РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Търговище, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101047 по описа за 2024 година
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 128 от
КТ, 222,ал.3 от КТ 224,ал.1 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Е. Г. И. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Д. И. -ТАК твърди в исковата молба, че
със Заповед № ЗП-1122/15.02.2023г. било прекратено трудовото й
правоотношение с ответното училище Второ СУ „Проф.Никола Маринов“ ,
гр.Търговище, представлявано от директора А. К., поради придобиване на
право на пенсия за стаж и възраст, считано от 20.02.2023г. Излага, че й били
изплатени обезщетение за неползван годишен отпуск по чл. 224 от КТ и
обезщетение по чл. 222,ал.3 от КТ.Излага, че след прекратяване на трудовия
договор, с ПМС била променена Наредба № 4 от 2017г.за нормиране и
заплащане на труда, като бил променен и минималния размер на месечните
възнаграждения на педагогическите специалисти, което било увеличено с
15%, считано от 01.01.2023г и за това увеличение бил подписан и Анекс №
ДО1-192/10.08.2023г. към КТД за системата на училищното образование.По
тази причина ищцата подала заявление пред директора на училището за
изплащане на пропорционалното увеличение на заплатата, но получила
1
отговор, че няма правна възможност такова плащане.Поради изложеното и
като счита, че по силата на променената правна регламентация й се дължат
сумата от 590,68лв. увеличение на трудовото възнаграждение за периода от
01.01.2023г. до 20.02.2023г. и обезщетение за забава в размер на 61лв. за
периода от 31.10.2023г. до 31.07.2024г., сумата от 3934,50лв. увеличение на
обезщетението по чл. 222 ,ал.3 от КТ и обезщетение да забава в размер на
409лв. за периода от 31.10.2023г. до 31.07.2024г. и сумата от 692,00лв.
увеличение на обезщетението по чл. 224,ал.1 от КТ, ищцата приема, че за еня
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, претендира
законната лихва от датата на исковата молба-31.07.2024г. и разноските по
делото.В съдебно заседание по реда на чл. 214 от ГПК е допуснато изменение
в размера на претенциите, като същите се считат предявени съотв. за 600,67лв.
за трудово възнаграждение и 62,50лв. за обезщетението за забава върху нея, за
3934,48лв. за обезщетение по чл. 222,ал.3 от КТ и 409,38лв. за обезщетението
за забава върху нея и за 681,20лв. за обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ.В
съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на
ищцата адв.Д. И. -ТАК, която пледира за уважаването им, претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.Излага
се, че е спорно дали посоченото изменение в размера на трудовото
възнаграждение на педагогическите специалисти е относимо към работещите
или и към работилите педагогически специалисти, като въпреки становищата
на СБУ и КТ“Подкрепа“, ответникът счита, че за него, като работодател би
съществува пречка да изплати посочените обезщетения, тъй като това би
довело до нарушаване на финансовата политика на училището и би нарушило
указанията, дадени от МОН.С оглед на изложеното, ответникът моли за
отхвърляне на исковете, претендира разноски и въвежда в условията на
евентуалност възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание не
изпраща представител, постъпили са писмени бележки, в които изложените
възражения се поддържат, като се иска отхвърлянето на исковете, като
неоснователни. Приложено е и становище от МОН, подписано от зам-
министър на образованието и науката в отговор на запитване от РУО
Пазарджик, в което се изразява становище за липса на предпоставки за
изплащане на исканите увеличения, доколкото такива са дължими само на
2
лица, които се били в трудово правоотношение към момента на приемане на
Наредбата и анекса към КТД.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства по делото се установява, а не
се и спори между страните по делото, че между тях е било налице валидно
трудово правоотношение, като ищцата е работела на длъжност „старши
учител“ в ответното училище и със Заповед № ЗП-1122/15.02.2023г. същото е
прекратено, считано от 20.02.2023г. поради придобиване на право на пенсия за
стаж и възраст от ищцата. Видно от съдържанието на Заповед № ЗП-
1122/15.02.2023г.. на директора, на ищцата е изплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 2267,60лв. и обезщетение по чл.
222,ал.3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати или 25 312,32лв. От
Допълнително споразумение № ДС1118-44/05.06.2023г., сключено между
страните се установява, че месечното трудово възнаграждение на ищцата е
увеличено на 1554лв. От Анекс № ДО1-192/10.08.2023г. към КТД за системата
на предучилищното училищното образование се установява, че с чл.1 е
договорено изменение на чл. 27 от КТД, като се определя минимална основна
работна заплата , считано от 01.01.2023г., която за длъжността на ищцата е в
размер на 1763лв., а в ал. 3,т.2 е уговорено, че индивидуалните основни
работни заплати за педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.В
приложеното Становище относно Анекса, изготвено от Синдикат
„Образование“ към КТ Подкрепа е посочено, че началото на действие на
Анекса е в сила от 01.01.2023г., според изрично записаната уговорка на
страните в съответствие с чл. 54 от КТ, като в публикувана в ДВ, бр. 75/2023г.
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и
заплащане на труда и в съответствие с чл. 14 от ЗНА изрично е записано, че
наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в ДВ, с изключение на §2,
който влиза в сила от 01.01.2023г., като именно посочения §2 се отнася до
увеличението на заплатите.Посочено е още, че съгл. чл. 118,ал.3 от КТ
работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на
работниците или служителите.В заключение становището на Синдиката е, че
3
лицата, засегнати от Анекса със задна дата чиито правоотношения са били
прекратени в периода от 01.01.2023г. до подписването на Анекса, с писмено
заявление до директора на учебното заведение следва да поискат
преизчисление на трудовите им възнаграждения от 01.01.2023г. до
прекратяване на трудовото правоотношение.От уверение от 12.03.2024г. се
установява, че ищцата е членувала в синдикалното дружество на Независимия
учителски синдикат - КНСБ към Второ средно училище „Професор Никола
Маринов“ - гр. Търговище от 01.09.2017 г. до 28.02.2023 г. От заявление вх.№
419/31.10.2023г., подадено от ищцата до директора на ответното училище се
установява, че ищцата е поискала на осн. подписания Анекс на 10.08.2023г. да
й бъде преизчислено трудовото възнаграждение от 01.01.2023г. до
прекратяване на трудовия договор на 20.02.2023г., а от отговор на това
заявление изх.№ 139/06.11.2023г. на Директора на ответното училище се
установява, че според директора не съществува правна възможност по
действащата законодателна уредба да се извърши такова плащане на лица с
прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023г.От заключението по
назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се
установява, че при приложение на увеличението на трудовото
възнаграждение, то дължими за доплащане са съотв. сумата от 600,67лв. за
трудово възнаграждение и 62,50лв. за обезщетението за забава върху нея, за
3934,48лв. за обезщетение по чл. 222,ал.3 от КТ и 409,38лв. за обезщетението
за забава върху нея и за 681,20лв. за обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Страните по делото не спорят за това, че между тях е било налице
валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността “старши
учител“ в ответното училище и правоотношението е прекратено, считано от
20.02.2023г., поради пенсионирането на ищцата, като тогава са й били
изплатени и съответните обезщетения, като това се установява и от
приложените писмени доказателства по делото. Не е спорно и
обстоятелството, че нормативното изменение на основните работни заплати в
образованието, приети със задна дата с измененията в Наредба № 4 от 2017г.
за нормиране и заплащане на труда и Анекс № ДО1-192/10.08.2023г. към КТД
4
за системата на училищното образование, са приети след прекратяване на
трудовото правоотношение между страните.Спорът е за това дали ищцата е
правоимащо лице и може да се ползва от увеличените размери на трудово
възнаграждение, респ. и на начислените й обезщетения по силата на
посочените по-горе изменения на наредба № 4/2017г. и КТД, като в тази
връзка съдът приема следното: Основното възражение на ответната страна е
за това, че към 10.08.2023 г., когато е сключен анексът към КДТ, и към
01.09.2023 г., когато е обнародвана Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от
01.09.2023 г., трудовото правоотношение между страните вече е било
прекратено, поради което ответникът счита, че увеличение на ищцата не се
дължи, а само на служителите, които и към посочените дати са били в трудово
правоотношение с ответника като в тази връзка съдът приема следното: С
анекса към КТД се изменя чл. 27, ал. 1, т. 2, буква „б“ от него, като
минималната основна заплата за „старши учител“ става 1763 лева (при
дотогава 1554 лева), считано от 01.01.2023 г.; изменя се ал. 3, т. 2, която гласи,
че „Индивидуалните основни работни заплати на педагогическия персонал,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15%“, т.е диапазонът е от 1554лв. до 1763лв. Наредбата за изменение
и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., възприема същата минимална основна заплата
за „старши учител“ в размер на 1763 лева, при това също със задна дата – от
01.01.2023 г. В исковия период на ищцата е начислявана основна месечна
заплата в размер на 1737 лева, попадаща в диапазона между стария и новия
размер на основната работна заплата по Наредба № 4 и по КТД, преди
изменението им от есента на 2023 г., считано от 01.01.2023 г.В настоящия
случай следва да се има предвид, че Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда, издадена от МОН, е нормативен акт, намиращ
приложение за всички педагогически специалисти, заети в институциите в
системата на предучилищното и училищното образование – арг. от чл. 3 във
вр. чл. 1, без значение дали същите членуват в синдикални организации, респ.
без значение дали могат да се ползват от КТД и неговите анекси, а правото на
възнаграждение е положеният труд трябва да се възмезди според
договореното в трудовия договор или според императивния минимум по
5
Наредба № 4. Прекратяването на трудовото правоотношение преди
обнародването на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от
2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.,
няма значение, защото с § 3 към ЗР на наредбата е придадено обратно
действие на § 2, при това без изключение, което да зависи от наличието или
отсъствието на действащо трудово правоотношение към момента на
обнародване на наредбата.В случая се касае до същинско обратно действие на
закона, което преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария
закон правоотношения, като обратното действие на новия закон може да се
даде само по изключение и с изрична правна норма (чл. 14, ал. 1 ЗНА), като в
случая това е разпоредбата на § 3 от ЗР на Наредбата. Противното тълкуване,
каквото становище застъпва и ответната страна, не само би било дописване на
нормативния акт в смисъл, какъвто авторът му не е предвиждал, но би се
стигнало до резултат, който ще е в противоречие с чл. 7, буква „i“ на
Международния пакт за икономически, социални и културни права,
Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от
23.07.1970 г. - ДВ, бр. 60 от 1970 г. Издаден от Министерството на външните
работи, обн., ДВ, бр. 43 от 28.05.1976 г., в сила от 23.03.1976 г., задължаващ
страните по пакта да осигурят „еднакво възнаграждение за равностойна
работа без никакво различие“. Това изискване би било нарушено, ако
обратното действие на наредбата за изменение се приложи само към една част
от старши учителите, които иначе са получавали едно и също минимално
основно възнаграждение преди изменението, само защото те са продължили
да изпълнява същата длъжност към момента на обнародване на наредбата, а за
останалите - не, понеже трудовите им правоотношения са прекратени. Така, за
един и същи период, на една и съща длъжност, за един и същи труд двете
групи служители биха получили различни възнаграждения, което би било в
противоречие с посочения международен договор. Поради изложеното съдът
приема възраженията на ответната страна за изцяло неоснователни.И не на
последно място, за увеличение на трудовото възнаграждение в общия случай
не се изисква съгласието на работника – арг. чл. 118, ал. 3 от КТ, а на още по-
силно основание в конкретния случай дори не е необходим едностранен акт на
работодателя, защото увеличението е нормативно и императивно наложено с
Наредба № 4.Що се отнася до представеното с писмените бележки на
ответника становище на зам. министъра на образованието и науката, то съдът
6
приема, че същото дори да има характер на автентично тълкуване, не е
официално такова, доколкото съгласно чл. 51, ал. 2 ЗНА актовете на
официално тълкуване следва да бъдат разгласявани или обнародвани по
начина, по който е разгласен/обнародван и тълкувания акт. Издаденото
становище представлява тълкуване по конкретен правен спор от органа /или
оправомощено от него лице/, издал акта, а не официално абстрактно
тълкуване, което освен това изхожда от институция, която се явява
заинтересована от изхода на правния спор, доколкото ответникът е
второстепенен разпоредител с бюджет към министерство на образованието и
науката, поради което съдът приема, че същото е неотносимо към настоящия
спор.
С оглед на изложеното съдът приема, че по отношение на ищцата е
приложима регламентацията по Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда, обн. ДВ, бр.75 от 01.09.2023г.(ред. ДВ, бр.
75/01.09.2023г.), както и Анекс № ДО1-192/10.08.2023г. към КТД за системата
на училищното образование поради което предявените искове са доказани по
основание.Относно размера на претенциите съдът кредитира изцяло
заключението по назначената СИЕ, а относно претенциите за присъждане и на
обезщетение за забава, съдът взе предвид и обстоятелството, че най-ранният
момент за начисляването му е 01.09.2023 г., когато е издаден бр. 75 на
„Държавен вестник“ и от който момент е в сила Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
като в случая обезщетение за забава се търси едва от датата на искането на
ищцата до ответника-31.10.2023г., поради което приема, че предявените
искове за заплащане на сумата от 600,67лв. за трудово възнаграждение и
62,50лв. за обезщетението за забава върху нея, за 3934,48лв. за обезщетение по
чл. 222,ал.3 от КТ и 409,38лв. за обезщетението за забава върху нея и за
681,20лв. за обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ са доказани и в предявените
размери и следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба-31.07.2024г., до изплащане на задължението, на осн.
чл. 128 от КТ, чл.222,ал.3 от КТ, чл. 224,ал.1 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати
разноските по делото, като заплати по сметка на РС Търговище държавна
такса върху всеки от предявените пет иска в размер общо на 357,38лв.
(50лв.+50лв.+157,38лв.+50+50лв.), както и възнаграждението на вещото лице
7
в размер на 200лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.Ответникът следва да заплати
на адв. Д. И.-ТАК адв. възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗАдв.,
за предоставената на ищцата безплатна адв. защита по реда на чл. 38,ал.1,т.2
от ЗАдв., като относно размера на същото съдът съобрази обстоятелството, че
са предявени общо пет иска, съобрази и минималното адв. възнаграждение за
всеки от тях, определено по реда на чл. 2,ал.5 вр чл. 7,ал.2,т. 1 и т.2 от
НМРАВ, поради което приема, че на адв.Дияна И.-ТАК ответникът следва да
заплати адв. възнаграждение в размер на 2000лв., на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Второ Средно Училище „Професор Никола Маринов“
гр.Търговище, бул.Трайко Китанчев № 39, представлявано от Директора А. К.
да заплати на Е. Г. И., с ЕГН ********** от гр.Търговище, съдебен адрес
гр.Търговище, ул.*****, адв.Д. И., следните суми: сумата от 600,67лв.
представляваща увеличен размер на трудово възнаграждение за 2023г., ведно
със законната лихва от 31.07.2024г. до изплащане на задължението и
обезщетение за забава върху нея в размер на 62,50лв. за периода от
31.10.2023г. до 31.07.2024г.; сумата от 3934,48лв. представляваща увеличен
размер на обезщетението по чл. 222,ал.3 от КТ, ведно със законната лихва от
31.07.2024г. до изплащане на задължението и обезщетение за забава върху нея
в размер на 409,38лв. за периода от 31.10.2023г. до 31.07.2024г. и сумата от
681,20лв., представляваща увеличен размер на обезщетението по чл. 224 от
КТ, ведно със законната лихва от 31.07.2024г. до изплащане на задължението
на осн. чл. 128 от КТ, чл.222,ал.3 от КТ, чл. 224,ал.1 от КТ и чл. 86,ал.1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Второ Средно Училище „Професор Никола Маринов“
гр.Търговище, бул.Трайко Китанчев № 39, представлявано от Директора А. К.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище
държавна такса в размер общо на 357,38лв., както и 200лв. възнаграждение на
вещо лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Второ Средно Училище „Професор Никола Маринов“
гр.Търговище, бул.Трайко Китанчев № 39, представлявано от Директора А. К.
да заплати на адв.Д. Й. И.-ТАК, Л.№ **********, гр.Търговище ул.“******,
8
адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9