№ 51
гр. Разград, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Ив. Р. Р.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно административно
наказателно дело № 20223300600113 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Решение № 7/11.03.2022 г. по а.н. дело № 199/2020 г. РС-Исперих признал
обвиняемата С. ЯК. Х. от гр. Исперих за виновна то това, че на 12.07.2019 год. по път II 23,
около км 89+189, между село Китанчево и село Тодорово, област Разград, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № В 45 60 ВА, е
нарушила правилата за движение:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата – “Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“;
чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата – “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата – “Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“;
чл. 116 от Закона за движение по пътищата – “Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата“;
чл. 117 от Закона за движение по пътищата – “При приближаване към място, където на
пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
1
намали скоростта, а при необходимост - и да спре“ и по непредпазливост е причинила
средна телесна повреда на Сибелджан Осман М., ЕГН ********** от град Исперих
изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник, поради
счупване на двете кости на лява подбедрица, с което е осъществила от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по чл. 343, ал. 1, буква “б“, предложение 2 вр. с
чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 129, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а НК я освободил от
наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 2000
лева.
На основание чл. 343г от НК, съдът лишил обвиняемата С. ЯК. Х. от право да
управлява МПС за срок от една година.
Недоволна от решението останала обвиняемата С. ЯК. Х., която го обжалва с въззивна
жалба чрез защитника си адв. П.М., в частта досежно размера на наложеното
административно наказание глоба. В жалбата се изтъкват налични данни за смекчаващи
вината обстоятелства, както и че при определяне размера на наказанието глоба съдът следва
да съобрази имущественото състояние на дееца, за което в случая не са събрани
доказателства, извън посочените от нея в декларацията. В жалбата се сочи също, че
съобразно наличните многобройни смекчаващи вината обстоятелства, е налице основание за
намаляване размера на наложеното наказание глоба до възможния минимум от 1000 лева. В
заключение от въззивната инстанция се иска да измени обжалваното решение в частта
досежно наказанието, като намали размера на наложеното наказание глоба до предвидения в
закона минимум.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.
Обвиняемата Х., редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не представя
лично становище.
Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от защитника на обвиняемата Х.
на същите основания и със същите искания. Допълнително от въззивната инстанция се иска
да бъде намален размера и наложеното кумулативно наказание лишаване от право да
управлява МПС.
Участващия по делото прокурор от ОП-Разград изразява становище за потвърждаване
на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че наложените от
първоинстанционния съд наказания са справедливи. При определянето им съдът съобразил
всички обстоятелства имащи отношение по въпроса за наказанието, като чрез така
определените по вид и размер наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието.
Разградският окръжен съд, като съобрази изложеното във въззивната жалба,
становищата и доводите на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка
правилността на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява частично
основателна.
При законосъобразно проведено по делото производство по реда на глава ХХVIII-ма от
НПК, след извършен задълбочен, обективен и всестранен анализ на доказателствата,
събрани на досъдебното и съдебното производство, Исперихския районен съд е направил
обосновани фактически изводи, които съответстват на фактическите положения, посочени в
постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК, с което делото е внесено в
първоинстанционния съд, с предложение за освобождаване на обвиняемата С. ЯК. Х. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от
НК. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата С. ЯК. Х. е родена на 26.06.1985 год. в град Исперих, област Разград,
живуща в град Исперих, община Исперих, област Разград, българска гражданка, с висше
2
образование, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********.
Свидетелите Г.Г.М. и О.Ф.М. живеели на семейни начала в град Исперих, на улица
“Тополница“ № 16. С тях живеела и малолетната дъщеря на Г.М. - С.М., която била на 10
години. В началото на месец юли 2019 год. М. и М. се скарали, като в резултат на това Г.М.
отишла да живее при своята майка Г. М. в село Тодорово, област Разград. На 11.07.2019 год.
при нея дошъл О. М. и двамата отишли на пикник. След пикника се разделили и малко по-
късно Г.М. установила, че мобилният й телефон е останал в автомобила на фактическият и
съжителник. Свързала се с него и той й казал, че трябва скоро да отиде за телефона, тъй като
той възнамерява да пътува за Федерална република Германия. На 12.07.2019 год. преди
обед, в жилището на свидетелката Г. М., майка на свидетелката Г.М., дошла свидетелката
С.Ш. Я., сестра на свидетелката Г. М., като Я. била с дъщеря си, а последната била със свия
автомобил. Около обяд Салиха Я. и дъщеря й решили да отидат на пазар в град Исперих.
Свидетелката Г.М. се качила в автомобила при тях. В началото на гр. Исперих последната
слязла от автомобила и пеша отишла до дома на свидетеля О. М.. Предварително се
разбрали, когато близките й си тръгнат обратно да я вземат. Детето на Г.М. – свидетелката
С.М. останала със своята баба свидетелката Г. М. в село Тодорово, въпреки че искала да
отиде със своята майка в града. След 16 часа свидетелката Г. М. и внучката и отишли на
гости във свидетелката Юзеля Абдурахим. Детето помолило Абдурахим да потърси майка й
на два мобилни номера. Абдурахим не успяла да се свърже. Разговаряла със свидетелката С.
Я., но и тя съобщила, че не може да се свърже с Г.М.. Свидетелката Г. М. и детето С.М. се
прибрали в дома на Г. М.. Детето било обезпокоено и искало да намери майка си, тъй като
се страхувало че тя ще замине за Германия с О. М.. Без да се обади на своята баба С.М.
тръгнала за град Исперих пеша. Хукнало да бяга през поляна и въпреки, че баба му се
опитала да го спре, детето продължило към град Исперих.
Обвиняемата С.Х. живеела в град Исперих, била правоспособен водач на МПС с
придобити категории “ В, АМ, В1“ и работела в търговско дружество “Нил Електрик“
ЕООД град Исперих. Във връзка с работата си, с пълномощно, периодично управлявала
служебен лек автомобил на дружеството марка “Опел Астра“ с рег. № В 45 60 ВА.
Автомобилът бил технически изправен и за него имало сключена застраховка “Гражданска
отговорност“, и заплатена винетна такса. На 12.07.2019г. обвиняемата и колежката й
Джансу Фераим отишли със служебният автомобил до село Тодорово, където живеела
майката на Фераим, за да занесат дрехи на детето й, което било при майка й, и лекарства за
майка й. Бавили се около 15 минути. Около 18 часа тръгнали обратно към град Исперих,
като времето било слънчево и топло, при суха настилка на пътя. Автомобила управлявала
обвиняемата, като се движела по път II-23 между село Тодорово и село Китанчево. Пътят
бил с наклон надолу по посока на движението, следвал ляв завой, след който наклонът на
пътя бил нагоре. Преди да излезе автомобила от завоя, Х. и Фераим видели внезапно малко
момиче, което се ударило в предната част на автомобила и паднало на пътното платно. С.Х.
спряла автомобила, двете с Фераим слезли и отишли при детето. То седяло на платното,
плачело, а от крака му течала кръв. Попитали го от къде е, като то казало първо че е от село
Хърсово, после от село Самуил и съобщило че майка му се казва Гюлфер. В същото време
до трите лица спрял друг автомобил и обвиняемата и спътницата й помолили водача да се
обади на телефон 112. Детето много плачело и казало, че го боли крака, поради което двете
жени решили да не чакат линейката, а да го откарат в болницата. Качили детето на задната
седалка на лекият автомобил “Опел Астра“ и продължили към град Исперих. Първо
срещнали полицейска кола, като на служителите в нея С.Х. обяснила, че е участник в ПТП и
кара пострадалото лице в болницата, като полицейските служители й указали да продължи.
После по пътя срещнали линейка. Фелдшера С.А. прегледала детето, указала то да не се
мести от лекият автомобил “Опел Астра“, качила се в него и продължила с двете жени към
болницата в град Исперих. Там на детето била направена рентгенова снимка, от която се
установило, че левият крак на С.М. е счупен. Детето било откарано на лечение в болницата
3
в град Разград.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение, че при
ПТП от 12.07.2019 год. пострадалото дете С.М. е получило : счупване на двете кости на лява
подбедрица; охлузвания по лицето, двете колена и подбедрици, леви глезен и ходило. По
своята медико-биологична характеристика счупването на двете кости на лява подбедрица
обуславя трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от един
месец, а охлузванията - болка и страдание. Липсата на рентгенов образ на счупванията не
позволявал прецизиране на механизма на получаване на фрактурите, дали е директно или
индиректно. При такъв вид травми имобилизацията се налага за срок от 3 - 4 месеца, като
работоспособността се възстановявала след 4 - 5 месеца. Получената от С.М. телесна
повреда не била опасна за нейния живот. Описаните в медицинската документация
увреждания можело да бъдат получени по начин, както сочели обстоятелствата по
досъдебното производство - блъскане в/от движещ се автомобил и приземяване на терена
напред /по лице/. Впоследствие от вещото лице е разгледана рентгенова снимка, която
установила че ударът е бил по гръбната страна на подбедрицата.
В досъдебното производство е назначена и съдебно-автотехническа експертиза, която
дава следното заключение: Процесното ПТП е настъпило по път II-23 от град Исперих за
град Дулово, в участъка между село Китанчево и село Тодорово, на около 55.0 м. от
кръстовището за село Паисиево.
Скоростта на лек автомобил “Опел Астра“ с рег.№ В 45 60 ВА в момента на удара била
около 19.3 - 22.3 км/ч. Скоростта на автомобила непосредствено преди ПТП била около
66.3-69.3 км/ч.
Опасната зона за спиране на автомобила била около 49.0-52.4 м.
В материалите от ДП се съдържат две хипотези за поведение на пешеходката С.М.
непосредствено преди ПТП, които обуславяли и възможността за възприемането й от страна
на водачката Х.. Според разказаното от детето изводът на вещото лице е, че водачката е
имала обективна възможност да възприеме визуално вървящата по платното за движение
пешеходка от около 140 метра. Според разказаното от водачката е установено, че същата е
възприела пешеходката от разстояние около 58.2 -61.3 метра.
Максималната скорост при която водачката Х. е имала техническа възможност да спре
преди мястото на удара била около 73.5 - 76.2 км/ч.
Пешеходката С.М. е попадала извън опасната зона за спиране на процесното МПС,
т.е. водачката С.Х. е имала техническа възможност да предотврати автопроизшествието чрез
аварийно спиране. Този извод се потвърждавал и от факта, че процесното ПТП би било
предотвратимо и при по-голяма скорост на движение на автомобила, от тази с която реално
се е движил.
Вещото лице дава заключение, че наличието на техническа възможност за
предотвратяване на ПТП показва, че водачката С.Х. или не е възприела своевременно
пешеходката М., поради отклоняване на вниманието, или не е реагирала адекватно на
възникналата ситуация въпреки достатъчната надлежна видимост към мястото на сблъсъка,
като заобиколи пешеходката на безопасно странично разстояние или спре.
Скоростта на движение на автомобила нямала причинна връзка с настъпилото
ПТП.
Техническите мерки за безопасност, които е следвало да съблюдава водачката Х.
при конкретната пътна обстановка били 1/ да наблюдава непрекъснато и с необходимите
внимание и концентрация пътната обстановка пред управлявания от нея автомобил; 2/ при
възникване на опасност за движението, да предприема необходимите безопасни действия и
маневри.
4
Правилните технически действия от страна на обвиняемата, възприемайки детето
на платното, са били: след като подаде звуков сигнал да намали скоростта си и да я
заобиколи на безопасно странично разстояние или при необходимост да спре, за което е
имала техническа възможност.
Вещото лице заключило, че правилните действия на пешеходката за предотвратяване
на процесното ПТП били: 1/ при положение, че непосредствено преди ПТП пешеходката се
е движела в дясната част на платното за движение и е забелязала идващия след нея
автомобил, както самата твърди, е следвало да премине плътно в дясната част на пътното
платно, като спре и изчака преминаването на автомобила; 2/ при положение, че
непосредствено преди ПТП пешеходката е прескочила дясната крайпътна мантинела, първо
е трябвало да изчака преминаването на идващия след нея автомобил и след това да прескочи
предпазната ограда.
В този смисъл при положение, че непосредствено преди ПТП пешеходката се е
движела в дясната лента за движение, тя е представлявала препятствие за движещите се след
нея ППС. Тя не се е намирала възможно най-вдясно на пътното платно. Прескачането на
пътната мантинела непосредствено преди ПТП и навлизането върху платното за движение,
без да се изчака преминаването на идващия след нея автомобил я е направило препятствие за
неговото движение.
Като основната причина за настъпване на ПТП, от техническа гледна точка, вещото
лице сочи това, че непосредствено преди ПТП водачката С.Х. е управлявала лек автомобил
“Опел Астра“ с рег.№ В 45 60 ВА без необходимите внимание и концентрация, поради което
не е възприела своевременно пешеходката Сибелджан Осман М., въпреки че е имала
обективни условия за това. Детето е представлявало предвидимо препятствие за
обвиняемата спрямо което обвиняемата е можела да реагира своевременно и адекватно, но
не го е сторила.
В досъдебното производство е назначена и комплексна съдебнопсихиатрична и
психологическа експертиза, която дава заключение, че пострадалото детето е с нормален
интелект. Отглежда се в непълно, дисфункционално семейство, с нисък социален статус, в
условията на депривация и фрустрация. С.М. не страда от психично заболяване. Същата е с
нормално протекло и съответно на възрастта нервнопсихично развитие, отчитайки
факторите на средата. Възможността да възприема адекватно ситуацията свързана с делото
не е нарушена. Детето било зависимо от близките си при вземане на важно решение. Трудно
можело да изгради собствено мнение, свързано със сложните интерперсонални и
обществени отношения. Малолетната възраст априори изключвала възможността
освидетелстваната да разбира в цялост свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Интелектуалните годности на детето му позволявали да разбира
случилото се /позицията й на пострадал от ПТП/, но възрастовите и личностни
характеристики, позицията й на зависимост от майката предопределяли повишена
внушаемост, лесна манипулируемост, доброжелателност, което следвало да се има предвид
в хода на съдебното следствие. Личността на детето била незряла, все още в процес на
развитие. Средно общителна, предимно с интровертна насоченост на личността.
Самостоятелна в решенията по относително принципните въпроси, но зависима в близките
емоционални отношения. Не се наблюдавало абнормно поведение. Детето имало
неустойчива оценка и самооценка. Малолетната възраст априори включвала наличие на
личностова и социална незрялост, в случая засилена от лошата среда. Детето било с
повишена внушаемост, трудно отстоявало интересите си. Била с неефективна динамика на
отношенията с другите и затруднена адаптация. Емоционално лабилна, пасивна и зависима
от авторитети.
Данните за личността на обвиняемата се установяват от приложените по делото
Биографична справка, Декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние,
5
Справка за нарушител/водач, Справка за съдимост.
Очертаната фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото,
обсъдени, макар и лаконично от първоинстанционния съд, с дадени отговори на всички
въпроси имащи отношение към предмета на делото, поради което се споделя в цялост и от
въззивната инстанция. Първоинстанционният съд не е констатирал съществени
противоречия между различните доказателствени източници, поради което не е изложил
отделни съображения в този смисъл.
Съобразявайки всички събрани по делото доказателства, първоинстанционния съд
изложил обстойни мотиви, относно механизма на произшествието, съобразявайки
заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, чието заключение от
своя страна е изградено въз основа на събраните по досъдебното производство
доказателства. Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Въз основа на така направените законосъобразни и обосновани фактически изводи,
районният съд е достигнал до единствено възможните в случая правни изводи, а именно, че
обвиняемата С. ЯК. Х. е извършил деяние, което от обективна и субективна страна
осъществява състава на престъплението в което е обвинен - по чл. 343, ал. 1,6. “б“, предл. 2
вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 129, ал. 2 от НК.
От обективна страна, на 12.07.2019 г. по път II 23, около км 89+189, между село
Китанчево и село Тодорово, област Разград, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № В 45 60 ВА, е нарушила правилата за движение:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата – “Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“;
чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата – “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата – “Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“;
чл. 116 от Закона за движение по пътищата – “Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата“;
чл. 117 от Закона за движение по пътищата – “При приближаване към място, където на
пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост - и да спре“..
Извършеното от обвиняемата Х. престъпление е с висока степен на обществена
опасност, която се обуславя от непосредствения обекта засягане - обществените отношения,
свързани с безопасността на транспорта, касателно транспортните средства и съоръжения, и
здравето, и живота на хората. Изпълнителното деяния се изразява в управление на МПС в
нарушение на правилата за движение по пътищата, при което са настъпили съставомерните
вредни последици – причиняване на средна телесна повреда на пострадалото лице -
неимуществени вреди, квалифициращи престъплението като такова по чл. 343, ал. 1,6. “б“
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Увреждането, претърпяно от пострадалото дете, изразяващо се в
счупване на дясна лъчева кост, е пряка и непосредствена последица от настъпилото
произшествие, в което е участвала обвиняемата и е довело до трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за срок повече от един месец - съставомерна последица
6
от фактическия състав на престъплението по повдигнатото обвинение, характеризираща
вредоносния резултат именно като причиняване на средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2 от НК.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява наличието на причинно-следствена връзка между поведението на обвиняемата
Х., като водач на участвалия в произшествието лек автомобил и настъпилите от деянието му
вредоносни последици, в който смисъл са заключенията на обсъдените по- горе
автотехническа експертиза и съдебно-медицинската експертиза. От заключението на
автотехническата експертиза категорично се установява, че основната причина за
настъпване на процесното произшествие са допуснатите от обвиняемата Х. нарушения на
правилата за движение по пътищата, като водач на лек автомобил, описани по-горе.
По делото са налице безспорни доказателства, от които се установява и доказва по
несъмнен начин, че обвиняемата Х. е нарушила описаните в постановлението, респ. в
присъдата правила за движение по пътищата.
От субективна страна обвиняемата Х. е действала по непредпазливост – не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла
да ги предвиди, при което правилно е възприета форма на вината по чл. 11, ал. 3 от НК.
За извършеното от обвиняемата Х. непредпазливо престъпление по чл. 343, ал. 1,
б.”б”, вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 129, ал. 2 от НК, законодателя е предвидила наказание
“лишаване от свобода” до 3 година или пробация. Обвиняемата Х. е с чисто съдебно минало,
установено от представената справка за съдимост, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV от Глава 8 от НК. От извършеното престъпление няма
причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Съобразявайки горното, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд приел,
че в случая са налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл.78а, ал. 1 от НК,
даващи основание на съда, след като признае обвиняемата за виновна по възведеното й
обвинение, да я освободи от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление
и да й наложи административно наказание “Глоба” в границите от 1 000.00 до 5 000.00 лева.
Съобразявайки се с имащите значение за индивидуализацията на наказанието
обстоятелства, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно приел по отношение
на обвиняемата Х. да бъде наложено, административно наказание “Глоба” в размер от
2 000.00 лева.
Съобразявайки се с всички обстоятелства по делото правилно и законосъобразно,
първоинстанционния съд, на основание чл. чл. 78а, ал. 4 вр. с чл. 34г от НК, наложил на
обвиняемата Х. и -лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
При определяне на вида и размера на наказанията на обвиняемата Х.,
първоинстанционния съд правилно и законосъобразно отчел като смекчаващи вината
обстоятелства честото съдебно минало на обвиняемата, невисоката й степен на обществена
опасност и оказаната помощ на пострадалия. Като отегчаващо вината обстоятелство е
отчетено високата степен на обществена опасност на деянието.
По жалбата:
От въззивната инстанция с жалбата се иска намаляване размера на
административното наказание глоба до възможния минимум от 1000 лева и намаляване
размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление за срок от една година
предвид наличието на неотчетени смекчаващи вината обстоятелства. Въззивният съд не
споделя становището на защитата в този смисъл.
На първо място се изтъква, че обвиняемата, като водач на автомобила по време на
инцидента, не е управлявала под въздействието на алкохол или наркотични вещество. Това
обстоятелство не може да се приеме за смекчаващо такова тъй като е законово задължение
7
към обвиняемата, като водач на МПС. Същото се отнася и по отношение на заявеното от
защитата обстоятелство, че управлявания от обвиняемата автомобил бил технически
изправен и за него имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност.
Заявеното от защитата обстоятелство, че обвиняемата не е наказвана по
административен ред, съдът намира за недостатъчно щото да доведе до намаляване размера
на наложените на обвиняемата наказания.
При извършената цялостна служебна проверка, въззивната инстанция намери, че по
отношение на обвиняемата е възведено обвинение за нарушаване на правила за движение по
пътищата, които нямат отношение към обстоятелствата по конкретното дело.
Съдът намери, че обвиняемата Х. следва да бъде призната за невиновна и оправдана по
обвинението да е извършила горното деяние вследствие нарушаване правилата за движение
по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 са общи. При наличие на обвинение за конкретни
нарушения, каквото е задължението на водача да контролира непрекъснато пътното
превозно средства, което управлява, общите разпоредби не могат да бъдат използвани за
повдигане на обвинение и отпада възможността едновременно със специалната, да се
инкриминира и нарушаване на общи разпоредби. Това е общ принцип в правораздаването
още от Римското право - "leges speciales derogate leges generales". Такава е и трайната
съдебна практика (Решение № 567 от 07.02.2013 г. по н.д. № 1961/2012 ВКС). Разпоредбите
на чл. 5 ЗДвП биха могли да обосноват извод за виновността на лицето единствено в
хипотезата на ненарушаване на специалните разпоредби на ЗДвП, а в настоящия случай са
установени нарушения на чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП.
При тези обстоятелства обжалваното решение следва да бъде изменено, като бъде
отменено в частта, с която обвиняемата С. ЯК. Х. е призната за виновна, при извършване на
деянието, да е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП и вместо това да същата да бъде призната за невиновно и оправдана по тази част
от обвинението.
В останалата му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 7/11.03.2022 г. постановено по а.н. дело № 199/2020 г. по описа
на РС-Исперих, като го отменя в частта, с която обвиняемата С. ЯК. Х. е призната за
виновна, при извършване на деянието, да е допуснала нарушение на правилата за движение
по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и вместо това признава обвиняемата Х. за
невиновна и я оправдава по тази част от обвинението.
Потвърждава решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9