Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 4762 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба И.П.Д. твърди, че на 05.01.2017г., около 07.35ч, в гр.София, бул. „Симеоновско
шосе“, посока на движение бул. „Г.М.Д.“*** и в района на № 48, настъпило ПТП
причинено виновно от И.Б.Т., при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с
рег. № ******, който нарушил правилата за движение по пътищата и в резултат
блъснал пресичащата отдясно наляво
спрямо посоката му на движение пешеходка Ж.И.Д., която от удара била отхвърлена
напред, по посока на движение на автомобила и надясно, където била ударена от
движещият се насрещно, управляван от Е.Д.Д. л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № *******,
вследствие което пешеходката получила множество травми несъвместими с живота и
починала, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „А.“ АД, със застрахователна полица с
№ *********, валидна от 31.10.2016г. до 30.10.2017г.
За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно
производство.
Твърди, че починалата е негова дъщеря, с която съжителствал в едно
домакинство от раждането до смъртта и, като между тях били установени отношения
топли и близки, изпълнени с обич, привързаност и взаимна подкрепа. Имали общи
цели, интереси и мечти. Починалата била стожер на семейството, опора и радост
за ищеца, и надежда за сигурност в бъдеще.
Внезапната и смърт му причинила изключително интензивни душевни
страдания, каквито може да причини само загубата на дете на родител. Станал
нервен, загубил здравият си сън, изпитвал чувство на отчаяние и
безпомощност.
Твърди, че на 18.01.2017г. поискала извънсъдебно от ответника да му изплати застрахователно
обезщетение, но такова не му било изплатено и към момента.
Претендира присъждане на сумата 150000,00лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от
18.04.2017г., от когато изтича тримесечният срок за доброволно, извънсъдебно
плащане от страна на застрахователя, до окончателното и изплащане.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********,
валидно към датата на ПТП.
Оспорва активната материалноправна легитимация на
ищцата.
Оспорва механизма на ПТП и твърдението за изключителна вина на И.Б.Т., при
управление на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********.
Възразява, че изключителна вина за настъпване на ПТП има пешеходката Ж.И.Д.,
която в нарушение на ЗДвП пресичала пътното платно на непредназначено за това
място, без да съобрази разстоянието на приближаващите МПС скоростта им на
движение, излязла е внезапно на пътното платно предприемайки пресичане, с което
е нарушила чл. 108 ЗДвП и едновременно с това съкратила времето за реакция на
водача И.Б.Т. до интервал, в който е обективно невъзможно да се формира волево
поведение за предотвратяване на ПТП.
В евентуалност възразява, че е налице независимо съизвършителство
на вредоносния резултат от страна на Е.Д.Д., при
управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“,
с рег. № ********, който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
пешеходката Ж.И.Д., в резултат на който удар последната получила телесните
увреждания довели до смъртта и.
В евентуалност навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия Ж.И.Д. с възражението, че в
нарушение на ЗДвП пресичала пътното платно на непредназначено за това място,
без да съобрази разстоянието на приближаващите МПС скоростта им на движение,
излязла е внезапно на пътното платно предприемайки пресичане, с което е
нарушила чл. 108 ЗДвП и едновременно с това съкратила времето за реакция на
водача И.Б.Т. до интервал, в който е обективно невъзможно да се формира волево
поведение за предотвратяване на ПТП. Пресичала е в тъмната част на денонощието,
без светлинна сигнализация, с което сама се е поставила в опасност.
Оспорва и претенцията по размер.
Третото лице помагач на страната на
ответника „ЗК О.-К.Б.“ КЧТ не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ********, валидно към датата на ПТП.
Оспорва активната материалноправна легитимация на
ищцата.
Оспорва възражението за вина на Е.Д.Д. – водач на
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег.
№ ********, за настъпване на ПТП, респ. наличието на причинна връзка между ПТП
и твърдяните вреди. Счита, че вина за ПТП носи
единствено починалата Ж.И.Д., а в евентуалност същата с поведението си е
допринесла за възникване на вредоносният резултат.
Оспорва и претенцията по размер.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която
възраженията и доказателствените искания се
поддържат.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предявените искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в
сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната
си материалноправна легитимация по иска; към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни
вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на водача И.Б.Т. на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“,
с рег. № ******** е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „А.“ АД, със застрахователна полица с № BG/11********, валидна от 31.10.2016г. до 30.10.2017г., респ. към датата на
ПТП.
Съдът намира показанията на
разпитаните свидетели А.В.З., В.С.Х. и И.Б.Т. и Е.Д.Д.,
за обективни и безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите
доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло. Намира заключенията по
приетите СМЕ и КСАТСМЕ за обективни и безпристрастно дадени и като
съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло.
Въз основа показанията на свидетеляА.В.З. съдът
приема, че между ищеца и починалата, с когото е живял в едно домакинство,
заедно със съпругата си – нейна майка, са се развили особено близки, топли,
изпълнени с обич, привързаност и взаимна подкрепа отношения. Починалата е бил
стожер на семейството, опора и радост за ищеца. Внезапната и загуба е станала
причина за интензивни болки и страдания, за каквито безспорно дава повод
загубата на дете от родител. Изпитвал е, изпитва към момента продължителни
отрицателни усещания за тъга, изоставеност, безнадежност, отказ да приеме реалността, негативни
очаквания за бъдещето.
Поради изложеното съдът приема, че ищеца е в кръга на лицата посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС – родител на починалата, чиито
продължителни и интензивни негативни емоции и страдания, преобърнали целият и
живот е справедливо да бъдат възмездени.
Въз основа заключението на СМЕ и КСАТСМЕ, показанията на свидетелите В.С.Х. и И.Б.Т. и Е.Д.Д.
и приетите и неоспорени писмени доказателства приема за установени елементите
на непозволеното увреждане, а именно: деяние извършено от И.Б.Т., при
управление на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********, виновно и противоправно, в нарушение на правилата установени в ЗДвП -
движейки се в лява пътна лента не предприел аварийно спиране преди мястото на
удара въпреки, че имал техническа възможност да възприеме пресичащата пътното
платно отдясно наляво спрямо посоката му на движение, към момента застанала
неподвижно в неговата лента на движение, пешеходка Ж.И.Д., в резултат на което
я блъснал с предна, лява част на автомобила, в областта на лявата броня и
левият фар, при което тялото било отхвърлено напред и ляво, по посока на
движение на лекият автомобил и преди падането ударено от насрещно движещият се
в лява лента, управляван от Е.Д.Д. л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ********.
Съгласно заключенията на СМЕ и КСАТСМЕ смъртта е настъпила в резултат на
травматичните увреждания получени при удара с л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с
рег. № ********.
Възражението за наличие на независимо съизвършителство
при настъпване на процесното ПТП от страна на Е.Д.Д., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ******** е останало недоказано.
Приносът е независим, когато е налице съпричиняване
на вредите в резултат на взаимосвързани, но независими едно от друго
действия/бездействия на различни субекти. Съгласно установеното със
заключението по приетата КСАТСМЕ за Е.Д.Д. – водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ********, ПТП е било
непредотвратимо. Същият не е разполагал с техническа възможност да предотврати
настъпването му. Липсата на независимо съизвършителство
е установена и с Постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство от 19.04.2019г. по пр.пр. № 111/2017г.
по описа на СГС, по отношение на Е.Д.Д. – водач на
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег.
№ ********.
За доказано съдът намира възражението за наличие на принос от страна на
починалата Ж.И.Д. за настъпване на вредоносния резултат.
Въз основа показанията на разпитаните свидетели и заключенията по СМЕ и
КСАТСМЕ приема за установено, че в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и чл.
114, ал. 1, т. 1, 2 ЗДвП, Ж.И.Д. е пресичала пътното платно на непредназначено
за това място, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства, като е удължила ненужно пътя и времето за пресичане и е спряла
без необходимост на платното за
движение. Навлязла е внезапно на платното
за движение, при ограничена видимост. Налице е поведение на пострадалия,
което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 30% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на починалата Ж.И.Д..
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният
иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 80000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от
80000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалата или на 24000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 56000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди. За сумата 24000.00лв. представляваща горница над присъдените 56000,00лв. до определеният размер от 80000,00лв.,
предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване,
а за горницата от 70000,00лв. до пълния предявен размер от 150000,00лв. следва
да се отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: починалата е дъщеря на ищеца,
като между двамата са установени близки, топли взаимоотношения, с изградена
трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се с обич, привързаност и
взаимопомощ. Двамата са живели заедно, в едно домакинство помагали са си един
на друг. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на дете от
родител, с което е установена дълбока и трайна емоционална връзка, е много
тежка загуба, неоценима в пари. Ищеца е загубил опората си в настоящето и
надеждата за такава в бъдеще.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди. Същата следва да се присъди с начален момент
след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, не по дълъг от три месеца от предядяване на претенцията извънсъдебно пред застрахователя
или в случая считано от 18.04.2017г.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и
разноски в производството, но е сторил разноски в размер на 620.00лв.
включително за депозит за вещи лица. Претендира и присъждане на възнаграждение
за защита от адвокат на основание чл. 38 ЗА, което възлиза на 4530.00лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 635.00лв. за депозит за вещи
лица и юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на процесуалният представител на ищеца сумата 1691.20лв., а на ищеца сумата
231.50лв., а ищеца на ответника сумата 398,00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 2240,00лв., както и сумата от 7.50лв. - заплатени
разноски от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.М., ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Д., ЕГН **********,***, адв.
Я.Д. – САК, при участието на трето лице помагач на страната на ответника - „ЗК О.-К.Б.“
КЧТ, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***-142А, представлявано
от П.Т.Е.– управител, сумата 56000,00 /петдесет и шест
хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, които се намират в пряка
причинна връзка с ПТП настъпило на 05.01.2017г., около 07.35ч, в гр.София, бул. „Симеоновско
шосе“, посока на движение бул. „Г.М.Д.“*** и в района на № 48, причинено
виновно от И.Б.Т., при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********,
в резултат на което настъпила смъртта на дъщеря му Ж.И.Д., чиято отговорност
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със З. „А.“ АД, със застрахователна полица с № BG/11/116002790632, валидна от 31.10.2016г. до 30.10.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 18.04.2017г. до окончателното и
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за сумата 24000.00 /двадесет и четири хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 56000,00 /петдесет и шест
хиляди/лв. до определеният размер от
80000,00 /осемдесет хиляди/лв., поради установено съпричиняване,
а за горницата от 70000,00 /седемдесет
хиляди/лв. до пълния предявен размер от 150000,00 /сто и петдесет
хиляди/лв., като неоснователен, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./,
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.М. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я.Д. – САК, в качеството на процесуален представител
на И.П.Д., ЕГН **********, сумата
1691.20 /хиляда шестотин деветдесет и един, 0.2/лв., представляващи
възнаграждение за защита от адвокат съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.М. ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Д., ЕГН **********,***,
адв. Я.Д. – САК, сумата
231.50 /двеста тридесет и един,
0.5/лв., представляващи сторени в производството пред СГС съдебни разноски
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.П.Д., ЕГН **********,***, адв. Я.Д. – САК ДА ЗАПЛАТИ на З. „А.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и
В.П.К.М. сумата 398,00 /триста деветдесет и осем/лв.,
представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.М. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 2240,00 /две хиляди
двеста и четирдесет/лв., представляваща държавна
такса, както и сумата 7,50 /седем,
0.5/лв. - заплатени такси от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: