Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
03.12.2019 |
Град |
Мездра |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
І-ви граждански
|
Състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
Шести
ноември |
|
Година
|
2019 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
ИВАНКА КОЖУХАРОВА
|
Секретар |
Евгения
Попова |
като разгледа докладваното от |
Съдия
КОЖУХАРОВА |
|
гражданско |
дело номер |
1420 |
по описа за |
2018 |
година. |
и за да се произнесе взе предвид следното:
„ А.к.п.з.“ ООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр. С., .,
със законни представители . – управители
и пълномощник . - юрисконсулт е предявило иск за установяване съществуване на вземане против Ц.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата
от 600.00 лв. /шестстотин лева и 00 ст./ главница, сумата от 138.00 лв. /сто
тридесет и осем лева и 00 ст./, представляваща договорна лихва за периода от
22.02.2016 г. до 17.01.2017 г., сумата от 100.00 лв. /сто лева и 00 ст./ -
такси, сумата от 462.00 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и 00 ст./ -
гаранция по кредитната сделка, сумата от 30.53 лв. /тридесет лева и 53 ст./ -
мораторна лихва за периода от 18.01.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 28.05.2018 г. /датата на завеждане
на заявлението в съда/ до датата на изплащане на вземането; сумата от 26.61 лв.
/двадесет и шест лева и 61 ст./ - разноски по делото, както и сумата от 150.00
лв. /сто и петдесет лева и 00 ст./, представляваща юрисконсултско
възнаграждение Претендират се и разноски.
В срока по чл.131
ал.1 ГПК, от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, с
който оспорва предявените искове.Няма приложен договор , недоказано
е получаването на сумата от отв.К.; ако договор имало , то същия бил
недействителен поради неспазване на правилата за потребителска защита , установени
в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние , Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, включително чрез
тяхното заобикаляне .
Исковете са с правно
основание чл.422 ГПК ,чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, чл. 86 и чл. 99
от същия закон.
Събрани са писмен и
гласни доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 712/2018 год. по описа на МзРС.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В МзРС е постъпило заявление от
„ А.к.п.з.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр. С., ., със законни
представители . – управители и пълномощник . - юрисконсулт е предявило иск за установяване съществуване на
вземане против Ц.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева и 00
ст./ главница, сумата от 138.00 лв. /сто тридесет и осем лева и 00 ст./,
представляваща договорна лихва за периода от 22.02.2016 г. до 17.01.2017 г.,
сумата от 100.00 лв. /сто лева и 00 ст./ - такси, сумата от 462.00 лв.
/четиристотин шестдесет и два лева и 00 ст./ - гаранция по кредитната сделка,
сумата от 30.53 лв. /тридесет лева и 53 ст./ - мораторна лихва за периода от
18.01.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 28.05.2018 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до датата
на изплащане на вземането; сумата от 26.61 лв. /двадесет и шест лева и 61 ст./
- разноски по делото, както и сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева и 00
ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение Образувано е ч.гр.д.№ 712/
2018 год. по описа на МзРС. Съдът е
уважил подаденото заявление и е издал
Заповед № 286 / 29.05.2018 год. год..Длъжникът не е бил открит на
постоянния и настоящия адрес,поради което съдът е указал на заявителя на
осн.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по
заповедта, което и обосновава правния интерес
В
исковата молба се твърди,че на 23.01.2016 год. между трето на спора лице
„Фератум България“ ЕООД и ответницата е сключен договор за кредит № 339272. По
силата на договора, сключен от разстояние чрез използване на средства за
електронна комуникация , ответницата е получила в заем сума в размер на 600
лв., усвоена изцяло. От своя страна , последната се е задължила да върне ведно с лихва,представляваща печалба
на кредитора в размер на 138 лв. за срок от 360 дни. На същия ден, 23.01.2016 год. между Ц.Т. и друго трето лице, „Фератум Банк„
ЕООД , бил сключен договор за гаранция , по силата на който , гарантът се
задължил да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя ,
солидарно с последния.Съгласно чл.5 от ОУ, които се прилагат към Договор за
гаранция кредитополучателя се е задължил да плати на гаранта такса за
предоставяне на гаранцията в размер от 462 лева. При неизпълнение, било
договорено кредитополучателя да плати и административна такса в размер на 100
лева , и обезщетение за забавата в размер на законната лихва за периода на тази
забава.
На дата 01.12.2017 год. вземането на „Фератум Банк“ ЕООД било
прехвърлено на ищеца с договор за цесия.Към делото на л.21 е приложено
уведомление ,но лисват доказателства същото да е достигнало до
ответницата..
При така изяснената фактическа обстановка
съда намира предявеният иск за
неоснователен. Ищцовото дружество не е страна по договора за кредит и договора за
гаранция, но своята активна легитимация установява чрез приложения Договор за
придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити /цесия/ между ищеца и „Фератум Банк“ от 01.12.2017 год. / л. 12 – 20 от делото / . В чл. 2.1 от този
договор е посочено, че кредитите се отпускат от „Фератум България“ ЕООД и че
„просрочените кредити са прехвърлени срещу гаранционно плащане на продавача –
„Фератум Банк“. Вероятно точно затова ищецът твърди, че дружеството гарант
„Фератум Банк“ ЕООД е изплатило на кредитодателя „Фератум България“ ЕООД
задължението на ответницата по договора и затова встъпва в правата на кредитор.
И в качеството си на кредитор е прехвърлил вземането към ответницата по силата
на посочената по-горе цесия.
Съдът намира, че тези твърдения са
недоказани, тъй като не са представени никакви доказателства кога и каква сума
е изплатил гарантът „Фератум Банк“ на „Фератум България“ ЕООД – кредитодателят
на ответницата по делото. А този факт следва да бъде установен, тъй като именно
поради изплащането на гаранцията /т.е. дълга на ответницата/ и след това
прехвърляне на вземането на ищеца може да се установи активната легитимация на
ищцовото дружество.
Към
делото е приложена само заявка за
сключване на договор между „ Фератум България „ЕООД и ответницата, с лични данни на същата, което
сочи ,че е изразено желание за сключването на такъв договор, но няма приложен
договор за кредит № 339272/23.01.2016 год., сключен между „Фератум
България „ ЕООД и ответницата. Приложени са само Общи условия, уреждащи
отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти,по повод предоставяните
от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние. Липсва
каквото и да било доказателство , ответницата да е получил заемната
сума. Договорът за заем е реален независимо от начина на сключването му,
валидното му възникване се предпоставя от получаването на сумата от страна на
заемателя. Не са представени никакви доказателства, от
които да е видно, че ответницата е приела предложението на „Фератум България“
ЕООД и въобще какво са преговаряли и договаряли страните. Няма потвърждение и
по факта, че ответницата е получила Общите условия, приложени от ищеца. Договор
за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за електронния документ и електронния подпис. По
делото обаче изобщо не са представени доказателства за комуникацията между
страните, за електронните им изявления. Остава
неизяснено какво всъщност е предложено на ответницата, какъв договор/и е бил
сключен, по какъв начин и за какво.
Поради това съдът приема, че не се доказа сключването на договор за заем
между ответницата и „Фератум България“ ЕООД, както и договор за гаранция между
ответницата и „Фератум Банк“ ЕООД, като и двата не са представени от ищеца.
Цесията е сключена между ищеца и „Фератум Банк“ ЕООД, но това дружество не
е предоставило кредита. За да има право на регресен иск срещу длъжника гарантът
„Фератум Банк“ ЕООД трябва да е изплатил задължението на длъжника към „Фератум
България“ ЕООД, а такива доказателства не са представени, освен твърденията в
исковата молба. Затова ищецът не може да претендира за вземане, което се дължи
на трето на цесията дружество.
По изложените съображения съда
намира иска за неоснователен и недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.к.п.з.“
ООД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление гр. С.,
. със законни представители . –
управители иск за
установяване съществуване на вземане против Ц.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева и 00
ст./ главница, сумата от 138.00 лв. /сто тридесет и осем лева и 00 ст./,
представляваща договорна лихва за периода от 22.02.2016 г. до 17.01.2017 г.,
сумата от 100.00 лв. /сто лева и 00 ст./ - такси, сумата от 462.00 лв.
/четиристотин шестдесет и два лева и 00 ст./ - гаранция по кредитната сделка,
сумата от 30.53 лв. /тридесет лева и 53 ст./ - мораторна лихва за периода от 18.01.2017
г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
28.05.2018 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до датата на
изплащане на вземането; сумата от 26.61 лв. /двадесет и шест лева и 61 ст./ -
разноски по делото, както и сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева и 00
ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение иска , за което вземане е
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 712/2018 год. по описа на МРС,като
неоснователен...
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :