№ 28475
гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110157225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на “фирма“ ЕАД срещу В. В. Б., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2907/2022г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 12 772,48лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № **********/12.12.2018г., ведно със законната лихва от 21.01.2022г. до
изплащане на вземането, 5288,04лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 15.01.2019г.-15.12.2021г., и 5766,18лв., представляваща мораторна
лихва за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г.
Ищецът твърди, че на 12.12.2018г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който банката, в качеството на кредитодател,
предоставила на ответника, в качеството на кредитополучател, кредит в размер от
12 772,48лв., като към отпуснатия кредит се включвала и такса за оценка на риска от
1368,48лв., дължима в деня на подписване на договора. Потребителят пожелал да
сключи и застраховка „Живот“, която била в размер от 1404лв., която се превеждала от
кредитора по сметка на застрахователя. Била уговорена и дължимостта на
възнаградителна лихва, възлизаща на 24,09% на годишна база. Общият краен размер
на задължението възлизал на 18060,52лв., който се дължал на 36 месечни погасителни
вноски с краен срок на погасяване 15.12.2021г. Поддържа, че кредитът бил усвоен и
настъпила изискуемостта на всички погасителни вноски, но същите не били погасени,
като ответникът изпаднал в забава и дължал и лихва за просрочие.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът, чрез упълномощения си представител (л. 42 от заповедното дело), е
депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който излага
съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете. Твърди, че
исковете са недопустими, тъй като не били представени ОУ към договора, а също така
липсвала активна и пасивна процесуална легитимация на страните, доколкото на
ответника не бил отпускан кредит и ищецът нямал качеството кредитор. Оспорва да е
получавал сума по кредита, както и нейния размер. Счита, че е извършвано
недопустимо начисляване на лихва върху такса, както и че няма доказателства за
плащане на застрахователна премия от страна на ищеца. Твърди, че клаузата за
1
дължимост на еднократна такса за оценка на риска е неравноправна и нищожна. Прави
възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
Съобразно изложеното, моли за прекратяване на производството като
недопустимо, а евентуално за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Изложените от ищеца съображения за недопустимост на исковите претенции не
обосновават извод за недопустимост, доколкото не представляват положителна или
отрицателна процесуална предпоставка за съществуването или упражняването на
правото на иск. Процесуалната легитимация се определя от твърденията, а
материалната от установените факти, които имат значение за основателността, а не за
допустимостта на иска.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на следните факти: че между страните е сключен договор за кредит
със соченото съдържание; че е изпълнил задължението си да предостави заемните
средства на ответника; че е уговорена дължимостта на възнаградителна лихва в
сочения размер, както и на такси и застраховки; че е настъпила изискуемостта на
вземанията; размерът на вземанията.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
както и че е погасил задълженията чрез плащане или по друг начин, за което не сочи
доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е
сключен сочения договор за потребителски кредит.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че за изясняване на релевантни за спора обстоятелства,
изискващи специални знания, следва да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на служебно поставени задачи.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството като недопустимо.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2023г.
от 10:10ч., за която дата и час да се призоват страните, като ответникът се призове чрез
процесуалния си представител – л. 57.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
2
исковата молба.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши служебна проверка за наличие на
неравноправни клаузи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на следните задачи: Предоставена (отпусната) ли е сума на ответника по
процесния договор за кредит, в какъв размер и по какъв начин е усвоена? Има ли
извършени плащания от ответника по договора, на кои дати, в какви размери и
какви задължения са погасени с тях? Върху какъв размер са начислявани
възнаградителната и мораторната лихва и в случай че този размер не съответства
на отпуснатата сума, да се посочи какъв би следвало да бъде техният размер
върху усвоената сума? Има ли заплатена застрахователна премия в полза на
застраховател и в какъв размер? Да се изчисли законната лихва за забава върху
неплатената главница (усвоения размер) за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Пенка Делчева.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на експертизата, като му предоставят всяка необходима информация и
документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от постъпилия отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3