РЕШЕНИЕ
№ 1162
гр. Сливен, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230102483 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявена
искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 от
ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 720031242454 от 15.04.2023 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество е
сключен Договор за потребителски кредит № 720031242454 от 15.04.2023
година, като се сочат и заплатените от ищеца суми в изпълнение на
договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, като в няколко пункта подробно са
изложени доводи за недействителност на договора като противоречащ и
заобикалящ закона.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни
1
съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния
договор.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
поддържат изцяло и се иска за уважаването им. Претендира се за присъждане
на направените по делото разноски и се представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска
отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски
кредит № 720031242454 от 15.04.2023 година ответното дружество „ТИ БИ
АЙ БАНК“ ЕАД е предоставило в заем на ищеца сумата от 8400,00 лева, за
срок на кредита - 25.09.2026 година, при фиксиран годишен лихвен процент
/ГЛП/ - 41,11% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,69%.
Съгласно клаузите на договора за усвоена сума в размер на 8400 лева
кредитополучателя се задължава с общо задължение за плащане по контракта
в размер на сумата 21244,99 лева. Последната сума е посочена в чл. 10 от
Договора като представляваща сбор от общият размер на заемната сума и
общите разходи по кредита при взет в предвид и годишен процент на
разходите на заема - 49,69%.
Вещото лице дава заключение, че при определяне на годишния процент
на разходите по Договор за потребителски кредит № 720031242454 от
15.04.2023 година е взета предвид сумата на главницата по чл. 7.1. от
Договора в размер на 11323,71 лева, формирана от размера на кредита за общо
ползване - 8400 лева и размера от кредита за заплащане на застрахователна
премия – 2923,71 лева, спрямо разходите по кредита, които са само за
договорна лихва и е в размер на 49,69 %, тоест същият отговаря на посочения
в договора.
Според експертното заключение застрахователната премия в размер на
2923,71 лева е част от размера на отпуснатата главница по кредита от 11323,71
2
лева и е взета предвид при определяне на Годишния процент на разходите по
кредита.
От кредитополучателя К. Д. А. към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са направени
плащания за покриване на задължения по Договор за потребителски кредит №
720031242454 от 15.04.2023 година в общ размер от 3198,80 лева, като с
извършените плащания са погасени главница в размер на 851,31 лева и
договорна лихва в размер 2333,15 лева и наказателна лихва за просрочие в
размер на 14,34 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 720031242454 от 15.04.2023 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по
същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът -
кредитополучател е получил кредит за общо ползване в размер на сумата
8400 лева, като се е задължил да върне на ответника - кредитор сумата
21244,99 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
3
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 49,69 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като
се има предвид, че при получен заем в размер на 8400 лева се дължи връщане
на сумата 21244,99 лева. В клаузата за заплащане на застраховки е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, като уговорена във вреда на
потребителя и неотговаряща на изискването за добросъвестност с оглед
размера на вноските по кредита и тези по сключеният договор за застраховка.
Предвид свързаността й с договора за кредит и договорката да се разсрочи и
изплаща заедно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. По
изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена
неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат
останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски.
4
Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите
възлизат общо на 1676,00 лева, от които 1140,00 лева платено адвокатско
възнаграждение, 336,00 лева - държавна такса и заплатено възнаграждение за
вещо лице в размер на 200,00 лева. Преценявайки основателността на
направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед трайно
установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по
идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година,
постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен
съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на
ищеца намален размер от следващите му се разноски, в частта касаеща
адвокатското възнаграждение, тъй като в случая делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, а напротив, фактическата обстановка между
страните по делото е безспорна. Разглеждането на делото е приключило в две
открити съдебни заседания, като второто е свързано с приемане на
експертното заключение, не е извършван разпит на свидетели, не е оспорена
автентичността на писмени документи. Действително извършената от
пълномощника на ищеца работа представлява изготвяне на еднотипна искова
молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това от докладчика
се преценява, че следва да се определи възнаграждение в размер на 570,00
лева за предявеният иск, който размер е съобразен с нормативите за
определяне на минимални адвокатски възнаграждения, справедлив е,
достатъчен е и е обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от
една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга
страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и
не води до неоснователно обогатяване. Общият размер на разноски, който се
присъжда на ищеца възлиза на сумата 1106,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
720031242454 от 15.04.2023 година, сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Димитър
Хаджикоцев, № 52-54 и К. Д. А. с ЕГН: ********** с адрес: гр. *******, на
5
основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на
закона.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев, № 52-54 ДА
ЗАПЛАТИ К. Д. А. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ******* сумата 1106,00
лева /хиляда сто и шест лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6