МОТИВИ към решение
по н.а.х.д. № 556/2019 г. по описа на PC- гр. Сливница, III-ти състав
Районна
прокуратура- гр. Сливница е внесла в съда постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Г.Д.Г., ЕГН **********, за това, че на 30.09.2019 г., около 16:45 часа, в
с. А., общ. С., обл. С., ул. „О.” № *, не е изпълнил Заповед за
незабавна защита по Закона за защита срещу домашното насилие от 08.07.2019 г.
на Районен съд- гр. 
Сливница, връчена му на
11.07.2019г., а именно: забраната да доближава на по-малко от 50 метра Т.Б.Г.,
ЕГН ********** и обитаваното от нея жилище, находящо се в с. А., общ. С., обл. С., ул. „.” № , местоработата
й, находяща се в гр. С., бул. „Е.“ …, магазин „М. 2” и местата за
социални контакти и отдих, като е отишъл в жилището на Т.Б.Г., находящо се в с.
А., общ. С.,
обл. С., ул.
„О.” № ., и с
действието си непосредствено я е доближил на по-малко от 50 метра-
престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
В
проведеното публично съдебно заседание РП- гр. Сливница не изпраща
представител.
Обвиняемият
Г. се явява лично, като изрично заявява, че не
желае да се ползва от адвокатска защита, изразява съгласие с постановлението на
прокуратурата, като признава вината си и съжалява за извършеното.
В
последна дума обвиняемият Г. моли да му бъде
наложена глоба в минимален размер и заявява, че няма да повтори
действията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в
хода на делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, установи следното
От фактическа страна:
Обвиняемият
Г.Д.Г., ЕГН **********, е роден на *** ***, ********
Обвиняемият Г.Д.Г. и свидетелката Т.Б.Г. имали сключен граждански брак, но около три
месеца преди 30.09.2019 г.
св. Т. Г.
заживяла при майка си св. М. Х.Н. на адрес с. А., общ. С., обл. С., ул. „.” № * поради неразбирателство със съпруга си
обв. Г. и желание за развод от нейна страна.
На 13.06.2019 г. и на 08.07.2019 г. св. Т. Г. депозирала молби в Районен съд- гр. Сливница за налагане на мерки по Закона за защита
срещу домашно насилие по отношение на съпруга й обв. Г.Г.. По повод на подадената молба за защита в РС- гр. Сливница било образувано
гр.д. № 374/2019 г., по което била
издадена Заповед за незабавна
защита по ЗЗДН от 08.07.2019 г. на Районен съд- гр. С., с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН на обв. Г.Г. било
забранено да доближава на по-малко от 50 метра Т.Б.Г., ЕГН **********, обитаваното от нея
жилище, находящо се в с. А.,
общ. С., обл. С., ул. „О.” № *,
местоработата й, находяща се в гр. С.,
бул. „*.“ ***,
магазин „М* 2“ и
местата й за социални контакти и отдих.
Заповедта била изпратена на органите на
МВР- РУ-Сливница за сведение и изпълнение. Заповедта била връчена лично и срещу разписка на
обв. Г. на 11.07.2019 г., в 13.40 часа, като на обв. Г. бил съставен и протокол за полицейско предупреждение от същата дата на основание чл. 65 ЗМВР.
На дата 30.09.2019 г., около
16.45 часа, въпреки наличието на заповед за
незабавна защита, с която бил запознат, обв. Г.Г. отишъл в жилището на св. Т.Б.Г., находящо се в с. А., общ. С., обл. С., ул.
„*.” № *, като
по този начин се доближил на по-малко от 50 метра до св. Т.Б.Г. и до жилището й. Обв. Г. влязъл в горепосоченото жилище и в присъствието на св. М. Н. започнал да
обиждал св. Т. Г. с думите „Ще ви еба
майката у курвите, ще ви запалим, ще ви погребем”, „Оттегли си жалбите и
ограничителната заповед, ма курво”, като започнал и да
скубе и дърпа за косата св. Г. Свидетелката Н. сигнализирала органите на полицията, вследствие на което обвиняемият
напуснал дома им и отишъл да изчака пристигането на полицейските органи в
колата, с която бил пристигнал.
На адреса били изпратени св. Ц. К. и св. М. М., които установили обв. Г. в автомобила, паркиран на около 15 метра от адрес с. А., общ. С., обл. С., ул. „*.” № *. Обв. Г. бил задържан по ЗМВР и транспортиран в сградата на
РУ- Сливница за работа по случая.
По доказателствата:
Съдът прие
гореизложената фактическа обстановка след преценка на събраните в хода на
делото доказателства и доказателствени средства, включително тези, събрани в
хода на досъдебното производство, ценени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, а
именно: гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Ц. Д. К. ( л. 10 от ДП), М. К. М. (л. 11 от ДП), М. Х. Н. (л. 12 от ДП) и Т.Б.Г. (л. 13 от ДП), а също и
заявеното от обвиняемия Г., че признава вината си и изказаното от него
съжаление за случилото се; писмените доказателства- справка АИС „БДС“ за обв. Г. (л. 5 и 9 от ДП), заповед за задържане на лице (л.
6 от ДП), протокол за личен обиск (л. 7 от ДП), извлечение от Дневник за
получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ (ОДЧ) на РУ- Сливница (л. 18
и 19 от ДП), писмо изх. № ГРД № 374/2019 г. от 08.07.019 г. на РС- гр.
Сливница, ведно с приложените към него Заповед за незабавна защита по ЗЗДН от
08.07.2019 г., разписка за връчването й на обв. Г. и протокол за полицейско
предупреждение (л. 22-25 от ДП, а също и на л. 36-40 от ДП), справка за
полицейска регистрация на обв. Г. (л. 26 от ДП), декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние (л. 30 от ДП) и справка за
съдимост на обв. Г. (л. 28 от ДП).
Посоченият
доказателствен материал не съдържа противоречия относно лицето, времето и
мястото на извършване на деянието, като същите се установяват от показанията на
свидетелите Г. и Н., съпоставени и с останалия обективен
доказателствен материал, какъвто се явяват показанията на
свидетелите К. и М., а също и с приетия по делото писмен доказателствен
материал. Изводите на съда се подкрепят и от направеното от обвиняемия
самопризнание и изказаното във връзка с него съжаление за стореното. Всички
разпитани по делото свидетели са
изложили подробно и логически последователно обстоятелствата, касаещи правнорелевантните факти по делото. Няма основание да се
приеме, че свидетелите К. и М., макар и да са
полицейски служители, са заинтересовани от изхода на делото, с оглед което
съдът при изграждане на изводите си относно фактическата обстановка се позова
изцяло на показанията им. Няма основание да не се даде вяра и
на показанията на свидетелите Г. и Н., доколкото същите, както вече беше
изложено са взаимносвързани, вътрешно непротиворечиви и логически
последователни и се подкрепят от останалия събран в хода на делото
доказателствен материал.
Писмените
доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в
закона ред, като от справката за съдимост на обвиняемия се установява и чистото
му съдебно минало (обвиняемият е реабилитиран по право на основание чл.
86, ал. 1 НК).
От
правна страна:
При тези факти от
правна страна съдът намери за доказано по несъмнен начин, че обвиняемият Г.Д.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК,
за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна
се установи, че на 30.09.2019 г., около 16:45 часа, в с. А., общ. С., обл. С., ул. „*.” № *, обвиняемият Г.
не е
изпълнил Заповед
за незабавна защита по ЗЗДН от 08.07.2019 г. на Районен съд- гр. Сливница по гр.д. №
374/2019 г. по описа на съда, връчена му на 11.07.2019 г., а именно: забраната
да доближава на по-малко от 50 метра Т.Б.Г., ЕГН ****** и обитаваното от нея
жилище, находящо се в с. А., общ. С., обл. С., ул. „*.” № *, като е отишъл в
жилището на Т.Б.Г., находящо се в с. А., общ. С., обл. С., ул. „*.” № *, и с действието си
непосредствено я е доближил на по-малко от 50 метра. По този начин обвиняемият не
изпълнил ограничителните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, доколкото освен
че доближил пострадалата на по-малко от 50 метра, която се ползва от постановената
заповед за незабавна защита, е влязъл и в обитаваното от нея жилище. Съгласно
чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има
действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда, което видно
от служебно изисканата от РС- гр. Сливница информация не е било сторено
към момента на извършване на деянието. Така осъщественото деяние покрива всички обективни
признаци на състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.
От субективна
страна обвиняемият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Г. е съзнавал, че срещу него е
издадена заповед за
незабавна защита от домашно насилие по отношение на жена му Т. Г., тъй като същата му е връчена лично на
11.07.2019 г. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че изпълненението на
постановената
заповед за незабавна защита е задължително и нарушаването й ще доведе до
задържане. Съзнавал е общественоопасните последици, че едновременно засяга предвиденото в закона действие на
съдебния акт и обществените отношения, които той охранява, а именно личната
свобода и права на пострадалото от домашно насилие лице. Обвиняемият
целенасочено не е изпълнил наложените му ограничителни мерки, с намерение да
навреди на жена си, от което съдът
изведе волевия елемент на умисъла му - че е целял настъпването на
общественоопасните последици.
По описаните
съображения съдът прие, че обвиняемият Л. е
виновен по повдигнатото му обвинение и за него следва да му бъде наложено
съответно наказание.
По вида и размера на наказанието:
На първо място съдът
прие, че предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 НК са налице, доколкото за
престъплението, за което на Г. е повдигнато
обвинение, е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева,
обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер (същият е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1 НК) и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, с деянието не са
причинени имуществени вреди и същото не е сред изрично предвидените изключения
по чл. 78а, ал. 7 НК.
Конкретното наказание
съдът определи в минималния, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, размер, а именно
1000 лева. При преценката си относно размера на наказанието съдът се съобрази с
обстоятелството, че по делото се установиха множество смекчаващи вината на
обвиняемия обстоятелства- добрите му характеристични данни, чистото му съдебно
минало, добросъвестно процесуално поведение, изразеното от него съжаление за
стореното, а също и обстоятелството, че обвиняемият осъзнава, че за извършеното
от него следва да понесе и съответната отговорност. Ето защо с оглед личността
на Г. това минимално наказание се явява достатъчно
за постигане целите по чл. 36 НК и особено целта на превъзпитанието и
поправянето на обвиняемия, както и целта на специалната превенция, доколкото
това наказание ще доведе до въздържането на обвиняемия от извършването на
престъпления занапред.
По веществените доказателства:
По делото не са приобщени веществени доказателства, поради което не се
налага произнасянето на съда по този въпрос.
По разноските:
По делото не са
сторени разноски, поради което не се налага произнасянето на съда и по този
въпрос
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: