Р Е Ш Е Н И Е
№ 273
гр. Перник, 24.07.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито заседание на тридесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Емилия Владимирова и участието на прокурор Росица
Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 173 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=4203&ToPar=Art1&Type=201/"1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на ****ЕООД
с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ****, чрез адв. А.П. ***,
против Национална агенция по приходите, с адрес: гр. София, община Столична, бул.
„Дондуков“ № 52. С нея е направено искане да бъде осъден ответника да заплати
на дружеството сумата от 931,41 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и направени съдебни
разноски в съдебните производства по оспорване на Наказателно постановление №
F281216/10.02.2017 г. на заместник-директора на ТД на НАП – София, отменено
като незаконосъобразно.
Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, за периода от влизане в сила на решението, с което наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно - 23.01.2018 г., до окончателното изплащане на главницата,
както и направените разноски.
Ищецът твърди, че оправомощено от
ответника длъжностно лице е издало срещу ****ЕООД – гр. Перник Наказателно
постановление № F281216 от 10.02.2017 г., с което му е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за извършено
административно нарушение. Наказателното постановление било обжалвано в срок. В
образуваното съдебно производство по АНД № 836/2017 г. на Районен съд – Перник
дружеството е било представлявано от адвокат, комуто въз основа на сключен
договор за правна помощ и съдействие е заплатена сумата от 440,00 лв.
Постановеното от районния съд решение е било обжалвано по касационен ред пред
Административен съд – Перник, като по НАХД №
648/2017 г. по описа на съда е приложен договор за правна защита и
съдействие № 06674 с дата 03.11.2017 г. С Решение № 6/23.01.2018 г.,
постановено по КАНД № 648/2017 г. по описа на Административен съд – Перник
първоинстанционното решение е оставено в сила. Решението на касационната
инстанция е влязло в сила от датата на постановяването му - 23.01.2018 г.,
която следва да се приеме за дата на увредата. Атакуваното НП е било отменено
като незаконосъобразно, поради което у ищеца е налице правен интерес от
воденето на дело за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди,
причинени от платеното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство
по делото.
В съдебно заседание, ищецът –
редовно призован, се представлява от адв. А.П., който поддържа предявените
искови претенции и моли съда да ги уважи като основателни и доказани.
Претендира направените по делото съдебни разноски в размер на 326,13 лв.
Прилага списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът Национална агенция по
приходите - София - редовно призован, не изпраща процесуален представител в
проведеното на 30.06.2020 г. съдебно заседание. В представен по делото Отговор
на исковата молба с вх. № 1351/27.05.2020 г. юрисконсулт М.К.изразява
становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде оставен без уважение.
Окръжна прокуратура Перник - редовно призована, се
представлява от прокурор Росица Ранкова, която счита, че исковата претенция е
основателна, но следва да бъде уважена в минимален размер, съгласно приложимата
наредба.
Административен съд - Перник,
като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните, и
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради
което по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно
доказване/, че заместник-директорът на ТД на НАП София, в качеството си на
оправомощено длъжностно лице, е издал срещу ****ЕООД – гр. Перник Наказателно
постановление № F281216 от 10.02.2017 г., с което му наложил административно наказание имуществена
санкция. Последното е обжалвано от наказаното юридическо лице по съдебен ред,
за което пред Районен съд Перник е образувано АНД № 836/2017 г. по описа на
същия съд. Делото е приключило с Решение № 497/10.10.2017 г., с което
административният акт е отменен като незаконосъобразен.
Решението е обжалвано пред
Административен съд – Перник и оставено в сила с Решение № 6/23.01.2018 г.,
постановено по КАНД № 648/2017 г.
В двете съдебни производства
наказаното дружество е било представлявано от адв. А.П., комуто въз основа на
договори за правна защита и съдействие е заплатил възнаграждения, както следва:
- 440,00 лв. – внесен
адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 06.04.2017 г. за
процесуално представителство по АНД № 836/2017 г. по описа на ПРС и
- 440,00 лв. – внесен адвокатски хонорар
по Договор за правна защита и съдействие от 03.11.2017 г. за процесуално
представителство по КАНД № 648/2017 г.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени
доказателства: АНД № 836/2017 г. по описа на ПРС, съдържащо административнонаказателната
преписка по издаване на Наказателно постановление № F281216 от 10.02.2017 г.;
Решение № 497/10.10.2017 г.; Договор за правна защита и съдействие, сключен
между ****ЕООД и адв. А.П. на 06.04.2017 г., Пълномощно от В.З.Х.като
пълномощник и представител на ****ЕООД; и КАНД № 648/2017 г., съдържащо Договор
за правна защита и съдействие от 03.11.2017 г. и Решение № 6/23.01.2018 г.,
постановено по КАНД № 648/2017 г.
От правна страна:
Предвид така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от активно легитимирана страна,
която твърди, че е претърпяла имуществени
вреди от незаконосъобразен
акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност.
Материалноправно
легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е именно ответникът по иска – Национална агенция по
приходите – София, в качеството й на юридическо лице, чийто орган е издал
незаконосъобразния административен акт.
Разгледан по същество, той е
основателен.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този аспект и
съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната искова претенция се основава на твърдения, че поради
издаването на наказателно постановление, което след протекло съдебно
производство е отменено като незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, представляващи направени разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Тъй като имуществената отговорност по този
закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове,
действия и бездействия са причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ).
Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради
което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и
пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск,
а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=4203&ToPar=Art1_Al1&Type=201/"1, ал.1 от HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=4203&ToPar=Art1_Al1&Type=201/"ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна
даденост:
- наличие на административен акт, издаден от длъжностно лице, орган на
ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от административния
акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата
на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността
на предявения иск за
обезщетение на неимуществени
вреди.
В конкретния случай, съдът намира
горните предпоставки за доказани.
Наказателно постановление № F281216 от 10.02.2017 г., издадено от
зам.-директора на ТД на НАП - София, представлява административен акт. Неговата
незаконосъобразност е установена и доказана в съдебното производство по АНД №
836/2017 г. по описа на ПРС, приключило с Решение № 497/10.10.2017 г. и
потвърдено с Решение № 6 от 23.01.2018 г., постановено по КАНД № 648 по описа
на Административен съд – Перник за 2017 г., влязло в сила на същата дата. С
оглед на това, той попада в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е отменен „по съответния ред“ /обжалване по
административен и/или съдебен ред/, във връзка с което лицето е ползвало
адвокатска защита.
За пълнота на изложението и в отговор на възраженията на ответника
следва да се посочи, че законът не въвежда изискване за задължително участие на
адвокат, но това е право на лицето, от което то може да се възползва във връзка
със защита на интересите си, накърнени именно от административния акт, който се
обжалва. Следователно, дължимият и платен хонорар е непосредствена последица от
него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимната връзка между издадения акт,
който юридическото лице оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него
не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга страна, от приложените по делото договори за правна защита и
съдействие, сключени между ****ЕООД – гр. Перник и адв. А.П., съответно: на
06.04.2017 г. и на 03.11.2017 г., а и от материалите по АНД № 836/2017 г. на
ПРС и по КАНД № 648/2017 г. на Административен съд - Перник е видно, че ищецът
е бил представляван в двете производства от адв. А.П., на когото е заплатил
адвокатски възнаграждения в размер на по 440,00 лв. Този факт е отбелязан в договорите
и следва да се приеме, че вписването има характер на разписка. С оглед на това,
както и предвид горните съображения, следва че е налице вреда, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между нея и отменения като незаконосъобразен
административен акт.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатените в хода на
административнонаказателните производства адвокатски възражения е
неоснователно. Това е така, защото съгласно чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката
и клиента. Той трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл.18, ал.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция от 25.10.2016 г./ е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая, на
ищеца е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000 лв. /три хиляди лева/. Според чл.7, ал.2, т.2 от наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 до 5000 лв.
възнаграждението е: 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Следователно, при
интерес от 3000,00 лв. /както е в случая/, минималнодължимото адвокатско
възнаграждение е 440,00 лв. /четиристотин и четиридесет лева/, което
съответства и на действително уговореното.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
главният иск на ****ЕООД – гр. Перник е доказан не само по основание, но и по
размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и репарира
действително причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебни производства, в които е
отменен като незаконосъобразен издаден срещу него административен акт.
При този изход на спора се явява основателна и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 880,00 лв., считано от датата на влизане в сила на Решение № 6 от 23.01.2018
Административен съд - Перник, с което е потвърдено решението на Районен съд –
Перник, респективно е отменено като незаконосъобразно наказателното
постановление, тъй като това е датата на която фактически е настъпила
увредата. Относно момента, от който се дължи
законната лихва върху претендираната сума, е приложима т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 година на ВКС по т. д. № 3/2004 година на ОСГК, с
която е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи –
от момента на преустановяването им. Съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните
решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове, поради което законната
лихва се дължи от посочената по–горе дата. В този смисъл е Решение №
9165/08.07.2020 година, постановено по административно дело № 7249/2019 година
на Върховния административен съд, ІІІ отделение.
Неоснователна и недоказана е претенцията на ищеца за заплащане на
„десет пункта върху главницата“. Същият не е посочил основанието, на което
същите се дължат, нито начинът, по който е определен размера.
Ищецът е направил разноски и в хода на настоящото производство,
претендира присъждането им и представя списък по чл.80 от ГПК. Искането е
направено своевременно. Предвид формирания по-горе извод, то е основателно до
пълния предявен размера от 326,13 лв., от които: 25,00 лв. /двадесет и пет
лева/ - дължима държавна такса, 1,13 лв. /един лев и тринадесет ст./ - преводна
такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд
Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София, със седалище и адрес
на управление: гр. София, община Столична, бул. Дондуков № 52, да заплати на ****ЕООД
с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ****, сумата от 880,00
лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и
направени разноски в съдебните производства по оспорване на отмененото като
незаконосъобразно Наказателно постановление № F281216/10.02.2017 г. на
заместник-директора на ТД на НАП – София, ведно с обезщетение за забава върху
тази сума, считано от датата на увредата - 23.01.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска в останалата му част, а
именно: за заплащане на „десет пункта върху главницата“, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София, със седалище и адрес:
гр. София, община Столична, бул. Дондуков № 52, да заплати на ****ЕООД с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ****, направените по делото
разноски, а именно: сумата от 326,13 лв., от които: 25,00 лв. /двадесет и пет
лева/ - дължима държавна такса, 1,13 лв. /един лев и тринадесет ст./ - преводна
такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд - Перник пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/