РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1326
гр. Пловдив, 22.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3932 описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Н.П.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Т.К., съдебен адрес: ***, оф.
1 срещу Решение № 2151 от 22.11.2019 г. на Пловдивския районен съд, постановено
по АНД № 4310 по описа на същия съд за 2019г., с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 16-08 от 10.06.2019 г., издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на основание чл.
64, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
(ЗРА) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Излагат се възражения, че е налице непълнота в
описанието на нарушението, както и се оспорват изводите на ПРС, че не е налице
„маловажен случай“.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – ИА
по РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ в представен отговор на касационната жалба излага
подробни съображения по отношение на неоснователността на жалбата, като моли
същата да се остави без уважение и да се потвърди Решението на ПРС.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Предмет на
производството пред първоинстанционния съд е било наказателно постановление (НП) № 16-08 от 10.06.2019 г., издадено
от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с
което на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
(ЗРА) на Н.П.К. е наложено административно наказание – глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ 0013351 от 16.04.2019 г.,
съставен от Д.М., на длъжност главен специалист
Първоинстанционния съд е възприел обективираните в
актовете на административнонаказателното производство
фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа
обстановка :
Д.М. работил като главен специалист в
отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ към ИАРА. На 16.04.2019 г. в отдела
му постъпил сигнал от органите на МВР, РУ гр. Хисаря, за това, че на язовир Веригово, намиращ се в самия град, има много хора, които
извършват риболов. Понеже по същото време бил пролетно-летния размножителен
период М.и колегата му Т.веднага се отправили натам. Когато пристигнали около
13ч., започнали да проверяват всеки за наличието на издаден риболовен билет.
Минали по северната страна на язовира и стигнали до лице, което имало шест
въдици, а в момента им на пристигане покрай язовира държал в ръката си една от
тях, която вече била хвърлена във водата. Той тъкмо прибирал улова. Въдиците били около него, а на разстояние не
по-малко от 30 метра нямало други лица. М.и колегата му проверили в живарника му за наличието на хваната риба и видели такава.
Запитали го дали притежава риболовен билет, на което той отвърнал положително,
но казал, че не си го носи в себе си. Затова направили справка в системата и
установи, че лицето не притежава такъв. Поискали личната му карта за
установяване на самоличността му и съставянето на АУАН, но той категорично
отказал, което наложило съдействието на служители на МВР. След пристигането на
последните и снемането на личността на лицето, М.установил, че това е Н.П.К.. На
място той съставил АУАН с бл. № В 0013351, с който е констатирано, че
жалбоподателят извършва риболов на яз. Веригово с 6
броя спортни въдици, поставени в работно положение, без да притежава билет за
любителски риболов, като по този начин не е спазена разпоредбата на чл. 22, ал.
1 от ЗРА. Същия АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и връчен му лично.
Последният е подписал АУАН без възражение. По време на проверката служителите
на ИАРА установили още едно нарушение на К., за което също му съставили акт.
Въз основана посочения АУАН е издадено
обжалваното НП, с което на нарушителя била наложена на основание чл. 64, ал. 1
от ЗРА глоба в минимален размер на 100 лв. за нарушение на чл. 22, ал. 1 от
ЗРА.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство като свидетел е разпитан съставителя на АУАН Д.М.,
който е потвърдила фактическите констатации в АУАН
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е
потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел,
въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна
на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН
и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.22,
ал.1 от ЗРА Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация
на нарушението.
Посочено
е, че нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено), с
оглед на което не е засегнато правото на защита на нарушителя и жалбоподателят
е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността
му. От фактическа страна както в АУАН, така и НП е отразено, че на посоченото
място и време нарушителят е извършил риболов с 6 броя спортни въдици, поставени
в работно положение, без да притежава билет за любителски риболов.
Прието
е, че от жалбоподателя е изпълнен фактическият състав на извършването на
риболов по смисъла на пар. 1, т. 26 от ДР към ЗРА.
По
отношение на вида и размера на наложеното наказание по чл. 22, ал.1 ЗРА съдът е приел, че същото е законосъобразно
определено в размер, съответен на тежестта на извършеното нарушение.
Съдът е
приел също така, че в случая не е налице и маловажен случай на нарушение по чл.28, като нарушенията разкрива
една типична степен на обществена опасност на нарушение от този вид.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление
районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт.
В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните
гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи,
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния
съд, че касаторът е осъществил състава на визираното
в АУАН и НП административно нарушение по чл.22, ал. 1 от ЗРА са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е
оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна
е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящата инстанция споделя мотивите
на първоинстанционното решение, че извършвайки деянието, описано в АУАН и в
наказателното постановление, касаторът е нарушил чл.
22, ал. 1 от ЗРА, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 64, ал.1
от ЗРА, за което бил законосъобразно санкциониран на това правно основание.
Наложеното административно наказание
за процесното административно нарушение, е определено в съответствие с
изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е съответно на тежестта на извършеното нарушение
и на степента на обществената му опасност и тази на нарушителя, и като такова
същото е справедливо и способстващо в най - пълна степен за изпълнение на
целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
11.
Не могат да бъдат
споделени възраженията на касатора, че установеното
нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК във вр. чл. 11 от ЗАНН. То е формално, а по делото не са налице
доказателства за наличието на смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи
по-ниската му обществена опасност в сравнение с други административни нарушения
от същия вид.
12.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд
изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2151
от 22.11.2019 г. на Пловдивски районен съд,
постановено по АНД №4310 по описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.