О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№332 18.09.2020 год. град Стара Загора
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета
год., в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ
административно дело №573 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба от М.Г.Х.,*** против
Заповед № Л-3127/2 от 29.02.2020 год., на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с която заповед е отхвърлена жалбата на Х. против
Заповед №Л-1914 от 16.07.2020 год. на Началника на Затвора Стара Загора, с
която на основание чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.
Оспорването на тази заповед е процесуално недопустимо по
следните съображения:
Съгласно нормата на чл.110, ал.1 от ЗИНЗС заповедите за
дисциплинарно наказание подлежат на обжалване пред директора на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, а в случаите по чл. 104, ал. 3 пред
министъра на правосъдието. Само за наложено наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС,
а именно „изолиране в наказателна килия“, е предвидено съдебно обжалване. За останалите
видове наказания, в това число и за наложеното наказание на Х., ЗИНЗС предвижда
обжалване само по административен ред и изключва общия ред за съдебен контрол.
Съдебната практика трайно е ориентирана към тълкуване на разпоредбите на закона
в смисъл, че след като ЗИНЗС изрично сочи съдебно обжалване на определена
категория актове на администрацията на затвора и тези по чл.101, т.1-6, не са
измежду тях, то се налага крайния извод, че същите не подлежат на съдебно
обжалване. Това е и смисълът и целта на ЗИНЗС, да се предвиди съдебен контрол
за по-тежките възможни дисциплинарни наказания, с оглед спазване на основните
правата на лишените от свобода.
Съгласно чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е
деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с
което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява
физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Касае се за действия извършени във връзка с изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода, а не дисциплинарно наказание за неизпълнение на служебни
задължения. По тази причина и законодателят е предвидел специален реда за
тяхното обжалване, като липсва препращаща разпоредба към процесуалните правила
на АПК. По тази причина настоящият съдебен състав, намира че са налице
специални процесуални правила, които изключват общи такива, съдържащи се в АПК,
поради което и заповедта издадена в хода на осъщественият административен
контрол от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не
подлежи на съдебен контрол. Не подлежи на такъв съдебен контрол и потвърдената
с нея заповед на Директора на Затвора Стара Загора за наложен наказание по
чл.110, т.1 от ЗИНЗС.
В същия смисъл е и константната практика на ВАС. Така
определение № 8098 от 30.05.2019 г. по адм. д. № 4213/2019 г. на ВАС:
„С разпоредбите на чл.110
и чл.111 от ЗИНЗС са предвидени възможностите за атакуване на заповедите на
налагане на дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното
наказание. В чл. 110 от ЗИНЗС е
посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на
затворнически общежития (каквато е процесната) и на поправителни домове, да се
обжалват пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на
затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, а в случаите по чл.104, ал. 3 – пред министъра на
правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения
от свобода със заповедта. Правомощието на компетентния орган е да се произнесе
по жалбата с мотивирано решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли
жалбата и потвърди оспорената заповед или да отмени заповедта и върне
преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни указания.
От своя страна нормата на чл. 111 от ЗИНЗС изрично отграничава
реда за обжалване на заповедите за наложено дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия“ от останалите такива, като е посочено, че заповедта за
дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на
съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган
постановяващ решение - да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени
заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Именно последните възможности (еднакви при двата вида контрол
- административен и съдебен) и двете последователни разпоредби на чл.110 и чл.111 от ЗИНЗС, водят на извода за
отлика на съдебния от административния контрол единствено за заповеди касаещи
дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия. Настоящият състав
намира, че това е и смисъла на ЗИНЗС, да направи изключение за съдебен контрол
само за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания предвидени в чл. 101
от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Предвид изложеното и при съобразяване предвидената в нормата
на чл. 111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд е само на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, а по
отношение на останалите дисциплинарни наказания е предвидено административно
обжалване на заповедите, но не и за съдебно обжалване.
Към жалбата е приложена и молба от страна на жалбоподателят за
освобождаването му от заплащането на държавна такса за съдебното производствоу
з;като за целта е приложена и съответната декларация по чл.83, ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че искането е основателно и като такава следва да се уважи.
По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 АПК Старозгароският
административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.Х.,*** против
Заповед №Л-3127/2 от 29.07.2020 год., на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело №573/2020 год. по описа на Старозагорският административен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на
РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателят М.Г.Х.,*** от заплащането на държавна такса по
адм. дело №573/2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: