№ 94
гр. Перник, 05.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720103124 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр.
чл. 26, ал. 1, пр. 1-во, 2-ро и 3-то от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 24
от ЗПК, във вр. с чл. 146, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Д. К., ЕГН ********** от **** срещу
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за паричен заем №
647582 от 12.03.20022 г. по силата, на който ответникът му е предоставил сумата от 600 лв.,
а той се е задължил да я върне на три броя месечни погасителни вноски.
Сочи според чл. 5, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни от
усвояване на заетата сума да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:
безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да
отговарят на условия, определени от кредитора. За неизпълнение на това задължение в чл.
11 от договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 172.33 лв. Ищецът
твърди, че тази сума е начислена в негова тежест още при сключване на договора.
Сочи, че в изпълнение на своето задължение за връщане на заетата сума е превел по
сметка на ответника, както следва: на 12.03.2022г. /в разписката е вписана дата 14.03.2022г.
– 80 лв.,на 14.03.2022 г. - 420 лв.; на г. - 320 лв.
Счита, че част от заплатената от нея сума, надвишаваща размера на заетата такава, а
именно 220.00 лв., е недължимо платена, тъй като договорът за паричен заем е нищожен,
евентуално - нищожни са отделни негови клаузи, послужили като основание за
начисляването и.
Ищецът сочи, че договорът за паричен заем е нищожен, тъй като не е спазено
изискването за форма - да е написан по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи да са с еднакъв по вид и размер шрифт/чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК/, както и в
съдържанието му не са включени всички реквизити - не е посочен годишния процент на
разходите, условията за издължаване/чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, вр. чл. 22 от ЗПК/. Счита, че
1
отсъствието на ясна методика относно компонентите, включени в ГПР и начина на
формирането му е в противоречие с чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК
и по съществото си представлява непосочване на ГПР.
Твърди, че е нарушена забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и действителният
ГПР значително надхвърля допустимия процент на разходите, тъй като такива се явяват и
плащанията за неустойка.
Сочи, че клаузата на чл. 11 от договора за дължимост на неустойка е нищожна, тъй
като излиза извън функциите, които законът и придава - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна и съответно противоречи на добрите нрави. Твърди, че основание за
нищожността и е и противоречието и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като уговарянето и, по
съществото си представлява второ обезщетение за забавено плащане, каквото е и
начисляването на лихва за забава. Като друго основание за нищожността изтъква
противоречието и на чл. 71 от ЗЗД, в която са предвидени последиците от непредставяне на
обещано обезпечение - настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение, а за
неизпълнението на процесната уговорка от заемателя, е предвидена различна последица -
заплащане на неустойка.
Твърди нищожност и на клаузата за присъждане на възнаградителна лихва, поради
нарушение на добрите нрави, тъй като предвиждането и заедно със задължение за заплащане
на неустойка се явява изключително и необосновано висока по размер.
Сочи, че договорът е сключен от ищеца, при условия на крайна необходимост, в
момент, в който поради липса на парични средства не е имал възможност да задоволява
основни свои и на семейството си потребности, което е определящо за решението му.
Излагат се съображения за прилагане на заблуждаваща търговска практика от
ответника по отношение на клаузата за определяне на ГПР.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца 220 лв.,
представляващи недължимо платена сума по силата на нищожен договор за паричен заем №
647582 от 12.03.20022 г., евентуално поради нищожност на клаузите на чл. 5, т. 1, чл. 5, т. 2
от същия договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба - г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на
направените разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор. Ответникът признава, че между него и ищеца е сключен договор
за паричен заем № 647582 от 12.03.20022 г., който е усвоен на 12.03.2022 г. Оспорва
твърдението, че ищеца му е заплатил процесната сума от 220 лв.
Ответникът оспорва изцяло наведените доводи за нищожност на договора за
паричен заем, както и за нищожност на част от клаузите му. Сочи, че същият е сключен в
съответствие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП, тълкувани съобразно трайната практика на Съда
на Европейския съюз и на Върховния касационен съд на Република България.
Искането към съда да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане
на направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат М.,
поддържа иска. Излага съображения за неговата основателност. Моли съда да го уважи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не е изпратил представител.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустим.
2
Разгледан по същество искът е основателен.
Съдът като обсъди приетите по делото писмени доказателства, в съответствие с
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:
Не се спори между страните и е видно от представения договор за паричен заем
кредирект № 647582 от 12.03.2022 г., че по силата на сключен на 12.03.2022 г. договор за
заем, ищецът е получил в заем от ответника сумата от 600 лв.. Съгласно чл. 3 от договора
ответникът се е задължил да върне заетата сума, ведно с договорна лихва с фиксиран лихвен
процент от 40.05% на общо 11 броя месечни вноски в размер на 62.60 лв., с падеж на първо
плащане 31.03.2022 г. и на последно плащане – 30.05.2022 г. Годишният процент на
разходите е 47.28%. Общата сума за плащане по кредита е 630.67 лв.
В чл. 5 .1 от договора страните са се съгласили, че заемът ще бъде обезпечен от
заемателя, в тридневен срок от усвояването му, по начина и реда, и отговарящо на
условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия - банкова гаранция или поръчител, който има
осигурителен доход най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната,
не е поръчител по други договори за заем, сключен със заемодателя, не е заемател по
сключени и непогасени договори за заем със заемодателя, няма кредити към банки или
финансови институции със статус различен от „редовен“, както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справоочните данни на ЦКР към БНБ, представи служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за получавания доход.
Съгласно чл. 11 от договора за неизпълнение на това задължение е предвидена
неустойка в абсолютен размер от 172.33 лв., която се начислява автоматично от заемателя и
е платима разсрочено съгласно погасителния план, а именно на три равни месечни вноски от
по 82.50 лв., с падежи, съвпадащи с падежите на главното задължение.
Няма спор по делото, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 5.1 от
договора и ответникът е начислил неустойката, предвидена в чл. 11.
Видно от представените от ищеца и не оспорени от насрещната страна разписки в
изпълнение на задълженията си по договора за връщане на заетата сума, ведно с договорна
лихва и неустойка, той е заплатил на ответника сума ов общ размер на 820.00 лв.
При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:
Спорни между страните са въпросите отговаря ли процесният договор за паричен
заем на императивните изисквания на ЗПК, съответно клаузата за неустойка съответства ли
на добрите нрави, на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и на чл. 71 от ЗЗД.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора, е действало извън
рамките на своята професионална дейност. Ответникът е финансова институция по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съответствието на договора на цитираните разпоредби следва да е налице
към момента на сключването му. Нарушението на която и да е от императивните
разпоредби, има за последица - недействителност на целия договор - чл. 22 от ЗПК.
Последиците от нея са уредени в чл. 23 от ЗПК - заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.
Настоящият състав намира, че процесният договор за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според цитираната разпоредба договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
3
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният лихвен процент изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Годишния процент на разходите се изчислява по специална формула чрез която се
осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо
дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на
кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.
Процесният договор за паричен заем не отговаря на посочените изисквания, тъй като
в него са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и
годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият от 47.52 %/. Не се съдържа информация и за начина на изчисление на
фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на
разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално
е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора годишен процент на
разходите от 47.52 % не съответства на общата сума на
плащанията от 820.00 лева. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е
предвидено уговорената в чл. 11 неустойка в размер на 172.33 лв. да се плаща разсрочено
във времето, заедно с месечните вноски. Въведеното изискване за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид и изключително краткия
срок, в който следва да се предоставят - тридневен от сключване на договора, на практика
правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък - за потребителя се създава
значително затруднение, както относно физическо лице - поръчител, така и относно
банковата гаранция, за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение
и други, т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При
това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към
погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на
кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към
сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък
към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и
поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се
явява недействителен.
За горният извод е без значение дали кредиторът действително е начислил неустойка
и е претендирал плащането и, тъй като преценката за спазване изискванията на ЗПК се
прави към момента на възникване на кредитното правоотношението.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т.
10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
4
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора по смисъла на чл. 11, т. 10 от ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител
относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно -
посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и влече недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на посочените изисквания,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Затова следва да се приложат
последиците, предвидени в чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят - ответник дължи връщане
само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
В настоящия случай предоставената на ищеца в заем сума е 600 лв. Съгласно чл. 23
от ЗПК той дължи на ответника само нейното връщане, а не и запалщане на уговорените
лихви и неустойки. Затова от общо платените от него 820.00 лв., 220.00 лв. са недължимо
платени. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като дадена без основание, по силата на нищожен
договор за заем, тази сума следва да му бъде върната от ответника.
Предвид така изложеното предявеният иск е основателен изцяло и следва да се
уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените от него разноски: 52,20 лв. - заплатена държавна такса, 360.00
лв. – адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, 151.20 лв. – депозит за
вещо лице, 30.00 лв. – пътни.
Мотивиран от изложеното, Районен съд - Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П.ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. К.,
ЕГН ********** от **** сумата от 220.00 лв. /двеста и двадесет лева/, дадена без правно
основание по нищожен договор за паричен заем № 647582, сключен между страните на
12.03.20022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба
- 31.05.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7,
представлявано от Н. П. П.ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. К., ЕГН ********** от **** сумата от
151.20 лв. /сто петдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща направени
разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7,
представлявано от Н. П. П.ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ № *********, със седалище и адрес: гр. София, ул. Професор Александър Танев,
бл. 440А, ет. Партер, ап. Офис сумата от общо 390.00 лв. /триста и деветдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца.
5
Присъдените суми следва да се заплатят по банкова сметка в Първа инвестиционна
банка ****************
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок, считано от връчавнето му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6