№ 51
гр. Шумен, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20223630101367 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, с адрес: ***, представлявано от заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет Д.К.Д., П.С.С. и Я.М.Д., излага, че по ч.гр.д.
№192/2022 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ответника Д. Е. И., ЕГН:
**********, с адрес: г***, за неплатени задължения на ответника за ползвана
от него, през периода от 15.01.2011 г. до 30.06.2021 г., електрическа енергия,
равняващи се на сума от 198, 61 лева, за която са издадени и посочени в
исковата молба фактури, както и за сума от 24, 97 лева, представляваща
обезщетение за забава /сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа
на задължението по фактурата до 14.01.2022 г./. В молбата се твърди, че по
силата на сключен, при общи условия, договор за продажба на ел. енергия,
ответникът дължи така присъдените суми, тъй като същият е клиент на
ищцовото дружество, като процесните вземания се отнасят за клиентски
№**********, касателно обект, имащ административен адрес: ***, заведен с
абонатен номер 11102078, и обект на потребление, с адрес: *** 1, заведен с
абонатен номер 11102079. Поради обстоятелството, че ищецът не е изпълнил
в срок задълженията си за заплащане на консумираната от него ел. енергия,
същият му дължал и обезщетение за забава. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено
съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, както следва: за
1
сума от 198, 61 лева, представляваща главно задължение за консумирана от
ответника ел. енергия по фактури, издадени в периода от 18.02.2011 г. до
05.07.2021 г., за обект на потребление, имащ административен адрес: ***,
заведен с абонатен номер 11102078, и обект на потребление, с адрес: *** 1,
заведен с абонатен номер 11102079, и клиентски номер: **********; 24, 97
лева, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура, считано
от нейния падеж до 14.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му особен представител,
представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими,
но неоснователни и недоказани. Позовава се на изтекла погасителна давност
за част от сумите. В хода на делото поддържа становището си за
неоснователност на исковете.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. №192/2022 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника, за следните суми: 198, 61 лева, представляваща главно
задължение за консумирана от ответника ел. енергия по фактури, издадени в
периода от 18.02.2011 г. до 15.07.2021 г., за обект на потребление, имащ
административен адрес: ***, заведен с абонатен номер 11102078, и обект на
потребление, с адрес: *** 1, заведен с абонатен номер 11102079, и клиентски
номер: **********; 24, 97 лева, представляваща сбора от мораторната лихва
по всяка фактура, считано от нейния падеж до 14.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2022 г. до окончателното
заплащане, като са присъдени и извършените по делото разноски. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като връчителят е
събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, като е посочил източника на
тази информация. Тези факти и обстоятелства се установяват от документите,
приложени в заповедното производство, водено по ч.гр.д.№192/2022 г. по
описа на ШРС. От приложените по делото писмени доказателства, става ясно,
че между страните се намират в обигационни правоотношения, основаващи
се на сключен, при общи условия, договор за доставка /продажба/ на ел.
енергия, касателно посочения по- горе обект на потребление. Видно от
представените от ищеца официално заверени преписи от фактури с №№
********** от 18.02.2011 г.; ********** от 21.02.2012 г.; ********** от
22.03.2012 г.; ********** от 20.04.2012 г.; ********** от 21.06.2012 г.;
********** от 17.12.2014 г.; ********** от 19.01.2015 г.; ********** от
20.12.2018 г.; ********** от 20.07.2020 г.; ********** от 20.07.2020 г.;
********** от 19.08.2020 г.; ********** от 19.08.2020 г.; ********** от
21.09.2020 г.; ********** от 21.09.2020 г.; ********** от 08.10.2020 г.;
2
********** от 08.10.2020 г.; ********** от 20.10.2020 г.; ********** от
20.10.2020 г.; ********** от 19.11.2020 г.; ********** от 19.11.2020 г.;
********** от 21.12.2020 г.; ********** от 21.12.2020 г.; ********** от
20.01.2021 г.; ********** от 20.01.2021 г.; ********** от 18.02.2021 г.;
********** от 18.02.2021 г.; ********** от 19.03.2021 г.; ********** от
19.03.2021 г.; ********** от 20.04.2021 г.; ********** от 20.04.2021 г.;
********** от 18.05.2021 г.; ********** от 20.05.2021 г.; ********** от
18.06.2021 г.; ********** от 05.07.2021 г., се установи, че от ищцовото
дружество са съставени платежни документи за консумирана и незаплатена
ел. енергия, считано за периода от 15.01.2011 г. до 30.06.2021 г., равняваща се
на стойност от 198, 61 лева. Фактурите са за доставена ел. енергия за обект,
имащ административен адрес: ***, заведен с абонатен номер 11102078, и
обект на потребление, с адрес: *** 1, заведен с абонатен номер 11102079. Във
всяка една фактура е посочен и падежът на съответното задължение, като
срокът на плащане на най-късно възникналото задължение е до 15.07.2021 г.
От заключението по извършената по делото ССЕ, по отношение на което
съдът няма основания да се съмнява в обективността и правилността му, се
установи, че за процесния период и имот и касателно ответната страна в
регистрите на ищцовото дружество съществуват незаплатени задължения за
консумирана ел. енергия, ведно с лихва за забава в общ размер на 223, 58 лева
/198, 61 лева-главница и 24, 97 лева- закъснителни лихви/.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи: Съгласно § 1, т.2а от ЗЕ „Битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Подобен е и текстът на разпоредбата на чл.4, ал.1
от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про
Продажби” АД. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в
процеса /чл.154 от ГПК/, надлежно указана на страните, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
В настоящия казус, предвид спецификата на спора и характера на предявения
главен иск, изцяло в тежест на ищеца е да установи, че между него и
ответника са налице валидни облигационни отношения в посочения от него
смисъл, а именно сключен при общи условия договор за продажба на
електрическа енергия за процесните период и имот. В тежест на ищеца е и да
установи, че ответникът, като титуляр на посочения клиентски номер е
ползвал през процесния период в конкретния имот електроенергия, която
следва да бъде заплатена по смисъла на договорната връзка между страните. В
случая, предвид събраните доказателства съдът приема за безспорно
3
установено, че ответникът е клиент на ищцовото дружество, като е заведен в
регистрите на дружеството под клиентски **********, касателно недвижим
имот с административен адрес: ***/А1 . Ето защо и по силата на
облигационната връзка между страните, счита, че следва да се ангажира и
отговорността на ответната страна да заплати стойността на подавана през
исковия период ел. енергия, тъй като безспорно се установи, че такава е
подавана и остойностена, съобразно общите условия на договорите.
По отношение направеното от ответника възражение за погасяване на
част от вземанията по давност, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок,
като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък,
тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно. От посочените материално правни норми се стига до
извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след
изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице
потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Ответникът направи възражение за погасяване на част на вземанията по
договора с падеж преди 27.01.2019 г., като се позова на кратката погасителна
давност, предвидена в разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, сочейки, че
задълженията по разглеждания договор са периодични. Понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД са всички онези
плащания, нямащи еднократен характер и неизчерпващи се с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи, а задължението е за трайни
изпълнения, при което длъжникът престира повече от един път в
продължение на определен срок и това му задължение е за повтарящо се
изпълнение. Тези множество престации имат единен правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично, като не е необходимо периодите да са
равни, а плащанията - еднакви, доколкото еднаквостта или различието в
размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката
му на периодично, а единствено е необходимо той да е предварително
определен или определяем. Затова и изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация, явяваща се самостоятелно задължение от единен
правопораждащ факт, настъпва поотделно. В разглеждания казус, предвид
4
предмета на договора, уговорките относно начините и срокове на изплащане
на задълженията от потребителите, плащанията на сумите по договора имат
периодичен характер. Ето защо и доколкото няма представени доказателства
за спиране или прекъсване на давността, няма и наведени твърдения в този
смисъл, заключава, че по отношение на вземанията за периода преди
27.01.2019 г., равняващи се общо на сума от 14, 14 лева /7, 79 лева- главни
задължения и 6, 35 лева- лихви/ е настъпила предвидената в закона
погасителна давност и същите не подлежат на принудително
осъществяваване. Предвид горното, стига до извода, че ответникът дължи
суми за незаплатена стойност на доставена в гореописания имот
електроенергия равняващи се общо на 190, 82 лева.
Доколкото се установи дължимостта на другите главни вземания,
безспорно и съобразно общите правила за забава изпълнение на парични
задължения, ответникът носи отговорност и за забавено изпълнение, като
дължи съответното мораторно обезщетение, чийто размер, според
заключението на извършената ССЕ, след приспадане на погасените по
давност задължения, се равнява на сума от 18, 62 лева. Ето защо така
предявените искове са основателни и доказани до горепосочените размери, и
следва да се уважат, като за остатъка, до пълния предявен размер се
отхвърлят, като погасени по давност.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени деловодните разноски, направени от ищеца както в заповедното,
така и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете,
равняващи се общо на сума от 852, 45 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Е. И., ЕГН: **********, с
адрес: г***, ДЪЛЖИ на Енерго - Про Продажби” АД, с адрес: ***
представлявано от П.С., Я.Д. и Д.Д., следните суми: 190, 82 лева /сто и
деветдесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща главно
задължение за консумирана от ответника ел. енергия по фактури, издадени в
периода от 20.07.2020 г. до 15.07.2021 г., за обект, имащ административен
адрес: ***, заведен с абонатен номер 11102078, и обект на потребление, с
адрес: *** 1, заведен с абонатен номер 11102079; 18, 62 лева /осемнадесет
лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща сбора от мораторната
5
лихва по всяка фактура, считано от нейния падеж до 28.01.2022 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК - 28.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, присъдени
по ч.гр.д. №192/2022 г. по описа на ШРС, като отхвърля исковете в
останалата им част, до пълния предявен размер, поради погасяване по давност
правото на кредитора да търси принудително осъществяване на вземанията
си.
ОСЪЖДА Д. Е. И., ЕГН: **********, с адрес: г***, да заплати на
„ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от П.С., Я.Д. и Д.Д., направените по делото
разноски съразмерно уважената част от исковете, в общ размер на 852, 45
лева /осемстотин петдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6