РЕШЕНИЕ
№ 18637
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110153920 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 240, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от
500 лева – главница по Договор № 130417409120146 за издаване и ползване на
кредитна карта, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.01.2021 год. до
окончателното плащане, сумата от 133,34 лева, представляваща договорна лихва, от
които сумата от 112,79 лева за периода от 23.12.2017 год. до 13.03.2020 год., и сумата
от 20,55 лева, за периода от 14.07.2020 год. до 11.12.2020 год..
Ищецът – „Ф.И.” ЕАД излага в исковата молба, че на 10.05.2013 год. между
„Р.“ЕАД и ответника Г. С. Ж. е сключен Договор № 130417409120146 за издаване и
ползване на международна кредитна карта, по силата на който е предоставен на
кредитен лимит в размер на 500 лева, който може да бъде използван чрез кредитна
карта. Твърди, че в договора е уговорено, че кредитополучателят може да погаси
използвания кредитен лимит по всяко време или чрез заплащане на месечна база на
минимални погасителни вноски, формирани като процент от общата дължима сума
/усвоения кредитен лимит с добавени такси, лихви и комисионни/ плюс по-голямата от
двете суми-неплатени МПВ за минал период или надвишаването на кредитния лимит.
Излага, че падежът на МПВ настъпва на първия ден от месеца, следващ месеца, в който
изтича отчетния период, а в случай, че деня е неработен, падежът е на следващия
работен ден. Твърди, че ответникът е усвоил суми от одобрения кредитен лимит, но не
е изпълнявал изцяло и в срок задължението си за заплащане на минимална месечна
1
погасителна вноска, като падежът на първата непогасена вноска е настъпил на
17.02.2014 год.. Сочи, че крайният срок на договора е настъпил на 10.05.2016 год.
Твърди, че на 03.11.2011 год. между него и „Р.“ЕАД е подписан Договор за продажба
и прехвърляне на вземания, с предмет вземания, сред които и това към ответника.
Твърди, че ответникът е уведомен за извършената цесия. Моли съда да постанови
решение, по силата на което да признае дължимостта на сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение. Претендират се направените разноски в настоящото и в
заповедното производство.
С Разпореждане от 22.03.2022 год. издадената по ч.гр.д.№ 16/2021г. по описа на
СРС, 75 състав Заповед за изпълнение за сумата от 103,80 лева, представляваща лихва
за периода от 17.02.2014 год. до 10.05.2016 год. и за сумата 79,40 лева е обезсилена.
Ответникът-Г. С. Ж., в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения му по делото
особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер, като излага подробни аргументи в този
смисъл. Оспорва наличието на облигационно правоотношение, както и че ответникът е
уведомен за извършената цесия. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претенциите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
В случая от приетия по делото Рамков договор №1304170409120146 за издаване
и ползване на международна кредитна карта от 10.05.2013 год.. се установява, че между
„Р.“ ЕАД, като кредитор и Г. С. Ж., като картодържател е сключен договор за издаване
на международна кредитна карта с чип, по силата на който на ответника е издадена
кредитна карта с предоставен кредитен лимит до 500 лева. Съгласно чл. 33 за
ползвания кредитен лимит или част от него картодържателят заплаща на банката
годишна лихва, която според чл. 34 се начислява върху усвоената част от кредитния
лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетния период до пълното
погашение и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на
неговото надвишение. Видно е, че срокът на договора е три години.
С Рамков договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2011 г. и Приложение №
1 към него, „Р.“ ЕАД е прехвърлила на ищеца вземанията по договора за кредит с
ответника, възлизащи на 603,80 лв. към датата на цесията. Съгласно чл.4.4 с
подписването на договора цедента дава съгласието си и упълномощава цесионера да
уведоми длъжниците от негово име съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършеното по
силата на договора прехвърляне на вземания.
Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е надлежно уведомен за
цедирането на процесното вземане. Връчването на съобщението за сключения договор
2
за цесия от цедента - на длъжника, съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, има за
цел длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно - да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на
вземането. Ето защо и с цел гарантиране на сигурността на длъжника да изпълни
именно на овластения кредитор по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, нормата на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено
от предишния кредитор-цедент. Няма пречка обаче, цесионерът да бъде упълномощен
от цедента за извършването на тези действия. В конкретния случай съдът намира за
основателни възраженията на процесуалния представител на ответника за ненадлежно
уведомяване на ответника. Съдът обаче приема, че следва да се счете, че това е станало
в хода на процеса, с получаване на препис от исковата молба и доказателствата
приложени към нея. Както бе посочено, ищецът - цесионер е изрично упълномощен да
извърши уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Предвид съдържащите се в подадената
от него искова молба данни за сключване на договора за цесия, както и прилагането на
препис него по делото, следва да се приеме, че с получаването на преписа от исковата
молба ответникът е уведомен за цедирането на вземанията срещу него, като това
обстоятелство следва да бъде зачетено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. В този
смисъл е и константната съдебна практика- постановените по реда на чл. 290 от ГПК:
Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ІІ ТО на ВКС и решение №
109 от 13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на І ТО на ВКС. И на последно място следва
да се посочи, че ответникът –длъжник може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди и доказва, че до момента на
уведомяването е изпълнил задължението на предишния кредитор или на овластено от
този кредитор лице по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. В конкретния случай такова
възражение не е заявено.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общия
размер на изтеглените /усвоени/ суми е 490 лева, в периода от 13.05.2013 год. до
26.05.2013 год., като усвоен се води целия кредитен лимит в размер на 500 лева, от
които 490 лева усвоени чрез теглене на АТМ, 7,40 лева такси, 1,50 застрахователни
премии и 1,10 договорна лихва, погасена от наличен кредитен лимит. Установява се, че
в настоящото производство от страна на ищеца не се претендират суми за
възнаградителни и наказателни лихви, а законна лихва за забава в размер на 133,34
лева начислена върху предявената главница за периода от 23.12.2017 год. до 11.12.2020
год., като за периода от 13.03.2020 год. до 14.07.2020 год. не са начисляване лихви.
Установява се, че подоговора има едно извършено плащане в размер на 15,10 лева,
извършено на 04.06.2013 год.
С оглед на изложеното съдът приема, че между праводателя на ищеца и
ответника е бил налице валидно сключен договор за кредит с използване на кредитна
карта. Получаването на заемната сума се установява от приетата по делото експертиза,
3
от която е видно усвояването на кредитния лимит. Срокът на договора е изтекъл на
10.05.2016 г., с който съдът приема, че е обвързано действието на договора. Това е и
датата, на която е настъпила изискуемостта на вземанията.
С оглед заключението на вещото лице относно размера на усвоената и непогасена
сума, за която не се представиха доказателства за плащане, исковата претенция за
главница е основателна за сумата от 500 лева.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.
111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
лихви и за други периодични плащания като давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
В конкретния случай съдът приема, че вземането на ищеца би се погасило с
изтичането на общата петгодишна давност, тъй като не се касае за периодични
плащания. Периодично изпълнение е налице, когато и двете страни изпълняват
периодично насрещни задължения, при което фактически се касае до множество или
периодични насрещни взаимни задължения и на двете страни, т.е. следва да са налице
повтарящи се еднородни задължения през определен период от време. В настоящия
случай не се касае за договор с периодично изпълнение, тъй като липсва изискуемата
съвкупност от множество насрещни изпълнения – задължението на кредитора е
еднократно, а именно да предостави на ответника сумата по договора за банков кредит,
а на ответника– да заплаща в уговорени срокове съгласно погасителен план размера на
кредита. В случая е налице съгласие на кредитора да приеме изпълнение на
задължението на части, поради което съдът приема, че не са налице периодични
плащания и важи общата петгодишна погасителна давност. Како беше посочено срокът
на договора е изтекъл на 10.05.2016 год. респ. от тази дата задължението е станало
изискуемо, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
депозирано на 04.01.2021 год., поради което съдът приема, че давността за предявяване
на претенцията на ищеца не е изтекла, а възражението на ответника е неоснователно.
На следващо място и доколкото ответникът не ангажира доказателства, че е
погасил задълженията си в срок, то съдът приема, че дължи и лихва за забава върху
главницата. Съобразно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
съдът приема, че обезщетението за забава е в размер на 133,34 лева за процесния
период-23.12.2017 год. до 11.12.2020 год., до който иска е основателен.
По разноските:
С оглед изричната претенция на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 825 лева,
предствляваща сторените в настоящото производство разноски и сумата от 75 лева,
4
представляваща разноските по гр.д. №16/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в, съразмерно
с уважената част от претенциите.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК /////,
седалище и адрес на управление гр. //////, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД, че
Г. С. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. /////, чрез адв. Ш.-особен
представител му дължи сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща главница
по Договор № 130417409120146 за издаване и ползване на международна кредитна
карта от 10.05.2013 год., сключен с „Р.“ ЕАД и сумата от 133,34 лева /сто тридесет и
три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща лихва, от които сумата от
112,79 лева за периода от 23.12.2017 год. до 13.03.2020 год., и сумата от 20,55 лева, за
периода от 14.07.2020 год. до 11.12.2020 год., ведно със законна лихва считано от
04.01.2021 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 16/2021 г. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Г. С. Ж., ЕГН **********, да заплати на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК /////, на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 825 лева /осемстотин двадесет и пет лева/,
представляваща разноските сторени в настоящото производство и сумата от 75 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща разноските по ч.гр.д.№ 16/2021 г. по описа на
СРС, 75 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5