№ 18902
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110117239 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Д. С. срещу „фирма“ ЕАД.
Ищецът твърди, че спрямо него е образувано изп. дело № 388/2013г. по описа на
ЧСИ О. М. по молба на ответника за събиране на вземанията, за които е издаден изп.
лист на 16.05.2013г. по гр. д. № 13773/2013г. по описа на СРС въз основа на влязла в
сила заповед по чл. 417 ГПК, а именно: 14 303,75лв. – главница по договор за кредит
от 30.11.2011г., ведно със законната лихва от 29.03.2013г. до изплащане на вземането,
60лв. – такса, 898,82лв. – договорна лихва за периода 27.09.2012г.- 28.03.2013г.,
343,65лв. – наказателна лихва за периода 03.01.2013г.-28.03.2013г. и 874,24лв. –
разноски по делото. Счита, че последното извършено изпълнително действие е от дата
28.08.2017г., след което изп. производство се е прекратило, а вземанията се погасили
по давност на 28.08.2022г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника посочените суми поради изтекла
погасителна давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Поддържа, че предявените спрямо него искове са недопустими, тъй като вземанията
били прехвърлени с договор за цесия на трети лица, за което длъжникът бил уведомен.
Евентуално счита исковете за неоснователни, като твърди, че давността е прекъсвана
многократно с искани и извършвани изп. действия.
Съобразно изложеното, моли за прекратяване на производството като
недопустимо, а евентуално за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач „фирма“ ЕООД изразява становище за неоснователност
на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по което е
издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна давност за
вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на сумите.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на
16.05.2013г. по ч. гр. д. № 13773/2013г. по описа на СРС, 119-ти състав, е издаден изп.
лист, съгласно който ищецът е осъден да заплати на ответника процесните суми. За
събиране на горните вземания, по молба на кредитора от 31.05.2013г. е образувано изп.
дело № 388/2013г. по описа на ЧСИ О. М..
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Между страните не е спорно, че до 28.08.2017г. са искани и извършвани
изпълнителни действия, с които давността за вземанията е прекъсвана. Спорно е дали
след тази дата има такива действия, прекъсващи погасителната давност.
От съдържанието на изп. дело се установява, че на 28.08.2017г. е изведено
запорно съобщение до банка за налагане на запор на вземанията на длъжника, връчено
на 01.09.2017г. /л. 218/, с което действие давността е прекъсната. На 08.09.2017г. е
подадена молба от длъжника, с която е поискал вдигане на наложения запор в банката,
тъй като по тази сметка получава обезщетение по болест. Тази молба не прекъсва
давността, тъй като не съдържа изявление за признание на задълженията. На
14.05.2018г. е депозирана молба от взискателя „фирма“ ЕАД (който първо е цесионер
на ответника, а впоследствие се влива в него), с която се иска да бъде извършена
справка дали е настъпила перемпция на делото и в случай че такава е настъпила, да се
върнат оригиналите на заповедта за изпълнение и изп. лист, както и препис от
поканата за доброволно изпълнение. С тази молба не се прекъсва давността, тъй като в
нея не е инкорпорирано искане за извършване на изпълнително действие, изграждащо
определен изпълнителен способ. Давността не е прекъсната и с депозираната на
10.04.2019г. молба от „фирма“ ЕООД, с която дружеството е поискало да бъде
2
конституирано като взискател в производството. В тази молба няма искане за
прилагане на конкретен изпълнителен способ, а само се твърди, че вземанията по изп.
лист са прехвърлени в полза на молителя с договор за цесия, посочена е банкова
сметка, по която да бъдат превеждани постъпили суми, както и е поискан отдалечен
достъп до изп. дело. Липсва искане за налагане на запор върху вземания, налагане на
възбрана или др. под. Самото искане да бъде конституиран като взискател цесионерът
не прекъсва давността, тъй като това действие не представлява присъединяване на
кредитор по смисъла чл. 456 ГПК. Следва да бъде посочено отново (подробно е
разяснено в Определение № 34617/28.08.2024г.), че няма доказателства длъжникът да е
уведомен за тази цесия, за да е породила същата действие спрямо него съгласно чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, поради което кредитор спрямо него продължава да бъде цедентът и
настоящата искова претенция е насочена спрямо пасивно легитимирана страна.
Давността не се счита прекъсната и с депозираната на 30.10.2023г. молба, тъй като в
нея се посочва актуалният размер на задълженията и се иска информация за
последното извършеното изп. действие, прекъсващо давността. В тази молба няма
искане за насочване на изпълнението чрез прилагане на изп. способ, поради което не е
в състояние да прекъсне давността. След тази дата по делото няма нито искани, нито
извършвани изпълнителни действия.
От изложеното следва, че последното валидно изпълнително действие,
прекъсващо погасителната давност, е извършено на 01.09.2017г. (запорът се счита
наложен от деня, в който бъде връчено запорното съобщение – чл. 450, ал. 3 ГПК),
откогато е започнала да тече 5-годишна погасителна давност, изтичаща на 01.09.2022г.
Вярно е, че през 2020г. с оглед обявеното извънредно положение и приемането на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, давностният срок
спира да тече за периода 13.03.2020г.-13.05.2020г. Но чрез прибавянето на този период,
давността отново е изтекла.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове се явяват
основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който не е доказал извършването на разноски. Предвид че същият е освободен
от държавна такса, дължимата за производството такава следва да бъде присъдена в
полза на бюджета на съдебната власт на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Претендира се и
адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния предствител на
ищеца, каквото следва да бъде присъдено. Същото бива определено на 600лв. при
съобразяване на извършените процесуалния действия, обстоятелството, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност и разясненията, дадени в Решение от
25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Л. Д. С., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: /населено място/ № **, срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, искове с правно основание чл. 439
ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми, за които на
16.05.2013г. е издаден изп. лист по гр. д. № 13773/2013г. по описа на СРС, 119-ти
състав, а именно: 14 303,75лв. – главница по договор за кредит от 30.11.2011г., ведно
3
със законната лихва от 29.03.2013г. до изплащане на вземането, 60лв. – такса,
898,82лв. – договорна лихва за периода 27.09.2012г.-28.03.2013г., 343,65лв. –
наказателна лихва за периода 03.01.2013г.-28.03.2013г. и 874,24лв. – разноски по
делото, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „фирма“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 659,22лв.,
представляващи държавната такса за производството, от която ищецът е освободен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „фирма“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. А. В. Ч. от
САК, с личен № **********, с адрес: /населено място/, сумата от 600лв. – адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – „фирма“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: /населено място/
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4