№ 106 /14.05.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Невена Владимирова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №292 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Г.А.М.
*** – чрез адв.К. ***, против Решение №260039/23.11.2020г., постановено по АНД
№173/2020г. на РС Димитровград. Сочи се, че решението в частта на потвърденото
наказателно постановление, с което били отнети в полза на държавата и предадани
за унищожаване стоки, било постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в тази част. С
наказателното постановление било наложено на жалбоподателката административно
наказание глоба от 1400 лева за извършено нарушение по смисъла на чл.13, ал.2,
т.2 от ЗМГО – отм., като на основание чл.81, ал.5 от ЗМГО – отм. описаните
стоки било постановено да бъдат отнети в полза на държавата. Но чл.81, ал.5 от
ЗМГО – отм., в настоящия случай не била приложима, тъй като липсвал точно
установен предмет на нарушение. Изброени били 151 броя облекло.
Административнонаказателното производство било образувано на основание чл.36,
ал.2 от ЗАНН, без да е съставен акт за установяване на административно
нарушение, а въз основа на Постановление от 17.05.2019г. на РП Димитровград. В
това постановление било прието, че отразените в протокола за доброволно
предаване артикули, които били приети за предмет на нарушението, не отговаряли
на наличните по делото веществени доказателства, посочени в Протокол за оглед
на веществени доказателства от 17.04.2019г. както по брой, така и по описание. Не
бил индивидуализиран предметът на нарушението, не били установени какви точно
стоки се намирали към 09.03.2018г. в търговския обект, стопанисван от
жалбоподателката. При предявяване на доказателствата по делото пред РС
Димитровград било установено, че вместо посочените 83 бр. тениски Лакост в
действителност били 78 бр., а вместо 21 бр. тениски, означени със знаци Поло Ралф
Лорън – 27 бр. Бланкетно съдът описал, че се касаело не за описаните в
наказателното постановление стоки, а за действително находящите се като
доказателства. За 6 бр. тениски въобще не се държало сметка, че не са описани в
наказателното постановление, а и така не било постановено отнемането им.
Липсата на осъществен състав на административното нарушение, за което било
издадено наказателното постановление, препятствало възможността за прилагане на
чл.81, ал.5 от ЗМГО – отм., още повече, че административнонаказателното обвинение
се оказало недоказано по отношение на основен елемент на нарушението –
предмета. Описаните стоки се различавали от действителното намиращите се по
делото като веществени доказателства. Не била налице и другата предпоставка –
въпросните стоки да са били използвани в търговската дейност по смисъла на
чл.13 от ЗМГО – отм., тъй като категорично се доказало, че жалбоподателката не
била използвала стоките в търговската си дейност. Самото притежание на облекла,
означени със знаци на регистрирани търговски марки, не представлявало
нарушение. Така правата на собственика на съответната марка нямало как да бъдат
засегнати, което също препятствало възможността за отнемане. Иска се съдът да
отмени обжалваното съдебно решение в частта, с която е потвърдено наказателното
постановление по т.2 – за отнети в полза на Държавата на основание чл.81, ал.5
от ЗМГО – отм., стоки – 151 бр. облекла, като бъде отменено изцяло обжалваното
наказателно постановление, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът Патентно ведомство на РБ, взема становище по касационната
жалба, като я счита за неоснователна, претендират се направените по делото
разноски.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Димитровград
е изменил Наказателно постановление №46/2020г. от 03.04.2020г., издадено от
Председател на Патентно ведомство на РБългария, с което на Г.А.М. ***, за това,
че на 09.03.2018г., в търговски обект, находящ се в гр.Димитровград, Неделен
пазар, сектор Г, използва в търговската дейност по смисъла на чл.13, ал.2, т.2
от ЗМГО като предлага за продажба следните стоки: 8бр. тениски, означени със
знаци P. P., идентични на регистрираните марки, рег.№№***, *** и ***, без съгласието
на притежателя - P. P., Швейцария; 5бр.
ризи, означени със знаци P. P., идентични на
регистрираните марки с рег.№№*** и ***, без съгласието на притежателя им - P. P., Швейцария; 4бр. тениски, означени със знаци D., идентични с регистрирани марки №№***, *** и ***,
без съгласието на притежателя на марките D.2
ТМ, S.А., Люксембург; 7бр. тениски, означени със знаци V., идентични с регистрирани марки с рег.№№***, *** и
***, без съгласието на притежателя на марките G. V.S.R.L.Италия;
23бр. тениски, означени със знаци на A., идентични на
регистрираните марки рег.№№*** и ***,
без съгласието на притежателя им G. A. S.P.A., Италия; 83бр.
тениски, означени със знаци L., идентични с
регистрираните марки №№***, ***, *** и ***, без съгласието на притежателя на марките – L., Франция; 21бр. тениски, означени със знаци P. R. L., идентични на регистрираните марки с №№***,
*** и ***, без съгласието на притежателя на марките – T. P./ L. C.L.P.,
САЩ, поради което и на основание чл.81, ал.1 от ЗМГО – отм., ѝ е наложено
наказание глоба в размер на 1400,00 лева, като на основание чл.81, ал.5 от ЗМГО
– отм., стоките се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване,
както следва: отменя постановлението в частта, в която е наложено наказание
глоба в размер на 1400,00 лева, като неправилно, в останалата част
постановлението като законосъобразно и правилно потвърждава. Съдът установил,
че на 09.03.2018г. служители на ОД МВР Хасково спрели за проверка преминаващ
автомобил, в който установили дрехи, носещи марка Адидас, закупени от маса на
Неделния пазар в Димитровград, стопанисвана от жалбоподателката. При последвалата
проверка вътре в обекта били установени дрехи, означени с популярни марки,
които били иззети, съставен бил при огледа на обекта снимков албум, а
жалбоподателката доброволно предала с протокол дрехите на полицията. Безспорно
било установено, че жалбоподателката нямала разрешение от притежателите на
съответните марки да извършва търговска дейност с маркови стоки на територията
на Р България. По образуваното досъдебно производство била назначена
експертиза, която дава заключение за неоригиналност на всички стоки. След
прекратяване на съдебното производство е прието, че са налице данни за
извършено административно нарушение по смисъла на чл.81, ал.1 от ЗМГО-отм.,
поради което материалите от досъдебното производство са били изпратени на Патентно
ведомство на РБългария по компетентност за решаване въпроса на
административнонаказателна отговорност, като било издадено обжалваното
наказателно постановление. В обжалваното решение на РС Димитровград не са
установени от съда допуснати процесуални нарушения. Съдът е приел, че наказателното
постановление е неправилно, защото нарушението било недоказано. Протоколът за
доброволно предаване бил недостоверно писменото доказателство, тъй като различният
брой веществени доказателства, преброени от въззивната инстанция и описаните в
протокола водели до изключване доказателствената му стойност. Поради това съдът
приел, че няма как да бъде ангажирана админстративнонаказателната отговорност,
предвидена в чл.81, ал.1 от ЗМГО-отм., след като липсвала доказаност на
нарушението, и отменил наказателното постановление в частта на наложената
глоба. Изрично било обсъдено от съда, че правилно административнонаказващият
орган е постановил предаване на фалшифицираните стоки за унищожаване и че хипотезата
на чл.81, ал.5 от ЗМГО-отм., не била свързана с наличие или липса на нарушение.
В тази част обжалваното наказателно постановление било правилно и въззивната
инстанция го потвърдила, тъй като ставало въпрос не за описаните в наказателното
постановление бройки, а за действителните такива, находящи се по делото.
Настоящият състав на касационната
инстанция приема, че решението в обжалваната му част е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.5
във вр. с ал.1 от ЗМГО – отм., стоки, означени със знак, идентичен или сходен
на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, независимо чия
собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване,
като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на
унищожаването. Посочената разпоредба е императивна, като в настоящия случай
няма спор, че стоките са били предмет на експертиза по ДП №178/2018г. по описа на РУ Димитровград, както и че е
установено по отношение на тях, че знаците, поставени върху тях, са идентични
със знаците на регистрирани и действащи на РБългария търговски марки. Безспорно
е и, че жалбоподателката нямала разрешение от притежателите на съответните
марки да извършва търговска дейност с маркови стоки на територията на Р
България, както и че стоките са били в търговски обект и са в значително
количество. Процесните стоки се явяват такива в обхвата на чл.13, ал.1, т.2 от
ЗМГО и върху тях е налице забрана за употребата им в каквато и да било
търговска дейност, от което и да било лице поради липса на съгласие от страна
на притежателя на регистрираната марка и поставените върху тях сходни с марката
знаци, поради което правилно с наказателното постановление по отношение на
същите е било разпоредено отнемането им и тяхното унищожаване. Ирелевантно е
обстоятелството, чия собственост са стоките, както и обстоятелството, че
наказателното постановление се явява незаконосъобразно в останалата му част. В
случая разминаването в броя на описаните тениски не е обстоятелство, по силата
на което да се приеме, че стоките не следва да бъдат отнети и унищожени като
такива, които са различни от оригиналните стоки, произведени от притежателите
на съответните марки.
Поради това съдът намира, че наказателното
постановление относно приложението на чл.81, ал.5 от ЗМГО – отм., е
законосъобразно, а решението на РС Димитровград се явява правилно в тази част и
следва да бъде оставено в сила.
С оглед извода за неоснователност на жалба, то следва
да бъде уважено искането на ответната страна да бъдат заплатени направените
разноски за юрк.възнаграждение в минимален размер от 80,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260039/23.11.2020г.,
постановено по АНД №173/2020г. на РС Димитровград в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление №46/2020г. от 03.04.2020г., издадено от Председател на Патентно
ведомство на РБългария, по
отношение на постановеното на основание чл.81, ал.5 от ЗМГО – отм., стоките да се
отнемат в полза на Държавата и се предават за унищожаване.
ОСЪЖДА Г.А.М., ЕГН **********,*** да заплати на
Патентно ведомство на РБ –
София, направените по делото разноски за юрк.възнаграждение от 80,00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.