Решение по дело №283/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от Земеделска производствена кооперация „Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], представлявана от п. С. К., подадена чрез пълномощник адв. М. С. - САК, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. с из.№ 02-200-2600/6245 от 15.11.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която на ЗПК „Б.“ е отказано подпомагане в размер на 1089,22 лева по АК7 и в размер на 21 872,77 лева по АК2, във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/230519/25407.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е издаден при пълна липса на правни и фактически основания, в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В случая се твърди, че тъй като няма конкретно изложени мотиви, относно материалните и правните основания за отказ от финансовото подпомагане, актът се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Твърди се също така, че цитираната в уведомителното писмо Методика на база на която се твърди, че е наложена санкцията е прогласена за нищожна с решение на ВАС, петчленен състав. В тази връзка наложената с оспорения акт санкция е на база на нищожен акт. С жалбата се иска отмяна на оспорения акт в обжалваната му част.

Във връзка с подадената жалба по делото е представено становище от ответника, в което са изложени съображения по същество и се твърди, че оспореният акт е законосъобразен и издаден в съответствие с изискванията на разпоредбите на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г..

В съдебно заседание жалбоподателят Земеделска производствена кооперация „Б.“, редовно призован, се представлява от адв. М. С., която заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт. Моли за присъждане на направените по делото разноски като прилага списък на същите. Представя писмени бележки с подробни съображения за незаконосъобразността на оспореното уведомително писмо.

Ответната страна – Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юриск. Д. Б., която оспорва жалбата, тъй като обжалваното уведомително писмо отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят ЗКП „Б.“ е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 182575 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Бенефициентът е подал заявление за кампания 2019 с УИН 20/230519/25407 по направление „Контрол на почвената ерозия“ за четвърта поредна година от ангажимента, като е декларирал 38 /тридесет и осем/ парцела с обща площ 33.88 ха с код на дейност АК7 - „затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения“ и направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“ (ВПС-4.1) за пета последна година от ангажимента, като е декларирал 86 /осемдесет и шест/ парцела с обща площ 205.24 ха с код на дейност АК 2 - „засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи“, съгласно Приложение № 5 към чл. 9, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. (л. 15 - 27).

На заявление за подпомагане с УИН 20/230519/25407 са извършени всички административни проверки на основание чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), с резултатите от които е запознат и жалбоподателя (л. 32 – 35).

Въз основа на проведеното административно производство, във връзка с подаденото заявление, зам. изпълнителният директор ДФ „Земеделие“ В. К. издала оспореното пред съда Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. с из.№ 02-200-2600/6245 от 15.11.2022 г. (л. 6 - 9).

С писмото жалбоподателят ЗПК „Б.“ е уведомен, че оторизираната субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г., съгласно подадено от нея заявление за подпомагане с УИН: 20/230519/25407 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г., е в размер на 9247.73 лв..

Посочено е, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от ЗПК „Б.“ заявление, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл. 54 от НАРЕДБА № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г..

В Таблица 1 е посочено, че е извършено намаление на размера на субсидията по агроекологична дейност с код АК 7 в размер на 1089.22 лв., поради наддекларирана площ в размер на 1.19 ха.

В таблица 2 е посочено, че оторизараната субсидия по агроекологична дейност с код АК 2 е 0 лв., поради установена наддекларирана площ в размер 117.08 ха и е наложена санкция в размер на 21 872.77 лв..

В уведомителното писмо е посочено, че на бенефициента ЗПК „Б.“ е наложена санкция за бъдещ период, съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 за: Направление: Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1) в размер на 12 477.07 лв.

Писмото било изтеглено от представител на ЗПК „Б.“ от СЕУ на ДФ „Земеделие“ на 26.04.2024 г. (л. 10 от делото), който го оспорил пред Административен съд – Сливен, чрез административния орган с жалба вх. № 02-200-2600/6245#2/02.05.2024 г..

Административната преписка послужила като основание за издаване на оспорения акт е представена по делото с писмо вх.№ СД-01-01-1719/28.05.2024 г., изпратено от пълномощника на административния орган (л. 2).

По делото освен административната преписка административният орган е представил заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 61 - 62).

В съдебното производство беше възложена съдебно - техническа експертиза, заключението по която беше изготвено от П. Ж. З.. Заключението, неоспорено от страните по делото беше прието по делото. Според вещото лице от всички заявени 86 парцела с декларирана площ 205.24 ха, 59 попадат с площта си във ФБ, който изцяло е в специализирания слой „Местообитания на зимуващите видове гъски“ (МЗВГ), а 27 парцела с обща площ 115.95 ха попадат във ФБ, който не е изцяло в специализирания слой „МЗВГ“ .

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. с из.№ 02-200-2600/6245 от 15.11.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която на ЗПК „Б.“ е отказано подпомагане в размер на 1089,22 лева по АК7 и в размер на 21 872,77 лева по АК2, във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/230519/25407.

Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съответно според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

В случая, видно от представената заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на з. и. д. на ДФ "Земеделие" В. И. К. са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Актът е постановен в изискуемата писмена форма при спазване на процедурата визирана в закона. Уведомителното писмо обаче не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове. Съгласно цитираната разпоредба административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е на лице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.

В настоящият случай в оспорения административен акт не са изложени конкретните фактически основания довели до неговото издаване. Действително в уведомителното писмо е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от ЗПК „Б.“ заявление, но това е бланкетно изявление с цитиране на посочената законова разпоредба, без необходимата конкретизация каква точно проверка е извършена - административна или на място, както и какви са били резултатите от извършването й. Съществуването на документ за извършена проверка, дори и адресатът на оспорения акт да се е запознал с него, без наличието на изрично препращане към него и позоваване на съображенията изложени в него, не може да обоснове наличието на фактически основания за издаване на уведомителното писмо.

В обжалваното уведомително писмо не е посочено правното основание за издаването му, респ. разпоредбата от НАРЕДБА № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г., въз основа на която е прието, че декларираните за подпомагане площи се явяват недопустими.

В административната преписка, послужила като основание за издаване на оспорения акт приложена по делото с писмо вх.№ СД-01-01-1719/28.05.2024 г., изпратено от пълномощника на административния орган, се съдържа становище на административния орган, в което са изложени мотиви за издаване на оспореното уведомително писмо, т.е. фактическите и правните основания за издаването му, а именно: „След извършване на всички административни проверки и предвид предоставения от МЗХ слой установената недопустима за подпомагане площ за код АК 7 е в размер на 1.19 ха, която се явява 3.64 % наддекларирана спрямо установената допустима площ (32.69 ха). Съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 - при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките над 3% или над 2 ха до 20 % - санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. За прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 („Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“) са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в описаните в чл. 5, ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. специализирани слоеве. Съгласно чл. 4, ал. 1 за направленията по чл. 3, т. 1, 2 и 3 се предоставя подпомагане във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност. Парцели с № 04443-39-5-1, 04443-272-1-1, 04443-571-2-1, 04443-39-2-1, 04443-257-2-1, 04443-39-7-1, 04443-39-4-1, 04443-39-3-1, 04443-571-1-1, 04443-264-3-1,04443-15-2-1,04443-36-2-1, 04443-39-1-1, 04443-39-6-1, 04443-33-1-1, 04443-258-3-1, 04443-256-1-1, 04443-257-3-1, 04443-38-1-1, 04443-258-1-1, 04443-264-2-1, 04443-264-1-1, 04443-31-1-1, 04443-30-1-1, 04443-258-2-1, 04443-30-2-1 и 04443-15-10-1 не попадат с цялата си площ в специализирания слой, поради което цялата установена площ е наддекларирана. След извършване на всички административни проверки по заявлението на бенефициента и предвид предоставените от МЗХ специализирани слоеве, установената недопустима за подпомагане площ за код АК 2 е в размер на 117.08 ха, която се явява 100 % наддекларирана спрямо установената допустима площ (88.16 ха). Съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 - при процентно съотношение на недопустимата площ към установената площ над 50 % за съответната група култури, санкционирата площ е равна на установената, не се отпуска подпомагане за годината и се налага санкция за бъдещ период (3 години) до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ. Наложената санкция за бъдещ период, съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 за направление „Поддържане на местообичанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“ е в размер на 12477.07 лв.“.

За да обоснове наличието на фактически основания за издаване на оспорения акт едва в становището си административният орган е представил номерата на заявените за подпомагане парцели в табличен вид, съответно в Таблица 1 и Таблица 2, като първата е по отношение на заявените парцели за подпомагане по агроекологична дейност с код АК 7, а втората за заявените за парцели за подпомагане по агроекологична дейност с код АК 2. Действително от таблиците става ясна причината защо посочените в тях парцели са недопустими и в какъв размер, но от друга страна това доказва по категоричен начин, че именно тези фактически основания за издаване на обжалвания акт липсват в съдържанието му.

За разлика от цитираното становище на административния орган, издал оспорения акт, в уведомителното писмо липсва посочване както на фактическите, така и на правните основания, които да обосноват формираното от административния орган властническо волеизявление в оспорената му част, с която се засягат права и законни интереси на адресата на акта и настоящ оспорващ. Посочването на мотивите на органа - издател едва в хода на съдебното дирене не може да санира допуснатото съществено нарушение в хода на производството по издаване на оспорения акт. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана след издаване на административния акт, едва в хода на съдебното производство, образувано по повод оспорване законосъобразността на този акт. Липсата на мотиви в акта препятства и извършването на пълноценен съдебен контрол на тази част от оспореното уведомително писмо, доколкото проверката за законосъобразност, дължима от съда, не може да се основава на предположения, догадки и хипотези.

Обстоятелството, че заключението на изслушаната по делото експертиза потвърждава, че по-голямата част от заявените за подпомагане площи са недопустими, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., е въпрос, който е относим към материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо и няма отношение към допуснатото от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта.

Крайният извод при това положение е, че оспореният административният акт е постановен при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отметен като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на бенефициера, при съобразяване мотивната част на настоящия съдебен акт.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира искането на процесуалният представител на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски за основателно. Същият е претендирал разноски в размер на 1450,00 лева, от които 50 лева държавна такса, 1000,00 лева адвокатски хонорар и изплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 400,00 лева, за които има представен списък. Представени са освен това и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореният адвокатски хонорар е 1000,00 лв. и е заплатен в брой. Процесуалният представител на административният орган не е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. с из.№ 02-200-2600/6245 от 15.11.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА МУ, с която на ЗПК „Б.“ е отказано подпомагане в размер на 1089,22 лева по АК7 и в размер на 21 872,77 лева по АК2, във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/230519/25407.

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136 ДА ЗАПЛАТИ на ЗПК „Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], представлявана от п. С. К., разноски по делото в общ размер на 1450,00 лева (хиляда четиристотин и петдесет лева).

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.