РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Перник , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500564 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б., чрез пълномощника юрисконсулт И. Н.,
против решение № 637/08.04.2020 г., постановено по гр.д. № 4595/2019 г. на Районен съд –
Перник, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Й. С. Г. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество в качеството му
на цесионер по индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания и
Приложение № 1 към него, скючен въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. между ищеца и „Уникредит кънсюмър файненсинг”
ЕАД, следните суми: сумата от 1253.10 лева – незаплатена главница за месечни вноски в
периода от 21.01.2017 г. до 21.12.2017 г. по договор за стоков кредит № 2560457/23.12.2016
г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД и ответника Й. Г.; сумата от
108.79 лева – договорна лихва по посочения договор за периода от 21.01.2017 г. до
21.12.2017 и сумата от 284.08 лева – обезщетение за забава за периода от 21.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 2949/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение жалбоподателят моли то да бъде отменено. Оспорва изводите на районния съд, че
приетата като писмено доказателство по делото фактура № **********/23.12.2016 г.,
1
издадена от „Технополис България“ ЕАД, не доказва усвояването на стоковия кредит по
договор № 2560457/23.12.2016 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД
и ответника Й. С. Г. , вземанията по който се прехвърлени от кредитора-цедент по договор
за цесия, на ищеца- цесионер. Посочва, че между страните са безспорни обстоятелствата, че
е сключен процесният договор за стоков кредит и че третото лице - помагач на страната на
ответника „Технополис България“ ЕАД е продало на ответника телевизор, във връзка с
която покупка е предоставен кредитът. Поради изложените съображения, жалбоподателят
моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и въззивният съд да
се произнесе по съществото на спора. Претендира разноските за въззивното производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна - Й. С. Г. , в писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал.1
ГПК чрез пълномощника адв. В., изразява становище за нейната неоснователност.
Поддържа, че липсват данни за усвояване на процесния стоков кредит, като счита, че
направеното в издадената от „Технополис България“ ЕАД фактура № **********/23.12.2016
г. отбелязване за плащане с кредитна карта на закупения от ответника телевизор не доказва
извършен от праводателя на ищеца- „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД превод в
полза на продавача „Технополис България“ ЕАД. С оглед изложеното, ответникът моли за
оставяне на въззивната жалба без уважение. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение. С отговора не се правят
доказателствени искания.
Третото лице - помагач на страната на ответника „Технополис България“ ЕАД не е
подало отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не е взело становище по въззивната жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу Й. С. Г. обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99
ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 2949/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по
заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадено по пощата на 30.04.2019 г.,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
Й. С. Г. за вземанията, предмет на настоящите искове. Длъжникът бил уведомен за
заповедта и подал в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради което и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането. Същите са предявени в
срока по чл. 415 ГПК и са процесуално допустими.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните в производството пред
2
районния съд писмени доказателства, че между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД като заемодател и ответника Й. С. Г. като заемополучател е сключен
договор за стоков кредит № 2560457 от 23.12.2016 г., по силата на който заемодателят се е
задължил да предостави на ответника стоков кредит в размер на 1253,10 лева за закупуване
от "Технополис България" ЕАД на телевизор LCD SAMSUNG UE-49K6372 с цена 1199 лева,
както и за сключване чрез „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД на
застраховка с "Кардиф Животозастраховане-клон България" и " Кардиф Общо
застраховане-клон България " по пакет: "Защита макс" с еднократна застрахователна премия
в размер на 54.10 лева. Срокът на договора за кредит е 12 месеца, при първоначална вноска
от 0 лева, като размерът на месечните погасителни вноски е 114,88 лева, а падежът им е 21-
во число на месеца съгласно посочен в договора погасителен план с първа падежна дата
21.01.2017 г. Уговорено е кредитът да се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент по
договора в размер на 18 % и годишен лихвен процент на разходите – 19,55 %. В чл. 5, ал. 1
от общите условия към договора за кредит е посочено, че когато се отпуска стоков кредит
сумата по кредита се превежда от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД
директно към съответния търговец, от когото се купува стоката, като кредитът се счита
усвоен от датата на заверяване на сметката на съответния търговец със сумата по кредита.
Вземанията по процесния договор са прехвърлени от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на сключени
между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г. и
приложение № 1 към индивидуален договор от 21.08.2017 г., е което е индивидуализирано
вземането към ответника по договор за стоков кредит № 2560457/23.12.2016 г. Представено
е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и уведомително писмо от 28.08.2017 г. по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изпратено
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което е получено от Й. С. Г. . Цесионерът може
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента, когато
предишният кредитор го е упълномощил да извърши съобщението до длъжника /в този
смисъл- решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Връчването на уведомлението за
извършената цесия на Йордан Гоговски с обратна разписка, получено от посочената като
негов партньор в договора за стоков кредит Мария Григорова, не е оспорено с отговора на
исковата молба, поради което и съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията още
преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Между страните е безспорно, че ответникът Й. Г. е взел телевизор LCD SAMSUNG
UE-49K6372 от магазин на третото лице помагач „Технополис България” ЕАД на 23.12.2016
г., но впоследствие е върнал същия в магазина – на 28.12.2016 г., когато е направил
рекламация. Видно от представения протокол за рекламация от 28.12.2016 г., същата е
счетена за неоснователна от „Технополис България” ЕАД, като процесният уред е останал в
продавача на стоката.
От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза се установява, че по договор за стоков кредит № 2560457/23.12.2016 г. не са
извършвани плащания от ответника. Установява се, че неплатената главница възлиза на
1253.10 лева, неплатената договорна лихва за периода от 21.01.2017 г. до 21.12.2017 г. е в
размер на 125.46 лева, а обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до 30.04.2019 г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ е в размер на 225.44 лева. В експертното
заключение е посочено, че по делото липсва платежно нареждане за преведена от кредитора
по стоковия кредит на търговеца сумата, предмет на процесния договор за заем. При
направена проверка относно усвояване на кредита вещото лице посочва, че не му е
представена исканата информация – платежен документ за усвояване на кредита.
Настоящият съдебен състав не намира за основателен довода на жалбоподателя, че
приетата като писмено доказателство по делото фактура № **********/23.12.2016 г.,
3
издадена от „Технополис България“ ЕАД, доказва усвояването на стоковия кредит по
договор № 2560457/23.12.2016 г. Във фактурата са направени две отбелязвания относно
начина на плащане на закупената стока- точно под сумата е посочено „с кредитна карта“, а
малко по-надолу е отбелязано, че е платено с платежно. Доколкото нито една от страните не
твърди, че плащането е извършено с кредитна карта, а и съобразявайки предвидения в чл. 5,
ал. 1 от Общите условия начин за усвояване на стоковия кредит чрез извършване на паричен
превод по сметка на търговеца, въззивният съд не споделя извода на първата инстанция, че
сума в размер на 1199 лева е заплатена на третото лице - помагач на страната на ответника
„Технополис България“ ЕАД с кредитна карта от посочения като клиент ответник Й. Г..
Съгласно мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК, когато между страните е договорено заплащането на дължимата сума
да се осъществи по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. Поради липсата на такива банкови
документи, по делото, установяващи, че от заемодателя „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД е изпълнено задължението му по чл. 5, ал. 1 от общите условия към
договора за кредит да завери сметката на съответния търговец със сумата по кредита, се
налага изводът, че процесният стоков кредит не е усвоен.
Доколкото не е доказано осъществяването на първата предпоставка за уважаване на
исковете по чл. 240 ЗЗД, а именно предаване на заетата сума от заемодателя на
заемополучателя, то за последния не е възникнало и задължението за връщане на същата и
исковете се явяват неоснователни. Само за допълнение следва да се посочи, че ответникът
Й. Г. е упражнил и правото си за отказ от договора за стоков кредит в 14-дневния срок по чл.
27, ал. 4 ЗПК. По делото не се спори, че ответникът е подал писмено уведомление на
05.01.2017 г. до „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, с което е заявил, че се
отказва от договора за стоков кредит и че стоката, за която е бил сключен договорът, е
върната в магазина.
Сключеният договор за стоков кредит № 2560457/23.12.2016 г. представлява свързан
договор за кредит по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗПК, тъй като са налице двата белега на
този вид договори - кредитът се използва изключително за финансиране на договор за
доставка на стока и договорът за кредит посочва конкретни стоки или услуги, доставката на
които ще се финансира чрез потребителския кредит. Поради специфичната обвързаност на
двата договора, законодателят е предвидил специални разпоредби в глава девета от ЗПК,
които го уреждат. Разпоредбите, касаещи упражняването на правото на отказ от
потребителски кредит от страна на потребителя с оглед на чл. 29, ал. 4 ЗПК, в който случай
следва да се върне на кредитора главницата и лихвата, начислена за периода на усвояване на
средствата по кредита до датата на връщане на главница, не са приложими към настоящия
случай при свързан договор за кредит, при който потребителят не е получил сумата по
кредита. Нормите, уреждащи свързаните договори за кредит, се съотнасят към останалите
норми в ЗПК като специални към общи и съгласно правилото "Lex specialis derogat generali"
специалната норма дерогира общата. Следователно при този вид договори за кредит не са
приложими общите правила относно правото на отказ от договора за потребителски кредит,
а специалните правила, при които е отчетена особеността на свързаните договори за кредит,
а именно съществуващата взаимозависимост между покупката на стока и договора за
кредит, сключен за тази цел и именно поради тази обвързаност на двата договора,
законодателят в чл. 27, ал. 5, т. 1 ЗПК е предвидил, че когато потребителят е упражнил
правото си на отказ по отношение на договора за кредит, договорът за покупко-продажба на
стоки се прекратява. Прекратяването на договора за покупко-продажба и отказът от
договора за потребителски кредит води до отпадане на задължението за връщане на заетата
сума, което обуславя извод за неоснователност на предявените искови претенции.
С оглед отхвърлянето на исковете, не е осъществена положителната процесуална
предпоставка за разглеждане на обратния иск, предявен от ответника срещу Третото лице -
помагач на страната на ответника „Технополис България“ ЕАД.
4
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на обжалваното решение.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционният съд в обжалваното решение,
поради което същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати в полза на въззиваемата страна направените разноски за въззивното
производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, заплатено по договор за правна защита и съдействие от 05.11.2020 г.,
обективиращ разписка за заплащане в брой на хонорара съгласно разясненията на т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 637/08.04.2020 г., постановено по гр.д. № 4595/2019 г.
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, гр. С., район Л.,
ж.к. Л., бул. „Д-р П.“ № **, офис сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Бончев, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Й. С. Г. , с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 300/триста/ лева- съдебни
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на третото лице - помагач на страната на
ответника „Технополис България“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5