Решение по дело №1395/2018 на Районен съд - Ямбол

                                           Р Е Ш Е Н И Е

№ 405/20.6.2018г.                                    20.06.2018 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 19.06                                                                                                     2018 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

      Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 1395 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника И.Г., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.

В исковата молба се посочва, че  с договор за потребителски заем от 21.07.2015 год. ищецът е отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 9000 лв. и закупуване на застраховка в размер на 3024 лв. Сумата била предадена по начина уговорен в договора.Ответникът следвало да погаси кредита на 60 равни месечни вноски. Плащането било преустановено на 05.11.2016 год., към която дата били погасени 14 месечни вноски. Ищецът счита, че кредитът на осн. т. 5 от договора е станал изискуем  на 05.12.2016 год. Въпреки това до длъжника била изпратена ПДИ на адреса , посочен в договора Предвид изложеното се претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва – 8079,80 лв. – главница, 2500, 86 лв. – възнаградителна лихва и 836 лв. – лихва за забава, както и да му бъдат присъдени разноски за заповедното и исковото производство.

Отговор на исковата молба не е депозиран.

В съдебно , ищецът не изпраща представител. С писмена молба заявява, че поддържа иска.

Ответникът се явява лично, посочва че не оспорва иска и желае да си плаща заема, като е провел разговори за заплащане на по-ниски вноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***   год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №*** г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите от 8079,80  лв.- главница, 2500, 68  лв. – възнаградителна лихва  за периода 05.11.2016 – 05.08.2020 г., мораторна лихва  в размер 836  лв. за периода 05.12.2016 – 11.12.2017 г., законна лихва от датата на заявлението- 22.12.2017  , както и  278,33 лв. – разноски по делото. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 45,ал.5 от ГПК  и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за потребителски паричен кредит plus – *** г., сключен между ищеца и ответницата , по силата на който на ответника е отпуснат кредит в общ размер на 9000  лв. и закупуване на застраховка от 3024 лв. Уговорено е изплащането да стане на 60 броя погасителни месечни вноски всяка от по 271,66 лв. или общо плащания на стойност 16299 лв., както и размерът на лихвата и годишен процент на разходите.Представен е  и погасителен план към договора, както  и ОУ към същия. Документите са подписани и неоспорени от ответника.

Приложен е и застрахователен сертификат от 21.07.2015 год.

Ищецът е представил още погасителен план по горепосочения догвор от 21.07.2015 год. с отбелязване на извършените от ответника плащания и останалите незаплатени суми.

Приета е и ПДИ от 12.06.2017 год. , която видно от приложеното известие за доставяне е получена лично от И.Г. на 15.06.2017 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените  искове е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника  възражение.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

Страните не спорят, а и се установява безспорно от събраните по делото доказателства, че ищеца и  ответника  са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит. Безспорно е още, че сумата , предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия,включително е закупена застраховка в посочен в договора размер по избрани от ответника застрахователни рискове. Безспорно е още, че в изпълнение на поетите по договора задължения ответникът е заплатил 14 месечни погасителни вноски по договора, след което е преустановил плащанията, както и че преди образуване на заповедното производство същият е получил от ищеца ПДИ. Всъщност ответникът не е оспорил дължимостта на сумите, като единствено е посочил, че към настоящия момент няма възможност да заплаща кредита си. С оглед на горното, съдът намира, че иска  е доказан по основание. По отношение размерът на претенциите, съдът кредитира с доверие представения и неоспорен от ответника погасителен план.

С оглед на изложеното така предявеният иск следва да бъде уважен за следните суми –8079, 80 лв. – главница, 2500 лв.– възнаградителна лихва и 836 лв. – мораторна лихва за забава.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в пълен размер, а именно – 278, 33  лв.

С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 344, 89  лв.- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.Г., ЕГН **********, че дължи на  “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. С. ЕИК: ***, сумата от  8079,80  лв.- главница, 2500, 68  лв. – възнаградителна лихва  за периода 05.11.2016 – 05.08.2020 г., мораторна лихва  в размер 836  лв. за периода 05.12.2016 – 11.12.2017 г.,в едно със  законната лихва от датата на заявлението- 22.12.2017 год. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА  И.А.Г., ЕГН ********** да заплати  на  “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. С. с ЕИК: ***  сумата от 278,33  лв. – разноски в заповедното производство.

            ОСЪЖДА    И.А.Г., ЕГН ********** да заплати  на  “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. С .с ЕИК: ***  сумата от 344,89  лв. - разноски за настоящото производство.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: