РЕШЕНИЕ №
1831
гр. Бургас, 16.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1328/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на Е.З.З.,***, с която претендира осъждане
на „БПБ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да му заплати следните
суми: 7652,54 лева – сборно трудово възнаграждение за месеците март, април,
юни, юли и август 2017 год., и 1291,70 лева – сборно обезщетение за забавеното
му плащане за периода 01.04.-12.02.2019 год.; 1250 евро – неизплатен остатък от
командировъчни дневни пари, във връзка с командироване на ищеца в Холандия през
периода 09.04.-28.05.2017 год., и 77,07 евро – обезщетение за забавеното
плащане за периода 01.06.2017-12.02.2019 год.; 2153,20 лева – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 14 дни за периода на действие на трудовия договор
между страните – 16.04.2015-11.09.2017 год., и 311,02 лева – обезщетение за
забавеното му плащане за периода 11.09.2017-12.02.2019 год., всички суми дължими
на основание Трудов договор № 29/16.04.2015 год., прекратен от работодателя със Заповед № 17/11.09.2017 год., ведно с
обезщетение за забавено плащане на всяка от процесните главници, начиная от
подаване на исковата молба – 13.02.2019 год., до окончателното им изплащане; ангажира
доказателства, претендира деловодните разноски.
Правните
основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 128, т.
2, чл. 224, ал. 1 и чл. 215, КТ, чл. 15 и сл., НСКСЧ във вр. с чл. 79, ал. 1, чл.
84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Исковете са
уточнени с писмена молба от 12.06.2019 год., както и устно – в откритото
съдебно заседание на 08.07.2019 год.
Ответникът оспорва
исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от
писмените доказателства по делото, страните са били обвързани със срочно
трудово правоотношение, възникнало със сключване на Трудов договор № .../23.01.2015
год., по силата на който, считано от 26.01. с. г. Е.З. е бил назначен на
длъжност „техник ел. обзавеждане” в предприятието на ответника, с 6-месечен
срок за изпитване в полза на работодателя. По делото няма данни за постигнато
съгласие между страните за продължаване срока на действие на този договора, за
превръщането му в безсрочен, нито за наличие трите кумулативни изисквания чл.
69, ал. 1, КТ, поради което съдът приема, че договорът от 23.01.2015 год. е бил
прекратен с изтичане срока му на 26.07. с. г.
На
16.04.2015 год. страните са сключили Трудов договор № ..., със срок от 6
месеца, който договор е трансформиран в безсрочен, а месечното възнаграждение на
ищеца е определено на 820 лева – вж. допълнително споразумение от 01.10.2015
год. С допълнително споразумение от 01.01.2017 год. основното месечно трудово
възнаграждение на работника е определено на 470 лева, с допълнително
възнаграждение от 2,82 лева за трудов стаж и професионален опит.
Със Заповед
№ 120/21.02.2017 год. ответникът е командировал ищеца в Холандия, а с Анекс №
1/07.04.2017 год. страните са уговорили месечно трудово възнаграждение за срока
на командировката – 3040 лева.
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 11.09.2017 год., с дисциплинарно уволнение
на ищеца, съгл. Заповед № 17/11.09.2017 год.
Ищецът сочи,
че и до настоящия момент не е получил дължимите месечни трудови възнаграждения
за периода м. март-м. август 2017 год., както и 1250 евро – остатък от
командировъчните пари от 1750 евро, във връзка с командироването в Холандия
през периода 09.04.-28.05.2017 год. Предмет на спора е и обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск от 14 дни, за периода на действие на трудовия
договор между страните.
Ответникът
оспорва исковете с твърдения, че след края на командировката в Холандия ищецът
не се е явявал на работа; че не му се дължат командировъчни пари, а
обезщетението за неизползван отпуск, възлизащо на 1115,47 лева, е платено, погасено
по давност, а в условие на евентуалност то се дължи за 4 дни.
По делото е
прието експертно счетоводно заключение, което съдът цени като обективно и
безпристрастно. Оспорването на експертизата от страна на ответника не е
подкрепено с доказателства, поради което не е налице основание за
квалифицирането му като необосновано или неправилно, т. е. съдът следва да го
кредитира.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира за исковете за трудови
възнаграждения за месеците март, юни, юли и август 2017 год. за неоснователни. Съществуването
на трудово правоотношение между страните през периода 16.04.2015-11.09.2017
год. е безспорен факт, доказани с представените трудов договор, допълнителни
споразумения и заповед за прекратяване на трудово правоотношение. По отношение
размера на главните вземания по чл. 128, т. 2, КТ съдът основава решението си
на приетото експертно заключение, неоспорено от страните. Вещото лице сочи, че
начислените от ответника суми за посочените по-горе месеци отговарят на
трудовия договор и анекса към него от 01.04.2017 год., при съобразяване с
ползваните от работника З. отпуск и болнични дни, както и неговата „самоотлъчка“.
Експертното заключение не е оспорено от ищеца, той не е навел насрещни
възражения, че е работил през посочените от работодателя дни на „самоотлъчка“, вкл.
и след прекратяване на командировката в Холандия, поради което отрицателното
твърдение на работодателя не е надлежно опровергано. Задължението на ответника-работодател
да заплаща трудово възнаграждение е поставено в зависимост от изпълнение
насрещното задължение на работника да престира труд в обема на възложената
работа – чл. 128, т. 2, КТ (така и 467-2014-ІV ГО на ВКС, постановено по чл.
290, ГПК). В настоящия казус няма данни, че Е.З. е полагал труд през всички
работни дни от процесните 4 месеца. Предвид изложеното, съдът намира, че следва
да кредитира заключението на вещото лице, като приеме, че дължимите на ищеца З.
трудови възнаграждения за месеците март, юни, юли и август 2017 год. са
начислени правилно от ответника, а и са му заплатени преди подаване на исковата
молба, т. е. главните и акцесорни искове следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира
за доказана по основание, но частично по размер претенцията за трудово
възнаграждение за м. април 2017 год. В тази насока съдът основава решението си
на експертното заключение, в което е посочено, че начислената и заплатена сума
на работника З. е в по-нисък размер от договореното между страните. Според
вещото лице, неплатената част от главницата за м. април 2017-а възлиза на нетната
сума от 933,13 лева (вж. заключението на л. 76 по описа на делото). Ответникът
не е ангажирал доказателства за наличие на правно основание за неизплащане на
посочения остатък от трудовото възнаграждение, поради което претенцията следва
да бъде уважена за нетната сума от 933,13 лева, а отхвърлена за горницата до
1419,87 лева, ведно с акцесорния иск за законна лихва върху тази горница от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Присъждането на
възнаграждението в нетен размер, с изрично указание в диспозитива на решението,
е допустимо, съгл. практиката на ВКС – Решение № 1668/25.02.2010 год. по гр. д.
№ 220/2009 год. на III ГО и Решение № 154/24.06.2015 год. по гр. д. № 6134/2014
г. на ІІІ ГО, постановени по чл. 290, ГПК.
Съдът намира
за доказан по основание иска за обезщетение за забава върху главницата от
933,13 лева за периода преди подаване на исковата молба. Срокът за изплащане на
трудовото възнаграждение е уговорен от страните в т. 7 на допълнителното им
споразумение от 01.01.2017 год., с което на работодателя е определен по-дълъг
срок за изпълнение – до 15-о число на следващия месец (падежът по трудовия
договор от 16.04.2015 год. е последният ден на всеки месец). Изложеното
мотивира съда да приеме, че забавата на длъжника-ООД за изплащане на трудовото
възнаграждение за м. април 2017 год. е настъпила на 16.05. с. г., т. е. той
дължи обезщетението по чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 86, ЗЗД за периода
16.05.-12.02.2019 год. В изпълнение задължението си по чл. 162, ГПК съдът
изчислява служебно размера на това акцесорно вземане, той възлиза на 165,37 лева,
т. е. претенцията следва да бъде частично уважена, а отхвърлена в частите й за
горницата до 257,55 лева и за присъждане на обезщетението за забава за периода
01-15.05.2017 год.
Съдът намира
за основателен и главния иск за заплащане на командировъчни дневни пари.
Страните не спорят относно командировката на ищеца в Холандия, както и за срока
й – 09.04.-28.05.2017 год. Видно от заключението на вещото лице, дължимата за посочения
период сума за дневни пари възлиза на 1750 евро (по 35 евро на ден – съгл.
Приложение № 2 към НСКСЧ и заповедта на работодателя от 21.02.2017 год.). Съдът
съобразява признатия ищеца, неизгоден за автора си, факт за получено частично
плащане на сумата – с 500 евро, поради което намира, че дължимият остатък
възлиза на 1250 евро. Делото не съдържа доказателства за изплащане на спорната
сума – в тази насока е и експертното заключение, поради което главната
претенция по чл. 15, ал. 1, предл. първо, НСКСЧ във вр. с чл. 215, КТ следва да
бъде уважена, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Иска за обезщетението от 77,07
евро, за забава върху главницата от 1250 евро съдът намира за неоснователен.
Делото не съдържа данни за постигната между страните договореност за падежа за
изплащане на дневните пари, поради което приложение намира правилото на чл. 84,
ал. 2, ЗЗД, т. е. необходима е покана от кредитора за изпадане на длъжника в
забава (в този смисъл са Решение № 1046/04.07.2006 год. по гр. д. № 2874/2005 год.
на ІІІ ГО на ВКС и Решение № 1083/26.09.2006 год. по гр. д. № 2903/2003 год. на ВКС, както и Решение № 831/11.08.2016 год.
по възз. гр. д. № 1023/2016 год. на БсОС). Такава покана до ответника за заплащане
на командировъчните дневни пари не е представена, поради което ответникът не е
бил в забава за процесния период преди подаване на исковата молба, т. е.
акцесорният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира
за доказан по основание иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1, КТ. Според
заключението на вещото лице, за периода на действие на трудовия договор между
страните ищецът има право на общо 48 дни платен годишен отпуск (14 дни за 2015
год., 20 дни за 2016 год. и 14 дни за 2017-а), от които, според данните при
ответника, му е разрешено ползването на 10 дни – вж. представената молба от
05.06.2017 год. и писменото разрешения на работодателя от 11.06. с. г. В това
писмено разрешение е отбелязано, че ищецът е използвал отпуска си за 2015 год.,
но доказателства за този факт не са представени, а и документът е изходящ от
работодателя и материализира изгодно за автора си обстоятелство, поради което
не може да бъде ценено като доказателство в тежест на насрещната страна. Ответникът
носи тежестта за доказване на твърдението си, че ищецът е ползвал другата част
от полагаемия платен отпуск преди прекратяване договора между страните – по
реда на чл. 172 и чл. 173, ал. 1, КТ. Данни в тази насока, извън посочените 10
дни, не са представени – нито по делото, нито на вещото лице по изготвената
експертиза. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът има право на парично
обезщетение по чл. 155, ал. 3 във вр. с чл. 224, ал. 1, КТ, общо за 38 дни. Искът
е предявен за обезщетение за 14 дни, а съдът е обвързан от волята на ищеца,
поради което следва да присъди обезщетението за претендирания по-кратък период.
Според заключението на вещото лице, дължимата сума възлиза на 2153,20 лева, т.
е. искът е доказан и по размер и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва от подаване на исковата молба.
Възраженията
на ответника, че дължимото обезщетение възлиза на 1115,47 лева и то е платено
на ищеца, са неоснователни – по делото не са представени данни, че сума на
посоченото основание е получена от ищеца З..
Съдът намира
за неоснователно и възражението на ответника за погасяване по давност на
обезщетението по чл. 224, ал. 1, КТ. Изискуемостта на това парично вземане на
ищеца настъпва от прекратяване трудовия договор между страните – 11.09.2017
год., т. е. същата дата е и началото на погасителната давност по чл. 358, ал.
1, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 2, КТ. От посочения момент до подаване на исковата
молба, прекъсваща давността – чл. 116, б. „б“, ЗЗД, не е изтекъл 3-годишен
срок, поради което вземането е дължимо.
Съдът намира
за неоснователен акцесорния иск за обезщетение за забава върху главницата от
2153,20 лева. Изискуемостта на това вземане настъпва от момента на прекратяване
трудовото правоотношение между страните, но предвид липсата на уговорен срок за
плащане, необходима е покана от кредитора за поставяне на длъжника в забава –
чл. 84, ал. 2, ЗЗД. Делото не съдържа доказателства за изпратена и получена от
ответника преди подаване на исковата молба покана, поради което за процесния
период работодателят не дължи обезщетението по чл. 84, ЗЗД в размер от 311,02 лева.
Частичната основателност
на претенциите налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал.
1, ГПК за присъждане на направените в настоящото производство деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, в съответен размер – 346 лева.
Ответникът
не е поискал присъждане на разноски – чл. 78, ал. 3 и чл. 80, ГПК, поради което
съдът не дължи разглеждане и произнасяне по този въпрос в процеса.
В изпълнение
разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 и чл. 72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ООД да плати държавна такса
върху уважените искове – 284 лева, както и разноски за вещо лице – 150 лева,
или общо 434 лева.
На основание
императива на чл. 242, ал. 1, предл. второ, ГПК съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частите му относно присъдените трудови
възнаграждения, командировъчни пари и обезщетение за забавеното им плащане.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БПБ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „....., на
основание чл. 128, т. 2, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Е.З.З.,
ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 933,13 лева – нетно трудово
възнаграждение за м. април 2017 год., и 165,37 лева – обезщетение за забавеното
й плащане за периода 16.05.2017-12.02.2019 год., дължими на основание Трудов
договор № .../16.04.2015 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 933,13 лева, начиная от подаване на исковата
молба – 13.02.2019 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск –
за горницата му над 933,13 лева до 1419,87 лева, акцесорния иск за обезщетение
за забава върху тази горница, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и иска за мораторна лихва – за горницата му
над 165,37 лева до 257,55 лева, както и за присъждане на обезщетението за
забава за периода 01-15.05.2017 год.
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правни основания чл. 128, т. 2, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД на Е.З.З.,
ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответника „БПБ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., да му заплати следните
суми, дължими на основание Трудов договор № .../16.04.2015 год.: 2085,71 лева –
трудово възнаграждение за м. март 2017 год., и 395,69 лева – обезщетение за
забавеното му плащане за периода 01.04.2017-12.02.2019 год.; 763,56 лева –
трудово възнаграждение за м. юни 2017 год., и 125,57 лева – обезщетение за
забавеното му плащане за периода 01.07.2017-12.02.2019 год.; 1716,13 лева –
трудово възнаграждение за м. юли 2017 год., и 267,43 лева – обезщетение за
забавеното му плащане за периода 01.08.2017-12.02.2019 год., и 1667,27 лева –
трудово възнаграждение за м. август 2017 год., и 245,46 лева – обезщетение за
забавеното му плащане за периода 01.09.2017-12.02.2019 год., ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на всяка от посочени
четири главници, начиная от подаване на исковата молба – 13.02.2019 год. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „БПБ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., на
основание чл. 224, ал. 1, КТ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Е.З.З., ЕГН **********,
с адрес ***, сума в размер от 1250 евро, дължима на основание Трудов договор № .../16.04.2015
год., представляваща неплатен остатък от командировъчните дневни пари от 1750
евро, за командировка на ищеца в Холандия през периода 09.04.-28.05.2017 год.,
ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 1250 евро, начиная от подаване на исковата молба – 13.02.2019
год., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск с правно основание чл. 84, ал. 1, ЗЗД на Е.З.З., ЕГН **********,
за осъждане на ответника „БПБ” ООД, ЕИК *********, да му заплати сума в размер
от 77,07 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
командировъчни дневни пари от 1250 евро за периода 01.06.2017-12.02.2019 год.
ОСЪЖДА „БПБ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., на
основание чл. 224, ал. 1, КТ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Е.З.З., ЕГН **********,
с адрес ***, сума в размер от 2153,20 лева, дължима на основание Трудов договор
№ .../16.04.2015 год., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 14 дни за срока на действие на трудовото правоотношение между
страните – 16.04.2015-11.09.2017 год., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на сумата, начиная от подаване на исковата
молба – 13.02.2019 год., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ акцесорния
иск с правно основание чл. 84, ал. 1, ЗЗД на Е.З.З., ЕГН **********, за
осъждане на ответника „БПБ” ООД, ЕИК *********, да му заплати сума в размер от 311,02
лева, представляваща обезщетение за периода 11.09.2017-12.02.2019 год. за
забавено плащане на главницата по чл. 224, ал. 1, КТ от 2153,20 лева.
ОСЪЖДА „БПБ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Е.З.З., ЕГН **********, с адрес ***,
деловодни разноски в размер от 346 лева.
ОСЪЖДА „БПБ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „... на
основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса и разноски в
размер от 434 лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на настоящото съдебно решение в частите му за
присъдените трудови възнаграждения и командировъчни пари и обезщетението за
забавеното им плащане.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ