Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 74 / 13.04.2020 година гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Втори
наказателен състав
на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия : Даниела Николова
секретар:Елена
Драганова
прокурор
като разгледа докладваното
от съдията
АНД №106 по
описа за 2020
година
Производството е по
реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба
от М.В.В. срещу Наказателно
постановление № 1248 от 22.10.2018 г. на Началника на ЗЖУ –Кърджали при
ДЖ-София с което на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД на
жалбоподателя е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление.Релевират се
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП . С
оглед изложеното в жалбата, моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред
Районен съд –Хасково жалбоподателя,
редовно призован, не се явява.Процесуалният му
представител адв.М.Т. заявява, че поддържа жалбата и по изложените в нея
съображения моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият
орган - Началника на ЗЖУ Кърджали, не изпраща представител и не представя
становище по жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, предвид липсата на данни за влизането в
сила на обжлваното НП по реда на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН. По делото е
представена само една докладна
записка от мл.инспектор към РУ-Хасково , от която е видно, че жалбоподателят е търсен еднократно на
19.11.2018г. в 13.30 часа на адреса
посочен в НП и не е намерен. Последното обаче автоматично не означава, че
НП му е връчено на датата, на която е посетен адреса в гр.Хасково -19.11.2018
г.,тъй като става ясно ,че е извършено само едно посещение на адреса,а не както
по-надолу се заявява в докладната за многократни посещения , което според съда
прави нередовно връчването на НП по реда на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН, така както е приел АНО. Още повече,че върху представеният
оригинал на НП с преписката липсва отбелязване за това кога АНО е приел, че НП
е връчено, както и че не е известен новият адрес на жалбоподателя, така както
изисква нормата на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН. Затова и съдът намира, че обжалваното НП не е връчено на
жалбоподателя по горепосочения ред и жалбата се явава допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 06.10.2018 г. срещу жалбоподателя М.В.В. бил съставен от св. М.А.И. , на длъжност
старши полицай в ЗЖУ –Кърджали и в присъствие на св. В.И.Д. Акт за установяване на административно
нарушение бл№702205 /06.10.2018 г., за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД – за това, че "на
06.10.2018 г. около 22.50 часа в град
Хасково ,**************при извършена полицейска проверка лицето не представя
документ,с който да удостовери своята
самоличност.Самоличността бе установена чрез справка с ОДЧ-Кърджали
". АУАН бил подписан от лицето, срещу което е съставен, а в графата за
обяснения или възражения не било вписани такива . Налице е изрично отбелязване
и за изпълнение на действието за връчване на екземпляр от така съставения акт и
датата, на която това е станало според отразеното в приложената разписка.
Възражения срещу
съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и
допълнително в рамките на законовия срок от връчването му.
При издаване на
наказателното постановление, административнонаказващият орган вписал същата
фактическа обстановка, налагайки санкция за извършеното нарушение ,а именно
глоба от 50 лв.
Изложената фактическа
обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. От разпита на свидетеля
по акта М.И. се установи, че проверката на жалбоподателя била извършена след
спиране на лек автомобил и проверка на документите на водача и пътуващите в
превозното средство лица,единия от които бил жалбоподателя М.В. и нямал документ за самоличност в себе
си .Противно на отразеното в съставения АУАН място на нарушението/бл.№** на ж.к.“*****“
/, при разпита си от с.з. актосъставителят И. твърди ,че
било до блок №** в ж.к.“*****“,където извършили полицейската проверка на
автомобила и пътуващия в него
жалбоподател . От показанията на
разпитания по делото св.В.М. В./баща на
жалбоподателя / се изяснява, че
въпросната вечер на 06.10.2018г. били
заедно със сина си в неговото жилище в
ж.к.“*****“ бл.№**.Твърди ,че около
22.00 часа по телефона на сина му се обадили приятели
и поискали да се видят с него
пред блока . Синът му излязъл от
жилището си,като взел със себе си и боклука
,за да го изхвърли ,както и за да купи
бира от бензиностанция „Шел“ до бл.**
в комплекса .Според св.В. жалбоподателят се срещнал с приятелите си пред
блока ,които били с автомобил ,качил с в него и пред бл.**в комплекса били
спрени за проверка на документите за
самоличност .От показанията на св.В. се установява още ,че синът му страдал от
тежко заболяване –болест на Щрюмпел,водеща до обездвижване на долните крайници.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност гражданите са длъжни
при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. По силата на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, наказва се
с глоба от 50 до 300 лв. лице, което не представи български личен документ при
поискване от компетентните длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е
наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за
наказуемо.
В конкретния случай, при
преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по
съставянето и връчването на АУАН . Съставеният акт за установяване на
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно минимално
необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 4 на
цитираната норма. Същата се отнася до изискването да се опише нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, за да бъде наясно лицето, което се
привлича към административно-наказателна отговорност за какви факти се цели
ангажирането на такава, както и да се обезпечи възможността за съдебен контрол.
Твърдения за тези факти следва да са изложени точно, ясно, конкретно и
безпротиворечиво и да се отнасят до всички обективни признаци от състава на
нарушение. В случая пределно общо е посочено, че на 06.10.2018 г. в около
22.50 часа в град Хасково до бл.№** при
извършена полицейска проверка горепосоченото лице не носи документ за самоличност. По този начин, макар
и лаконично, все пак в АУАН е вписана дата на нарушението, място на извършване
на нарушението и че се касае не за каква да е проверка на документи за
самоличност, а за полицейска, което имплицитно включва в себе си твърдението,
че се касае за компетентен орган. При издаване на наказателното постановление е
възприето същото описание на фактите в АУАН ,откъм дата ,място и обстоятелства
около извършеното нарушение. От показанията на св.М.И.,който е и актосъставител
се установи,че полицейската проверка,при която е констатирано вмененото
нарушение е извършена до бл.**в ж.к.“*****“ ,а не както е вписано в
констативната част на АУАН до бл.**в
същия комплекс. Понеже съставяния по ЗБЛД
не се ползва с презумптивна
доказателствена сила , то фактическите констатации в него относно мястото на нарушението са опровергани от самия актосъставител ,
поради което и се налага извода за противоречие относно мястото на
деянието, представляващо административно
нарушение по смисъла на посочената в АУАН и в НП разпоредба,което пък е
задължителен реквизит и на двата издадени в хода на
административно-наказателното производство акта. Принципно следва да се
отбележи ,че не за всяко
непредставяне на документ за самоличност се носи отговорност по чл. 80, т. 5 ЗБЛД, а само за
такова неизпълнение на задължението на лицето да представи български личен
документ, което е допуснато след поискване от компетентни длъжностни лица.
Същевременно обаче действащата към момента на нарушението разпоредба на чл. 70 от ЗМВР предвижда, че полицейските
органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за
което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения
ред. Такива фактически констатации за извършено нарушение или престъпно деяние
не са описани в съставения АУАН, дори не е отразено, че са направени в хода на
извършена проверка на лек
автомобил ,при която полицейските служители са имали право да
изискват установяване самоличността на водача и пътуващите в него лица /сред
които е жалбоподателя /, посредством
надлежен документ, а се установяват едва в хода на съдебното следствие
от показанията на свидетеля по акта М.И. и св.В. В. .Поради това едновременно и
на процесуално основание, поради липса на пълно, точно и конкретно описание на
деянието, но и по същество, заради липсата въобще на описано в него
съставомерно поведение, санкционният акт следва да бъде отменен. Освен това,
дори да не бъде споделен доводът за допуснато процесуално нарушение от гледна точка
необходимостта от пълно описание на обстоятелствата, ангажирането на
отговорността на жалбоподателя е
необосновано и поради липсата на достатъчно доказателства относно
установяването самоличността му като
лице, осъществило процесното деяние. Има се предвид от съда спецификата на
конкретния случай, при решаване на който се отчита от правна страна, че всеки
български гражданин, съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за българските
документи за самоличност, е длъжен, при поискване от компетентните длъжностни
лица, определени със закон, да удостовери своята самоличност, което няма
съмнение, че става със съответен документ за самоличност. От друга страна
обаче, се поставя въпросът, след като отговорността на жалбоподателя е
ангажирана именно за неизпълнение на задължението да представи български личен
документ при поискване от компетентни длъжностни лица /полицейски органи/,
налице ли са доказателства за надлежно установяване на неговата самоличност и
за изпълнение на законоворазписаната процедура за това в хипотези, като
процесната, когато не се представя никакъв документ за самоличност. Отговорът
на този въпрос е отрицателен, а всъщност дефицитът по делото е непреодолим не
само за доказателства, но и за твърдения това въобще, включително и в посока
това да е било сторено в рамките на административно-наказателното производство
при съставяне на акта /станало в момента на установяване и на твърдяното
нарушение/.
Наред с това съдът
намира, че извършеното деяние представлява маловажен
случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи,
че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи
обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната
действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по
делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на
обществена опасност. По делото не се
установяват предходни нарушения на жалбоподателя,а процесното е първо по ред за нарушителя. Нарушението е
формално и липсват настъпили вредни
последици в резултат от деянието .Обстоятелствата около извършване на самото
нарушение разкриват ниска степен на обществена опасност. Конкретното
непредставяне от жалбоподателя В. на
надлежен документ за удостоверяване на самоличността му е констатирано при предприета
полицейска проверка на МПС и неговия водач
,а не лична такава на
жалбоподателя,който се е намирал като пътник в автомобила . Същевременно се доказа наличие на извънредна причина за жалбоподателя да не носи личната
си карта или друг заместващ документ,тъй като е излязъл от жилището си ,за да се види с приятели пред блока ,където живее ,а установяването му в превозното средство е по
причина да закупи бира за себе си и баща
си. Не на последно по значение място съдът намира, че следва да бъде отчетено и заболяването на
жалбоподателя ,страдащ от болест на Щрюмпел,водеща до обездвижване на долните
крайници,за което му е призната 75% трайно намалена работоспособност /ЕР на
ТЕЛК към МБАЛ-Хасково/ ,поради което и личността на дееца не засяга и уврежда обекта на
нарушението - обществените отношения ,
защитими от чл. 6 ЗЛБД, в степен която да е съответна на противоправността на
деянието, за да представлява административно нарушение
по посочения текст от ЗБЛД. В
обобщение настоящата инстанция намери , че деянието на жалбоподателя съставлява маловажен
случай на административно нарушение.
С оглед
тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно- отменено .
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение
се явява основателна.Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се
прилага от момента на влизането ѝ в сила. Така допълненият текст на чл.
63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила,
поради което на жалбоподателя , се следва адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева .
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №1248 от 22.10.2018 г. на Началника на ЗЖУ –Кърджали при ДЖ-София .
ОСЪЖДА Зонално жандармерийско управление
,гр.Кърджали с адрес:гр.Кърджали,ул.“Осми март“ №53 да заплати на М.В.В.,ЕГН-********** *** сумата
в размер на 300 лв.- разноски по
делото – адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд –Хасково в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.А.