№ 2293
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110145881 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от С. Т. К. против [фирма], с която е предявен
отрицателен установителен иск за признаване на установено, че С. Т. К. не дължи на
[фирма] сумата от 431.66 лв. – представляваща ½ част от начислената на наследодателя на
Т. Г. К. сума за предоставени ВиК услуги за имот в [адрес] за период 22.02.2017 г. –
23.07.2018 г., заедно със сумата 182.72 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
падежа на вземането по всяка фактура в периода 22.02.2017 г. – 23.07.2018 г. до датата, на
която е издадена справката-извлечение. Твърди, че ответникът му е открил партида без
правно основание. Липсвала установена облигационна връзка. Не били спазени
разпоредбите на Наредба № 4. Сумите се претендирали без правно основание.Твърди, че
претендираната сума е погасена по давност. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът признава иска. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Не е представено пълномощно за
юрисконсулта, с което да му се учредява изрична представителна власт във вр. с
направеното признание, поради което следва да се дадат указания на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим. За ищеца е налице правен интерес да установи
1
недължимост на вземането претендирано от ответника спрямо него.
От една страна, ответникът не е изпълнил указанията на съда, дадени с определение
от 10.01.2023 г. От друга страна, искането за постановяване на решение при признание на
иска се прави в срок до приключването на съдебното дирене, за да може съдът да прецени
дали са налице предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК и да се
произнесе по направеното искане, като прекрати съдебното дирене. В случая конкретно
искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК не е направено. Оттук и
производството следва да бъде разгледано по общия ред.
Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е
да установи съществуването на задължението си.
С определение от 10.01.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните,
че по клиентски номер ******* на Т. Г. К. наследодател на ищеца е начислена сума
предоставени ВиК услуги за имот в [адрес] за период 22.02.2017 г. – 23.07.2018 г. в размер
на общо за главница и обезщетение за забава 1228.76 лв. Указано е, че в тежест на ответника
е да докаже съществуването на задължението – наличието на облигационна връзка между
страните, че извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на вода за
процесния имот, начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка
суми, както и, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността
на вземанията, за които обстоятелства не сочи доказателства.
Въпреки така разпределената доказателствена тежест с определението от 10.01.2023
г., както и обстоятелството, че съдът е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 2 ГПК, то
[фирма] не е ангажирал никакви доказателства. Доколкото ответникът по настоящия
отрицателен установителен иск не е ангажирал доказателства относно облигационна връзка
между страните, че извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на вода за
процесния имот, начина на отчитане на консумираните услуги и размера на начислените в
тази връзка суми, както и, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на
давността на вземанията, то неблагоприятните последици от непроведеното доказване са в
негова тежест.
Освен това с отговора на исковата молба ответникът признава, че процесните суми,
са погасени по давност. Това обстоятелство представлява признание на факт, което е
доказателствено средство /арг. от чл. 175 ГПК/, и следва да се вземе предвид от съда.
Предвид изложените съображения, претенцията е основателна и следва да се уважи.
По разноските:
Ответникът не е признал исковата претенция изцяло, а единствено е признал, че
процесните суми са погасени по давност. В исковата молба се съдържат твърдения, че
вземанията въобще не са възникнали и се претендират без правно основание за това.
Относно тези твърдения в отговора на исковата молба не се съдържа признание, а и
ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с разпределената му доказателствена
тежест. Искът е уважен предвид неустановяването по делото на облигационна връзка между
2
страните, както и, че ответникът е извършвал в договореното качество и срок услуги по
доставка на вода за процесния имот, поради което чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение.
Разноски се следват на ищеца.
На ищеца ще се присъди сумата от 51.41 лв. за заплатена ДТ и такса за банков превод.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.
№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в
договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона. На
затрудненото материално лице е осигурена защита в хода на процеса, на основание чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение дължимият
хонорар е 400 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. Т. К., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на [фирма],
ЕИК *******, сумата от 431.66 лв. – представляваща ½ част от начислената на
наследодателя му Т. Г. К. сума за предоставени ВиК услуги за имот в [адрес] за период
22.02.2017 г. – 23.07.2018 г., както и сумата 182.72 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода от падежа на вземанията по всяка една от процесните фактури /30 дневен срок след
датата на фактуриране/ до датата на справката-извлечение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на С. Т. К., ЕГН **********, с адрес [адрес], сумата от 51.41 лв. – разноски по
производството.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на адв. Н. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността – [адрес]
(офис-партер), на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 400 лева – адвокатски хонорар за
оказана безплатна правна помощ на С. Т. К..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4