Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
гр. Пловдив, 17 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 2937 по описа
на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с
чл.211, във връзка с чл.214, ал.1, т.1 от Закон за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на П.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Т.А.-пълномощник, срещу
Заповед № 317з-10337/01.11.2022г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която е
постановено временно отстраняване от длъжност на жалбоподателя, в качеството му
на младши автоконтрольор I-ва степен в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, като е разпоредено от същия да бъдат иззети
служебна карта, личен знак и служебно оръжие.
Жалбоподателят
оспорва заповедта по съображения за незаконосъобразност. Твърди, че в оспорения
акт не е посочено защо се приема, че ако служителят продължава да изпълнява
служебните си задължения това ще затрудни разкриването на обективната истина. В
заповедта освен това не е посочен срок, за който е отстранен от длъжност,
липсват и мотиви (фактически основания), като не е налице втората
материалноправна предпоставка по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от адв. А.- пълномощник. Претендира се отмяна на
оспорената заповед и присъждане на разноски съобразно представен списък.
Ответникът
–директор на ОДМВР-Пловдив, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Ивелина Пенкова
оспорва жалбата. Сочи, че заповедта е в съответствие с материалните разпоредби
и с целта на закона.
Административен
съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните
по делото писмени доказателства, намира следното:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
С т.1 на
оспорения административен акт жалбоподателят е отстранен временно от длъжност,
а с т.2 е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и
служебното оръжие.
В
обстоятелствената част на заповедта се излагат данни във връзка с твърдяното
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 30.09.2022г.,
жалбоподателят в качеството му на младши автоконтрольор I-ва степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив е приел подкуп в размер на 50 лева, за да не извърши действие по
служба, изразяващо се в това, че не е съставил АУАН за нарушение по ЗДвП на А.Ф.Ш.от
гр.Пловдив. По случая е образувано следствено дело № 263/2022г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-Пловдив. На 01.10.2022г.
жалбоподателят е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по
чл.301 ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
срок от 72 часа, изменена по-късно в „парична гаранция“.
Изложени са
доводи, че в качеството си на полицай в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив
би затруднил разкриването на обективната истина.
Към преписката
са приложени Заповед рег. № 317з-9718 от 12.10.2022г., постановление за
привличане на обвиняем и заверено копие на длъжностна характеристика на младши
автоконтрольор I-II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка
с чл.211 от ЗМВР, от адресат на акта, против индивидуален административен акт,
за който е предвиден съдебен контрол за законосъобразност.
Относимите към
правния спор факти се установяват от административната преписка. Не се спори
между страните, че към момента на издаване на атакуваната в настоящето
производство заповед, жалбоподателят е заемал длъжността младши автоконтрольор I-ва степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив.
Оспорената
заповед е издадена във връзка с писмо рег.№ 7855р-8922/04.10.2022г. по описа на
Дирекция „Вътрешна сигурност“-МВР, уведомление № 263/03.10.2022г. от Дочо
Делков - следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-Пловдив,
с което се уведомява директор на ОДМВР-Пловдив, че П.П. на длъжност младши автоконтрольор I-ва степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив е привлечен в
качеството му на обвиняем за престъпление по чл.301 ал.1 от НК и спрямо него е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“.
Директорът на
ОДМВР-Пловдив квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на
служебната дисциплина и на етичните правила по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Със
заповед № 317з-9718/12.10.2022г., на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР
(деяния, несъвместими с етичните правила и уронващи престижа на службата),
образувал производство по чл.207 от ЗМВР, като определил дисциплинарно
разследващ орган в състав: председател- старши инспектор Николай П., ВПД
началник група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“ към отдел „ОП” при
ОДМВР-Пловдив и членове- ст. инсп. Т. Тодоров, ВПД началник група ООР сектор
ООРТПКОСВ към отдел „ОП” при ОДМВР-Пловдив и инспектор Стоян Войводов, ПИ IV степен в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“ към отдел „ОП” при
ОДМВР-Пловдив.
В заповедта,
предмет на оспорване по делото се сочи, че служебното положение на
жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина, поради което и
на основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР постановил временно отстраняване на
жалбоподателя от длъжност и разпоредил да му бъдат иззети служебна карта, личен
знак и служебно оръжие.
При това
положение съдът приема от правна страна следното: оспорената заповед е издадена
от компетентен орган по чл.214, ал.1, т.1, във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР, а именно директор на ОДМВР-Пловдив.
Административният
акт е издаден в изискуемата писмена форма, но при постановяването му не са
спазени изискванията за посочване на фактическите и правни основания. Съгласно
чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР временно отстраняване от длъжност може да се
постанови при образувано дисциплинарно производство по чл.207 от МВР, поради
което е налице процесуалната предпоставка за временно отстраняване на
жалбоподателя от заеманата от него длъжност младши автоконтрольор I-ва степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив.
Освен
изискването да е образувано производство по чл.207 от ЗМВР, цитираната
разпоредба въвежда и материалноправна предпоставка за отстраняването от
длъжност: служебното положение на привлеченото към дисциплинарна отговорност
лице да би могло да затрудни разкриването на обективната истина, което е
посочено като формално фактическо основание за издаване на заповедта. Липсват
каквито и да било допълнителни фактически основания и аргументи, които да
обосновават извод, че жалбоподателят, използвайки служебното си положение, би
могъл да въздейства върху служители или свидетели в рамките на образуваното
наказателно производство по чл.301 ал.1 от НК за приетия от него подкуп в
размер на 50 лева.
Съдът отчита
обстоятелството, че в рамките на настоящето производство не се твърди и не се
установява жалбоподателят да е имал реална възможност да препятства
разкриването на обективната истина чрез въздействие върху свои колеги или върху
свидетели. Както става ясно от характера на вмененото нарушение, обективната
истина за него се открива в гласни доказателства, в частност свидетелски
показания на лицето, от което е искан подкупът, други служители на МВР и
публикации в средствата за масово осведомяване, които не се съставят от
жалбоподателя, нито той би могъл да упражни влияние върху тях, не се установява
и съмнение за наличие на каквато и да било зависимост от жалбоподателя на негови
колеги или свидетели.
Горното
обосновава извод, че изначално не е съществувала възможност жалбоподателят да
попречи на разкриването на обективната истина, използвайки служебното си
положение, като чрез него въздейства на служители и свидетели.
Изложеното сочи
за липса и на материалноправната предпоставка за отстраняване от длъжност
по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР.
На следващо
място разпоредбата на чл.214 ал.3 от ЗМВР предвижда, че срокът за временно
отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства
с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство,
може еднократно да удължи този срок с още един месец. Липсата на посочен срок
за постановеното отстраняване от длъжност представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила, което е самостоятелно основание за
отмяна на оспорената заповед.
Когато действа
в условията на оперативна самостоятелност органът е длъжен да изложи мотиви
относно определянето на срока, след като е предвиден в закона да е до два
месеца. В конкретния случай, срок не е посочен, а е отбелязано, че заповедта
произвежда действие от датата на запознаване, но е необходимо да се изложат
конкретни съображения, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката.
В случая мотиви в тази насока не са налице, както и препращане към предложение
за налагане на привременната мярка, в което също липсват мотиви за срока, за
който е наложена мярката. Както се каза по-горе налице е съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, даващо основание за отмяна на акта.
Ако беше изложил мотиви относно срока, за който се налага отстраняването,
административният орган, а след това и съдът, би могъл да прецени с оглед
конкретния случай дали определеният срок, в рамките на предвидения от закона
такъв, отговаря на принципа на пропорционалност.
Поради
изложеното процесната заповед се явява незаконосъобразна като издадена в
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му, както и
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и следва да бъде
отменена.
При този изход
на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на оспорващия следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото в размер на 600,00 лева
за заплатен адвокатски хонорар, видно списък на разноските /л.44/.
Ето защо и на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
317з-10337/01.11.2022г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която е постановено
временно отстраняване от длъжност на П.М.П., ЕГН **********, в качеството му на
младши автоконтрольор I-ва степен в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел“Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на П.М.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща сторените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен
срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/