№ 1184
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120203404 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. И. с ЕГН ********** от *** и съдебен
адрес в ***, чрез адв.В. А. АК –Бургас против наказателно постановление
№22-0769-001126/10.06.2022г на Началник група в ОДМВР-Бургас,
сектор“Пътна полиция“-Бургас, с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят.
Счита го за неправилно. Настоява, че няма вина за извършването на
нарушението.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. За него се явява упълномощен адвокат. Претендират се разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован се явява ЮК.
Моли за потвърждаване на НП и взема отношение по жалбата с писмено
становище, в което прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендират се разноски.
1
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото
съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител
пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от
закона реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
причини:
На 22.01.2022г, около 12,40 часа, в **, до магазин „В.“, в посока ул.“С.“,
жалбоподателят водач управлявал лек автомобил марка „Волво“ модел
„ХС90“ с рег. №***, собственост на П.С.М. с ЕГН **********. По това време
свидетелите Н. К. и А.Г. И. и двамата служители в сектор „ПП“-Бургас били
на работа и спрели за проверка водача И.. След проверка в служебния таблет
установили, че проверяваният лек автомобил бил с прекратена регистрация по
реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП от 15.12.2021г. Към момента на проверката
водачът И. управлявал автомобил, за който нямал валидна застраховка „ГО“.
На място, на последния бил съставен акта за установяване на
административно нарушение серия AД и сериен №001460 на 22.01.2022г
(лист 12 от делото). За това, че лекият автомобил бил с прекратена
регистрация от 15.12.2021г на водача И. в акта било вписано
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на
жалбоподателя и последният го подписал без възражение. Получил
екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения. С
акта бил иззет контролния му талон.
Установено било, че процесният автомобил е със служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 15.12.2021г въз основа на получено
от сектор „ПП“-Бургас уведомление по електронен път от Гаранционен фонд
за МПС по реда на чл.574 ал.6 от КЗ, които не са сключили застраховка ГО.
Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на
ППС, за която е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574 ал.11
от КЗ и се уведомява собственика на ППС.
Като взел предвид акта, постановения отказ от Районна прокуратура-
Бургас за образуване на досъдебно производство с постановление от
27.05.2022г (лист 9 от делото) и останалите писмени доказателства
2
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление №22-0769-001126 на 10.06.2022г с описание на фактическата
обстановка идентична с тази в акта, а именно, че водачът С. К. И. с ЕГН
********** осъществил административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП и
на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП му наложил
наказанието глоба в размер от 200 лева и го лишил от право да управлява
МПС за срок от шест месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично
доказана въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както
актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от
закона срокове. Компетентността на актосъставителя изхожда от
представената Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021г (лист 21 и 22 от
делото).
Настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП
освен санкционна е и материалноправна, защото съдържа в себе си и
описание на нарушението, и санкция. В случая административнонаказващият
орган, като е посочил, че описаното в НП деяние е нарушение на
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на
нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение на чл.175
ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по
който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е
преценката доколко това нарушение е довело до накърняване правото на
защита на наказаното лице. В настоящия случай в наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които е извършено и това не е накърнило
правото на защита на жалбоподателя, поради което не е съществено.
Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят на
инкриминираната дата-22.01.2022г управлявал МПС–лек автомобил марка
„Волво“ модел „ХС90“ с рег. № ***, чужда собственост, който не е бил
регистриран по надлежния ред, тъй като регистрацията му е била прекратена
служебно на 11.05.2022г на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП (несключване на
договор за задължителна застраховка „ГО“). Съгласно разпоредбата на чл.175
3
ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в НП
автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, т.е. същият не
е бил регистриран по надлежния ред в Р България. От материалите по делото
не се установява жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила,
който не е негова собственост е прекратена служебно. В хода на
прокурорската проверка е било установено, че жалбоподателят не е знаел за
прекратяването. Действително нито чл.143 ал.10 от ЗДвП, нито в чл.18бал.1
т.8 от Наредба №І-45 от 14.03.2000 г е посочено кой прекратява
регистрацията и кой уведомява собственика на автомобила за прекратената
регистрация, но това следва да бъде съответното звено извършило
регистрацията, тъй като до него ще бъде изпратено и уведомлението и той ще
е териториално компетентен да я прекрати.
При преценка на субективната страна на административното
нарушение, съдът съобрази разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП, която
предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се
уведомява собственика на ППС. По делото липсват каквито и да било
доказателства собственикът на автомобила, който не е жалбоподателят в
случая, да е бил уведомяван по някакъв начин за това обстоятелство. В този
смисъл собственикът със служебно прекратена регистрация, респективно
жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото
в наказателното постановление административно нарушение по чл.140 ал.1
ЗДвП.
С оглед изложеното в частта, в която на основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДвП са наложени две кумулативни санкции
обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано
и само на това основание подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора следва ОДМВР-Бургас да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски в размер на 300 лева, тъй като
такива са били поискани, като същите са съобразени с разпоредбата на чл.18
4
ал.4 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и възражението на представителя на АНО изложени в
писменото становище.
Мотивиран от изложеното по-горе, Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0769-001126/10.06.2022г на
Началник група в ОДМВР-Бургас, сектор“Пътна полиция“-Бургас , с което на
С. К. И. с ЕГН ********** от *** и съдебен адрес в ***, чрез адв.В. А. АК –
Бургас му е наложено административно наказание глоба в размер на 200
(двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на С. К. И. с ЕГН ********** от
*** разноски по делото в размер на 300 (триста) лева по адвокатско
пълномощно.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5