№ 7
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502997 по описа за 2024 година
С решение № 3403 от 09.06.2024 г. по гр. д. № 1064/2024 г., СГС, осъжда
Прокуратурата на РБ да заплати на Д. Т. П. по иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 5 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
заедно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер
56 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от
датата на повдигане на обвинението - 03.09.2020 г. до 30.11.2023 г.
Със същото решение Прокуратурата е осъдена да заплати на Д. П. и
сумата 4000 лева като обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане.
С решението Прокуратурата е осъдена да заплати на Д. П. разноски в
размер на 61,50 лв., а на адв. М. В. С., като представител на ищеца, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
С определение № 10686 от 8.07.2024 г., поправено с определение №
10829 от 10.07.2024 г., молбата с правно основание чл. 248 ГПК на
Прокуратурата е отхвърлена.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
1
въззивна жалба от Д. Т. П., в която се подчертава, че съдът не е отчел
спецификата на случая. Счита, че в съдебната практика са известни дела за
обезщетяване на магистрати с високи суми, което сочи, че подходът по сходни
или дори по-леки казуси е различен. Подчертава, че П. изпитвал огромно по
интензитет чувство за несправедливост, безпомощност и отчаяние от
поведението на Прокуратурата. Излага съображения, че негативните му
чувства са с по-високо ниво тъй като срещу него е било лъжесвидетелствано, а
производството срещу полицаите, които са упражнили спрямо него физическо
насилие и са лъжесвидетелствали не е доведено до желания край, а
Прокуратурата бездейства вече 4 години. Счита, че лихва се дължи от деликта,
а не от установяването на противоправността на деянието (влизане в сила на
оправдателната присъда). Моли да се отмени решението в обжалваната част и
да се уважи исковата претенция в цялост.
Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че обезщетението е завишено и
противоречи на принципа на справедливостта. Поддържа твърдението, че
вредите не са доказани, че свидетелските показания са ценени неправилно, че
не е взето предвид поведението на самия ищец и продължителността на
наказателното производство, върху чиято съдебна фаза Прокуратурата не
може да влияе. Сочи, че не е доказано медийно отразяване, засягане на
физическото или психическото здраве на ищеца, нито негативно влияние
върху професионалната му реализация, честта, достойнството и доброто му
име. Оспорва претенцията за имуществени вреди като недоказана и прави
възражение за прекомерност за същата. Моли да се отмени решението в
обжалваната част или да се намали размера на присъдените суми.
С частна жалба на Прокуратурата е обжалвано определението,
постановена в производство по чл. 248 ГПК. Позовава се на Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и като счита, че не следва да се
прилагат минимални размери, претендира (с оглед незначителния обем от
извършена процесуално дейност) да се намали размера на адвокатското
възнаграждение за адв. С..
В писмени отговори Д. П. оспорва жалбите на Прокуратурата.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
2
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът Д. Т. П. твърди, че на 02.09.2020 г. участвал в граждански
протест в центъра на София. При проведена полицейска акция за разпръсване
на събралото се множество ищецът бил задържан от служители на СДВР,
които го съборили на земята, започнали да го бият безпричинно, отвели го в 5
РПУ и с постановление 03.09.2020 г. по пр.пр. № 32858/2020 г. на СРП бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т З вр. с чл.
130, ал. 1 от НК. След два месеца бил внесен обвинителен акт, а с присъда от
02.06.2022 г. по НОХД № 15797/2021 г., СРС, НО, 112 с-в, ищецът бил признат
за виновен. Въззивният съд обаче го признал за невиновен и отменил
присъдата, като този акт бил потвърден и от ВКС с решение № 454 от
30.11.2023 г. по КНОХД № 963/2023 г. на ВКС, І-во НО. Твърди, че тъй като
никога не бил съден преживял огромен стрес, бил злепоставен пред семейство
и приятели, кариерата му, градена 19 години, се повлияла неблагоприятно,
тъй като това пречело на заемане на по-високи позиции. За неимуществените
вреди претендира обезщетение от 56 000 лв., а като обезщетение за
имуществените си вреди (разходи за адвокатски хонорари) – сумата от 4000
лева. Освен това счита, че му се дължи законна лихва от датата на
увреждането (03.09.2020 г.), както и разноски за производството.
Ответникът Прокуратура на РБ оспорва исковете по основание и размер,
досежно вида и характера на твърдените с исковата молба неимуществени
вреди. Счита, че адвокатския хонорар е прекомерен. Сочи, че за част от
вредите прокуратурата не може да отговаря, тъй като те са причинени от
служители на МВР. Възразява относно периода на претенцията за законна
лихва съгласно ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 2.09.2020 г. ищецът (неосъждан) е бил задържан и на
3.09.2020 г. срещу него е било повдигнато обвинение за причиняване на лека
телесна повреда на полицейски орган (наказуемо с лишаване от свобода от
една до пет години), както и че на първа инстанция, с присъда от 2.06.2022 г.
3
той е бил признат за виновен за това. Не се спори, че производството е
приключило с потвърждаване на оправдателната присъда на въззивния съд от
ВКС, която е влязла в сила 30.11.2023 г.
Не е спорно, че взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение е
била парична гаранция в размер на 450 лв., както и че той е упълномощил
защитник, който да го представлява. Видно от договор за правна защита от
27.10.2023 г. в полза на адв. М. С. е заплатена сума като възнаграждение в
размер на 1000 лв., а по договор от 13.06.2022 г. сумата е 2500 лв. Приложено
е платежно нареждане за заплатен хонорар в полза на Г. Г. Г. по дело №
4898/21 г. на АССГ, 12 к.с-в, от 500 лв. По делото е представено решението по
посоченото дело на АССГ (л. 77), като от същото е видно, че жалбата на Д. П.
срещу заповед на полицейски орган при СДВР за задържане е уважена.
Приета е СПсЕ, според която привличането на ищеца като обвиняем се
отразило негативно върху неговото психично функциониране, при него са
породили трайни и интензивни негативни емоционални състояния и
психосоматичен дискомфорт, той загубил психоемоционална енергия,
намалила се общата му адаптивност и се повишила уязвимостта към
заболявания. Не е установено клинично или психично разстройство, нито
посттравматично стресово разстройство. Установени си тревожно депресивна
симптоматика, намалена концентрация, проблеми със съня, пристъпи с
характеристики на паническа тревожност, особено при припомняне на
ситуацията.
Свидетелката П., съпруга на ищеца (който имал и двойно гражданство -
американско), описва същия като изключително добър, принципен човек с
много силно чувство за справедливост. След образуването на наказателното
производство от весел и приятелски настроен човек той се променил
негативно, изпаднал в депресия, а това че наказателният процес се е отразил
върху семейството и децата го притеснявало допълнително. Той искал да се
прибере обратно в Америка, защото бил разочарован от държавата като цяло.
Това се оказало невъзможно тъй като когато кандидатствал за работа там,
имало условие в момента да не се води дело срещу него. Според свидетелката
около три години и половина продължил посочения емоционален дискомфорт,
но и към момента съня му все още не бил възстановен, бил нервен, нямал вяра
в системата и в държавата. След наказателното производство колегите се
4
отдръпнали от него, а приятелите по-скоро не.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
От данните по делото се установява, че срещу ищеца е повдигнато
обвинение за извършване на престъпления, за които се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до пет години т.е. същото не е тежко съгласно чл.
93, т. 7 НК. Няма спор, че ищецът е оправдан, поради което в случая се касае
до “незаконно обвинение в извършване на престъпление”.
Не се спори, че наказателното производство (считано от привличането
на лицето като обвиняема от 3.09.2020 г.) е продължило почти 3 години и 3
месеца (до датата на окончателното решение на ВКС от 30.11.2023 г.). В този
период са били преминати всички етапи на наказателния процес от досъдебно
и съдебно производство, като през цялото време обвинението е било
поддържано от прокуратурата. Не се установява производството да е било
забавяно поради неизвинителни действия на ищеца, каквото възражение е
навела прокуратурата. С оглед посоченото следва да се приеме, че се касае до
повдигане и поддържане на обвинение за период от време, което е съизмерим
с максимално допустимия срок, приет за обичайно необходим за развитие на
наказателното преследване на всички инстанции.
При всички налични данни, и като се съобрази практиката на ВКС,
според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и
достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. №
273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички
положения ищецът е търпял негативни преживявания, имал е опасения, че
може да бъде осъден, изпитвал е притеснения от обвинението и пр. Безспорно
П. е претърпял негативни вреди от незаконното обвинение – както се
установява от показанията на свидетелката той се променил, изнервил,
депресирал, бил разтревожен, че наказателното дело се отразява на
семейството му, нарушен бил сънят му, загубил вяра в институциите и се
5
накърнило чувството му за справедливост. Съдът не намира основания да
изолира посочените показания от доказателствения материал, тъй като, макар
и дадени от съпругата на ищеца, няма причини да се счита, че същите са били
недостоверни. Изнесените от свидетелката данни са житейски логични и
правдоподобни, а разказът й е последователен и безпротиворечив. Тези
показания са ценени в условията на чл. 172 ГПК и не могат да бъдат
игнорирани. Те са и в унисон с констатираното от приетата по делото СПсЕ,
която също е дала становище, че ищецът е преминал през период на
емоционален стрес и нарушено психично функциониране, и макар да не е
проявил болестни симптоми е бил в състояние на депресия, тревожност,
снижена концентрация и пр.
При тези данни следва да се приеме, че подходящ размер на
обезщетение е сумата от 5000 лв., така както е възприето и от първата
инстанция. За тази сума съдът отчита установените от практиката на
съдилищата критерии като продължителност на наказателния процес (респ.
нивото, до което той се е развил инстанционно), възрастта на ищеца (40 г. в
активна възраст), неговия обществен статус и характерни особености на
личността (добър статус, жизнерадостен човек, неосъждан до момента),
данните за психоемоционалния дискомфорт без болестни процеси, липсата на
мярка за неотклонение, която да е засегнала правото на свободно
придвижване.
Съдът отчита, че наличните по делото данни не могат да основат извода
за широк медиен отзвук на процесът срещу ищеца. Вярно е, че събитията
около протестите са били масово популяризирани от медиите (телевизия,
интернет, радио и пр.), но няма преки доказателства, които да сочат, че
конкретно името и личността на ищеца е било във връзка с тях, нито
наказателното производство срещу П. е получило някакъв широк обществен
отзвук.
На следващо място не може да се възприеме тезата, че ищецът бил
възпрепятстван да започне нов живот извън страната, но не можел да си
намери работа поради висящото производство. Няма данни той да е
кандидатствал за определена позиция и да е получил отказ да заеме същата
само поради неприключилото производство, нито че е правил опити да заеме
длъжност, за която е било предвидено изискване служителят да е с чисто
6
съдебно минало.
Нивото на социална изолация при ищеца не е било високо – това се
установява от показанията на свидетелката, която е заявила, че колегите се
отдръпнали от него, но приятелите - не. В този смисъл не може да се счете, че
ищецът е бил отхвърлен от близкото си обкръжение, че околните са повярвали
в обвиненията срещу него или че това е уронило неговия престиж пред тях.
Не може да послужи като критерий за определяна на завишен размер на
обезщетение оплакването на ищеца, че срещу него била упражнена физическа
агресия от полицейски служители, тъй като това са действия, за които
прокуратурата не отговаря. В настоящото производство прокуратурата не
може да носи отговорност и за забавеното производство срещу лицата, които
(според ищеца) са лъжесвидетелствали срещу него. Настоящият процес има за
цел да установи какви са вредите, които е понесъл ищеца от незаконното
обвинение срещу самия него, а не тези, които търпи от забавеното
производство (различно от воденето срещу него), в което се проверява
извършването от други лица на престъплението „лъжесвидетелстване“.
Такива вреди лицето може да търси на друго основание в друг процес.
На последно място, визираните в жалбата на П. обезщетения по други
дела не могат безкритично да бъдат отнесени към настоящи спор.
Определянето на обезвреда не е механично, а е резултат от преценка на
всички относими фактори за всеки конкретен случай, който се очертава със
своята специфика от вида на деянието, личността на засегнатото лице,
обществената значимост на последното, конкретно търпените от пострадалия
вреди и пр.
Що се касае до оплакването, че се дължи лихва от дата, различна от
влизане в сила на оправдателната присъда, съдът намира, че приложение има
т. 4 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, където е прието, че
отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение възниква от
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление (тогава
е завършен фактическия състав), поради което законна лихва се дължи от тази
дата, а не от по-ранна такава. В тази част решението е правилно постановено.
Относно иска за обезщетяване на имуществени вреди, приложимо е
разрешението дадено в друг задължителен акт на Върховния съда, а именно
7
тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на
ВКС. В същото е прието, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. В
този случай той не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се
произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или
отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и
претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото
обезщетение. В настоящия случая се установява, че ищецът е упълномощил
адв. М. С. да го представлява в производството пред въззивния съд и пред
касационния съд, като за това е заплатил съответно 2500 лв. и 1000 лв. Тези
суми следва да бъдат възстановени на ищеца, тъй като те съставляват пряка
имуществена вреда за него, доказана от приложените договори за правна
помощ. Сумата от 500 лв. не следва да се заплаща, тъй като тя е преведена на
лицето Г. Г. Г., без да има данни той да е бил упълномощен като представител
на ищеца в някоя част от досъдебното или съдебното производство, което е
приключило с оправдателна присъда. Съдът приема, че тази сума е съответна
и по своя размер на оказаната правна помощ по наказателното производство,
което е преминало през всички фази на наказателния процес, като няма данни
ищецът (било в качеството на обвиняем, били в това на подсъдим) да е
предизвикал недобросъвестно забавяне на развитието на процедурите или да е
опорочавал процесуални действия.
С оглед казаното решението следва да се потвърди в частта за
обезщетението на неимуществените вреди и да се коригира само в частта за
имуществените.
При този изход на спора за въззивната инстанция на жалбоподателя П.
се следват разноски в размер на 1000 лв. Възражението за прекомерност на
същото не следва да се уважава, тъй като хонорарът (съгласно посоченото в
договор за правна помощ на л. 41) следва да се счита за уговорен и заплатен за
подаване на въззивна жалба и представителство пред САС във връзка с нея,
както и за защита по подадени от Прокуратурата въззивна и частна жалба. Тъй
като въззивната жалба на П. е приета за неоснователна, разноски се дължат
само за защита по жалбите на Прокуратурата. За защита по въззивната жалба с
оглед обжалваемия интерес се следва сумата от 858,33 лв., изчислена на база
Наредба № 1 от 2004 г., която съдът използва за ориентир. Като съобрази, че
8
заплатеният хонорар е 1000 лв., т.е. не надхвърля съществено минималния
размер, съдът намира, че същият не е прекомерен.
Що се отнася до постъпилата частна жалба срещу определение от
8.07.2024 г., същата е неоснователна, тъй като за уважената част от иска (вкл.
и съгласно настоящото решение), минималното възнаграждение е в размер на
1150 лв. Присъденият хонорар от 1200 лв. не е несъответен.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3403 от 09.06.2024 г. по гр. д. № 1064/2024 г.,
СГС, в частта, в която се осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Д. Т. П.
по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата над 3500 лв. до 4000
лева като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
30.11.2023 г. до окончателното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Д. Т. П.
срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата над 3500 лв. до сумата от
4000 лв., като обезщетение на имуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Д. П. разноски в размер на
1000 лв. за въззивната инстанция.
ОТХВЪРЛЯ частна жалба на Прокуратурата на РБ срещу определение
№ 10686 от 8.07.2024 г., поправено с определение № 10829 от 10.07.2024 г., с
което е отхвърлена молбата с правно основание чл. 248 ГПК на Прокуратурата
на РБ.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10