№………./........ 05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.05.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно търговско дело №
658 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. №21001/21.03.2019г. по описа на ВРС, на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Т.С.,
срещу решение №970/08.03.2019г. на Варненски районен
съд, 40 състав, постановено по гр.д. №10891/2018г. по описа на ВРС, в частта
му, с която застрахователното дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати
на ищеца П.А.А., ЕГН **********,***, сумата 5 000 лева, представляваща неплатен
остатък от дължимото обезщетение за за
причинените й на 02.12.2015г. неимуществени вреди в общ размер на 10 000 лв. вследствие
на ПТП настъпило в гр. Варна, сп. „Автогара”, по вина на водач на автобус
„Мерцедес 405”, с peг. № ***застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата от деня на подаване на исковата молба – 13.07.2018г. до
окончателното й изплащане, сумата 1 325,35 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 5000 лв. за период от
02.12.2015г. до 12.07.2018г. вкл., както и сумата 337,35 лева – сторени
разноски по делото по съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.226, ал.1
от КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86,
ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК.
І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е
подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е
процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК
реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 126,51 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба
е бил надлежно връчен на насрещната страна – ищеца П.А. чрез пълномощника му по делото адвокат В.Д., АК-Варна. В срока по
чл.263 ГПК е подал писмен отговор вх. №30310/24.04.2019г.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
Основните оплаквания, обосновани във въззивната
жалба, са за неправилност и необоснованост на обжалваното решение
и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил необосновани
изводи от фактическа страна за характера, интензитета и времетраенето на
претърпените от ищцата неимуществени вреди и в противоречие с чл.52 от ЗЗД е
определил общ размер на дължимото обезщетение от 10 000 лв. Същевременно в
разрез с установените от закона правила не е разгледал възражението на
ответника и не е отчел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, което е дало отражение и върху правилността на
обжалваното решение. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови
ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост. Претендира и
присъждане на разноските, сторени за производството по делото.
Обосновани са и доказателствени искания – да бъдат
допуснати поисканите още с отговора на исковата молба съдебна автотехническа
експертиза и гласни доказателства за установяване на фактическата обстановка при настъпване на процесното произшествие от
02.12.2015г. и точния му механизъм, което е от значение за направеното
възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца. Допустимостта на тези
доказателствени искания се аргументира с допуснатото от районния съд нарушение
на процесуалните правила, довело до лишаване на ответника от възможността да
установи твърдени от него релевантни за спора факти.
В отговора си на
въззивната жалба въззиваемата страна П.А. оспорва въззивна жалба. Подробно
излага коментара си по оплакванията на ответника и приложимите към спора
законови разпоредби и обосновава искане въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и обоснованите с оглед на това доказателствени искания.
Становището на първоинстанционния съд, изразено в
определението му по чл.140 от ГПК, че заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца и оспорването в тази
връзка на механизма на ПТП е недопустимо за разглеждане съобразно нормата на
чл.300 ГПК не може да бъде споделено.
Влязлото в сила решение на наказателния съд,
постановено по реда на чл.78а от НК, има за гражданския съд същата задължителна
сила, каквато съгласно чл.300 от ГПК има постановената присъда. В този смисъл е
и застъпеното становище в постановеното тълкувателно решение от 06.11.2013г. по
тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, влязлото в сила решение №1147/30.05.2017г. по НАХД №1528/2017г.
на Варненски районен съд, е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, единствено относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая това са
обстоятелствата, свързани с извършено от дееца Стефан Митков Иванов противоправно
деяние и неговата вина.
Според последователната и непротиворечива съдебна
практика по приложението на чл.300 от ГПК в случаите, когато съпричиняването не
е елемент от състава на престъплението, присъдата на наказателния съд не е
задължителна за гражданския съд, който самостоятелно следва да реши този
въпрос. Именно такъв е настоящият случай - твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, не е елемент от
състава на престъплението, извършено от третото лице Стефан Митков Иванов,
поради което е допустимо неговото разглеждане в исковия процес и събирането на
доказателства за неговото установяване.
Понастоящем обаче това възражение се преценява като
недостатъчно ясно обосновано, доколкото от страна на ответника липсват
твърдения за конкретно поведение на пострадалата ищца - действие или бездействие, което е в пряка причинна връзка с
произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат.
С оглед на това на ответника следва да се даде
възможност в срок най-късно до съдебното заседание пред въззивния съд да поясни
и конкретизира това свое възражение.
В съответствие с това и доколкото допустимостта на
направените доказателствени искания от въззивника е обусловена от приемането за
разглеждане в процеса на възражението му за съпричиняване на вредите от страна
на пострадалия, произнасянето по тях следва да се отложи за открито съдебно
заседание.
Във връзка с исканията на страните за присъждане на
разноски за въззивното производство, следва да се укаже необходимостта от
представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание по делото (чл.80 от ГПК). Искането на страна, представлявана от
юрисконсулт, за плащане на адвокатско възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК, ще
се разгледа само ако е претенцията е достатъчно конкретизирана по основание и
размер в списъка по чл.80 от ГПК.
За събиране на становищата на страните делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба вх. №21001/ 21.03.2019г. по описа на ВРС, на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Т.С., срещу решение №970/08.03.2019г. на Варненски районен съд, 40 състав, постановено по гр.д. №10891/2018г. по описа на ВРС, в частта му, с която на
основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр.
с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца П.А.А., ЕГН **********,***,
сумата 5 000
лева, представляваща неплатен остатък от дължимото обезщетение за за причинените й на
02.12.2015г. неимуществени вреди в общ размер на 10 000 лв. вследствие
на ПТП настъпило в гр. Варна, сп. „Автогара”, по вина на водач на автобус „Мерцедес
405”, с peг. № ***застрахован
по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба –
13.07.2018г. до окончателното й изплащане, сумата 1 325,35 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5000 лв. за период от
02.12.2015г. до 12.07.2018г. вкл., както и сумата 337,35 лева – сторени
разноски по делото по съразмерност с уважената част на исковете.
УКАЗВА на въззивника „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД в едноседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, но не по-късно от насроченото открито съдебно
заседание пред въззивния съд, с писмена молба, с препис за насрещната страна,
да конкретизира и поясни
1. направеното с отговора
на исковата молба възражение за съпричиняване като обоснове надлежно твърдения за конкретно поведение на пострадалата ищца -
действие или бездействие, което е в пряка причинна връзка с произлезлите вреди
и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат;
2. заявеното оспорване на механизма на осъществяване
на процесното ПТП като обоснове допустимостта на това оспорване (с оглед
наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд), съответно конкретни
твърдения за начина, по който според него същото се е реализирало.
ОТЛАГА произнасянето
по исканията на въззивника „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да
бъде допусната и назначена съдебна автотехническа експертиза за
установяване вероятния механизъм на ПТП и евентуалното му съпричиняване от
ищцата, съответно да
бъде допуснат един свидетел, при
условията на призоваване, за открито съдебно заседание след изслушване на
становищата на страните и евентуалното приемане за разглеждане на направеното
от ответника възражение
за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.06.2019г.
от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените по делото
съдебни адреси чрез пълномощници.
УКАЗВА
на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в списъка по чл.80 от ГПК същото следва да е
достатъчно конкретизирано по основание и размер.
Препис от определението да се връчи на страните ведно със
съобщението за насроченото открито съдебно заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от
22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника ДА
СЕ ВРЪЧИ и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.