Р Е Ш Е Н И Е
№………..../08.10.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI
състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3515 по описа за 2018 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Ф.И.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище ***, с която срещу М.Д. ЕГН ********** *** е
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
489.72 лева главница, дължима по Договор за потребителски кредит с №
*********/11.05.2014 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М.Д., сумата от 170.99 лева договорна възнаградителна лихва от 17.05.2014 г. до 07.07.2015 г., сумата 150.86
лева лихва за забава за периода от 17.05.2014 г. до 30.05.2017 г., сумата 350.80
лева, представляваща такси за
периода от 17.05.2014 г. до 07.07.2015 г., които
вземания са цедирани на ищеца съгл. договор за цесия
от 21.03.2016 г. и за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№8275/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната върху главницата от
датата на подаване на заявлението 21.06.2017г. до окончателното изплащане на
задълженията.
В исковата
молба се излага, че по силата на Договор за потребителски кредит с № *********/11.05.2014 г., „Провидент
Файненшъл България“ ООД е предоставило на ответника М.Д. в заем сумата от 500 лева. Съгласно условията на договора ответника се е
задължил ведно с главницата да заплати на заемодателя и сумата от 180,86 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва, както и такси за
ползване на услугата „Кредит у дома“ и оценка на досие в общ размер на 365,65
лева. Твърди се, че считано от 16.05.2014г. ответникът е забава по отношение
дължимите вноски. Сочи се, че понастоящем е настъпил крайни падеж на дълга.
Навежда се, че вземанията по договора са цедирани на
ищеца с договор за цесия от
21.03.2016г., сключен с първоначалния кредитор „Провидент
Файненшъл България“ ООД, като едновременно с това е извършено упълномощаване на ищеца да извършва
уведомление по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Твърди се, че за дължимата сума ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
В съдебно заседание
ищецът не се явява. Депозирана е нарочна молба, с която предявените искове се
поддържат.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор. В съдебно
заседание се явява. Не оспорва факта на сключен договор за кредит, както и
обстоятелството, че не заплатил задълженията по същия.
За да се произнесе по повдигнатия за разглеждане правен
спор, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор, че по
силата на Договор за потребителски кредит с № *********/11.05.2014 г. между М.Д.
и „Провидент Файненшъл България“ ООД е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което заемодателят е отпуснал на заемателя- ответника сумата от 500 лева със срок на
издължаване от 60 седмици. Между страните е уговорено възнаграждение за
ползвания кредитен ресурс във фиксиран размер от 180,86 лева за целия срок на
договора или 56 % на годишна база. В чл.25 от споразумението страните са
постигнали договореност, че клиентът се съгласява да получи допълнителна услуга
за осъществено от служител на кредитора домашно посещение при погасяване на
задълженията. Общият размер на таксата за домашно посещение е в размер на 249
лева, платима на седмични вноски съобразно общия план.
С договор за прехвърляне
на вземания от 21.03.2016г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ищеца „Ф.И.“ ЕАД последният
е придобил възмездно пакет от вземания на цедента, вкл. вземане срещу ответника
М.Д. по договор за кредит ********* в общ размер на 1011,51 лева.
По делото е представено
пълномощно, видно от което цедентът „Провидент Файненшъл България“ ООД
е упълномощил цесионера да извърши от името на първия всички необходими
фактически и правни действия за уведомяване на длъжниците
по вземанията, предмет на договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016г.
По делото не е въведен
спор по валидността на изявленията на страните по сключване на договора. Липсва
оспорване и на легитимацията на ищеца като приобретател
на процесните вземания по договора за цесия. Не е
спорен факта на уведомяване на ответника по цесията. Така доколкото по посочените въпроси не е
налице противоречие в становищата на страните, съдът при постановяване на
решението съобразява приложението на повелителни, разпоредби
на закона, съгласно указанията на ТРОСГТК 1/2013 ВКС.
След като относно
сключването на процесния договор за кредит няма спор, съдът съобразява следното
по основанието на вземанията и размера на дълга:
От заключението на допусната
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено
и неоспорено от страните се установява на първо място, че заемната сума е
усвоена от кредитополучателя. Установя се още, че от така усвоената сума в общ
размер на 500 лева заемателят е възстановил само главница
в размер на 10.28 лева. Следователно доколкото е настъпил крайния срок на
договора, то безспорно ответникът е останал задължен за главница в размер на
489,72 лева.
От заключението на
назначената по делото експертиза става ясно, че задължението за договорна
лихва за периода от 18.05.2014г. до 05.07.2015г. се равнява на 170,99 лева,
като начислената лихва съответства на погасителния план. Конкретни възражение
относно основанието и размера на вземането не са наведени от oтветника. Същевременно съдът не
констатира нарушение на императивна разпоредба при уговаряне на това
задължение. Следователно претенцията е основателна в тази част.
По отношение вземането
за мораторна лихва съдът съобразява, че
конкретен размер на вземането не е
уговорен в процесния договор за кредит, но с оглед императивната уредба на чл.
33, ал.2 от ЗПК това вземане не може да надвишава размера на законната лихва.
По отношение периода, за които е начислено вземането, съдът намира, че от
представените доказателства не се установява, че ищецът е носител на акцесорното вземане за лихва за целия заявен период,
съответно и размер. При тълкуване на договора за цесия не се установява за
цесионера да възниква право да продължи да начислява дължимата на първоначалния
кредитор лихва за забава. Изрично в чл .1 (2) договора
за цесия е посочено, че вземането се
прехвърля с всички начислени лихви, което е в съответствие с общото правило на
чл. 99, ал.2 от ЗЗД, че вземането се прехвърля с изтеклите до този момент
лихви. Още повече с договора за цесия не настъпва промяна касателно
страните по заемното правоотношение. Цедентът не
придобива качеството страна по договора, а само правото на вземане в обема му
към датата на прехвърлянето. И след като новият кредитор не става страна по
материалното правоотношение, то за същия липсва основание, на което да
начислява лихви за периода след датата на договора за цесия. Самата лихва
безспорно няма характер на обезпечение/ и други принадлежности/ по смисъла на
чл. 99, ал.2 ЗЗД, поради което не може да се обсъди друго основание за
начисляването й. Аргумент в тази насока
може да се черпи от факта, че съобразно приложението №1 към договора за кредит
размерът на цедираното спрямо ответника вземане е в размер на 1011,51 лева, а
общия претендиран размера на вземанията по делото е
1162,37 лева.
В заключение съдът
приема,че на ищеца се следва лихва за забава в размер на законната лихва за
периода 17.05.2014г. до 21.03.2016г. или 91 лева. За разликата над 91 лева до претендираните 150,86 лева и за периода от 22.03.2016г. до
30.05.2017г. искът подлежи на отхвърляне.
По отношение вземането
за такси за услуга „Кредит у дома“ и за оценка на досие: Съгл. уредбата на
чл. 25 от договора страните са предвидили домашно посещение за събиране
вземанията на кредитора. Видно от съдържанието на договорната разпоредба 40 %
от общия размер на тази такса е за компенсиране разходите на кредитора. Тази договорна уредба, макар и
формално да съответства на буквата на чл. 10а , ал. 1 от ЗПК, по същество
противоречи на закона. На първо място от
размера на таксата за услуга за домашно посещение – 249 лева само 40 % процента
покрива разходите на кредитора по събирането на дълга. Останалата част по
същество е печалба на кредитора. Тази договорна регламентация съвсем очевидно
заобикаля императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на
годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет. Видно от договора
коментирана такса не е включена в ГПР-то
и ако се добави към тази величина
безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
На следващо място от житейска гледна точка
малко вероятно е физическо лице, поело задължение за връщане на 500 лева
информирано да се е съгласило със задължение за такса в размер близък до
половината от главницата. Социалното и икономическо положение на потребител,
получаващ в заем 500 лева поначало не би оправдало ангажиране на услуга по
„домашното“ погасяване на дълга. В съответствие с изложеното и като съобрази
липсата на доказване за индивидуалното договаряне /чл. 146, ал. 1 от ЗЗП/,
съдът приема, че коментираната клауза на чл. 25 от договора е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Не на последно място,
съдът съобразява, че ищцовата страна не е ангажирала
доказателства за реалното предоставяне на услугата, за която е предвидена такса
в чл. 25 от договора.
На ищеца следва да се отрече и вземането за
такса за оценка на досие. Договарянето на тази такса е в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което и на осн.чл. 21,
ал.1 от същия закон е нищожна. Оценката на досие е действие по проверка
платежоспособността на кредитора и предхожда сключване на договора. Таза
дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга.
В заключение исковете за
основателни за сумата от 489,72 лева
-главница, 170 лева – договорна възнаградителна лихва,
и за мораторна лихва в размер на 91 лева. За
разликата над 91 лева до претендираните 150,86 лева за мораторна
лихва и за периода от 22.03.2016г. до 30.05.2017г. и за вземанията за такси
исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 120
лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната
активност на представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при
изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо,
при уважен материален интерес от 751,71
лева и общо и признати разноски
за държавна такса (175,00 лева), възнаграждение за вещи лица ( 200 лева )и юрисконсултско възнаграждение ( 120лева), съгл. списък на
л.39, се присъждат 320 лева.
Ответникът не е поискал
присъждане на разноски за исковото производство и не е представил доказателства
за сторени разходи, поради което такива не му се следват.
Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не се изменят
разноските по издадената заповед, какъвто е настоящия случай. По делото следва да се присъдят сторените
разноски за заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за
установени в настоящото производство. Предвид установения размер на вземането,
съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в
размер на 48,50 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Ф.И.“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище *** срещу М.Д. ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на Ф.И.“ ЕАД сумите както
следва: сумата от 489.72 лева главница
по Договор за потребителски кредит с № *********/11.05.2014 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД
и М.Д., сумата от 170.99 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва от 17.05.2014 г. до
07.07.2015 г.,сумата 91,00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.05.2014
г. до 21.03.2016г., които вземания са цедирани на „Ф.И.“
ЕАД съгл. договор за цесия от 21.03.2016 г. и за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№8275/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната върху
главницата от датата на подаване на заявлението 21.06.2017г. до окончателното
изплащане на задълженията, на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ф.И.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище *** срещу М.Д.
ЕГН ********** *** за приемане за установено в отношенията между страните
съществуването на вземане за мораторна лихва над 91 лева до претендираните
150,86 лева и за периода от 22.03.2016г.
до 30.05.2017г. , за сумата от 350,80
лева- такси за периода от 17.05.2014 г. до 07.07.2015
г., за услугите „Кредит у дома“ и оценка
на досие, които вземания са
цедирани на „Ф.И.“ ЕАД съгл. договор за цесия от
21.03.2016 г. и за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№8275/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната върху главницата от
датата на подаване на заявлението 21.06.2017г. до окончателното изплащане на
задълженията, на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Д. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище ***
срещу М.Д.
ЕГН ********** *** сумата от 320
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, както и сумата от 48,50 лева, представляваща сторените в
заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: