РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Петрич, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230200422 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0314-000325 от
15.06.2022 година на Началник РУ – П. към ОДМВР – Б., с което на А. Т. Т., с
ЕГН ********** и адрес : гр. П., ул. „Е. Й.“ № **, подадена чрез адвокат Ч.
Н., за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от същия закон е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен, неправилен и постановен при съществени процесуални
нарушения и такива на материалния закон.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата и изразява становище по
същество на делото, чрез представяне на писмени бележки.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна)
Началникът на РУ – П. към ОДМВР – Б., редовно призован, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
административно-наказателната преписка се изразява становище, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде
потвърдено.
1
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
За Териториално отделение – П.при Районна прокуратура - Б., в
качеството й на заинтересована страна, представител не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 29.05.2022 година в 09:40 часа, в град П., на ул. „К.М.“, в районна на
паркинга зад бл. 1, лек автомобил марка "Фолксваген Голф", с
регистрационен номер Е **** ВН, собственост Т. А.в Т. и управляван от
жалбоподателя А. Т. Т., поради несъобразена скорост с пътните условия,
състоянието на пътя се удря в метална маса, която вследствие на удара блъска
лице седящо на пейката до нея. Във връзка със случилото се пътно-
транспортно произшествие (ПТП) на място пристига свидетеля Н. С. Й.
(служител на РУ - П.) след разпореждане от дежурния в РУ – П. Предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Н. Й. –
младши автоконтрольор, в РУ – П. към ОДМВР – Б., съставя против
жалбоподателя А. Т. и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бланков № 639761, серия GA.
Последното процесуално действие извършва и с участието на свидетелите В.
А. Г. и А. О. З.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на
фактическото нарушение, свързано с управление на МПС с несъобразена
скорост и загуба на контрол на управляваното МПС, поради което
предизвиква ПТП, както и на обстоятелствата по извършването и откриването
му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за нарушена. АУАН е редовно предявен
и връчен на жалбоподателя-нарушител А. Т., при условията на отказ, което е
удостоверено с присъствието на един свидетел А.Г.Н.. Срещу Акта в
законоустановения 7-дневен срок не постъпва възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на РУ - П. към ОДМВР – Б., издава
процесното Наказателно постановление № 220314-000325 на 15.06.2022
година. В издадения санкционен акт, административнонаказателния орган
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и налага на жалбоподателя А. Т. съответно административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лева. Наказателното постановление е
редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 22.06.2022 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана лично от нарушителя. В този смисъл са и данните,
съдържащи се в Справката за нарушител/водач и изявлението на нарушителя,
инкорпорирано в жалбата. Възражения относно начина и формата на
връчване на наказателното постановление не се противопоставят в
2
настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ –
П.към ОДМВР – Б. (И. А.Т.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения
по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Н. Й. заема
длъжността "Младши автоконтрольор", в РУ - П. към ОДМВР – Б., И.А.Т. е
изпълняващ длъжността ВПД "Началник РУ – П. към ОДМВР – Б.", т. е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно
от която е санкциониран с многократно за различни нарушения на ЗДвП,
съответно има и наложени принудителни административни мерки.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият състав на П. районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на административнонаказващия орган от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния П. районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на
наказателното постановление – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект. На основание чл.
79б от ЗАНН, съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от
съответната графа от Справката за нарушител/водач, поради което
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на
наказателното постановление в резултат на плащане на финансовата санкция.
Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи
съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а",
вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Актовете, с които се
установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни
лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В процесния казус се
установява, че към 29.05.2022 година актосъставителят Н. С. Й. е заемал
длъжността "Младши автоконтрольор", в РУ – П. към ОДМВР – Б., т. е. бил е
полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от
ЗДвП. Предвид изложеното актосъставителят Й. безспорно се явява
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, който има
3
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало наказателното
постановление е заемало към момента на издаването му длъжността
"Началник на РУ – П.“ и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ
– П. При издаването на Акта и наказателното постановление са спазени
предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в наказателното
постановление са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота
относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата
си в пълен обем. Към момента на извършване на процесното деяние,
жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В §
6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина "водач". От
нея следва да се направи изводът, че административнонаказващия орган
следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието "управление" на
МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не
само привеждането му в движение. В случая жалбоподателят не оспорва това
обстоятелство, не е подал възражение в тази насока, не е посочил подобно
възражение и в жалбата си, както и в съдебно заседание, поради което и съдът
приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което съдът привежда
следващите правни съображения :
Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни
средства (ППС) при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко препятствие, както и намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното
постановление е описанието на нарушението. То следва да е сторено от
актосъставителя и наказващия по такъв начин, че пълно, точно и ясно се
посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на
деянието, т. е. подробно да се индивидуализира осъщественото от
нарушителя противоправно деяние в съответствие със съвкупността от
признаци, характеризиращи нарушението като такова. Това изискване към
съдържанието на АУАН и наказателното постановление е свързано с
гарантиране правото на защита на нарушителя - да даде възможност на
последния да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за което му е
наложено административно наказание, като същевременно по този начин се
определя и предмета на доказване по делото.
4
В конкретния случай в АУАН и респ. в наказателното постановление
деянието е описано аналогично, а именно: че на посочените дата и място
жалбоподателят като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Е
**** ВН, собственост на Т. А. Т. от гр. П., при избиране скоростта на
движение не се съобразява с пътните условия, със състоянието на пътя, за да
бъде в състояние да спре пред всяко препятствие и в случай на необходимост
не може да спре и блъска метална маса, която в следствие на удара блъска
лице седящо на пейката до нея. В следствие на удара допуска ПТП. Това
описание на нарушението настоящият съдебен състав намира за непълно и
неконкретизирано. Ползването на общия законов текст "движение с
несъобразена скорост" не е достатъчно описание на нарушението от
обективна страна. Въпреки, че административнонаказващия орган не
установява с каква скорост се движи автомобилът на наказания водач,
приема, че същата е несъобразена, т. е. не може да се прецени дали същата е
несъобразена. Вярно е, че при самостоятелно ПТП установяването на
скоростта, с която се е движил автомобилът, е по-трудно, но няма пречка да
се съберат данни от водача за скоростта, с която се е движил и ако
наказващият орган не е съгласен с неговите твърдения да събере
доказателства, които ги оборват. Не се установява и механизмът на самото
ПТП и дали водачът има възможност да реагира. Използването единствено на
общата формулировка на закона, визирана в приложената разпоредба, не
може да е основание да се приеме наличие на административно нарушение.
Изясняването на това дали възникналият инцидент е в следствие на виновно
поведение, осъществяващо състава на административно нарушение или е в
следствие на случайно събитие, за което водачът няма как да носи вина, е от
съществено значение за развитието на цялото административнонаказателно
производство. Липсва посочване и с кой/кои точно от визираните в нормата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП условия на пътя и характера на движението, не е била
съобразена избрана от водача скоростта – наклон, сух, мокър път и други
обстоятелства имащи значение за самото нарушение. Към момента може
единствено да се предполага какви са били пътните условия при
настъпването на ПТП и с кои по-конкретно такива условия не се е съобразил
водачът. Липсват данни за усложнена или нехарактерна за този участък от
пътя обстановка. Също така не се установи да е имало по-натоварен от
обичайния трафик по това време, за да е трябвало повишено внимание в
случая. Нито един от свидетелите не конкретизира в разпита си, какви са тези
условия от пътната обстановка, с които не се е съобразил при избиране на
скоростта жалбоподателят, за да не може да намали или да спре при
възникване на опасност. При липсата на пълно описание на всички елементи
на състава от обективна страна на конкретно извършено деяние, което
органът субсумира като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, то съдът се
оказва в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за
законосъобразност на санкционния акт, което сочи на нарушение на
изискванията за съдържание на АУАН и НП, което е съществено такова, а
5
същевременно наказаното лице се поставя в невъзможност да организира в
пълен обем защитата си, т. е. създава неяснота относно тези релевантни за
отговорността обстоятелства у самото наказано лице, поради което следва да
се приеме, че така се нарушава неговото право на защита, тъй като на
практика то не може да разбере какви са параметрите на повдигнатото му
административнонаказателно обвинение. Предвид санкционния характер на
производството, описанието на нарушението не може да се извлича по
тълкувателен път от данните по делото. Съдът е длъжен да установи и
прецени не само наличието на релевантни от обективна страна обстоятелства,
но и тези от субективна, т. е. има ли виновно поведение на водача. За да е
адекватна обаче съдебната проверка, тя следва да се уповава единствено и
само на релевираните в АУАН и наказателното постановление факти, които,
ако са непълни или недостатъчни, ограничават тази проверка.
Изложеното съставлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че фактическата обстановка
възприета от наказващият орган и представена пред съда с обжалваното
наказателно постановление, обуславяща административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е установена по безспорен и категоричен
начин. В преценката си дали да се издаде НП административно наказващият
орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.
14, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В
този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В
случая при разпита на всички свидетелите по делото не се установи по
безспорен и категоричен начин, жалбоподателя А. Т. да е извършвал
вмененото му административно нарушение по ЗДвП. Съдът намира, че при
изясняване на фактическата обстановка са изчерпани всички процесуални
способи за събиране на доказателства в подкрепа на констатациите в акта и не
може да се опре единствено на нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради
което следва да приеме изложеното в НП за недоказано по безспорен и
категоричен начин. След като не може да се приеме, че жалбоподателя е
извършил вмененото му административно нарушение обжалваното НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-0314-000325 от
15.06.2022 година на Началник РУ – П. към ОДМВР – Б., с което на А. Т. Т.
от гр. П., ул. „Е. Й.“ № **, с ЕГН **********, за административно нарушение
по чл. 20, ал.2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179,
ал.2, пр.1 от същия закон е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Б. административен съд в 14 -
дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7