
заявление началникът на РУ – Трън към ОДМВР – Перник, се е произнесъл със
спорния административен акт.
На първо място в титулната част
на процесния отказ е посочено, че производството е във връзка с подновяване на
разрешение. Такова производство се води по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Не
такова производство е водено в процесния случай, нито такова производство е
заявено. Освен това П.Г. е разполагал с разрешение със срок на валидност до
07.12.2022 г., т. е. с неизтичащ срок на валидност към датата на подаване на
заявление вх. № 361000-558 – 12.04.2021 година.
На следващо място в
обстоятелствената част на акта се съдържат мотиви, че в подаденото заявление не
е представена основателна причина за самоотбрана, както и че такава причина не
е представена поради неизпълнени допълнителни указания от заявителя. Така
посоченото фактическо основание е относимо към хипотезата на производството по издаване
разрешение по чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ или по подновяване на разрешение по чл.
87, ал. 1 от ЗОБВПИ.
На трето място, в диспозитива на
акта изрично е формулирано, че се отказва издаването на разрешение.
На четвърто място отказът е
основан правно в разпоредбите на чл. 155 и чл. 58, ал. 1, т.
10 от ЗОБВВПИ – относимо към отнемане на разрешение с решение на органа, издал
същото.
Не на последно място в оспорения
акт въобще не е подлаган на преценка релевантният към процесния случай факт –
смяна на постоянния адрес на притежателя на разрешението.
Така, като резултат е издаден
административен акт, с който административният орган е посочил, че води
производство по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ – за
подновяване на разрешението поради изтичащ срок на валидност, на следващо място
от фактическа страна приел, че не е налице основателна причина за самоотбрана, за
да издаде, не да поднови разрешението, като краен резултат е формулирал отказ
да издаде разрешение за самоотбрана, въпреки наличието на издадено такова,
валидно и с неизтичащ срок на валидност, но не на последно място, е обосновал
акта си в разпоредбата на чл. 155, във връзка с чл. 58, т. 10 от ЗОБВВПИ,
отнасяща се до отнемане на издадено разрешение, независимо валидно. С това началникът на РУ – Трън към ОДМВР – Перник
е допуснал смесване между три хипотези на ЗОБВВПИ, след което е постановил изрично
волеизявление за отказ от издаване на разрешение, но е основал същия в
разпоредба, касаеща отнемане на разрешение.
Това противоречие между мотиви и
диспозитив на административния акт е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Налице е противоречие между съдържанието на титулната част на акта, мотивите на
същия, властническото волеизявление, формулирано в диспозитива на акта и
правното основание, на което е постановен процесният отказ. От така изложените
мотиви – фактически и правни основания за издаване на спорния акт, абсолютно неясна
е волята на административния орган, с което е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и е ограничено правото на защита на
жалбоподателя.
Административният орган освен
това е приложил превратно и материалния закон.
В хипотезата на чл. 86 от ЗОБВВПИ
– промяна в издадено разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях поради смяна на постоянен
адрес (за необходимост от провеждането на каквато
по преписката са налице достатъчно данни),
притежателят на разрешението уведомява компетентния орган, прилага конкретно
посочените документи (свързаните с настъпването на промяната и документ за
платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12), а органът в 14-дневен
срок от датата на подаване на документацията отразява промяната в издаденото
разрешение. При провеждането на тази процедура, с оглед препратката на чл. 86,
ал. 4 от ЗОБВВПИ, когато е необходимо, се извършва проверка по реда на чл. 83,
ал. 1 – ал. 3 от ЗОБВВПИ, но само на документацията по ал. 2, т. е. на документите, свързани с
промяната и на документа за платена такса, като се преценява съответствието на
тези документи с изискванията за издаване на разрешение и се извършва проверка
на мястото на съхранение; при констатиране на непълноти или несъответствия с
изискванията на закона заявителят се уведомява и му се дават указания; а при
неотстраняването им производството се прекратява, като няма пречка, при наличие
на основание за това, да бъде образувано, но отделно производство по отнемане
на разрешението.
Процедурата (по чл. 86 от
ЗОПБВВПИ) е различна от процедурата по издаване на разрешение (виж Решение №
3110 от 27.02.2020 година, постановено по адм. дело № 6161/2019 г одина на
Върховния административен съд), от процедура по подновяване на издадено
разрешение, както и от процедура по отнемане на издадено разрешение. Затова и
не може да се приеме, че с предаването в случая на оръжието (а по
твърдения на страните и на разрешението), с единствено посочено основание смяна
на постоянен адрес, притежателят на валидно разрешение вече на разполага с такова,
поради което е налице необходимост от иницииране на ново производство по
разрешаване. Следва да се посочи, че в рамките на срока на валидност на
издадени разрешения въпросът относно издаването им не може да бъде пререшаван –
единствено е възможно издадено и валидно разрешение да бъде отнето в хипотезите
по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ или е възможно да бъде постановен отказ да бъде
подновено разрешение с изтичащ срок, посредством постановяването на отказ от издаването
на ново, в хипотезата на чл. 87, ал. 1, във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 83
от ЗОБВВПИ. Не на последно място промяната на постоянния адрес на титуляря на
валидно разрешение не е въздигната и като юридически факт, прекратяващ или
погасяващ учреденото право на притежаване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него (арг. от 155, ал. 1 във вр. с чл. 58,
ал. 1 от ЗОБВВПИ).
Процедурата по чл. 86 от ЗОБВВПИ
е самостоятелна и облекчена процедура за извършване на промени в издадени и
валидни разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, която се провежда при настъпване на някое от
обстоятелствата, посочени в ал. 1 на с. чл. Процедурата по чл. 86 от ЗОБВВПИ по
промяна в издадено и валидно разрешение е свързана с контрола относно начина и
мястото на съхранение на оръжията и боеприпасите и има за цел установимост във
всеки един релевантен момент, при наличие на издадено и валидно разрешение (независимо
налице ли са предпоставки за провеждане на процедури по отнемане, подновяване на
срока и пр.), конкретно на местосъхранението на оръжието и боеприпасите, за
което сочи и изискването на чл. 98 от ЗОБВВПИ – при съхранение на оръжието по
настоящ адрес да бъде уведомен съответният началник на РУ на МВР и по постоянен,
и по настоящ адрес.
Като се вземе предвид изложеното,
вместо да определи предмета на производството съобразно извършените от П.Г.В.
действия и данните във връзка с тях, и съответно да го квалифицира правилно, началникът
на РУ – Трън е започнал производство по издаване на разрешение, пренебрегвайки
доказателствата за наличие на издадено и валидно такова. Т.е, вместо да укаже
на притежателя на разрешението, че следва да инициира процедура по чл. 86 от ЗОБВВПИ, и при какви условия и ред, с действията си административният орган,
нарушавайки правилата на АПК, регламентиращи способите за откриване и водене на
административно производство, е задължил П.Г.В. да подаде заявление за издаване
ново разрешение, което не съответства на конкретните фактически обстоятелства,
които са породили необходимостта от провеждане на процедура пред компетентния
орган – а именно промяната на постоянния адрес на заявителя и наличие на
валидно разрешение.
Неправилното процедиране е довело
като резултат и до издаването на административен акт,
в титулната и обстоятелствени части на който са смесени две различни хипотези
на ЗОБВВПИ – по чл. 81 (издаване на разрешение) и по чл. 87 (подновяване на
разрешение с изтичащ срок на валидност), в чийто диспозитив също са налице две хипотези
на ЗОБВВПИ – разпоредително е формулиран отказ за издаване на разрешение, но
посочено е правно основание за отнемане на издадено разрешение (чл. 155, във връзка
с чл. 58, т. 10 от ЗОБВВПИ). Не на последно място следва да се отбележи,
относимо дори само към формулираният в диспозитива на акта отказ – да се издаде
разрешение, административният орган, при наличие на валидно разрешение, се е
произнесъл повторно по същия въпрос без първоначално издаденото разрешение да е
било отнето на заявителя или да е такова с изтекъл срок на валидност.
Във връзка с последното и предвид
посоченото в отказа правно основание в чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 58, т.
10 от ЗОБВВПИ (за отнемане) ще се отбележи, че отпадането на причината по чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ представлява самостоятелно
основание, но за отнемане на издадено и валидно разрешение – преди да е изтекъл
срокът на валидността му, вкл. и преди за лицето да възникне задължението по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ (да
подаде заявление за подновяване на разрешението). Това обаче се извършва в отделно
и независимо производство, а отнемането е резонно, само в случай че се
установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от издаване на разрешението
вече не съществуват. На първо място, и да се приеме, че водено в процесния
случай е и такова производство, нарушен е съществено процесуалният закон, тъй
като по аргумент от чл. 26, ал. 1 от АПК, П.Г.В. не е уведомен, че за започналото
административно производство по отнемане на издаденото му разрешение, съответно
на лицето не е указана възможност да представи възражения и доказателства в
рамките на такова производство. Липсва уведомяване в рамките на такова
производство, което да съдържа посочване на фактическите и правни основания,
въз основа на които служебно е инициирано такова административното производство
– за отнемане на издаденото разрешение. Това ограничава възможността на лицето
да упражни в пълен обем процесуалните права, които законът му предоставя в
качеството на страна в производството и винаги води до издаване на порочен акт.
На второ място и по същество в такова производство – по отнемане на разрешение,
за да бъде направена преценка дали е отпаднала необходимостта от вече издадено
по надлежния ред разрешение, което е предпоставка за отнемането му по чл. 155,
ал. 1 от ЗОБВВПИ, следва да се установи каква е била необходимостта, наложила
неговото издаване. Доказателствената тежест в този случай е на административния
орган, който, след като укаже на лицето, че следва да заяви кои са били
обстоятелствата, обосновали необходимостта да притежава, съхранява и носи
огнестрелно оръжие, и след като провери какво е било основанието за издаване на
разрешение в хипотеза необходимост от самоотбрана, следва да провери съществуването
му и към момента на произнасяне с административен акт за отнемане на
съответното разрешение (в този смисъл е Решение № 4571 от 11.04.2018 година, постановено
по адм. дело № 6726/2017 година; Решение № 16087
от 27.11.2019 година, постановено по адм. дело № 15027/2018 година; Решение №
7456 от 20.05.2019 година, постановено по адм. дело № 6714/2018 година на
Върховния административен съд).
С оглед на
гореизложените мотиви, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е основателна
и следва да се уважи, като оспореният отказ бъде отменен. Предвид изявлението
на жалбоподателя, че предаването на оръжието е извършено по причина, че е
сменил постоянния си адрес, който факт по делото е безспорен, което действие е
и повод за образуване на процесното производство, преписката следва да бъде върната на
административния орган, който при съобразяване включително на разпоредбата на
чл. 35 от АПК да проведе производство във връзка с настъпилата промяна на
постоянния адрес на П.Г.В., притежаващ валидно разрешение, съобразно
изискването на чл. 86, ал. 1 от ЗОБВВПИ
и по указания в закона ред.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателно.
Списък на разноските по чл. 80 от ГПК не е представен. Като доказателство за
сторени в производството разноски по делото е приложена вносна бележка за
заплатена държавна такса в размер на 10.00 лева, която сума ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 146, т. 3
и т. 4 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на П.Г.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, Отказ рег. № 361р-2947 от 28.04.2021 година на началника
на Районно управление – Трън към ОДМВР – Перник, като незаконосъобразен.
ВРЪЩА
преписката
на началника на Районно управление – Трън към ОДМВР – Перник за произнасяне по
реда на ЗОБВВПИ, във връзка с промяна на постоянния адрес на П.Г.В. с ЕГН **********,
притежател на Разрешение № 20180418840 от 12.06.2018 година за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, издадено му от
Второ РУ към СДВР, със срок на валидност до 07.12.2022 година.
ОПРЕДЕЛЯ срок на
за изпълнение на решението 1 (месец) от влизане в сила на настоящия съдебен
акт.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник, с административен адрес
гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на П.Г.В. с ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебни разноски в размер на 10.00 (десет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/