№ 2594
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110139173 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
14.02.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №39173 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.55, ал.1, прeдл. I oт ЗЗД.
Образувано е по повод на искова молба, подадена от З. Р. Д., чрез адв.Д. М. от АК-
1
гр...., срещу ..., за осъждане на ответника да заплати сумата от 357,34 лв., платена при
начална липса на основание по недействителен Договор за предоставяне на потребителски
кредит №.......г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 18.07.2022г., до окончателното й плащане. Ищецът твърди, че е сключил
Договор за предоставяне на потребителски кредит №.......г. с ......, по силата на който
последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 1 000 лв. в полза на ищеца
и кредитополучател по кредита при задължение да върне главницата на 8 погасителни
вноски заедно с възнаградителна лихва в общ размер на 155 лв. Съгласно т.5 от процесния
договор кредитът следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от ....... в полза на
ответното дружество. При извършена справка в сайта на ответника ищецът е установил, че
освен посочените суми за главница и възнаградителна лихва му е била начислена и такса за
банкова гаранция в размер на 690 лв. Оспорва в договора за кредит да е уредено задължение
за заплащане на такса или комисиона за обезпечаване на договора по кредита. Поддържа, че
по договора за кредит била изплатена сумата в общ размер на 1 512,34 лв., с които е
погасена главницата по кредита, възнаградителна лихва и такса банкова гаранция в размер
на 357,34 лв. Поддържа се, че кредиторът няма право да изисква заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато била в
случая таксата за банкова гаранция. С уговорката за заплащане на допълнителна сума по
него се заобикаляла забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради факта, че се касаело за разход по
договора за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР. Посочва, че
невключването на възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите нрави и
влече недействителност на целия договор за кредит. Поддържа, че договорът за кредит е
недействителен и тъй като таксата за банкова гаранция не била включена в погасителния
план. Претендира присъждане на разноски.
В законен срок ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като неоснователен. Оспорва предоставянето на обезпечение да е било условие за
сключване на договора за кредит. Поддържа, че ищецът е имал възможност да избере да
сключи договор за гаранция с поръчител, предложен от кредитодателя, или да посочи
поръчител, избран от него. С оглед избора на ищеца на предпочитано обезпечение клаузата
на чл.5 се явявала индивидуално уговорена. Оспорва наличието на заблуждаваща търговска
практика. Поддържа, че договорът е сключен при информирано съгласие на ищеца. Твърди,
че с договора за гаранция се предоставя възмездна услуга, като възнаграждението по него не
следва да се включи в ГПР по договора за кредит, тъй като касае правоотношение с трето
лице- ....... (......) и услугата е с незадължителен характер. Поддържа, че предвиденият ГПР в
размер на 48,76 % не надхвърля пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че преди
сключване на договора потребителят разполагал с 48 часа, за да се запознае с условията по
договора. Последният е имал право да се откаже в 14-дневен срок от договора за кредит.
Претендира присъждане на разноски.
В о.с.з. от 12.10.2023г. е допуснато увеличение на исковата претенция до сумата от
600,34 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са препис на сключения от разстояние договор за
кредит и разписки за извършвани плащания от кредитополучател чрез ......
Прието е заключение по СТЕ, съгласно което при кандидатстване за кредит
потребителят избора дали да посочи личен гарант- ФЛ или да се възползва от допълнит.
услуга- гаранция, предоставена от ......., като при избор на последната опция гарантът- ЮЛ
прави преценка за кредитоспособността на потребителя и при одобрение чрез имейл
уведомява потребителя за условията по сделката като изпраща СЕФ, заедно с проект на дог.
2
за кредит., като с есемес потребителят дава съгласието си да сключи сделката. Описан е
процесът по сключване на дог. за кредит чрез есемеси, като кредитната сума е наредена по
сметка на ......
Видно от прието заключение по ССч.Е, до 04.11.2021г. са извършвани плащания по
погасителен план, като на 22.11.2021г. кредитът е предсрочно погасен. Платена е главница
от 1 000 лв., лихва от 137,63 лв., такса за предсрочно погасяване от 5 лв. и възнаграждение
за поръчителство от 600,34 лв., преведено на гаранта или общо сума от 1 742,97 лв. В ГПР е
включена единствено възнаградителната лихва.
Правните изводи на съда са следните:
Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3 от ЗПК, вр. т.12 от ДР на ЗЗПотр., следва
ответникът да се счита за потребител по смисъла на ЗЗПотр., като процесният договор за
кредит представлява финансова услуга по смисъла на горната легална дефиниция, при което
приложение намират разпоредбите на ЗПК.
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на
чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от
акципиенса и липса на основание за имущественото разместване. Началната липса на
основание е при получаване на нещо въз основа на нищожен акт. Съгласно чл.143 и чл.146,
ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на
договорни клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна
клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна
неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата
и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. Възраженията на ищеца,
че съгласието за заплащане на допълнително възнаграждение за гаранта- ЮЛ е само
възможна опция не могат да се приемат. Другата опция е предоставяне на поръчител- ФЛ от
кредитополучателя и при липса на такъв сделката се сключва при платеното
поръчителстване. Видно е, че ведно със стойността на допълнителното плащане-
възнаграждение за гарант, цената на кредита ще надвиши максималния допустим законов
праг по чл.19, ал.4 от ЗПК, като само с отчетена договорна лихва този индекс възлиза на
48,76 %.
Поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му. Поръчителят е
самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено
задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да
иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да
се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за
неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с
покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва
единствено с лицензирани застрахователни дружества.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на
основание чл.23 от ЗПК. В случая е налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, като в сключения договор е отразен годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
3
кредит, без да се съобрази възнаграждението към гаранта- ЮЛ, което е разход по кредита,
включен в размер на погасителните вноски. Субект на задължението за връщане на
даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя в случая, като е ирелевантно, че
сумата е преведена автоматично от последния на гаранта. Това са вътрешни отношения
между кредитодателя и гаранта, които не могат да се протИ.поставят на кредитополучателя,
като не се установява правната форма, седалището по регистрация и др.
индивидуализиращи белези на гаранта по сделката. С оглед на горното исковата претенция
подлежи на цялостно уважаване.
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или
възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността
в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или
искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се
смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде
прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила
извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от
предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда
/нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ
или оттегляне на иска/.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на следните суми: сума от 50 лв.-държавна такса в производството и депозити за
експертизи от общо 400 лв. Претендира се адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда
да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице
някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 300 лв. в процесния случай и осъжда другата страна да го заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ..., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.........., представлявано от
.......- Управители, да заплати на З. Р. Д., ЕГН: **********, сума от 600,34 /шестстотин лева
и тридесет и четири стотинки/ лв., представляваща недължимо дадено възнаграждение за
гарант по Договор за предоставяне на потребителски кредит №.......г., сключен между ...... и
ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба - 18.07.2022г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.........., представлявано от
.......- Управители, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на З. Р. Д., ЕГН: **********,
сума в размер общо на 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляващи сторени съдебно-
деловодни разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ..., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.........., представлявано от
.......- Управители, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.Д. В. М. от АК- гр....,
4
сума в размер на 300 /триста/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5