Р Е Ш Е Н И Е
№ 356 28.09.2022г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На дванадесети септември две хиляди
двадесет и втора година, в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №367 по описа за
2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.128
и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д.П.П. против Заповед
№22-0447-000031/25.05.2022г издадена от командир на отделение в РУ Гълъбово при
ОД МВР Стара Загора с наложена на Д.П.П. принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 буква „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на
СУМПС №********* до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца, считано от 15.05.2022г.
На 15.05.2022г около 13.20ч в град
Гълобово Д.П.П. управлява лек автомобил БМВ 320 с рег. №****, нейна собственост
като отказва да й бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. На водача е издаден талон за медицинско
изследване №120851/25.05.2022г и е съставен АУАН серия GA бл. №608252 от
25.05.2022г. Към преписката е приложена Заповед №349з-54/07.01.2022г на
Директора на ОД МВР Стара Загора за оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР
Стара Загора да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171 т.1 букви
а,б,в,г,е,ж и т.н. 1. Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора служители
на длъжност включително „командир на отделение“, които имат компетентност за територията
на цялата ОД МВР Стара Загора, както и служители на длъжност полицейски
инспектор /Пътен контрол“ и мл. автоконтрольори ІІ-І степен към РУ Казанлък, РУ
Раднево, РУ Чирпан, РУ- Гълъбово с компетентност за територията на съответното
РУ при ОД МВР Стара Загора. Докладна записка до Началника на РУ Гълъбово от
инспектор Б.относно установения с АУАН отказ на П. да бъде проверена с Дръг
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, от 25.05.2022г, 14.10ч, в
който лекар специалист във ФСМ Гълъбово доктор В.Ч. удостоверява отказа на П.
да даде кръв за изследване, издадения Талон аз изследване №120851 от командира
на отделение Г.З., същия издател и на оспорената ЗППАМ, доказващ отказа да бъде
извършен тест на място за употреба на наркотични вещества, АУАН №608252 от
25.05.2022г, съставен против П. за това, че на 25.05.2022г в 13.24ч в град
Гълъбово, ул. Тунджа в качеството си на водач, който управлява лек автомобил
БМВ 320 с рег. №**** отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
с Дръг Тест сериен номер ARMF-0096, и не носи СУМПС и КТ към
него, връчен на същата дата на П. с разписка А 154401, подписана лично от
нарушителя.
С жалбата се твърди, че ЗППАМ е
незаконосъобразна поради съществено нарушение на производствените правила,
уредени в АПК, поради което е препятствано правото й да участва в
производството и да се защити преди издаване на неблагоприятния за нея
административен акт, включително е довело до не изясняване на факти, които имат
значение за правилното приложение на материалния закон. Отрича се да са налице
фактическите основания, а оттук и правните за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1
буква „б“ от ЗДвП, но това твърдение не е обосновано с релевиране на факти,
сочещи на различна фактическа обстановка спрямо описаната в оспорената ЗППАМ. В
жалбата са изложени необосновани твърдения за нарушение на материалния закон,
както и за не спазване на формата и изискванията за съдържание. В писмено
становище преди съдебно заседание по същество, процесуалния представител
пледира за прилагане на чл. 26 ал.1 и чл. 34 ал.1 от АПК с доводи, че характера
на оспорената заповед не изключва спазване на общия ред за постановяване на
административни актове, който охранява правото на защита и осигурява
установяване на обективната истина. ПО
същество доводите са за не прилагане на особения ред по ЗДвП за прилагане на
принудителните мерки незабавно при съставяне на актовете за установяване на
нарушения, които изпълват съответните състави по чл.171 от ЗДвП, а вместо това,
тъй като липсва спешността по чл.34 ал.4 от АПК да се проведе производството по
общия ред. От съда се иска отмяна на заповедта с присъждане на разноските по
делото.
Ответника – Командир на отделение в РУ
Гълъбово при ОД МВР Стара Загора иска от съда, чрез процесуалния си
представител, да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за
юрисконсулта, а в условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност
на възнаграждението за един адвокат.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
ЗППАМ е връчена на 25.05.2022г и е
обжалвана на 31.05.2022г в рамките на указания законов и преклузивен 14-дневен
срок, от лице, което е адресат на неблагоприятен за него административен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
На първо място, чл. 2 от АПК гласи: Кодексът
е прилага за административните производства пред всички органи на Република
България, доколкото със закон не е установено друго. Законът за движение по пътищата
в чл. 172 и сл. предвижда друго именно с оглед целта на принудителните мерки,
уредена в чл.22 от ЗАНН. Принудителните мерки следва да се прилагат незабавно,
за да могат да постигнат своето предназначение, а именно да преустановят или
предотвратят извършването на административно нарушение, както и да ограничат
или предотвратят настъпването на вредните му последици. Отказът да бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества, съответно да бъде
проверено съдържанието на алкохол в кръвта на водачите е приравнен от
законодателя по своите последици на установено нарушение на забраните за
управление на МПС под въздействието на тези вещества и не може да бъде иначе,
след като резултата е охрана на живота и здравето на другите. Управлението на
МПС е правно регламентирана дейност, носеща повишен риск от опасност за
другите, поради което се упражнява при спазване на забраните и правилата по
ЗДвП. Не прилагането на принудителната мярка незабавно, на място, както изисква
чл. 172 ал.2 от ЗДвП отрича ефективността на мярката и я прави безполезна –
издадена след провеждане на едно производство по правилата на АПК тя ще бъде
лишена от своята цел и на това основание незаконосъобразна. Пряката цел е да се
преустанови веднага управлението на МПС от този, който извършва управлението му
без да спазва забраните и без да изпълнява императивното си задължение да се
подложи на проверка за установяване тяхното съблюдаване. Ето защо всички
доводи, че е следвало да се отправи уведомление по чл.26 от АПК и да се събират
доказателства за факти, посочени от адресата на мярка, извън възражения, сочещи
на обективна невъзможност да се подложи водача на проверка с тест на място, са
без правно значение и извън приложимите процесуални и материални разпоредби.
Органът е длъжен в условията на обвързана компетентност при съставен АУАН за
нарушение, покриващо състава на принудителна мярка по чл.171 от ЗДвП да приложи
същата незабавно по реда на чл.172 ал.2 от ЗДВП
и да издаде заповед за нейното налагане.
Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По силата на чл.172 ал.3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, букви
"б", "д", "е" и "ж" свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение тоест производството по
издаване на ПАМ има своето начало със съставяне на АУАН, който се връчва на
място на водача, същия адресат в настоящия случай и на принудителната мярка,
поради което доводите за не упражняване правото на защита са неоснователни.
Възражения против АУАН релевиращи факти, които обуславят обективна невъзможност
да се извърши проверка на място с Дръг тест за употреба на наркотични вещества
или техни аналози не са изложени, за да се приеме, че органът не ги е проверил
и без да установи съставомерните факти по чл.171 т.1 буква Б от ЗДвП и приложил
и съответно издал заповед за изземване на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Водачът, настоящ жалбоподател не е
изпълнил и издадения талон за медицинско изследване, но следва да се каже, че
този талон има доказателствено значение за установяване употребата на
наркотични вещества и не отрича, а доказва отказа за проверка с тест на място,
защото се издава в случай, че е отказана такава проверка на място, както и за
проверка на резултатите от същата. Състава на мярката по чл.171 т.1 буква Б от ЗДвП е установен от представения редовно съставен АУАН и фактите не са
опровергани като твърдението за друга обективна истина не е обосновано нито в
жалбата, нито в допълнителното становище по същество, поради което и съдът не
може да даде указания за представяне на доказателства за факти, които не са
посочени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172
от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.П.П. против Заповед № 22-0447-000031/25.05.2022г издадена от
командир на отделение при РУ Гълъбово, ОД МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА Д.П.П. ЕГН: ********** *** сумата от
100лв /сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: