№ 8765
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110162393 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ЗЕАД „Б.В.И.Г“ АД срещу
Агенция „П.И.“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във
вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2841,38 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт” по щета №470421222221474, и ликвидационни разноски за неговото определяне,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.11.2022 г., до окончателното плащане
на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 23.04.2022 г., на автомагистрала
Тракия в посока на движение Пловдив – Пазарджик преди разклона гр. Пазарджик, водачът
на лек автомобил „Ауди А8 Хибрид“ с рег. №№, при маневра изпреварване попада на
предмет, намиращ се върху пътното платно за движение, при което предна дясна гума
минава през предмета и се пука (срязана е ). Препятствието не е било обозначено или
сигнализирано. Вследствие на процесното ПТП са причинени вреди на лек автомобил „Ауди
А8 Хибрид“ с рег. №№, за който към момента на процесното ПТП имало сключена
имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, обективирана в полица
№47042118219000548, при ищеца. При извършени два огледа на автомобила по заведената
при ищеца щета №470421222221474 са направени опис на щетите и снимки на увредените
части. Ищецът е одобрил и изплатил обезщетение за закупена една гума в размер на 326,13
лева, както и за извършения ремонт като по издадената от сервиза фактура - сумата 2515,25
лева. Основава предявения иск срещу ответника на предвиденото в чл. 3, ал. 2, чл. 8, ал. 2,
чл. 19, ал. 1, чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата и в чл. 47 и чл. 48, ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за пътищата задължение да осъществява дейност по управление,
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържа, че в случай
на препятствие на пътя то би следвало да се отстрани или означи с необходимите пътни
знаци, което не е извършено от компетентния орган чрез неговите служители. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът Агенция „П.И.” оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения.
Оспорва доказателствената сила на попълнената от водача на автомобил декларация
относно механизма на настъпване на инцидента. Посочва, че липсва уведомяване на
1
компетентните органи, с оглед издаването на документ, удостоверяващ събитието. Оспорва
валидността на застрахователното правоотношение предвид липсата на доказателства за
заплатени премийни вноски. Счита, че за ищеца не е възникнало задължения да заплаща
обезщетение, тъй като представената декларация от водача не е предвидена в Общите
условия на ищеца като документ, доказващ настъпването на събитието. Поддържа, че
обхождането на пътищата за наличие на предмети се прави регулярно и по сигнали.
Оспорва размера на вредите по отношение на описаните за увредени детайли по ходовата
част на автомобила. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, както и изплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахования.
Ищецът следва да установи и елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени на пострадалия, същите да са
причинени от лице/лица, на които ответната агенция е възложила някаква работа, вредите да
са причинени при или по повод тази работа. Вината на съответния служител/и се презумира
до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да
докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения,
които са за положителни факти.
По делото е представена застрахователна полица №47042118219000548 от 17.06.2021 г.
за автомобилна застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с валидност от 17.06.2021г. до
16.06.2022 г. сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и
собственика на обекта на застраховката лек автомобил „Ауди А8 Хибрид“ с рег. №№.
Установява се, че застрахователната премия е договорено да бъде заплатена на 4 вноски,
всяка в размер на 1128,59 лева. Собствеността върху обекта на застрахователния договор не
се оспорва и се установява от представеното по делото свидетелство за регистрация - част II.
Предвид изложеното съдът прави извод, че е налице валидно застрахователно
правоотношение със срок на застрахователно, обективирано в застрахователна полица
№47042118219000548 от 17.06.2021 г., противно на възраженията на ответника.
За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Р. В. Р. и е изслушано и прието без оспорвания от
страните заключение на съдебно автотехническа експертиза, според които при движение на
23.04.2022 г. по АМ Тракия с посока от град Пловдив към град София лек автомобил „Ауди
А8 Хибрид“ с рег. №№ преминава през неустановен на пътното платно предмет, в който
смисъл е и представената пред застрахователя и по делото декларация за настъпване на
застрахователно събитие. Вещото лице посочва, че щетите лек автомобил „Ауди А8
Хибрид“ с рег. №№ - увреждане на предна дясна гума, калник преден десен и предна дясна
джанта се намира в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на 23.04.2022 г.
произшествие. В подкрепа на горния извод следва да се ценят и събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Р. В. Р. - водач на увредения автомобил, който
свидетелства, че при движение в лявата лента по АМ Тракия е преминал през неустановен
предмет, вследствие на което е усетил вибрация във волана и след като е отбил е установил,
че гумата е спукана. В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. При установен на пътното
платно необезопасена предмет съдът приема за доказана причинно–следствена връзка между
2
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация, включително и чрез
възлагането на тази дейност на друго лице.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „Ауди А8 Хибрид“ с рег.
№№ при ищеца е била заведена щета с №470421222221474, по която след направена оценка
на уврежданията е определено застрахователното обезщетение в размер на 2841,38 лева,
изплатено на два пъти. След плащането на застрахователно обезщетение правата на
застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл.
410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на
регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу
физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.
47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва
от обективното качество на вещта.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило
произшествието е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и
поддържа от ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за
пътищата регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на
правото на собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват от Агенция „П.И.”. Следователно Агенция „П.И.” като собственик на
републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно
легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната
настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са
положили дължимата грижа да обезопасят пътното платно, като по този начин са
предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Наличието на
неидентифициран предмет на пътното платно представлява „препятствие на пътя” по
смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като създава опасност за движението.
Доколкото не се твърди, а и не се установи, че това препятствие не е било обезопасено с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да го заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответната агенция, натоварени
със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Не е спорно, че с регресна покана от 01.09.2022 г. ищецът е предявил извънсъдебната
си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответната агенция, която
не е възстановила изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на констатираните
увреждания по лек автомобил „Ауди А8 Хибрид“ с рег. №№ изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2911,31 лева. Ищцовото дружество е заплатило
застрахователно обезщетение в размер на 2841,38 лева (326,13+2515,25), която сума е в по–
нисък размер от установения дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради
което следва да му се присъди в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 17.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 1179,66 лева, от които 117,66 лева за държавна такса, 120,00 лева депозит за
3
свидетел, 354,00 лева за депозит за вещо лице и 584,00 лева адвокатско възнаграждение с
ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, ЕИК №, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на „ЗЕАД „Б.В.И.Г“ ЕАД ЕИК № със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2841,38 лева,
представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт” по щета №470421222221474, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 17.11.2022 г., до окончателното плащане на сумата, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1179,66 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4