МОТИВИ към присъда № 14 /15.06.2017година,
постановена по НЧХД 46/2017г.по описа на
Свогенски районен
съд
М.Г.Т. ЕГН ********** *** е предявила тъжба против Л.В.В., ЕГН **********,***.Л.В. е обвинен в това, че на
18.09.2016г.в град С., на улица”....” №..., С. област, около 20:50 часа, пред двама полицаи-служители на РУ Своге и пред
детето К.-И. Л. В., е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.Г.Т. ЕГН ********** ***, в нейно присъствие, като я
нарекъл”костенурка”и обидата е нанесена публично– престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание тъжителката лично и чрез
процесуалния си представител поддържа тъжбата и моли съда да постанови присъда,
с която да признае В. за виновен. Подсъдимият не се признава за виновен и не
дава обяснения относно случилото се. Процесуалният представител на подсъдимия
моли съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл.14,
ал.1 от НПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Подсъдимият Л.В.В., ЕГН **********, е роден на ***г***,
българин, български гражданин е, осъждан(но към датата
18.09.2016г.е бил неосъждан), със средно образование, безработен e,
неженен, с постоянен адрес:***.
Тъжтелката М.Г.Т.
е леля /сестра на майката/на децата на
подсъдимия Л.В.В..На
датата 18.09.2016г., след като упражнил правото си на виждане и вземане на малолетната К.-И. В., съгласно
опрделения по силата на съдебно решение режим на упражняване на родителски
права, Л.В. се свързал по мобилния си телефон с майката на дъщеря си –
свидетелката Л. Т., за да уточни връщането и предаването на детето.Т. заявила, че е на работа –нощна
смяна, в град С., поради, което е помолила сестра си-тъжителката да посрещне К.-И.
на главният път за град С.Мястото на предаване на детето било определено така,
поради обстоятелството, че отношенията между подсъдимия и роднините на дъщеря
му по майчина линия били влошени и евентуалното посещение от негова страна на
адреса по местоживеене на К.-И., предполагало нови конфликти.Предупредена да
чака детето на Главния път за град С., около 20,00 часа, тъжителката отишла на
обичайното за предаването му място, видяла как бусът, шофиран от подсъдимия се
задава по пътя, но не спрял, според уговорката, а обърнал на паркинга пред
завода в квартал”....”и се отправил към
центъра на град С.Разтревожена от случилото се, тъжителката се обадила на
сестра си.Подсъдимият пристигнал в РУ –град С., като заявил, че не е имало кой
да вземе детето пред дома на майката и затова е дошъл в полицията.Полицейски
служител се свързал по телефона с майката на малолетната К. – И. и разбрал, че
тя е в невъзможност да я посрещне, тъй като е на работа и е помолила сестра си да направи това, вместо
нея.След този разговор, полицейските служители – свидетелите Л.И.Ц., П.Ц.Ц. и Г.В.Ц.
придружили подсъдимият и детето му до адреса, на който то живеело в град С., а
именно – улица „....” № .....Там вече ги очаквала тъжителката М.Г.Т., която
казала, че ще вземе детето, защото майка му
е на работа.Свидетелят Ц. проверил тази информация, обаждайки се на
дежурния полицай в РУ Своге, откъдето получил потвърждение за съгласието на
майката дъщеря й да бъде предадена на Т..Подъсдимият Л.В. заявил, че желае да
предаде К. – И. лично на майка й, което предопределило скарване между него и
тъжителката.Двамата се карали и Л.В.В. се обърнал към тъжителката с
думите”костенурко такава”, в присъствието на полицейските служители Л.И.Ц. и Г.В.Ц.,
както и на детето К.-И. Л. В.Чувствайки се унижена от това обръщение,
тъжителката го попитала”Може ли така да ме обиждаш пред полицаите?”.Свидетелят Ц.
предупредил устно подсъдимия да престане, както и тъжителката – да не отвръща,
след което двамата полицаи изчакали Л.В.В. да си тръгне, което той
сторил.По-късно, същата вечер тъжителката отишла при сестра си – на
местоработата й в град С. и й разказала за случилото се, като споделила, че Л.В.
я е нарекъл”костенурка”пред двамата полицаи и пред детето К. – И.Разказвайки
това, М.Т. треперела, плачела, била видимо разстроена.Когато свидетелката Л. Т.
се прибрала в дома си, дъщеря й я попитала”Защо леля е костенурка?”.Преди
случилото се, подсъдимият също имал и други конфликтни ситуации с тъжителката,
при които проявявал агресивно и обидно отношение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства(свидетелство за съдимост, показанията
на свидетелите Л.И.Ц., Г.В.Ц. и Лора Г.Т.,
дадени по време на съдебното следствие).
В хода на съдебното следствие са разпитани
свидетели- очевидци на случилото се, каквито са Л.И.Ц. и Г.В.Ц. и
свидетел, който не е очевидец, но има впечатления от случилото се, каквато
е Л. Г.Т.
Съдът кредитира като пълни, ясни, непротиворечиви и
безпристрастно дадени показанията на свидетелите Л.И.Ц. и Л. Г.Т., в
частта, в която се отнасят до извършеното на 18.09.2016г.деяние от подсъдимия.По
безспорен начин се установява, че подъсдимият е нанесъл обидата на тъжителката
в присъствието на двамата полицаи.По време на разпита си в хода на съдебното следствие, свидетелят Л.Ц.
твърди:”На място между тх двамата започнаха едни кавги.Казах им да не се карат пред нас.Тя му каза-Може ли така да ме
обиждаш пред полицаите?”Там бяхме аз и колегата Г.Ц.”.В
показанията си свидетелят Г.Ц. заявява”Ние
бяхме там и им казахме да не се обиждат и да престанат с пререканията си.”Свидетелката
Л. Т. в показанията си също сочи, че
веднага, след инцидента, сестра й споделила, че обидата е изречена в присъствие на двамата полицаи.Настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля Г.В.Ц. в частта, в която твърди, че не си спомня подсъдимият да
е нарекъл тъжителката”костенурка”.Некореспондиращо с доказателствения материал
по делото е наведеното впоследствие, по
време на очната ставка твърдение от свидетеля Ц., че Г.Ц., точно към момента на
изричане на обидната дума е бил в полицейският автомобил и следва да се приеме
единствено като израз на желание да не бъде злепоставен колегата му.Като
безспорен, следва да се приеме и факта, че В. е обидил Т. и в присъствие на
малолетното дете К.-И. В., както и, че е изречена по повод и в момента на
предаването му от бащата на лелята.Подсъдимият настоявал да предаде дъщеря си
на майката, вместо на тъжителката, а тя се противопоставяла, при което
последвало изричането на обидата, непосредствено преди самото предаване на
детето, т.е.в присъствието на К. – И.В този смисъл са и показанията на
свидетелката Л. Т. относно споделеното с нея от страна на малолетното момиче.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
На 18.09.2016г.В. отправил
към тъжителката думата”костенурка”-унизителна за честта и достойнството на М.Г.Т. .Извършеното деяние е престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.В случая е налице претендирания от
тъжителката квалифициращ признак, а именно,
че деянието е извършено публично по смисъла на разпоредбата на чл.148, ал.1, т.1 от НК, тъй като на
местопроизшествието са се
намирали повече от две лица, които по същество обективно са възприели наред с
частната тъжителка отправените й от подсъдимия обидни реплики- присъствали са три лица-свидетелите
– полицейски служители - Л.И.Ц.
и Г.В.Ц. и детето К.-И.
Л. В.
При така
приетата фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна
страна: на 18.09.2016г. в град С., на улица”....” №...,
С. област, около 20:50 часа подсъдимият Л.В. е осъществил състава на
престъпление по чл. 148, ал.1,
т.1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА и СУБЕКТИВНА СТРАНА
От така
установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че подсъдимият Л.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.
148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на 18.09.2016г.в град С., на улица”....” № ..., С.
област, около 20:50 часа, пред двама
полицаи-служители на РУ Своге и пред детето К.-И. Л. В., е казал нещо
унизително за честта и достойнството на М.Г.Т. ЕГН **********
***, в нейно присъствие, като я нарекъл”костенурка”и обидата е нанесена публично.
Настоящата
инстанция намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен начин, че В. е осъществил деяние, за което е предаден на съд. Обидата е престъпление, засягащо чувството на
лично достойнство на гражданите, самооценката на човека, положителната оценка,
която всеки има за собствената си личност и обществена ценност. За да е налице обида, то следва
деецът да е казал в присъствието на тъжителят думи, които са годни да накърнят
честта или достойнството му, които са осмиващи и изразяват цинично-подигравателно отношение,
както е в конкретния случай. От показанията на разпитаните свидетели се установява по категоричен начин, че подсъдимият на датата 18.09.2016г. в град С., ул.”....” № ... казал на М.Т. „костенурка”, в присъствие на двама
служители на реда и на нейната
племенница, той е отправил сочената в тъжбата дума.От субективна страна Л.В. е
целял именно да обиди тъжителката, да предизвика у нея чувство на унижение и непълноценност. Чрез отправяне на горепосочената дума подсъдимият засегнал чувството
на лично достойнство на тъжителката, целейки да измени обществената
оценка за нея. Тези думи са засегнали М.Т., тъй
като тя ги е възприела и чула пряко –не само е присъствала физически на мястото, където са били казани.В случая подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на същите, т. е. действал е с пряк умисъл.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
По
отношение на извършеното престъпление обида по чл. 148, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК в случая, са налице предпоставките по чл. 78а,
ал. 1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание „глоба“. Подсъдимият е пълнолетен; за
умишленото престъпление се предвижда наказание „глоба“ от 3000 до 10000 лева и
„обществено порицание“, т.е. по-леко от 3 години „лишаване от свобода“; Л.В. не
е осъждан към момента на извършване на деянието/18.09.2016г./ и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV от Глава VIII на НК; от престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока, предвид
обстоятелството, че са налице всички предвидени в закона квалифициращи признаци
по чл. 148, ал. 1 от НК.
Подсъдимият
не представлява личност с повишена степен на обществена опасност. Същият не е
осъждан към момента
на извършване на деянието,
липсва негативно охарактеризиране на личността му, което съдът приема като смекчаващо отговорността
обстоятелство, както и това, че подбудите
за извършване на престъплението се коренят в стремежа на В. да осигури стриктно спазване
правилата на определения режим на упражняване на родителските права, с оглед
неизлагане на риск на неговото дете. Следва да
се вземе предвид, обаче, че същевременно в конкретния случай, подсъдимият е проявил при това незачитане честта и достойнството на тъжителката.
Като отегчаващо отговорността следва да
се приеме наличието на квалифициращо
обстоятелство.
Ето защо настоящият съдебен
състав постанови освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и счете, че целите
на наказанието ще бъдат изпълнени, като му бъде наложено административно
наказание „глоба” в размер от 1000 лева.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
Осъществявайки квалифицирания
състав на престъплението обида,
подсъдимият е извършил
от обективна и субективна страна фактическия състав на деликта. Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.Налице е виновно противоправно поведение и пряка
причинна връзка с причинените на тъжителката неимуществени
вреди-треперела,
плачела, веднага реагирала възмутена от грубото и цинично отношение на
подсъдимия-да я обижда в присъствието на полицаи. При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази правилото на чл. 52 от ЗЗД, което въвежда
като критерий справедливостта, естеството и интензитета на претърпените от
тъжителката неимуществени вреди, причинени й от нанесената публична обида.
По отношение
размера на нанесените неимуществени вреди съдът взе предвид, че действително в
резултат на деянието по чл.148 от НК тъжителката е била унизена, чрез
отправената към нея обидна дума. От друга страна невисокият интензитет при
извършване на деянието и краткостта му във времето, мотивираха съда да определи като адекватен на
претърпените неимуществени вреди, размер на гражданският иск в размер на 100
лева, като го отхвърли за разликата до 4000 лева.
Предвид акцесорния характер на предявената претенция по чл. 86 от ЗЗД в размер на законовата лихва
върху уважената част на иска, считано от датата на увреждането –18.09.2016 г. до окончателното й
изплащане, съдът
уважи същата, присъждайки обезщетение
за забавено парично плащане.
С
оглед изхода от делото и в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е
осъден да заплати на тъжителката 17,00/седемнадесет/лева,
съставляващи заплатени държавни такси и 410/четиристотин и десет/ лева, съставляващи част от платения адвокатски
хонорар, а в полза
на Държавата е присъдена държавна такса съобразно уважената част на иска.
В резултат на горното, съдът
изложи мотивите си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
26.06.2017г.