Р
Е Ш Е
Н И Е
№480
гр. Хасково, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Николай Гугушев
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 536 по описа на Административен съд - Хасково за 2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
84, ал. 2 вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.К.М. -
гражданин на Е., срещу Решение № УПХ-56/23.06.2020г. на Интервюиращ орган към
Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. Същото било постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените
съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като
административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне
страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му.
Решаващият орган неправилно приел, че спрямо жалбоподателя не са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се
съдържал нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или
не. В него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Е., както и
обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил обект жалбоподателят.
Всички тези обстоятелства обаче следвало да бъдат разгледани в производство по
общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по
същество. Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо
приема, че жалбоподателят се позовава на обстоятелства, извън предмета на
закона и не посочва причини за основателно опасение от преследване. Липсата на
мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално
нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи
на интервюиращия орган. Неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В
този смисъл изводът, че липсват основания за закрила, бил необоснован и изцяло
в противоречие със закона. Като
незаконосъобразен се изтъква и извода на решаващия орган относно прилагането на
чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Заявява се, че обжалваното решение противоречи на
административно-производствените правила и на материалните норми на чл. 13, ал.
1, т. 1 и 2 от ЗУБ и най-вече на чл. 9 от ЗУБ, поради което се моли същото да
бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания
молбата да бъде разгледана по общия ред.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения
излага и в писмени бележки.
Представителят на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставянето
ѝ без уважение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“ при МВР на
02.06.2020г. (под името М.К. от Е.) и подадена чрез РПЦ – Харманли под вх.№ 430/10.06.2020г.,
заведени в ДАБ под рег.№ УП-15558/10.06.2020г., чужденецът е поискал
международна закрила от Република България.
Попълнен е Регистрационен лист към
молбата, в който търсещият закрила е записан като М.К.М., гражданин на Е.,
роден на ***г. в Е., гр.А., с постоянен адрес – Е., гр.Т., религия – м., с.,
етническа принадлежност – а., професия – е., с висше образование, неженен, без
документи за самоличност.
С Писмо рег. № УП-15558/11.06.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че на границата чужденецът се е представил като М.К.М., гражданин на Е..
С кандидата е проведено интервю по
Глава шеста, Раздел I - чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол
рег.№ УП-15558/11.06.2020г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че е
напуснал Е. през м.юни 2019г., легално, със самолет от гр.Хургада до Турция. В
Истанбул останал около година, но нямал постоянна работа и заплащането не било
добро, затова напуснал Турция. В България влязъл нелегално, укрит във влак на
13.05.2020г., но бил задържан от органите на реда. Посочва, че когато напускал Е.,
искал да отиде във Франция или Англия. Напуснал държавата си по произход заради
беднотията – нямало работа, а трудът му бил ниско платен. Заявява, че не е
арестуван или осъждан в Е. или друга държава. Нямал проблеми с властите в
страната си по произход заради етническата си принадлежност или изповядваната
религия. Не членувал в политическа партия или организация, не бил член на
въоръжена групировка. Срещу него нямало отправени заплахи или оказвано насилие.
С Решение № УПХ-56/23.06.2020г. на
Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ В. Д.,
е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.К.М. на
основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до
извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 24.06.2020г., а жалбата е подадена на 25.06.2020г.,
следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ.
Жалбата изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно
компетентния административен съд, ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – В. Д., младши експерт в
Регистрационно приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед №
РД05-210/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10
от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се установява при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Оспореното решение е издадено в
ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел
II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производството се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 10.06.2020г., а оспореният акт е издаден
на 23.06.2020г. при спазване на срока по
чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред
интервюиращия орган при РПЦ - Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият
е заявил като причини за напускане на Е. такива от личен и икономически
характер. Посочил е, че в Е. нямало работа, бил ниско платен и че именно
беднотията е причината да напусне страната си на произход. Тоест същият не
изтъква спрямо него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.
4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл
административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя, и достигайки до обоснован извод
относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на
бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която М.К.М. е напуснал
държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ,
респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец.
Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни
репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причините,
визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не
може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла
на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на
същата норма, поради което не са налице субективният и обективният елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от
преследване“. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините,
посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното
от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При
това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият
напуска държавата си на произход, мотивиран единствено от съображения, които не
са релевантни за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и
обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1
и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същият не само не е направил
изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или
осъждан, нито е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива
2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело
№ C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.
15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.); , Съдът на
Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува
в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на
европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът
на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по
дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени
в Справка с вх. № МД-325/16.06.2020г. относно Е. на Дирекция "Международна
дейност" при ДАБ. На основание чл. 21, т. 6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека. Съгласно чл. 21, т. 7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя
и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за
третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. При подробен анализ на тези доказателства съдът намира, че
въпреки наличната информация за известно напрежение заради атентатите,
извършвани от Ислямска държава срещу християни, нарушенията на избирателния
закон, както и извънредното положение, на територията на Е. не е налице
въоръжен конфликт, и не са налице обстоятелства, които в контекста на
изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за
предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в
тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по
тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем
чл. 15 б."в" от Директива 2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с
прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според това
решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за
установено, както вече бе посочено, когато степента на характеризиращото
въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо
ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно
лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да
претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал. 5 от
ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една
част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе
тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва
от ефективна закрила там.
От изложеното по-горе относно
ситуацията в Е., удостоверено в приложената по делото писмена справка на Дирекция
"Международна дейност“, може да се направи извода, че ситуацията в Е. не
достига до границите на въоръжен конфликт, нито изключително ниво на общо
насилие и съответно не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на
пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи. В тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за
закрила и в тази й част като неоснователна.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от
преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е
обстановката в Е., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган, съответно изводите на последния, че по
отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или
други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да
обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са
правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита,
че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и
като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.М. - гражданин на Е., срещу
Решение № УПХ-56/23.06.2020г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за
бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: