№ 16
гр. гр. Добрич , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Георги М. Павлов
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Анжела А. Никова
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20213200600134 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. Г. Ж. чрез процесуален представител срещу присъда
№260000 от 06.01.2021г., постановена по н.ч.х.д. №1565/2019г. по описа на РС-гр.Добрич, с
която:
1. подс.Д. П. П., с ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.08.2016г. в
гр.Добрич е причинил на М. Г. Ж. от гр.Добрич лека телесна повреда, изразяваща се в болка
и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК РС-
гр.Добрич го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл.130 ал.2 от НК.
2. подс.П. И. П., с ЕГН *** е призната за НЕВИНОВНА в това, че на 04.08.2016г. в
гр.Добрич е причинила на М. Г. Ж. от гр.Добрич лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания на лява гривнена става и драскотини на лявата мишница и шията,
обусловили в своята съвкупност болка и страдание без разстройство на здравето, поради
което и на основание чл.304 от НПК РС-гр.Добрич я ОПРАВДАЛ по повдигнатото
обвинение по чл.130 ал.2 от НК.
Жалбата е подадена в законоустановения за това срок от лице притежаващо активна
1
процесуална легитимация и като такава е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
частично ОСНОВАТЕЛНА.
В проведеното пред въззивната инстанция публично съдебно заседание жалбоподателката
не се явява, представлява се от адв.К.К., който поддържа жалбата.Твърди, че са налице
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на поискания за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.Настоява се за отмяна на
обжалвания съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на районния
съд.
Процесуалният представител на подсъдимите заявява, че няма допуснати процесуални
нарушения – гражданският иск може да бъде предявен и на по-късен етап, а наличието на
оправдателна присъда по делото обезсмисля предявяването му.Настоява се за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт, както и за присъждането на разноски.
В последната си дума подс.П. се придържа към казаното от адвоката си и моли да бъде
потвърдена присъдата на първоинстанционния съд.
В последната си дума подс.П. се солидаризира с казаното от адвоката си и моли да бъде
потвърдена присъдата на РС-гр.Добрич.
Добричкият окръжен съд констатира следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод депозирана частна тъжба от
М. Г. Ж., с ЕГН ********** от гр.Добрич срещу Д. П. П., с ЕГН ********** и П. И. П., с
ЕГН *** и двамата от гр.С., за това, че на 04.08.2016г. подсъдимите са й нанесли телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане на лява гривнена става и драскотини на лявата
мишница и шиятта, довели до претърпени болка и страдание без разстройство на здравето,
квалифицирано от нея като престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
С Присъда №89 от 15.12.2017г., постановена по н.ч.х.д. №1660/2016г. РС-гр.Добрич:
1. признал подс.Д. П. П., с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.08.2016г. в
гр.Добрич е причинил на М. Г. Ж. от гр.Добрич лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на лява гривнена става и драскотини на лявата мишница и шията, като на
основание чл.304 от НПК РС-гр.Добрич го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по
чл.130 ал.2 от НК.
2. признал подс.П.И. П.А, с ЕГН *** за НЕВИНОВНА в това, че на 04.08.2016г. в
гр.Добрич е причинила на М. Г. Ж. от гр.Добрич лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на лявата гривнена става и драскотини на лява мишница и шията, като на
основание чл.304 от НПК РС-гр.Добрич я ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл.
2
130, ал. 2 от НК.
С Решение №27 от 09.05.2018г., постановено по в.н.ч.х.д. №142/2018г. ОС-гр.Добрич
ОТМЕНИЛ изцяло Присъда №89 от 15.12.2017г. по н.ч.х.д. №1660/2016г. на РС-гр.Добрич и
ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
С Присъда №19 от 27.05.2019г., постановена по н.ч.х.д. №556/2018г. РС-гр.Добрич:
1. признал подс.Д. П. П., с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2016г. в
гр.Добрич е причинил на М. Г. Ж. от гр.Добрич лека телесна повреда, изразяваща се в болка
и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.На основание
чл.78а ал.1 от НК ОСВОБОДИЛ Д. П. П. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление и му НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
2. признал подс.П. И. П., с ЕГН *** за НЕВИНОВНА в това, че на 04.08.2016г. в
гр.Добрич е причинила на М. Г. Ж. от гр.Добрич лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на лява гривнена става и драскотини на лява мишница и шията, обусловили в
своята съвкупност болка и страдание без разстройство на здравето, като на основание
чл.304 от НПК РС-гр.Добрич я ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл.130 ал.2 от
НК.
С Решение №83 от 12.12.2019г., постановено по в.н.ч.х.д. №244/2019г. ОС-гр.Добрич
ОТМЕНИЛ изцяло Присъда №19 от 27.05.2019г. по н.ч.х.д. №556/2018г. на РС-гр.Добрич и
ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
С Присъда №260000 от 06.01.2020г., постановена по н.ч.х.д. №1565/2019г. РС-гр.Добрич:
1. признал подс.Д. П. П., с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.08.2016г. в
гр.Добрич е причинил на М. Г. Ж. от гр.Добрич лека телесна повреда, изразяваща се в болка
и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК РС-
гр.Добрич го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл.130 ал.2 от НК.
2. признал подс.П. И. П., с ЕГН *** за НЕВИНОВНА в това, че на 04.08.2016г. в
гр.Добрич е причинила на М. Г. Ж. от гр.Добрич лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на лява гривнена става и драскотини на лява мишница и шията, обусловили в
своята съвкупност болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на
основание чл.304 от НПК РС-гр.Добрич я ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по
чл.130 ал.2 от НК.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
3
От м.ноември 2014г. до м.ноември 2015г., в продължение на една година подс.П. живял в
гр.С. на семейни начала с Н.Ж. Ж. - дъщеря на частната тъжителка.Двамата нямали сключен
граждански брак, но от съвместното им съжителство на ***г. се родило детето Д.Д. П..След
раздялата с подс.П. Н. Ж. заедно с детето Дарина се завърнали в гр.Добрич, където заживели
при родителите й.Впоследствие детето останало на грижите баба си и дядо си по майчина
линия, а майката Н. Ж. отново се върнала в гр.С., за да работи.Подсъдимият не бил виждал
детето от 04.11.2015г., когато на 04.08.2016г. заедно със своята майка - подс.П., пристигнал
в гр.Добрич с намерение да посети прокуратурата в града, където бил пуснал жалба срещу
майката на детето Н.Ж. Ж., както и да види детето, ако има удобен случай.
Докато се разхождали в централната градска част, двамата решили, че ако срещнат
тъжителката да разхожда детето подс.П. ще го вземе на ръце и ако то не се разплаче, ще го
отведат със себе си в гр.С., но ако се разплаче, ще му дадат подаръците, които му носели и
ще го върнат на баба му – тъжителката Ж..
Около 10ч. двамата подсъдими се намирали в района на сградата на ТД на НАП в
гр.Добрич, когато срещнали частната тъжителка да разхожда детето на подс.П. с количката
му.Когато я видял, подс.П. се приближил, откопчал колана, с който детето било вързано за
количката и го взел на ръце.Тъй като детето се усмихнало на баща си и не се разплакало,
подс.П. се обърнал и с бърза крачка започнал да се отдалечава, като свил по ул.„Р.Д.”.В този
момент тъжителката М. Ж. се развикала и ударила подс.П.П..За да се предпази от следващ
удар, подс.П. хванала за ръцете частната тъжителка М.Ж..След това подс.П. и тъжителката
тръгнали след подс.П., който продължавал да се отдалечава, като тъжителката викала
„Помощ! Взеха ми детето!“.Тези обстоятелства били възприети непосредствено от
свид.С.А.Д..Тъжителката настигнала двамата подсъдими в близост до Младежкия дом в
гр.Добрич, където бил паркиран автомобилът, с който същите били пристигнали в града.В
този момент подс.П. вече била седнала на задната седалка, а подс.П. й подавал
детето.Тъжителката се приближила и се опитала да отвори врата на лекия автомобил, при
което между тъжителката и подс.П. възникнал сблъсък и тъжителката паднала на
земята.Подсъдимият П. се качил в колата и потеглил заедно с подс.П. и детето на задната
седалка.Към Ж. се приближила свид.К. Г. – нейна съседка, която станала свидетел на
случилото се, докато си пиела кафето в заведението „Боулинга” в сградата на „Младежкия
дом“.Свидетелката Г. помогнала на Ж. да се изправи и след като разбрала какво се е
случило, я посъветвала веднага да посети полицията.
Едва на 08.08.2016г. – четири дни след инцидента, тъжителката посетила съдебен лекар,
който извършил преглед, обективиран в Съдебномедицинска консултация №226/2016г. и
въз основа на който е изготвена назначената по делото Съдебномедицинска
експертиза.Вещото лице посочва в заключението си, че при станалия инцидент на
04.08.2016 г. пострадалата М.Г. е получила следните травматични увреждания:
кръвонасядане на лява гривнена става и драскотини на лявата мишница и шията. В своята
съвкупност уврежданията са обусловили болка и страдание без разстройство на здравето.
4
Назначена и изготвена е и Съдебнопсихиатрична експертиза, съгласно която преживяната от
тъжителката на 04.08.2016г. масивна психотравма е довела до рязко влошаване на
психичното й състояние, с клинична характеристика на остра стресова реакция, която е
продължила около едно денонощие.Влошеното й психично състояние продължило да
персистира във времето с проявите на смесена тревожно депресивна реакция, която се
отнася към т.нар. разстройство на адаптацията.Неразрешената психотравма във времето е
обособила хронифициране на болестните психични прояви, приели клинична
характеристика на посттравматично стресово разстройство, чиято изява постепенно е
отшумяла след 25.12.2016г., когато масивната психотравма е била разрешена с връщане на
детето при майка му.
Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.Въззивната инстанция намира, че
правилно и обосновано районният съд е разделил гласните доказателства на две групи, като
е кредитирал изцяло показанията на свид.С.Д. и подсъдимите Д.П. и П.П..И това е така, тъй
като тези показания са еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи
както помежду си, така и с останалите, събрани в хода на съдебното дирене
доказателства.От друга страна показанията на свидетелите К. Г. и Г.П. целят да потвърдят
обвинението, но са противоречиви и описват по различен начин фактическата обстановка,
поради което районният съд не ги кредитира.
Свидетелските показания на двете условно обособени групи свидетели са обстойно и пълно
анализирани от районния съд, поради което въззивната инстанция намира за излишно да ги
преповтаря.
С оглед на така установената фактическа обстановка и доказателствата, събрани и приети по
надлежния ред, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че в процесния случай е
реализиран института на неизбежната отбрана – подс.П. се е защитавала от непосредсвеното
противоправно нападение над личността си, осъществено при нанесения й от частната
тъжителка удар, а подс.П. е защитавал правото си реално и пълноценно да упражнява
родителските права по отношение на детето си, каквито към инкриминирания момент той
несъмнено е притежавал в пълна степен.
Съгласно чл.12 от НК извършеното в условията на неизбежна отбрана деяние, не е
общественоопасно – т.е. не е престъпление и не може да основава реализирането на
наказателна отговорност.
С оглед на изложеното и на основание чл.304 от НПК въззивната инстанция намира, че
районният съд правилно и законосъобразно е оправдал подс.П.П. и подс.Д.П. по
повдигнатото с тъжбата обвинение, като ги е признал за невиновни.
5
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
След извършената цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.1 от НПК въззивната
инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страна
в процеса.По н.ч.х.д. №1660/2016г. по описа на РС-гр.Добрич с протоколно определение от
12.05.2017г. е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от
тъжителката М. Г. Ж. солидарно срещу подсъдимите Д. П. П. и П. И. П. за сумата от 4000лв.
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата, като обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания.Тъжителката М. Г. Ж. е била конституирана като граждански ищец. /л.41
от н.ч.х.д. №1660/2016г. по описа на РС-гр.Добрич/
При последващото разглеждане на делото от друг състав на районния съд по н.ч.х.д.
№1565/2019г. гражданският иск на тъжителката не е приет за съвместно разглеждане и
съответно не е направено произнасяне по него при постановяване на обжалвания в
настоящото производство съдебен акт.
Съдебната практика е категорична, че след като веднъж е бил допуснат за съвместно
разглеждане в наказателния процес гражданския иск, не е необходимо неговото повторно
предявяване и приемане в случаите, когато след отмяна на присъдата, делото е върнато за
ново разглеждане на първоинстанционния съд.При веднъж приет за съвместно разглеждане
граждански иск и конституиран като страна граждански ищец, при ново разглеждане на
делото, първоинстанционният съд във всички случаи дължи произнасяне по
гражданскоправната претенция, освен при отказ или при оттегляне на иска съобразно
разпоредбите на ГПК.За да не се произнесе по гражданския иск, при новото разглеждане на
делото районният съд е следвало с изрично определение да отмени протоколното
определение от 12.05.2017г., с което същият е бил приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес.Като не е направил това и при условие, че не е налице отказ или
оттегляне на иска съобразно разпоредбите на ГПК, районният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правата на
конституирания по делото граждански ищец М. Г. Ж..Налице е валидно допуснат за
съвместно разглеждане граждански иск, по който се е дължало произнасяне в обжалваната
присъда. /Р 22/19.02.2015г. по дело № 1752/2014г. на ВКС, НК, ІІІ н.о./
Въззивната инстанция намира, че при постановяване на обжалвания съдебен акт
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение от категорията на
съществените нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК, а именно - липсва произнасяне
по гражданския иск в присъдата, тъй като районният съд неправилно е приел, че по делото
не е приет за съвместно разглеждане граждански иск.Допуснатото процесуално нарушение е
накърнило правото на гражданския ищец да получи произнасяне по предявения от него иск,
а от там и възможността за произнасяне от две инстанции по съществото на гражданския
6
иск.
Водим от горното и на основание чл.338 и чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК,
Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260000 от 06.01.2020г., постановена по н.ч.х.д. №1565/2019г.
по описа на РС-гр.Добрич в наказателната й част и
ВРЪЩА делото на РС-гр.Добрич за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия
на съдебното заседание по отношение на гражданския иск.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7