Р Е Ш Е Н И Е
№190 08.06.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и втори май 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №200 по описа за 202г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 от ДОПК вр. с чл. 128 и сл. от АПК образувано по жалбата на И.П.А. срещу Решение
№66/17.03.2023г на Директора на ТД НАП Пловдив за оставяне без уважение на
жалбата му против Разпореждане №С230024-125-0041224/07.02.23г и Разпореждане
№С230024-125-0041225/07.02.23г на старши публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“, офис Стара Загора.
С Разпореждане №С230024-125-0041224/07.02.23г
е извършено разпределение на плащане в размер на 182.00лв, постъпило на
06.01.2023г от извършени действия по принудително изпълнение, като със сумата
са погасени задължения за ДОО за периода от 01.01.2011г до 31.12.2011г в размер
на 68.26лв, за данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2011г до 31.12.2011г в размер на
44.42лв, за Здравно осигуряване за периода 01.01.2011г до 31.12.2011г в размер
на 42.66лв, за ДЗПО-УПФ за периода 01.01.2011г до 31.12.2011г в размер на
26.66лв., по изпълнителни основания – Декларации обр. 6 от 08.05.2012г и
Данъчна декларация от 27.04.2012г. С Разпореждане
№С230024-125-0041225/07.02.23г е извършено разпределение на сума в размер на
182.00лв, постъпила на 06.02.2023г от извършени действия по принудително
изпълнение за същия период и видове задължения, и по същите изпълнителни
титули.
С Разпореждане №
С230024-137-0000736/30.01.2023г на старши публичен изпълнител и по искане от
09.01.2023г за отписване на задълженията за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и данък по ЗДДФЛ
за 2011г., предявено от длъжника, е отказано прекратяване на принудителното
изпълнение за тяхното събиране. Разпореждането е обжалвано и на 10.02.2023г е
постановено Решение № 28 от Директор ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без
разглеждане жалбата на А.. С Решение № 146/04.05.2023г по адм.д.№127/23г по
описа на АС Стара Загора е отменено Решение №28/10.02.2023г на Директор ТД на
НАП и преписката е върната на публичния изпълнител за ново произнасяне по
искането от 09.01.23г за прилагане на чл.171 ал.2 от ДОПК спрямо задълженията
за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и данък по ЗДДФЛ за 2011г, при спазване указанията на съда
по съдържанието на правната норма и спрямо установените в съдебното решение
факти, а именно изтичане на абсолютната давност от 10 години към 01.01.2023г.
С обжалваното по настоящото съдебно
производство Решение № 66/17.03.2023г Директора на ТД НАП Пловдив е отхвърлил
жалбата на длъжника против Разпорежданията от 07.02.2023г за разпределение на
постъпилите на 06.01.2023г суми от принудително изпълнение към изпълнителни
титули, установяващи задължения, възникнали през 2011г, с главния правен довод,
че с Разпореждане №С230024-137-0000736/30.01.2023г е налице произнасяне по материалния въпрос за наличие на основания
за прилагане на чл.171 ал.2 от ДОПК. Посочено е в мотивите, че окончателно
съдебно решение по този въпрос не е постановено, но висящия спор изключва
възможността да бъде пререшаван отново.
С жалбата се иска да бъде отменено
Решение №66/17.03.2023г на Директора на ТД на НАП Пловдив като постановено при
неправилно приложение на материалния закон, за което се черпят доводи от
Решение №146/04.05.2023г по адм.д.№127/23г по описа на АС Стара Загора, ,което
е окончателно. Претендират се разноски за един адвокат на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата.
Ответника Директора на ТД на НАП Пловдив иска
от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна по доводите изложени в
Решение №66/17.03.2023г и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
С Разпорежданията за разпределение на
постъпили плащания в резултат на проведено принудително изпълнение се погасяват
публични вземания, съобразно правилата за конкуренция по чл.194 и чл.219 ДОПК и
за реда – разноски, главница, лихви по чл. 169 ал. 8 от ДОПК, но като се има
предвид и правилото на чл.168 от ДОПК относно начините на погасяване на
публичното задължение, а сред тях освен плащането му е и изтичането на
давността по чл.171 ал.2 от ДОПК. Следователно при настъпване първо на
юридическия факт по чл.171 ал.2 от ДОПК преди да бъде извършено плащане с
постъпване на суми по сметката на публичния изпълнител, той е длъжен да
съобрази кои публични задължения са вече погасени, за да е възможно да извърши законосъобразно
разпределение на сумите спрямо не погасените по друг способ задължения. В
случая към 07.02.203г, когато са постановени обжалваните разпореждания за
разпределение на постъпилите на 06.01.2023г от изпълнение на наложен запор
върху вземания на длъжника от трети лица, с цел погасяване на публичните задължения,
възникнали през 2011г, е налице не влязло в сила разпореждане от 30.01.2023г, с
което е отказано прилагане последиците на чл.171 ал.2 от ДОПК към същите тези
задължения. След като този въпрос е преюдициален, тъй като третира един
юридически факт, който публичния изпълнител е длъжен да съобрази към момента на
извършване на разпределението, то се налага извода, че разпределението е
извършено преждевременно и с него незаконосъобразно е прието, че давността за
задълженията, възникнали през 2011г не е изтекла към 06.01.2023г, когато са
постъпили плащанията. Този факт е установен и от ответника в обжалваното по
настоящото дело решение, видно от мотивите към него относно недопустимостта на
повторното пререшаване на същия материално правен въпрос, още повече, че този
въпрос е бил вече и предмет на обжалване. Въпреки това решаващия орган в лицето
на Директор ТД на НАП Пловдив не е отменил разпорежданията като издадени преди
да бъдат установени всички правно релевантни факти, касаещи съществуване на
публичните задължения, за чието погасяване е извършено разпределение. Тук е
мястото да се каже, че момента на погасяване на конкретни задължения е датата
на постъпване на плащането, а не на
разпределението, което е акт по прилагане на материално правните норми на ДОПК
относно конкуренцията на разнородни публични задължения, съответно между
публични и частни обезпечени кредитори или публичния изпълнител е оправомощен
от закона да констатира кои вземания са погасени с извършеното на съответната
дата плащане, чрез постъпване на сумите по неговата сметка. Логично и по силата
на чл.168 вр. с чл.171 ал.2 от ДОПК с извършеното плащане могат да се погасят
само онези задължения, които не са погасени по другите способи, в частност с
изтичане на материално правната абсолютна давност от 10 години, която се отнася
пряко до съществуването на задължението, за разлика от кратката пет годишна,
която се отнася косвено към същия юридически факт и пряко към процесуалните
правомощия за провеждане на принудително изпълнение. Ето защо настоящото
Решение и потвърденото с него разпореждания следва да бъдат отменени като
връщане на преписката за ново произнасяне не се налага, поради влязлото в сила
решение на съд за разрешаване на преюдициалния въпрос с предмет изтичане на
давността по чл.171 ал.2 от ДОПК спрямо публичните задължения за данък по
ЗДДФЛ, ЗО, ДОО и ДЗПО-УПФ, възникнали за 2011г.
Възнаграждение на адвоката на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата не може да се присъди, тъй като
изявлението за оказване на безплатна помощ и съдействие изхожда от
упълномощителя, а не от адвоката. За прилагане разпоредбата на чл.38 от Закона
за адвокатурата е необходимо сключването на договор за процесуално
представителство, защита и съдействие, в който адвоката да направи изявление и
преценка, че ще престира услугата безплатно. Искането, направено след
приключване на делото за вписване в мотивите на решението, че НАП следва да
възстанови разпределените суми, постъпили на 06.01.2023г е искане за
предварително решаване на въпроса за наличие на основание за прихващане и
връщане, което е недопустимо да бъде разглеждано.
Воден от тези мотиви,
Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№66/17.03.2023г на Директор ТД на НАП Пловдив и потвърдените с него
разпореждания от 07.02.2023г за разпределение на суми, постъпили на 06.01.2023г
в общ размер на 364лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на И.П.А. ЕГН ********** сумата от 10лв / десет/,
представлява държавна такса по делото.
Решението е окончателно.
Да се съобщи на страните с връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: