№ 10859
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110158410 по описа за 2024 година
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 78570/10.07.2024г. на СГС, подадена
от А. С. А. срещу Л. И. С., по която е образувано гр.д. № 7969/2024г. на СГС. С определение
от 13.08.2024г. същото е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на СРС, където
е образувано като гр.д. № 58410/2024г. на СРС.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 29 април 2025г.
Час: 10:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът А. С. А. чрез адв. Т. Б. е предявил срещу ответницата Л. И. С. иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 3 ЗС за признаване за установено между
страните, че учреденото пожизнено и безвъзмездно в полза на ответницата с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 62/25.11.1997г., т. 194, дело № 38016/1997г. на
Нотариуса при Софийската нотариална служба, вещно право на ползване върху недвижим
имот – апартамент в град София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 26, вх. А, ет. 3, ап. 7,
идентификатор 68134.1005.184.2.7, ведно със зимнично помещение с описани площ и
съседи, е погасено поради неупражняването му за период, по-дълъг от пет години, а именно
между 1997г. и 2024г. Прави се искане да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК
нотариалният акт в частта му, съдържаща учредяване на правото на ползване на
ответницата.
Ищецът твърди, че ответницата е негова майка, като живее постоянно в Руската
федерация – в град Москва. На 25.11.1997г. тя му дарила описания по-горе недвижим имот,
като си запазила вещно право на ползване върху него. След дарението имотът не се ползвал
от никого. С. много рядко идвала в страната, като при посещенията си отсядала при свои
близки на друг адрес, а през 2005г. закупила друг имот в град София, ул. „Ген. Кирил Ботев“,
бл. 26Е, вх. Б, ет. 5, ап. 36, който обитавала след 2005г. при редките си посещения в
България. От 1997г. ищецът, като „гол“ собственик, заплащал всички консумативи за имота
– ток, вода, парно, някои ремонти. С. никога не била живяла в имота, не го била отдавала
под наем, не е плащала никакви суми за поддръжката му. Неотдавна преди подаването на
исковата молба ищецът помолил майка си да позволи в имота да се нанесе дъщерята на
ищеца и нейна внучка, която била пълнолетна и имала нужда от самостоятелно жилище, но
последвал категоричен отказ. На 26.04.2024г. научил, че са сменени и ключалките, като така
А. вече нямал достъп до имота. Обосновава че, тъй като С. не била упражнявала правото си
на ползване в продължение на повече от пет години, то същото се било погасило на
основание чл. 59, ал. 3 ЗС.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. И. С. чрез адв. Гергана Вълева е
депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 59957/19.02.2025г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че иск по чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустим,
поради което моли производството да бъде частично прекратено. Оспорва всички
фактически твърдения на ищеца, изложени в исковата му молба. Изтъква, че през 1980г.
заминала да работи в Алжир, като синът ú отишъл с нея, но се върнал в България през 1985г.
и заживял с баща си. През 1994г. се наложило да напусне дома му, като се установил под
наем в ж.к. „Люлин“, а наемът бил заплащан от С.. През юни 1997г. С. закупила процесния
апартамент, за да има къде да отсяда при прибиранията си в България, както и поради това,
че през 1996г. синът ú се оженил и нямало къде да живее със съпругата си. Закупеният
апартамент бил ремонтиран основно и обзаведен от ответницата. След това тя го
предоставила на сина си – ищеца въз основа на устен договор за заем за послужване, за да
има къде той да живее със семейството си. Когато се връщала в страната, С. отсядала заедно
със съпруга си в апартамента, ползвайки една от спалните, кухнята и сервизните
помещения. С мотив да подсигури сина си, ако нещо се случи с нея в рамките на опасната
обстановка в Алжир, ответницата му подарила апартамента през ноември 1997г., като си
запазила право на ползване върху него. Допуснала ищеца и семейството му по силата на
договор за заем за послужване да живеят в апартамента при условие, че ответницата и
съпругът ú французин ще ползват спалня, кухня и сервизни помещения, когато се прибират
в България. През 2005г. купила апартамента на бул. „Ген. Кирил Ботев“ за себе си и за
съпруга си, но синът ú поискал той и семейството му да отидат да живеят там. Опасявайки
се от негативна реакция на съпруга си и за да са доволни всички, С. дала на сина си пари да
си купи друг апартамент, където той живеел и към момента, като ответницата платила
ремонта и обзавеждането му. Заявява, че от 1973г. не е живяла в Русия, като само за кратки
периоди пътувала до град Москва, за да помага на майка си. При посещенията си в България
не е отсядала при близки. Купила на сина си кола за над 50000 евро, като той искал да се
купи такава и на жена му. Ищецът никога и нищо не е плащал за процесния апартамент.
Всички разноски се плащали от ответницата пряко или косвено, като тя му давала пари да
плати. В апартамента имало само нейни вещи – цялото обзавеждане, електроуреди, лични
вещи. През януари 2024г. синът ú отказал да върне ключа от апартамента, даден му, за да
има достъп докато майка му я няма. Това наложило и смяната на патроните. От март 2024г.
С. давала апартамента под наем, за да може да си помага финансово.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения
иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 3 ГПК, е и за двете страни.
Ищецът следва да установи, че е собственик на имота и че в полза на ответницата е
учредено безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху него. В тежест на ответницата
е да докаже, че е реализирала /лично или чрез другиго/ правото си на ползване върху имота
по начините, описани от нея в отговора на исковата молба, като по този начин е осуетено
погасяване на правото на ползване чрез неупражняване в течение на повече от пет години.
Не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.
ДОПУСКА по инициатива на ищеца разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата, свързани с ползването на имота,
притежаването на ключ от ищеца до 26.02.2024г.
ДОПУСКА по инициатива на ответницата разпит на един свидетел при режим
на довеждане за установяване на ползването върху имота, заплащането на разноските по
него и съхранението на вещи на ответницата в него.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 176 ГПК ДА СЕ ЯВИ ЛИЧНО в
насроченото по делото публично съдебно заседание, като отговори на въпроса:
„Вярно ли е, че в случаите, когато физически е заплащал разноските за
процесния апартамент /данъци и такси, консумативи, ремонти и изобщо всичко
необходимо/, паричните суми за това винаги са му били предоставяни от Л. С.?“
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не се яви, откаже да отговори или даде
уклончиви или неясни отговори, съдът, на основание чл. 176, ал. 3 ГПК, може да приеме за
доказани обстоятелствата, за изясняването на които са поставени въпросите.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
2
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Eлектронна поща: ********@***.*******. На страните да се връчат заявления за
започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3