№ 142
гр. Кюстендил, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Депозирана е въззивна жалба с вх. № 268298/26.11.2021 г. от К. СТ. Л. с ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. З.В. от АК – Кюстендил, със служебен
адрес: ***, насочена против решение № 260326 от 12.11.2021 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 687/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е осъдил на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД ***, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ** /понастоящем с
наименование **, вписана промяна на фирмата по партидата на ТД в ТРРЮЛНЦ към АВ
на 28.04.2022 г./ по да заплати на К. СТ. Л. сума в размер на ** лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неточно изпълнение на договор
между страните за доставка на ел. енергия, както и да заплати на ИВ. К. Л. сума в размер на
** лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като над
размера от ** до пълния предявен размер от ** лева или за сумата от ** лева, е отхвърлил
иска като неоснователен; отхвърлил е иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от
К. СТ. Л. срещу *** за заплащане на сума в размер на ** лева, представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди от неточно изпълнение на договор между страните за
доставка на ел. енергия, като неоснователен. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** да
заплати на К. СТ. Л. и ИВ. К. Л. ** лева сторени разноски по делото съобразно уважената
част от исковете, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. СТ. Л. и ИВ. К. Л. да заплатят на ***
1
сумата от ** лева сторени разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, с която РС – Дупница
е отхвърлил предявения от К.Л. иск за имуществени вреди, както и в частта за присъдените
разноски, като последица от отхвърлянето на този иск, с доводи за неговата неправилност и
необоснованост в обжалваната му част. Възразява се като неправилен срещу извода на
първоинстанционния съд, че въззивникът не бил ангажирал доказателства за собственост на
повредения климатик, поради което нямало правно основание да търси обезщетяване за
повреда на вещ, която не бил доказал, че е негова. Подчертава, че видно от
кореспонденцията между въззивника и ответното дружество, не била оспорена
собствеността на процесната вещ, подробно описана в констативния протокола за нанесени
имуществени вреди, съставен от служители на ответното дружество при оглед на място,
като неработеща. Същевременно в писмения отговор на и.м. не се оспорвало, че вещта била
монтирана в имота – собственост на въззивника, не било направено и възражение, че
процесната вещ не е изгоряла. Акцентира върху обстоятелството, че с отговор изх. №
100000118781_3/24.10.2019 г. ответното дружество извънсъдебно било признало преди
завеждане на иска, че въззивникът е собственик на процесния климатик, повреден по тяхна
вина, което обстоятелство ДнРС бил неглижирал при постановяване на решението си. Сочи
доводи в подкрепа на становището си, че повреденият климатик е собственост на
въззивника като се позовава на разпоредбите на ЗС и твърди, че след като климатикът бил
монтиран в къщата, собственост на въззивника, той е също негова собственост на основание
чл. 92, чл. 97 и чл. 98 от ЗС. В допълнение акцентира върху разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗС
и изтеклите срокове по чл. 78, ал.2 и чл. 80, ал. 1 ЗС, с оглед на което като добросъвестен
владелец също бил придобил правото на собственост върху процесната вещ. Счита, че освен
от протокола на **, в който процесния климатик бил индивидуализиран и писмените
становища на **, собствеността върху вещта се установявала и от свидетелските показания
на св. В. Л.а и св. Л.С.. Като отделен аргумент сочи, че подмяната на повредения климатик
се правела само от собственика, а не от лице без правен интерес, което ДнРС не бил
съобразил при формиране на правните си изводи. Твърди, че за движими вещи като
климатик не е необходима писмена форма за сключване на договор за покупко-продажба.
Позовава се и на решение на РС – София от 02.03.2016 г. по гр.д. № 63331/2014г.,
потвърдено с решение № 873/10.11.2016г. по гр.д.№ 7953/2016 г. на СГС по идентичен
казус. Въззивникът сочи допуснато от районния съд процесуално нарушение при изготвяне
на доклада по делото, който бил непълен като в него не било указано, че ищецът К.Л. следва
да докаже собствеността върху процесния подменен климатик. Оспорва като неоснователно
възражението на ответното дружество за съпричиняване и неизправност на електрическата
мрежа като се позовава на приетото заключение на вещото лице, според което ел. мрежата в
имота на ищците е изправна и твърди, че отговорността за настъпилите вреди е изцяло на
ответника, и той следва да понесе разходите за подмяна на повредената вещ.
Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на
отхвърления иск. Претендират се разноските в двете производства.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ***
, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ** /понастоящем с наименование **,
вписана промяна на фирмата по партидата на ТД в ТРРЮЛНЦ към АВ на 28.04.2022 г./
чрез пълномощника му юрисконсулт Ф.Г., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че предвид липсата на
представени доказателства от ищеца К.Л. за това, че е собственик на повредената на
15.07.2019 г. вещ, за него не възниквало право да претендира обезщетение за причинените
му вреди. Определя претенцията на ищеца К.Л. срещу ответното дружество за заплащане на
имуществени вреди ** лева поради закупен от него нов климатик като злоупотреба с право.
Счита, че РС – Дупница не е допуснал процесуални нарушения при изготвения от него
доклад и правилно бил приел на основание чл. 146 от ГПК, че не са налице обстоятелства, за
които не се сочат доказателства.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
В законоустановения срок е постъпила втора въззивна жалба с вх. №
268320/30.11.2021 г. от ***, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ** /понастоящем
с наименование **, вписана промяна на фирмата по партидата на ТД в ТРРЮЛНЦ към АВ
на 28.04.2022 г./ чрез пълномощника му юрисконсулт Ф.Г., насочена против решение №
260326 от 12.11.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 687/2021 г. по описа на
същия съд. Решението се обжалва в осъдителната му част, като въззивникът релевира
доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност, постановено при нарушения
на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Счита, че
първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото, в
резултат на което е достигнал до незаконосъобразни, погрешни и неправилни изводи,
противоречащи с безспорно изяснената фактическата обстановка по делото. Възразява като
неправилен и незаконосъобразен срещу извода на съда да уважи иска на ищеца К.Л. за
претърпени от него неимуществени вреди в размер ** лева Твърди, че съдът е уважил една
незаявена и напълно недоказана по делото претенция за влошаване на здравословното
състояние на ищеца като е присъдил обезщетение за причинено болестно състояние на
ищеца, независимо, че в и.м. и в хода на делото ищецът не бил претендирал да е получил
диабет или обостряне на диабет и сърдечни оплаквания в резултат на некачествено
доставена ел.енергия на процесната дата от ответното дружество. Подчертава, че ищецът
претендирал неимуществени вреди в резултат на причинени му неудобства от липса на
климатик, в подкрепа на която претенция по делото не били представени никакви
доказателства. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил обезщетението за
неимуществени вреди единствено и само въз основа свидетелските показания на св. А.,
които не били подкрепени от медицински документи и други доказателства по делото.
Определя като неправилен и незаконосъобразен извода на съда да уважи иска на ищеца И.Л.
за претърпени от него неимуществени вреди в размер ** лева като счита, че районният съд е
игнорирал обстоятелството, че неправилните и в разрез с най-елементарните правила за
3
безопасност действия от страна на самия ищец са довели до настъпване на инцидента с него
на 15.07.2019 г. Твърди, че вината за настъпване на инцидента, респективно всички описани
в и.м. негативни последици, се дължат единствено на неправилни действия на самия ищец
И.Л., и се аргументира с приетата СТЕ и обясненията на в.л. от о.с.з., проведено на
21.09.2021 г. Акцентира, че от страна на ищеца не били спазени и изискванията за монтаж и
безопасност на телевизора. Счита, че за ответното дружество не възниквало задължение за
обезщетение на причинените неимуществени вреди от собствените неправилни действия на
ищеца и същото не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради
специфичните свойства на собствена или под негов надзор вещ. Подчертава, че увреденото
здравословно състояние на ищеца се дължало единствено на неговото противоправно и
непредпазливо поведение. Сочи съдебна практика в подкрепа на становището си – решение
№ 266/07.12.2016 г. по гр.д. № 1298/2016 г. на ВКС, в противоречие с която било
постановено обжалваното решение. Твърди, че от страна на ищеца И.Л. не били спазени и
изискванията за монтаж на телевизора, като последният бил монтиран на стената в къщата и
поставен над захранващия контакт като го закривал, което било изрично забранено в
инструкцията за монтаж и безопасност на уреда. Счита, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в отказа му да задължи ищците да
представят инструкция за безопасна работа на телевизора **. Прави се изрично възражение
за прекомерност на присъденото в полза на ищците обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди, като се твърди, че присъденият в случая размер е многократно
завишен в сравнение с обезщетенията, присъждани по аналогични казуси и противоречи на
критерия за справедливост, формулиран в чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика.
Иска се отмяна на решението на ДнРС в обжалваната част и отхвърляне като
неоснователни и недоказани предявените искове за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни
И.Л. и К.Л., чрез пълномощника им адв. З.В., с който се изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба. В отговора се преповтарят твърдения от
и.м. и се излагат доводи в подкрепа основателност на предявените искове, които са
изложени по аналогичен начин и в депозираната въззивна жалба. Акцентира се върху
извънсъдебното признание на основателност на исковете от страна на ответното дружество
чрез направено частично плащане на изгорелите ел.уреди. Сочи съдебна практика по
аналогични случаи. Позовава се на заключението на в.л., според което се установявала
виновност на ответното дружество и съпричастността му към настъпилия вредоносен
резултат, и според което ел. инсталацията в дома на ищците била изправна и съобразена с
изискванията на закона. Възразява срещу твърденията, че е налице неправилен монтаж или
неправилно ползване на телевизора и твърди, че телевизоъта бил монтиран на
сертифицирана стойка за стена, което се потвърждавало от заключението на в.л. и
обясненията на ищеца И.Л.. Твърди, че причината за изгорелите уреди и претърпените вреди
в резултат от токов удар от ищеца И.Л. е в резултат неизпълнение на задълженията на
4
ответното дружество. Акцентира върху коренната промяна в начина на живот на ищците,
стреса и причинените им болки, пълната загуба на съзнание на ищеца И.Л., което определя
като застрашаващо живота му състояние, това, че той е ходил на превръзки заради
изгорялата си ръка над 20 дни и посещавал психолог с месеци с цел преодоляване на страха.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на ДРС в
обжалваните части. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел въззивните жалби за допустими като изхождащи от страни в
първоинстанционното производство, подадени в срок и насочени срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните
жалби, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Производството е образувано по иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение по договор
за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа, с правно основание чл. 79, ал. 1 предл. второ вр. с чл. 82 от ЗЗД.
Поддържа се в исковата молба, че ищците са баща и син и живеят в едно
домакинство, в къща с административен адрес: ***. На 15.07.2019 г. през деня съпругата на
първия ищец и майка на втория влязла на първия етаж на къщата и веднага след това се
развикала силно. Ищецът К.Л. влязъл в стаята и видял, че синът им - вторият ищец лежи на
земята, не мърда, не бил в съзнание, а съпругата му била клекнала до него и го викала по
име, лявата му ръка била черна и ищецът К.Л. се изплашил като буквално от страх се сковал
5
и не знаел какво да прави, не разбирал какво се е случило, като виждал, че синът им не
реагира, но диша, след някое време отворил рязко очи и заговорил нещо несвързано,
постепенно същият започнал да оправя речта и съзнанието си. Като се посъвзел, казал, че
влязъл в къщата и като минал до телевизора чул, че нещо бучи, пращи и посегнал към
кабела на антената, тъй като си мислил че това е проблема. Пипнал кабела на антената, но
телевизора продължавал да бръмчи и да не се оправя, като посегнал към щепсела на
захранващия кабел за да го изключи - да не шуми така когато го ударил ток и после спомена
му се губел. Мястото където бил паднал и където го открили било на 2 метра от телевизора
назад, като явно волтовата дъга, която го е ударила е била с голяма сила и за късмет не го е
убила, а само зашеметила сериозно. Синът им изпитвал силна болка в лявата ръка, като
същата му била изгоряла, оттекла и изтръпнала, не можел да стисне пръстите си, едва тогава
забелязали, че в къщата няма ел. захранване, което явно било прекъснато при токовия удар,
поразил сина им. Ищецът К.Л. откарал сина им на преглед в спешна помощ на МБАЛ ***, а
съпругата му дълго време звъняла на телефона за повреди на **, за да подаде сигнал за
аварията, като поддържали връзка по телефона. Докато съпругата му чакала да дойде
групата на **, за да възстановят електрозахранването на дома им, което е изнесено на табло,
разположено на стълб от уличната мрежа и е извън дома им, от съсед разбрала, че по-рано
през деня идвал екип на дружеството и са отстранявали някаква друга авария, като са
работили по таблото. След като се прибрали със сина им вкъщи след прегледа, съпругата му
показала направените от нея снимки в присъствието на техниците от ответното дружество
на изгорялото и стопено табло, което са заменили, за да пуснат тока. След като дома им бил
отново електроснабден, установили, че не работят и са изгорели следните електроуреди -
климатик **, сушилня **, плот с котлони **, телевизора - процесния **, на пода пред който
открили сина им и 3бр. зарядни, които са подробно индивидуализирани с номер на модел и
фабричен номер в констативния протокол за нанесени имуществени щети, съставен след
посещение на място от екип на **, с оглед писмения сигнал, който пуснал ново посещение
от екип на ответника в дома им.
Още на другия ден - на 16.07.2019г. съпругата му депозирала писмено оплакване до
ответното ТД, която жалба е заведена с вх. № 100000118781 от същата дата, в центъра им за
обслужване на клиенти, като служителите са й дали бланка за това. Телевизорът бил
поправен няколко дни след случая - на 18.07.2019г., като ремонта му струвал ** лв., но не
така било с другите изгорели ел. уреди. Сушилната била върната от ремонт след две
седмици, като за същия заплатили сумата от ** лв., а котлоните, плота също след около две
седмици, но след още седмица ги монтирал представител на фирмата.
Имали кореспонденция с ответника след случая и изпълнявали всички техни
изисквания, като предвид факта, че той не можел да отсъства все от работа, а започнали да
не обръщат внимание на съпругата му, тъй като не е титуляр на партидата, се наложило да й
направи пълномощно, с което да го представлява пред ответното дружество, тъй като
независимо от активното им поведение - ежеседмично посещаване на клиентския им център
и многото писма и имейли, същите отказали да заплатят стойността на повредения
6
климатик. Извикали своевременно оторизирани сервизни техници за марката и същите го
демонтирали, установили, че повредата му е тотална и е както в инверторния компресор
така и във външната електроника, която от своя страна не подлежи на възстановяване и не
може да се отремонтира, а следвало да си закупи нов. Цялото лято, което било изключително
горещо по статистика най-топлото от както има метеорологични измервания в България,
били без климатик и чакали ответника да предприеме действия по възстановяването на
щетите, които им нанесъл, което не се случило. На 18.10.2019 г. закупили и монтирали нов
климатик, тъй като времето захладняло, а те се отоплявали само на климатици. Ответникът
не изплатил климатика, който преди токовия удар бил здрав, напълно работещ и ежегодно
профилактиран с мотива, че от оторизирания представител и сервизен център не били дали
цена за овехтяване, а дали цена - пазарен аналог като нов.
На 25.10.2019 г. от ответното дружество превели по банков път сума, погасяваща
частично стойността на щетите, като единствено понастоящем не са заплатили стойността
на изгорелия и подменен по тяхна вина климатик.
След този „токов удар“ поради доставена ел. енергия до дома им от процесното
енерго дружеството, несъответстваща на законовите изисквания за качество и безопасност
ги върнали буквално в 19-ти век, като не могли да изперат, сготвят, дори да си заредят
телефоните, като търпели големи неудобства както той, така и членовете на семейството му.
За значителен период от време - почти 4 месеца били без климатик /без охлаждане и
отопление/ на етажа, поради което ползването и обитаването на дома им при това топло лято
било кошмар, защото живеели в сауна и постоянно седяли на течение. От случая, споменът
за който не е избледнял, освен стреса, неудобствата за значителен период от време, нервите,
чакането и разкарването между сервизи и пр., както и финансовите загуби за покупката на
нов климатик, останал стрес и страх, като ищецът – И.Л., както на ръката, така и в душата
си носил ясно белега на случилото се, правил редица събеседвания с психолог, за да
преодолее страховите неврози, които развил впоследствие. Загубата на съзнание, вследствие
на токовия удар, оказало значително влияние на психиката му след случая, като го
направила страхлив и несигурен когато следва да работи и включва електроуреди, с каквито
ежедневието е пълно. Избягвал дори да пуска печката и да стопля обяда си, ядял студена
храна, ако няма никой вкъщи, който да пусне печката вместо него, не работил с лаптопа си,
ако се зарежда, а само като е зареден, като това следва да правят близките му и т.н., дълго
време дори зареждането на мобилния му телефон го правели близките му, като дори ставал
обект на подигравки от приятелите му понеже не пипал електроуред включен към
захранването. От стреса напълнял като качил 15 кг., като освен ходенето по психолози и
събеседванията, направените му редица изследвания, които изтърпял, за да се установи
причината за напълняването му, тъй като няма и не се установили здравословни проблеми,
се наложило да търси помощ за преодоляване на страха и от народната медицина, което
също било съпроводено с големи неудобства за него. След случката за няколко седмици
търпял силна болка, ръката му тръпнела безпричинно, като двадесет дни ходил на превръзки
за изгорялата китка и длан. Физически белег останал отгоре на лявата китка, а отдолу -
7
изгореното на меките тъкани не оставило трайни следи. Животът му се променил коренно
след този случай - станал тревожен, не можел да спи, будувал и си мислил глупости по
нощите, през деня и прочие, станал разсеян и неконцентриран, трудно подготвял и заучавал
материала за изпитите в университета, което преди инцидента не било така. От
изключително жизнен, спокоен и весел човек станал неспокоен и несигурен, като често
страха да не ми се случи нещо лошо се засилвал и го владеел. През месец февруари 2020 г.
както си седял вкъщи започнало едно неприятно изживяване, като започнал да усеща, че се
задушава, трепери, не можел да си контролира крайниците и пр., потърсил за съдействие
ЦСНМП - **, които констатирали, че това което му се случва е всъщност паник - атака и го
насочили за лечение, оказало се, че кръвното му налягане е изключително високо - 180/90,
каквито стойности и здравословни проблеми не е имал преди това.
Сочи се, че ищецът К.Л. е потребител на ел. енергия и има открита партида като
абонат на ответното дружество, което изрично се признава от ответника с писмо от
24.03.2020 г. Същият в кореспонденцията помежду им признава и неизгодния за тях, но
безспорен факт, че след случая са констатирали изгорял нулев клеморед в електромерното
табло, което е негова собственост и се поддържа от него, вследствие на което считат
жалбата за основателна и щели да им бъдат възстановени настъпилите вреди. / отговор Изх.
№ 100000118781 / 19.07.2019 г. и отговор Изх. № 100000118781 _3 от 24.10.2019г. на *** /,
но десет месеца по-късно тези му становища са само по документи, тъй като дори изгорелия
по негова вина климатик не заплатили, а дори не се извинили или реванширали за
причинените на цялото семейство стрес, тревоги, здравословни проблеми и неудобства.
Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца К.Л. сумата от ****лв, представлява сторените му
имуществени вреди вследствие подмяната на напълно изгорелия климатик с нов, съгласно
представената фактура за извършената подмяна, както и сумата от ****лва, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпян от него и семейството му
стрес, неудобства и негативни психически и емоционални изживявания, във връзка с
безопасността на семейството му, както и причинените му неудобства и дискомфорт за
продължителен период от време, а на ищеца И.Л. сумата от ****лва, като обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания, негативни
психически и емоционални изживявания, влошено здравословно положение, причинени
неудобства и нарушено психическо състояние, вкл. понастоящем, наложило съдействие на
специализирана медицинска помощ в дълъг период от време.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор
се изразява становище за неоснователност на претенцията по изложените в отговора
подробни съображения, като се оспорва размера на претенцията, както за имуществени, така
и за неимуществени вреди. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца К.Л., че той и
ответника са в договорни отношения по договор за доставка на ел. енергия.
Съдът с определение, постановено по делото на 28.05.2021 г. е допуснал привличане
на трето лице помагач на страната на ответника на основание чл. 219, ал. 1 ГПК – ***, ЕИК
8
**, седалище и адрес на управление: ***, което трето лице помага не е взело участие в
процеса.
Установено е от представените писмени доказателства – Нотариален акт за продажба
на недвижим имот №150, том четвърти, дело 1479/1991 г. на Нотариус при РС Дупница, че
ищецът К.Л. е собственик на недвижими имоти с административен адрес: ***.
Безспорно е между страните, че ищецът К.Л. и ответното дружество са в договорни
отношения, възникнали от Договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия
през разпределителната мрежа, като ищецът е ползвател на ел. енергия за имота в гр. Д.,
цитиран по-горе.
За установяване на обстоятелствата относно качеството на електрическата енергия и
прекъсване на електрозахранването в обекта на ищеца е назначена, изслушана и приета
съдебно – техническа експертиза, от която се установява, че вътрешната ел. инсталация на
жилището на ищците отговаря на всички нормативно определени технически изисквания,
действащи към процесния период. Битовите ел. уреди в жилището, изгорели при процесния
инцидент, са стандартни и защитени от производителя. В ремонтните им протоколи и в
констатацията при огледа от комисията на ответното ТД липсват данни да са потребявани не
в съответствие със заводските им указания за монтаж и ползване. Подаденото
наднормативно напрежение към жилището на ищците е потвърдено при огледа от техниците
на ** и от техниците ремонтирали уредите, е довело до изгаряне на всички включени на
чакащ режим битови ел. уреди с електронни въводни захранващи елементи в жилището,
подробно описани по делото. Към захранващия блок на телевизора с подадено
наднормативно напрежение, довело до възникване силна волтова дъга с последица пълно
изгаряне (до черно) на този блок. При последвалото пълно физическо изгаряне на платката
възниква електрически заряд от разпратените в мястото на волтовата дъга електрозаредени
микрочастици и разряда на стопените кондензатори, намерил място за затваряне към земя
през лявата китка на пострадалия. В случая посягането на пострадалия към щепсела на
телевизора /извън защитената с капак вътрешност на телевизора/ e доближило в опасна
близост ръката му до мястото на ел. заряда. Причиненият от волтовата дъга силен пламък е
преминал през охлаждащата решетка на капака на телевизора и е обгорил кожата на лявата
китка на пострадалия, а възникналият в това място ел. заряд се е затворил към земя през
лявата му ръка, сърцето и дясната му ръка. Импулсивната мускулна реакция на пострадалия
е довела до силно отхвърляне тялото му встрани - спасило на практика живота му, отделяйки
го от токовата верига. Ако пострадалият е забавил със секунда посягането си към това място
зад телевизора, волтовата дъга в цялостно изгорялата захранваща платка би довела само до
изключване на автоматичен предпазител в таблото, което би прекъснало волтовата дъга и
съответно би обезопасило мястото при охлаждащата решетка на капака на телевизора.
Силните искра и пламъка от възникналата волтова дъга в напълно изгорелия от
пренапрежението захранващ блок на телевизора са обгорили лявата /в близост до дъгата/
ръка на пострадалия, а възникналият в това място ел. заряд се е затворил към земя през
лявата му ръка, сърцето и дясната му ръка. При токов удар мускулите на човека добиват
9
импулсивна реакция да го отстранят от причината /от тока/ - обяснение за отхвърленото
назад тяло на пострадалия.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Я. Л.а - майка на
ищеца И.Л. и съпруга на ищеца К.Л., Л.К.С. - сестра на ищеца И.Л. и дъщеря на ищеца К.Л.
и М.А..
От показанията на свидетелката Л.а се установява изложеното в исковата молба
относно процесния случай по отношение ищеца И.Л., както и че ток нямало в къщата след
инцидента, след 2-3 часа дошли служителите на „**“, отворили таблото и целият кабел бил
изгорял, а съседите й казали, че преди това служители от „**“ са идвали и са пипали в
тяхното табло. Телевизорът, климатикът, котлоните и пералнята били изгорели. И. от този
ден се притеснявал да пипне уред, свързан с тока – майка му (свидетелката Л.а) му
включвала телефона, компютъра), по доктори ходили и по психолози, на баячки, над 8
месеца били срещите с психолози, още не е превъзмогнат страхът на И. от тока, сега
започвал постепенно да си включва уредите.
От показанията на свидетеля С. се установява изложеното в исковата молба относно
казуса, обгарянето на ръката, лечението, получаване на паник атаки, страха на И. да
включва ел. уреди след това, това, че майка му му включвала зарядното за телефона и
компютъра също, още получавал паник атаки, преди това бил деен човек, спортист, а сега
качил 15 кг., не е жизнен, както бил.
От показанията на свидетеля А. се установява, че ищецът И.Л. не смеел да пипне ток,
наложило се да бъде обслужван от някой вкъщи, да посещава психолог, баячки, не можел да
спи, не пипал никакви ел. уреди, за да не го удари ток. Сега горе-долу бил по-добре. Ищецът
К.Л. от силно притеснение отключил диабет и сърдечен проблем, не можел да приеме, че
синът им е голям и се страхува от тока.
По реда на на чл. 176 ГПК, ищецът И.Л. е обяснил, че като пуснал телевизора се чул
шум, пукане, картината на телевизора ту идвала, ту изчезвала, отишъл до телевизора и
понеже той е поставен на стената, навел се под него и с лявата ръка като се подпрял с
рамото до стената, бръкнал и се опитал да намести кабела, който свързва телевизора, но
нищо не се променило, след което се навел под него и искал да го изключи от захранването.
Тъй като кабела е малко по-навътре се хванал за касата на вратата, която се намира близо до
телевизора, да му е опора и с лявата ръка, с рамото се подпрял на стената и докоснал
щепсела на телевизора и след това не си спомня, следващият момент, в който има някакъв
спомен е когато майка му плачела, а баща му го викал по име, намирал се на около два
метра от телевизора, цялата му лява ръка била обгоряла и почерняла, бил зашаматен, не
можел да се изправи.
Приети са писмени доказателства по делото - жалба към *** вх. № 100000118781 от
16.07.2019г., ведно с декларация към нея за изгорели уреди; молба вх. № ********** от
17.07.2019г. към **; Констативен протокол за нанесени имуществени щети в оригинал от
17.07.2019г., изготвен от представители на *** и три броя снимки към него; отговор изх. №
10
100000118781 / 19.07.2019г. на ***; отговор Изх. № ********** / 26.07.2019г. на ***;
отговор Изх. № 100000118781_1 от 19.08.2019г. на ***; отговор Изх. № 100000118781_2 от
27.09.2019 г. на ***; отговор Изх. № 100000118781_3 от 24.10.2019 г. на ***; отговор Изх. №
**********/24.03.2020г. на ***; Констативен протокол за климатична техника от
17.07.2019г. на ***; Фактура № **********, издадена на 18.10.2019г от **, ведно с касов
бон към нея / на гърба /; Констативен протокол Изх. № 16395 / 18.07.2019г. на сервиз за
електроника ** ведно с фактура № ********** от 18.07.2019г. и касов бон към нея;
Протокол за рекламация на пералня **, приета за ремонт от ** на 31.07.2019г. и
споразумителен протокол и касов бон към него; Фактура № ********** от 23.07.2019г. за
ремонт на сушилня; Гаранционна карта за извършен ремонт на 23.07.2019г. на плот „ **“;
Извлечение по сметка за частично заплатени вреди от 25.10.2019г. по предоставената им
сметка; Амбулаторен лист № D82522 от 15.07.2019г.; Амбулаторен лист № 75 от ЦСНМП-
Дупница; Съдебномедицинско удостоверение от 07.02.2020г.; Психологично становище изх.
№ 07 от 24.02.2020г., установяващи изложението в исковата молба касателно установяване
на настъпилата повреда на уредите от „токовия удар“, кореспонденцията между страните по
повод повредата и заплащането/респ. отказа на ответника да заплати повреден климатик от
„токовия удар“ на описани в исковата молба ел. уреди, посещението на ищеца И.Л. в
болнично заведение, физическото му състоянието непосредствено след „токовия удар“ и
психическото такова след това.
Пред въззивната инстанция е разпитан свидетеля Н.Н., която установява, че живее в
съседство с ищците и са в близки отношения. През 2013 г. правили ремонт и тогава
дъщерята и зетя на ищеца К.Л. им подарили климатик марка „**. С него отоплявали цялата
кухня, всекидневната и спалнята. Разбрала, че след инцидента климатикът бил изгорял. Не
знае да е имало спорове относно собствеността на климатика, както и да са купувани други
климатици.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд е формирал извод за основателност на исковите претенции за
обезщетяване на претърпени от ищците неимуществени вреди и е осъдил ответното
дружество да заплати на К. СТ. Л. сума в размер на ** лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от неточно изпълнение на договор между страните за
доставка на ел. енергия, както и да заплати на ИВ. К. Л. сума в размер на ** лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като за разликата от
** лева до пълния предявен размер от ** лева, е отхвърлил иска като неоснователен..
Отхвърлил е като недоказана и претенцията на ищецът К. СТ. Л. за заплащане на
имуществени вреди в размер на ** лева за закупен нов климатик с мотива, че не е доказана
собствеността на повредената вещ.
При предявен иск за компенсаторно обезщетение за неизпълнението на едно
договорно задължение по чл. 79, ал.1, предл. второ, във вр. с чл. 82 от ЗЗД за обезщетяване
на вреди под формата на пропуснати ползи и претендирани загуби, произтичащи от неточно
изпълнение на задължение, следва да са налице няколко предпоставки: неточно изпълнение
11
на задължение, пропускане на твърдените ползи или претърпени загуби, недобросъвестност
на длъжника, причинна връзка между вредите и виновното неизпълнение от длъжника.
При неизпълнение на всички договори, без оглед на предмета им, или поради тяхното
неточно изпълнение, неизправната по см. на чл.79, ал.1 ЗЗД, страна дължи обезщетение за
неизпълнението, което съгласно общото законово правило на чл.82 ЗЗД обхваща както
негативните, така и позитивните вреди, доколкото са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако
длъжникът е недобросъвестен, то отговорността му е за всички преки и непосредствени
вреди.
В обхвата на тези вреди се включват и неимуществените, които накърняват както
физическия интегритет, така и моралните и нравствени ценности у личността. В този смисъл
е Тълкувателно решение №4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК,
където е прието, че отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие,
когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към
договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това
основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника –
обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
Съобразявайки изложеното настоящият въззивен състав приема исковете на ищците
К.Л. и И.Л. за обезщетяване на причинени им от ответното дружество неимуществени вреди
в резултат на неизпълнение на договорно задължение за допустими, а по същество за
основателни и доказани в размерите, уважени от районния съд. Въззивният съд споделя
мотивите на районния и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като в допълнение
излага следното:
Претендираните с исковата молба от ищеца К.Л. неимуществени вреди обхващат
както причинените от битово естество неудобства поради доставена до жилището ел.
енергия, несъответстваща на законовите изисквания за качество и безопасност, и
последвалото изгаряне на част от домакинските електроуреди, така и причинения стрес от
случилото се. От своя страна претендираните от ищеца И.Л. неимуществени вреди са
породени от засягане на физическото и емоционалното му здраве, свързано с получени от
същия страх, стрес и изгаряне на лявата му ръка.
Съдът намира за безспорно наличието на валидна облигационна връзка между ищеца
К.Л. и ответното дружество – ***, като ищецът е ползвател на ел. енергия за имот в гр. Д.
на посочения по горе административен адрес. По силата на това правоотношение,
ответникът осигурявал достъп и пренос на електрическа енергия до процесния обект срещу
цена, уговорена съгласно Общите условия и решенията на КЕВР на Република България.
Съгласно чл.6, ал.2 от Общите условия на ответното дружество, важими между
страните по облигационното правоотношение, електроразпределителното предприятие
12
пренася електрическата енергия в съответствие с условията, при които е присъединен
обектът на потребителя към разпределителната мрежа и с показатели за качество на
електрическата енергия, приети от ДКЕВР, които са приложени към Общите условия. В
чл.12, ал.2 от ОУ е нормирано задължението на ответника да осигурява на потребителите
електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност.
Съдът приема за доказано неточното изпълнение на поетите от ответното дружество
задължения по доставка на ел. енергия до потребителя – ищецът К.Л..
С термина „неизпълнение“ в широк смисъл се обозначава всяка възможна форма на
неосъществяване на дължимия резултат – както хипотезите, при които не е престирано
нищо, така и случаите, при които е налице неточно изпълнение. В случая от неоспореното и
прието като обективно експертно заключение се установява, че вътрешната инсталация в
жилището на ищците на процесния адрес отговаря на всички нормативно определени
технически изисквания, действащи към процесния период. Битовите ел. уреди, изгорели при
процесния инцидент, са стандартни и защитени от производителя. В ремонтните им
протоколи и в констатацията при огледа от комисията на ответника липсват данни да са
потребявани не в съответствие със заводските им указания за монтаж и ползване.
Подаденото наднормативно напрежение към жилището на ищците, потвърдено при огледа
от техниците на **, от техниците, ремонтирали уредите и от самия експерт, е довело до
изгаряне на всички включени на чакащ режим битови ел. уреди с електронни въводни
захранващи елементи в жилището.
Съдът намира за доказани и претърпените от ищците неимуществени вреди. Във
връзка с установяването им съдът се позовава на показанията на св. Л.а, С. и А.. Същите
свидетелстват за причинените на ищците неимуществени вреди. В тази насока съдът
кредитира показанията на св. Л.а и С., които макар и ценени в хипотезата на чл.172 ГПК, са
логични, последователи и съответстващи на останалия събран доказателствен материал. Св.
Л.а като очевидец на процесния случай и майка на ищецът И.Л. в най-пряка степен е
възприела претърпените от същия негативни физически и емоционални изживявания.
Същото важи и за св. С. – сестра на ищецът. Съдът отчита причинения на последния страх,
психическо и емоционално напрежение, което е продължило в рамките на един значително
дълъг период, отказа му да ползва електро уреди и съпроводените с това неудобства, както
за самия него, така и за близките му. Налице е и физическо засягане на неговия интегритет,
причинено от токовия удар, при което същият е претърпял болки и страдания. Доказани са и
нанесените му психо-емоционални вреди – същият започнал да получава паник атаки, от
деен и спортен човек станал безжизнен, напълнял с 15 кг.
Съобразявайки изложеното и прилагайки регламентирания в разпоредбата на чл.52
ЗЗД принцип на справедливо възмездяване на причинените неимуществени вреди,
настоящият въззивен състав приема предявения от ищецът И.Л. иск за обезщетяване на
причинените му неимуществени вреди за основателен и доказан за сумата от ** лева.
Съдът не намира наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия И.Л.. В тази насока се позовава на експертното заключение, където е отчетено,
13
че вътрешната инсталация в жилището на ищците на процесния адрес отговаря на всички
нормативно определени технически изисквания, действащи към процесния период. Битовите
ел. уреди, изгорели при процесния инцидент, са стандартни и защитени от производителя. В
ремонтните им протоколи и в констатацията при огледа от комисията на ответника липсват
данни да са потребявани не в съответствие със заводските им указания за монтаж и
ползване. От експертното заключение безспорно се установява, че причина за процесния
инцидент с ищеца И.Л. е това, че към захранващия блок на телевизора е подадено
наднормативно напрежение, довело да възникване на силна волтова дъга с последица пълно
изгаряне на този блок. При последвалото пълно физическо изгаряне на платката възникнал
електрически заряд от разпрашените в мястото на волтовата дъга електрозаредени
микрочастици и разряда на стопените кондензатори, намерил място за затваряне към земя
през лявата китка на пострадалия. В случая посягането на пострадалия към щепсела на
телевизора е доближило в опасна близост ръката му до мястото на ел. заряда, но както
отчита вещото лице, не това е причинило токовия удар, а причиненият от волтовата дъга
силен пламък, който е преминал през охлаждащата решетка на капака на телевизора и е
обгорил кожата на лявата китка на пострадалия, а възникналият в това място ел.заряд се е
затворил към земя през лявата му ръка, сърцето и дясната му рака.
С оглед изложеното решението на районния съд в тази част ще бъде потвърдено като
правилно.
За правилно въззивният съд намира и решението на районния в частта, с която
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца К.Л. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на ** лева.
По делото се доказа, че ищецът К.Л. е получил здравословни проблеми –
неразположение, повишено артериално налягане. В тази насока съдът кредитира
показанията на св. А.. Доказано е и че процесният инцидент е допринесъл да бъдат
претърпяни от ищеца и семейството му битови неудобства. Неимуществените вреди според
съдебната практика се изразяват в терзания, като те могат да бъдат нравствени,
емоционални, психически или психологически, като към тях се включват и физическите
болки и страдания, създадените неудобства в завишена спрямо нормалните такива, степен,
които водят било до битово пренатоварване на личността, било в създаване на правнозначим
за ищеца дискомфорт.
По делото се доказа, че повредата на част от битовите уреди – климатик, телевизор,
сушилня, плот с котлони, зарядни за телефон са създали на ищецът К.Л. неудобства над
нормалните такива, които съпоставени с причинения страх и притеснение относно
злополуката с неговия син и последващите отражения върху психическото му състояние,
безспорно са му причинил физически и емоционален дискомфорт, който подлежи на
обезщетяване. Настоящият състав приема исковата претенция за изцяло доказана по
основание и размер, при което решението на районния съд и в тази част ще бъде
потвърдено.
14
По иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер на ***лв, изразяващи се в
стойността на новозакупения климатик, настоящият съдебен състав приема следното:
С оглед изложеното по-горе безспорно се доказаха две от предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното дружество по реда на ч.79, ал.1, предл.второ вр.
чл.82 ЗЗД по тази искова претенция, а именно: неточно изпълнение на задължението на
ответника да предоставя на потребителите електрическа енергия в съответствие с
изискванията за качество и безопасност и недобросъвестност на длъжника. Спорен в случая
е въпрос дали ищецът К.Л. е претърпял имуществени вреди, респективно. размера на
последните и налице ли е причинно следствена връзка между установеното неизпълнение на
договорното задължение и претърпените вреди. С оглед отхвърлителния мотив на районния
съд следва да се установи дали ищецът К.Л. е собственик на процесната вещ и дали същата
е напълно увредена от подаденото наднормено ел. напрежение.
Изгорелия климатик е движима вещ, като за придобиване правото на собственост
върху нея законът не изисква писмена или по-тежка форма. Тъй като договорът за
придобиването й е неформален, липсата му може да се отрази единствено върху
възможността за доказване, но не и върху действителността му, респективно върху извода
за възникването на правото на собственост. В този смисъл ищецът е разполагал и се е
възползвал от процесуалната възможност да докаже придобиването на процесния климатик
с всички допустими доказателствени средства – в случая – гласни такива. От неоспорените
свидетелски показания на св. Н. се установява, че климатикът е собственост на ищецът още
от 2013 г., когато му е бил подарен от неговата дъщеря и зет. Не се установява в жилището
на ищецът К.Л. да е имало други климатици.
Доказано е също така, че процесният климатик е напълно повреден в резултат на
подаденото от ответното дружество наднормено ел. напрежение. В приложения констативен
протокол на климатична техника от 17.07.2019 г. се съдържа констатация, че е налице
повреден инвенторен климатик /окъсяване между навивките/, вследствие на което е
повредена външна електроника. Отразено е, че такава електроника не подлежи на
възстановяване и не може да бъде заменена с друга подобна на нея. Отчетено е, че този тип
повреди се получава при моментно нестандартно напрежение, подадено към машината
/токов удар/. В тази насока е и даденото експертно заключение - подаденото наднормативно
напрежение към жилището на ищците, потвърдено при огледа от техниците на **, от
техниците, ремонтирали уредите и от самия експерт, е довело до изгаряне на всички
включени на чакащ режим битови ел. уреди с електронни въводни захранващи елементи в
жилището. По делото не е спорно, че ответното дружество е отказало да заплати стойността
на новозакупения климатик, която се доказва с представената по делото с Фактура
№**********/18.10.2019 г. на обща стойност от ** лева. Притежаваният в собственост от
ищеца К.Л. климатик е е изцяло повреден и в невъзможност да се използва по
предназначението си, което е наожило закупуване на друг електроуред, за аплащането на
който са направени разходи за заплащане на цената му, които разходи на парични средства
представляват претърпени от ищеца имуществени вреди
15
Изложеното мотивира съдебният състав да приеме и тази искова претенция за
основателна и доказана. Решението в обжалваната част ще бъде отменено и вместо него ще
се постанови ново, по силата на което ответното дружество ще бъде осъдено да заплати на
ищеца К.Л. претендираното обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на
** лева..
По разноските:
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78 от ГПК всяка от
страните има право да й бъдат репарирани направените разноски по водене на делото.
Ищците в първоинстанционното производство са сторили общо разноски в размер на
** лева, от които следва да им бъдат присъдени разноски в размер на ** лева, съобразно
уважената част от исковете на основание, чл. 78, ал. 1 от ГПК С първоинстанционното
решение са им присъдени разноски в размер на ** лева .Предвид това с настоящото решение
следва да им бъде присъдена сумата от още ** лева. Във въззивното производство са
сторили разноски в размер на ** лева, които следва да им бъдат присъдени изцяло, предвид
основателността на въззивната жалба на въззивника К.Л. и неоснователността на въззивната
жалба на въззивното ТД.
Ответното дружество в първоинстанционното производство е сторило разноски в
размер на ** лева, от които следва да им бъдат присъдени разноски в размер на ** лева
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Правилно предвид разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК първоинстанционният съд е определил размер на юрисконсултско
възнаграждение в размер на ** лева, съобразявайки и разпоредбата на чл. 25, ал.1 от НПП .
С първоинстанционното решение на ответника са писъдени разноски в размер на ** лева. С
настоящото решение първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
разноските за разликата над сумата от ** лева до присъдения размер от ** лева. Предвид
неоснователността на подадената от него въззивна жалба и основателността на подадената
от насрещната страна въззивна жалба за въззивното производство не му се следват разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.271 от ГПК, Окръжен съд Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260326 от 12.11.2021 г., постановено от РС – Дупница
по гр.д. № 687/2021 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която *** с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: *** /понастоящем с наименование **, вписана промяна на
фирмата по партидата на ТД в ТРРЮЛНЦ към АВ на 28.04.2022 г./да заплати на К. СТ. Л.
с ЕГН **********, адрес: ***, община Д. сумата в размер на ** лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неточно изпълнение на договор
между страните за доставка на ел. енергия и В ЧАСТТА, в която *** с ЕИК **, със седалище
16
и адрес на управление: *** със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ** /понастоящем
с наименование ** / да заплати на ИВ. К. Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, община Д.
сумата в размер на ** лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, както и в частта, в която *** /понастоящем с наименование ** е осъдено да заплати
на К. СТ. Л. и ИВ. К. Л. сумата от ** лева разноски по водене на делото, а К. СТ. Л. и ИВ.
К. Л. са осъдени да заплатят на *** сума до размер от ** лева разноски по водене на делото .
ОТМЕНЯ решение № 260326 от 12.11.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.
№ 687/2021 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от К. СТ.
Л. с ЕГН **********, адрес: ***, общ. Д. срещу ***) с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: ***„ / понастоящем с наименование ** / иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер на ** лева, представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди от неточно изпълнение на договор между страните за доставка на ел.
енергия, както и в частта, в която К. СТ. Л. и ИВ. К. Л. са осъдени да заплатят на *** сума за
разликата над ** лева до присъдения размер от ** лева разноски по водене на делото И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА **/(с предишно наименование***/ с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на К. СТ. Л. с ЕГН **********, адрес: ***, община Д. сумата в
размер на ** лева, представляваща обезщетение за причинените му на 15.07.2019 г.
имуществени вреди от неточно изпълнение на договор между страните за доставка на ел.
енергия до собствения на ищеца имот, находящ се в ***
ОСЪЖДА ** с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *** да заплати общо на
К. СТ. Л. с ЕГН **********, адрес: ***, община. Д. и ИВ. К. Л. с ЕГН **********, с адрес:
***, община Д. разноски по делото за първата инстанция в размер на още ** лева, както и
сумата от ** лева, представляваща разноски за въззивната инстанция..
В останалата част, решението като необжалвано, е влязло в сила.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач ***, ЕИК **, седалище
и адрес на управление: ***.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните, при обосноваване на
предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК в частта , в която е потвърдено решението на ДнРС по
уважения иск на И.Л. .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17