Определение по дело №364/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 315/06.07.2023 г. по чнд № 364/2023 г. по описа на СлОС

Производството е образувано по искане на прокурор от Окръжна прокуратура –
Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Г.Й.П. по
досъдебно производство – обвиняем по досъдебно производство № 934/2023 г. по описа на
РУ на МВР – Сливен, вх. № 1187/2023 г., пор. № 113/2023 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Сливен.
В искането се сочи, че в Окръжна прокуратура - Сливен е на производство,
образуваното на 03.07.2023 г., досъдебно производство № 934/23 г. по описа на РУ на МВР
Сливен, водено за престъпление по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК, като в хода на
разследването, е постановление на разследващия орган от 03.07.2023 г., предявено на
04.07.2023 г. в качеството на обвиняем е привлечен Г.Й.П., като му е предявено обвинение
за това, че на 03.07.2023 г. в гр.Сливен, местност „Л.в.“, пред № 260, направил опит
умишлено да С.Й.С., като го прострелял с пистолет марка „UMAREX саl.50“ с № DC19957 в
областта на лявото око, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини - престъпление по чл.115 вр. е чл.18 ал.1 от НК. Твърди се, че от събраните до
момента доказателства може да се направи обосновано предположение, че обв. Г.П. е
извършил престъплението, в което е обвинен. Сочи се, че деянието е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане по НОХД № 312/2022г по описа на Окръжен съд
– Сливен. Обосновава се извод, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление предвид презумпцията по чл.63 ал.2 т.3 от НПК. Настоява се за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
В съдебно заседание пред настоящия съд представителят на прокуратурата заявява,
че поддържа искането си за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо обвиняемия П. и моли за уважаването му. Счита, че от приобщените по делото
доказателства би могло да се формира обосновано предположение, че именно той е
извършител на престъплението, като доказателства относно неговото авторство се намират,
както в показанията на свид. И.Й., така и в показанията на полицейския служител свид. Д.Д..
Сочи, че доколкото разследването е едва в първоначалната си фаза, предстои събирането и
на други доказателства, но въпреки това показанията на посочените свидетели до момента
са достатъчни, за да се направи обосновано предположение относно авторството на
деянието. По отношение на съставомерността на дениято прокурорът обосновава тезата си,
че се касае за опит за убийство, доколкото спрямо пострадалия е стреляно от малко
разстояние и в областта на главата на пострадалия, а не в друга част на тялото му;
доколкото нараняването е причинено макар с пневматично, а не с огнестрелно оръжие, но с
висока скорост на проеуктила и доколкото видно от приложените медицински документи
пострадалият е получил сериозно нараняване, което в най-добрия случай би довело до
слепота. В тази връзка се аргументира извод, че според доказателствата по делото именно
обвиняемият е автор на престъплението, а предвид квалификацията на предявеното му
обвинение е налице законовата презумпция на чл.63 ал.5 т.3 НПК т.е. налице са всички
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Акцентира се и върху обремененото съдебно минало на обвиняемото лице, като се твърди,
че то също обосновава извод за съществуване на реална опасност обвиняемият да извърши
друго престъпление или да се укрие, ако спрямо него не бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение.
Защитникът на обвиняемия Г.П. оспорва искането на прокуратурата за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение, намира го за неоснователно и настоява същото да не
1

бъде уважавано. Излага доводи в подкрепа на тезата си, че не са налице кумулативно
предвидените в закона предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Най-напред счита, че наличните към момента доказателства не дават основание да
се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е автор на инкриминираното
деяние т.е. че именно той е прострелял пострадалия и му е причинил уврежданията в
областта на окото. В тази връзка защитата се позовава на обясненията на обвиняемия,
според които не той, а друго лице – неговата приятелка свид. И.Й. е простреляла
пострадалия. Оспорва се и правната квалификация на деянието, като се заявява, че липсват
доказателства, че е извършен опит за умъртвяване на пострадалото лице, предвид факта, че
прострелването не е с огнестрелно оръжие. Обосновава се теза, че деянието не представлява
опит за причиняване на смърт, а по-скоро такова по чл.128 от НК – причиняване на тежка
телесна повреда. Изразява се несъгласие и с изводите на прокурора за съществуване на
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, като в тази връзка
се сочи, че обремененото му съдебно минало не е основание да се приеме, че такава
опасност съществува. Излагат се доводи, че целите на мерките за неотклонение биха могли
да се постигнат и с по-лека мярка за неотклонение и в тази връзка се аргументира искане за
вземане на мярка за неотклонение „Домашен арест“. Самият обвиняем също настоява за
вземане на по-лека мярка за неотклонение – „Домашен арест“.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е започнато на 03.07.2023 г. затова, че на същата дата в
гр.Сливен е направен опит умишлено да бъде умъртвен С.Й.С. от гр.Сливен – престъпление
по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 03.07.2023 г. по досъдебно производство
№ 934/2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1187/2023 г., пор. № 113/2023 г. по
описа на Окръжна прокуратура – Сливен, предявено на 04.07.2023 г., Г.Й.П. привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.1115 вр.чл.18 ал.1 от НК за това, че на
03.07.2023 г. в гр.Сливен, местност „Л.в.“, пред № 260, направил опит умишлено да С.Й.С.,
като го прострелял с пистолет марка „UMAREX саl.50“ с № DC19957 в областта на лявото
око, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.
Разпитан в това си качество, обв. Г.П. е заявил, че разбира обвинението, но не се
признава за виновен по него. Депозирал е обяснения, според които на 03.07.2023 г. преди
обяд е бил потърсен в дома си от пострадалия във връзка с предоставена от пострадалия на
обвиняемия тротинетка с уговорка за закупуване чрез плащане на части. Според обвиняемия
между двамата възникнало пререкание по повод плащането на превозното средство.
Обвиняемият отрича той да е стрелял с пневматичния си пистолет по пострадалия, като
твърди, че докато е бил в друго помещение е чул изстрел и като се е върнал е видял
приятелката си свид. И.Й. да държи пистолета му, а пострадалият е бил в автомобила си,
прострелян в гърдите. Признава, че на пристигналите на мястото полицейски служители е
съобщил, че той е стрелял по пострадалия.
В хода на разследването до настоящия момент е извършен оглед на
местопроизшествие, при който в автомобила на пострадалия и в близост да него са били
намерени и иззети черно на цвят топче, гаечен ключ и пневматичен пистолет „UMAREX
саl.50’ с № DC19957.
Извършено е претърсване с последващо одобрение от съдия от Окръжен съд –
Сливен, при което от жилището на обвиняемия е бил иззет газов пистолет.
В качеството на свидетели са разпитани И.Й. – приятелка на обвиняемия, Й.П. –
баща на обвиняемия и Д.Д. – полицейски служител, който е пристигнал на мястото на
произшествието.
2

Според показанията на свид. И.Й. тя е присъствала на разговора между обвиняемия
и пострадалия, възприела е пререканието между тях вкл. заплашително поведение от страна
на пострадалия, но е напуснала помещението, където са били двамата. Докато е отсъствала е
чула изстрели от пневматичния пистолет на обвиняемия и когато се е завърнала в
помещението е видяла пукнато стъкло на автомобила на пострадалия като от изстрел.
Предложила на обвиняемия тя да поеме отговорността, но той отказал, като заявил, че той е
стрелял. Впоследствие при пристигането на полицаите заявил, че той е стрелял и предал
пистолета.
Според показанията на свид. Й.П., същият е разбрал от сина си за идването на
пострадалия и че последният го заплашва с гаечен ключ, но не е чул изстрели и дори не е
знаел, че обвиняемият има пистолет.
Според показанията на полицейския служител свид. Д.Д., при пристигането на
мястото на инцидента са заварили пострадалия в лекия му автомобил в безсъзнание с
видими рани и кръв в областта на лицето. Пострадалият е бил откаран в болницата, а
другите лица, които са били установени на мястото на инцидента са били обвиняемия Г.П. и
свид. И.Й.. На полицейските служители обвиняемият съобщил за пререканието между него и
пострадалия, както и че последният го заплашвал с гаечен ключ. Според свидетеля
обвиняемият му разказал, че влязъл в дома си, взел въздушния си пистолет и с него произвел
няколко изстрела спрямо пострадалия, при един от които го улучил в областта на лицето,
след което скрил пистолета. По искане на пистолета обвиняемият го донесъл и поставил на
земята. Впоследствие обвиняемият съобщил, че свид. И.Й. искала да поеме вината за
прострелването на пострадалия, но той /обвиняемият/ бил мъж и щял да си понесе
отговорността.
По делото е била назначена и изготвена комплексна /балистична и химическа/
експертиза, според която иззетият револвер „UMAREX“ с № DC19957 не представлява
огнестрелно оръжие, а пневматично. Същият е технически изправен и годен за стрелба.
Предназначен е за стрелба само със сачми /топчета/.
Видно от приложените по делото медицински документи, при извършените
изследвания в МБАЛ „Ив.Селимински“ – Сливен е било установено следното: фрактура на
зигуматичната кост в областта на нейната орбитална повърхност вляво; контузионни
промени на лявата очница със засягане на очния булб с оформен хематом; не се установяват
интрацеребрални контузионни промени.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обв. Г.П. е осъждан
неколкократно, като последното му осъждане е със споразумение № 25/01.07.2022 г. по нохд
№ п312/2022 г. на Окръжен съд – Сливен. По това дело обв. П. е бил осъден за престъпления
по чл.354а ал.1 изр.1 ал.1 предл.1 и 4 от НК и по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3 вр.изр.1
предл.4 от НК на общо наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е
било отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от четири години, като на
основание чл.67 ал.3 от НК през първата година на изпитателния срок на П. е била наложена
и пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Искането на Окръжна прокуратура – Сливен за вземане по отношение на обв. Г.Й.П.
на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство № 934/2023 г.
на РУ на МВР – Сливен и във връзка с повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК е основателно и като такова следва да се уважи.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки съдържащи се в разпоредбата на
чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиненото
лице.
3

Обв. Г.П. е привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато и
предявено обвинение за тежко умишлено престъпление – такова по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от
НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.
Независимо от обстоятелството, че разследването е в съвсем начален етап,
доколкото същото е започнало на 03.07.2023 г., събраните са достатъчно доказателства, въз
основа на които може да се направи обосновано предложение за съпричастност на
обвиненото лице към престъплението, за което това лице е привлечено към наказателна
отговорност.
В тази връзка съдът съобрази, че в хода на извършения оглед на местопроизшествие
е иззето оръжието – пневматичен пистолет, собственост на обвиняемия, с което е причинено
увреждането на пострадалото лице. Налице са и гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните свидетели вкл. полицейския служител Д.Д., от които може да се
направи извод относно авторството на деянието т.е. че именно обвиняемият е произвел
изстрели с притежаваното от него неогнестрелно оръжие и е причинил нараняването в
областта на лицето на пострадалото лице. Неоснователни са възраженията на защитата на
обвиняемия относно авторството на деянието, тъй като застъпваната от него теза респ.
твърденията му, че изстрелите са били произведени от свид. И.Й. не се подкрепя от никое
друго доказателство по делото. По делото е приложен протокол за разпит на свид. Й. и от
същия е видно, че в показанията си тя не твърди, че тя е стреляла по пострадалия. Тази
свидетелка заявява, че не е присъствала на мястото по време на произвеждане на изстрелите,
а само впоследствие е проявила готовност да поеме вината вместо обвиняемия.
Що се отнася да правната квалификация на деянието, съдът намира, че на този етап
от развитието на производството събраните по делото доказателства позволяват да се
формулира само т.нар. „работно“ обвинение. Предстои да се събират и много други
доказателства вкл. и гласни такива, доколкото предвид здравословното си състояние дори
пострадалият все още не е разпитан. Независимо от това, в съдебно заседание
представителят на прокуратура изложи достатъчно и убедителни съображения в подкрепа на
тезата, че се касае за опит за убийство – произвеждането на изстрели в областта на главата,
при което е било възможно да бъдат засегнати жизнено важни органи и не само да се
създаде опасност, но и да се застраши живота на пострадалото лице. Независимо от
обстоятелството, че изстрелите са възпроизведени не с огнестрелно оръжие, а с пневматично
такова, за използваното оръжие, а и боеприпасите за него с оглед на характеристиките си
/големина на топчето, скорост на проектила/ би могло да се приеме, че е годно да причини
такива телесни увреждания, които да доведат да смъртта на лицето. Видно от приложените
по делото медицински документи /обяснимо е, че все още няма заключение по
съдебномедицинска експертиза/, на пострадалия са били причинени сериозни увреждания в
областта на лявото око със сериозен риск от загуба на зрението с това око.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1
от НПК, за нуждите на производството по вземане на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ не е необходимо доказателствата да са толкова и такива, че по категоричен
начин да установяват авторството и вината на конкретно лице в извършването на конкретно
престъпление, а е достатъчно само да може въз основа на тези доказателства да се направи
обосновано подозрение за съпричастност на обвиненото лице към деянието, за което той е
привлечено към наказателна отговорност.в конкретния случай от писмените и гласни
доказателствени материали може да се направи такова обосновано предположение.
Освен това следва да се има предвид, че разследването е едва в съвсем начален
стадий, като предстои събирането на много други и различни по своя вид доказателства.
Предстои да бъде разпитан и самия пострадал, както и други свидетели, които биха могли да
дадат сведения за обстоятелства имащи значение по случая. Предстои назначаването на
съдебно0-медицинска експертиза за характера на уврежданията на пострадалия и механизма
4

на причиняването им. Предстои да бъдат предоставени и приобщени записите от камерите, с
които са били оборудвани полицейските служители, които впоследствие би следвало да
бъдат предмет на съдебно-технически експертизи.
Налице е и последната предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение – съществуване на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
По отношение на тази предпоставка, от една страна е налице хипотезата на чл.63
ал.2 т.3 от НПК т.е. законовата презумпция, че съществува реална опасност лицето да се
укрие или да извърши престъпление, доколкото обв. Г.П. е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до
20 години.
От друга страна, предвид съдържащото се в материалите от досъдебното
производство, тази опасност е реална не само по силата на цитираното по-горе законово
предположение, а с оглед на конкретните доказателства по делото. Видно от приложеното
свидетелство за съдимост, обв. Г.П. е осъждан неколкократно, като последното му осъждане
е със споразумение № 25/01.07.2022 г. по нохд № п312/2022 г. на Окръжен съд – Сливен. По
това дело обв. П. е бил осъден за престъпления по чл.354а ал.1 изр.1 ал.1 предл.1 и 4 от НК
и по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3 вр.изр.1 предл.4 от НК на общо наказание две години
лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66 от НК за
изпитателен срок от четири години, като на основание чл.67 ал.3 от НК през първата година
на изпитателния срок на П. е била наложена и пробационната мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“.
Вярно е, че единствено обремененото съдебно минало не е основание за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение, но в конкретния случай се установява, че обвиняемият
не само е осъждан за тежки умишлени престъпления /свързани с производство и държане на
наркотични вещества с цел разпространение/, но е извършил деянието, за което сега е
привлечен към наказателна отговорност в изпитателния срок на това предходно осъждане. В
този смисъл може да се направи извод, че отлагането на наложеното му наказание по това
предходно осъждане вкл. и наложената пробационна мярка не са изиграли своята роля и не
са попречили обвиняемия да продължи да върши престъпления.
Неоснователни са възраженията на защитата за липса на реална опасност лицето да
де укрие или да извърши престъпление. Както вече беше посочено по-горе, налице е
законова презумпция по смисъла на чл.63 ал.2 т.3 от НПК, която не се опровергава по
никакъв начин от събраните до този момент по делото доказателствени материали. От друга
страна, дори да се приеме тезата на защитата, че евентуално се касае за деяние по чл.128 от
НК, и това деяние е тежко и умишлено по смисъла на закона, а изводите за съществуване на
реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление произтичат от
коментирано по-горе негово обременено съдебно минало и в частност от обстоятелството,
че деянието е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, както и от механизма
на извършване на конкретното деяние в настоящия случай. Във връзка с последното следва
да се има предвид, че се касае за няколко произведени изстрела, като по никакъв начин не би
могло да се претендира неизбежна отбрана или превишаване на същата, доколкото
пострадалият е седял в автомобила си, а обвиняемият е отишъл в друго помещение, взел е
пистолета, върнал се е и тогава е стрелял.
С оглед на изложените съображения относно степента на обществената опасност на
деянието и на дееца в конкретния случай, както и предвид останалите изложени по-горе
съображения, съдът стигна до извода, че единствено най-тежката мярка за неотклонение би
изпълнила целите визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, като при определянето й са
съобразени и обстоятелствата визирани в нормата на чл.56 ал.3 от НПК.
5

Опредена по-лека мярка за неотклонение вкл. и „Домашен арест“ не би изпълнила
целите в чл.57 от НПК вкл. и с оглед на възможността обвиняемият да се опита да повлияе
на разпита на свидетели. Последното е напълно възможно с оглед на неговата позиция и
твърденията му, че не той, а друго лице е произвело изстрелите.
Предвид така направените по-горе констатации и изложените съображения, съдът
намери, че следва да бъде уважено искането на Окръжна прокуратура – Сливен и спрямо
обвиняемия Г.Й.П. следва да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
по досъдебно производство № 934/2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1187/2023
г., пор. № 113/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
6

Номер на акта:	256
Дата:	6 юли 2023 г. (в сила от 13 юли 2023 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20232200200364
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 юли 2023 г.

Определение по дело №364/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите