№ 46
гр. Сливен, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230102250 по описа за 2021 година
Регресен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ във вр.
чл. 49 вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Образувано е по предявени от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, ЕИК: ********* чрез
юрисконсулт Калоян Захариев срещу АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
сумата от 4681,71 лева, съставляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за нанесени щети на л.а. „Ауди“ А 8, с рег. № СА 3848 ХТ в резултат на ПТП,
настъпило на 07.08.2014 г., поради попадане в необезопасена шахта на републикански път
Стара Загора-Сливен при с. Злати войвода, като сумата от 4063,03 лв., съставлява главница
заплатена от застрахователя, а сумата от 618,68 лв., съставлява лихва за забава за периода от
01.03.2016 г. до 30.08.2017 г., ведно със законната лихва върху цялата заплатена сума от
датата на подаване на заявлението-27.08.2020 г. по чл. 410 ГПК до окончателното й
погасяване.
В исковата си молба ищецът твърди, че при ПТП настъпило на 07.08.2014 г. около 17
часа л.а. „Ауди“ А 8, с рег. № СА 3848 ХТ управляван от Ат. Анг. М. движейки се по
републиканската пътна мрежа с посока от Нова Загора към Сливен до с. Злати войвода бил
преминал през несигнализирана и необезопасена шахта с неправилно поставен метален
капак, като при преминаването с предната лява гума същата се уврежда, капакът се изправя
и се удря в задната лява гума като нанася и други щети по автомобила. ПТП било само с
един участник и посещението на органите на реда не било задължително и мястото на
инцидента не било посетено от техен представител. Лекият автомобил към датата на ПТП
бил застрахован с имуществена застраховка „Каско“ при ищеца с полица № 93001510018395
1
с валидност от 28.03.2015 г. до 27.03.2016 г. и след постъпване на уведомлението за
настъпило застрахователно събитие от 10.08.2015 г. била образувана щета при ищеца. За
удовлетворяване на претенцията за заплащане на застрахователното обезщетение Ангел
Атанасов М. бил предявил иск, като било образувано гр.д. № 11863/2016 г. на СРС, което
било приключило с влязло в сила Решение № 10886/12.07.2016 г. на СРС, с което ищецът
бил осъден да заплати на пострадалото лице обезщетение в размер на 4063,03 лв.,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди по застрахования
автомобил ведно със законната лихва, считано от 01.03.2016 г. до 30.08.2017 г. /датата на
плащане/ Решението било потвърдено с влязло в сила Решение № 4948/06.07.2017 г. на СГС.
Ищцовото дружество било заплатило общо сумата от 6884,78 лв. и било придобило на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ право на регрес срещу ответника. Позовава се на пар. 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 1 от 17.01.2001 г. и на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за
движение по пътищата, както и на чл. 3, ал. 2 и пар. 1, т. 14 от ДР на същия закон.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер от
4681,71 лв., състояща се от сумата от 4063,03 лв. присъдена главница и сумата от 618,68 лв.
присъдена законна лихва за периода от 01.03.2016 г. до 30.08.2017 г., които ищецът е
заплатил по силата на влязло в сила Решение № 10886/12.07.2016 г. на СРС, ведно със
законна лихва върху общия размер на сумите, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумите. Претендира сторените в заповедното и
в исковото производство разноски.
Ответникът, чрез АПИ-ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ- Сливен, е депозирал в
срока на чл.131 ГПК отговор на исковата молба, като оспорва иска по основание и размер.
Не бил доказан механизма за настъпване на ПТП, тъй като не бил съставен протокол за ПТП
и не била доказана причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и конкретната
неравност на пътя, тъй като не били представени доказателства относно тези обстоятелства.
Не били представени доказателства относно наличието на всички предпоставки за
ангажиране на деликтната им отговорност предвидени в чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и не
било доказано, че вредите са настъпили при удар от капак на шахта по републикански път и
че тяхното бездействие се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
резултат. Оспорва иска и по размер и счита, че присъдената лихва не била обичаен разход за
приключване на застрахователната щета. Липсвали по делото доказателства относно в кой
точно участък от републиканския път било настъпило ПТП. Липсвали и доказателства
относно точната датата на заплащане на съответната вноска от премията, както и относно
степента на увреда на гумата и замяната й с нова. Водачът на автомобила имал техническата
възможност да възприеме неравността по пътя и навлизането в насрещната лента при
наличие на непрекъсната разделителна линия било нарушение на правилата за движение по
пътищата и водачът бил санкциониран затова. Водачът сам се бил поставил в невъзможност
да предотврати произшествието. Ответникът не бил уведомен за произшествието и не били
налице доказателства относно негово противоправно поведение в причинна връзка с
вредоносния резултат. При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като водачът не бил съобразил поведението си с наличието на
опасен участък по пътя с оглед чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и доказан. Претендира разноски.
Ищецът носи доказателствена тежест за установяване на фактите, пораждащи
суброгационното му право, наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„автокаско” между ищеца и увреденото лице, извършено от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение по същата, както и наличието на противоправно поведение на
ответника, вида и размера на вредите, както и причинна връзка на вредите с
противоправното поведение на ответника. Следва да докаже основанието и размера на
претенцията си за заплатената мораторна лихва. В тежест на ответника при доказване на
горните факти е да докаже, че е изпълнил своите задължения по обезопасяването и
2
поддържането на републиканския път, както и възражението си за съпричиняване от страна
на водача на МПС на вредоносния резултат като докаже че поведението на пострадалото
лице е допринесло за настъпване на вредоносния резултат и се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилите вреди. В случая следва да докаже твърденията си, че
водачът на МПС се е движил с несъобразена скорост, поради което е преминал през дупката
вместо да спре и че това негово противоправно поведение е допринесло за повредата на
управляваното МПС .
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията
на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между ищцовото дружество и застрахования собственик за лек автомобил л.а.
„Ауди“ А 8, с рег. № СА 3848 ХТ, е налице валидно застрахователно правоотношение
породено от застрахователна полица № 93001510018395 с валидност от 28.03.2015 г. до
27.03.2016 г. В срока на действие на горепосочения застрахователен договор - на 07.08.2014
г. на републикански път при движение на автомобила с посока от гр. Нова Загора към гр.
Сливен и до с. Злати войвода, е реализирано процесното застрахователно събитие - ПТП,
при което застрахованият при ищеца л.а. „Ауди“ А 8, с рег. № СА 3848 ХТ, управляван от
свидетеля А.М., преминал през несигнализирана и необезопасена шахта с неправилно
поставен метален капак, като при преминаването с предната лява гума същата се уврежда,
капакът се изправя и се удря в задната лява гума като нанася и други щети по автомобила.
ПТП е само с един участник и посещението на органите на реда не било задължително и
мястото на инцидента не било посетено от техен представител. Лекият автомобил към
датата на ПТП бил застрахован с имуществена застраховка „Каско“ при ищеца с полица №
93001510018395 с валидност от 28.03.2015 г. до 27.03.2016 г. и след постъпване на
уведомлението за настъпило застрахователно събитие от 10.08.2015 г. била образувана щета
при ищеца. За удовлетворяване на претенцията за заплащане на застрахователното
обезщетение Ангел Атанасов М. бил предявил иск, като било образувано гр.д. № 11863/2016
г. на СРС, което било приключило с влязло в сила Решение № 10886/12.07.2016 г. на СРС, с
което ищецът бил осъден да заплати на пострадалото лице обезщетение в размер на 4063,03
лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди по застрахования
автомобил ведно със законната лихва, считано от 01.03.2016 г. до 30.08.2017 г. /датата на
плащане/. Решението било потвърдено с влязло в сила Решение № 4948/06.07.2017 г. на
СГС. Ищцовото дружество било заплатило общо сумата от 6884,78 лв. и било придобило на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ право на регрес срещу ответника.
Видно от изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза наличието
на несигнализирана неравност на платното за движение, която създава опасност е
технически неправилно и препятствието не е било обезопасено с нужната хоризонтална и
вертикална маркировка. От техническа гледна точка било налице причинно-следствена
връзка между нанесените щети по автомобила и механизма на възникване на
произшествието. Стойността на нанесените щети на лекия автомобил била в общ размер на
5738 лв. Видимостта към наличната неравност на платното за движение за водача е била
около 25-30 м. с възможност за възприемане като опасност. При скорост на движение около
50 км./ч. водачът не е имал техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като
опасната зона за спиране е била около 37 м. Водачът е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност или при намаляване на скоростта
за преминаване с безопасна скорост през нея.
Съгласно изготвената допълнителна съдебно-автотехническа експертиза след
представяне на допълнителни доказателства от ответната страна се установява, че
ревизионните шахти са били разположени в средната част на платното за движение, като
автомобилът се е бил движил технически неправилно като с левите гуми е бил върху
3
разделителната линия на лентите за движение, като е било възможно частично да е навлязъл
в насрещната лента. Водачът на автомобилът е имал техническата възможност да се движи в
средната част на лявата пътна лента като по този начин не би преминал върху ревизионните
шахти. Изслушано в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че водачът е използвал
не само лявата част на пътното платно, но и с левите си гуми се е движил по разделителната
линия, което при отсъствие на насрещно движещ се автомобил не е било пречка. Водачът
бил застъпил двойната непрекъсната линия, което е било технически неправилно, тъй като
шахтите били разположени върху самата непрекъсната линия. Това поведение на водача
било безспорно в причинно следствена връзка с удара. В случай, че било обезопасено, то
автомобилът бил преминал през препятствието без да настъпи произшествието.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел М., който е бил водач на
процесния автомобил след настъпване на ПТП не бил идвал полицейски служител. Посочва,
че бил влязъл в дупка на пътното платно по пътя на излизане от с.Злати войвода, като
шахтата не била обезопасена, капакът й бил изваден наполовина, ударил задната лява
джанта и счупил апарата на спирачки, който застрахователят не му бил заплатил. Щетата му
била около 15 хиляди лева, а застрахователите били заплатили само 5-6 хиляди лева. Бил се
обадил след ПТП на полицията, но те не били пристигнали на мястото, тъй като нямало
пострадал. Щетите на автомобила му били пукната задна гума, счупена джанта, апарата на
задните спирачки, апарата на ръчната. Дупката била представлявала шахта, капакът й бил
изваден и била широка около 80-90 см. ПТП се било случило в светлата част на
денонощието при сух път и той бил управлявал автомобила със скорост 40-50 км. в час.
Опитал се бил да избегне дупката, но не бил успял. След ПТП бил извикал пътна помощ,
тъй като нямало как да се прибере на собствен ход.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният регресен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 410, ал.1, т. 2
от КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД е процесуално допустим. Същият е подаден в
указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК и е обусловен от депозираното възражение
от длъжника по чл. 414 ГПК в заповедното производство.
Уважаването на предявения иск е свързано с установяване кумулативната наличност
на следните предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото застраховано лице и застрахователното дружество /ищец/; заплащане на
обезщетението от застрахователя на увреденото лице; предпоставките по чл. 49 вр. чл. 45,
ал.1 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника, а
именно настъпването на вреди в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие, за които отговаря ответната АПИ като възложител на работа в
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, във връзка с неизпълнение на задълженията и по чл. 30 от ЗП и
чл. 48, т.1 б."а" от ППЗП по организиране дейностите по поддържане на републиканските
пътища извън границите на урбанизираните територии.
В процесният случай безспорно по делото се установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка "Каско" между
ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения лек автомобил,
възникнало от сключен между тях застрахователен договор под формата на застрахователна
полица. Сключеният процесен застрахователен договор е с основно покритие " Каско", по
което, според общоизвестните Общи условия на застрахователно дружество,
застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза
четири, "Пътнотранспортни произшествия, кражба и грабеж", съгласно която ПТП е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство.
4
Безспорно след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че в рамките на срока на действие на застрахователния договор
по сключената застраховка „ Каско" на 07.08.2014 г. на републикански път при движение на
автомобила с посока от гр. Нова Загора към гр. Сливен и до с. Злати войвода, е реализирано
процесното застрахователно събитие - ПТП, при което застрахованият при ищеца л.а.
„Ауди“ А 8, с рег. № СА 3848 ХТ, управляван от свидетеля А.М., преминал през
несигнализирана и необезопасена шахта с неправилно поставен метален капак, като при
преминаването с предната лява гума същата се уврежда, капакът се изправя и се удря в
задната лява гума като нанася и други щети по автомобила. ПТП е само с един участник и
посещението на органите на реда не било задължително и мястото на инцидента не било
посетено от техен представител, при което по л.а. настъпват имуществени вреди, с обща
пазарна стойност на вредата към момента на увреждането, видно от САвТЕ, в исковия
размер от 5738,73 лв. Безспорно се установи и изплащането на застрахователното
обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования собственик, с плащането на което и
на основание чл. 410, ал.1 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, поради което искът на ищеца е доказан по основание.
На следващо място, настъпилите по увредения автомобил имуществени вреди,
видно от САвТЕ, са в причинно - следствена връзка с установения и описан по -горе
механизъм на ПТП. Не е спорно, че към момента на застрахователното събитие
съществуващата неравност на пътя /дупка/, от попадането в която са настъпили
имуществените вреди на увредения л.а. автомобил, не е била запълнена, съответно не е била
обозначена, следователно ответната АПИ не е изпълнила законовите си задължения по чл.
30, ал.1 от ЗП по ремонт и поддържане на републиканските пътища, респ. задължението си
по чл. 48, т.1, б."а" от ППЗП да организира дейностите по поддържане на процесния
републикански път извън границите на урбанизираните територии да го поддържа или поне
да обезопаси по някакъв начин този пътен участък, поради което са налице предпоставките
по чл. 49 вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно - обезпечителната и
отговорност за причинените имуществени вреди на увредения лек автомобил.
Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на съответните служители или лица, на които е възложено
изпълнението на законовите задължения на ответника по изграждането, ремонта и
поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал.
1 ЗП. Ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
При това положение несъмнено е, че увреденият има срещу ответника вземане по
смисъла на чл. 49 ЗЗД. С плащането на обезщетение за причинените с деликта вреди / което
плащане не е спорно по делото/ застрахователят по силата на чл. 410, ал. 1 от КЗ е встъпил в
правата на увредения и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.
Относно довода на въззивника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на автомобила, съдът счита, че за да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, респ. степента на участие на водача на автомобила в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизма на настъпване на
процесното ПТП. Намаляването на обезщетението за вреди би било допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили,
в случай че по време на произшествието водачът на автомобила е спазил правилата за
движение по пътищата. Доказателствената тежест за установяването на този
правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това възражение, като
доказването трябва да е пълно и главно съобразно правилата, предписани в правната норма
5
на чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящия случай, твърденията на ответника са за нарушаване от
страна на водача на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата,
която предвижда когато платното за движение има четири и повече пътни ленти се забранява
на водача да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение. Твърди се и
нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, тъй като водачът не бил съобразил скоростта си с
конкретните пътни условия.
При така изложеното експертно заключение, на което съдът дава вяра като
компетентно и пълно и въз основа на показанията на свидетеля-водач на увредения
автомобил, които са последователни се достига до извод, че водачът на увредения автомобил
е спазил задължението си по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. последно ЗДвП, тъй като вещото лице
констатира, че при скорост по-висока от 37 км.ч. водачът е нямал техническа възможност да
спре преди препятствието, като ПТП е било възможно да настъпи с така описаните
увреждания до максимално разрешената скорост от 50 км.ч., като при по-висока скорост
автомобилът би преминал тази неравност създадена от шахта и било възможно изобщо да не
настъпят подобни увреждания, докато при по-ниска скорост се било получавало това
застъпване и повдигане на капака.
Съгласно констатациите на вещото лице по допълнителната автотехническа
експертиза съдът приема, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 16,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като водачът е застъпил двойната непрекъсната линия върху която са
разположени шахтите, което е било технически неправилно и е довело до удара на
автомобила, като е следвало да се движи в средната част на лентата. От друга страна обаче
водачът не е могъл да възприеме опасността, тъй като не е била сигнализирана и обозначена
и да съобрази поведението си с нея.
С оглед изложеното, установено е поведение на водача, с което той обективно е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – увреждащо ПТП. Нарушаването на
правилата за движение по пътищата, само по себе си, не съставлява основание за
намаляване на дължимото обезщетение за имуществени вреди, а е необходимо нарушението
да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В конкретния случай причинно –
следствената връзка се установява, доколкото ако беше се движил водача технически
правилно в средната част на лентата без да застъпва двойната непрекъсната линия, което е
технически неправилно и по която са разположени шахтите не би настъпил удара. От друга
страна обаче ударът не би настъпил и в случай, че ответникът беше изпълнил задължението
си да сигнализира и обозначи необезопасената шахта и водачът да съобрази поведението си
с оглед на обозначеното препятствие на пътя. При установяване на тези правнорелевантни
факти в процеса на доказване при прилагане на правилата за разпределение на
доказателствената тежест - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът приема, че водачът е допринесъл
настъпването на вредите, доколкото е нарушил задълженията си по чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДвП,
поради което и в съответствие с нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението следва да се
намали.
Съобразявайки действителният обем, с който водачът е допринесъл за настъпването
на произшествието съдът определя 25% съпричиняване, с какъвто процент следва да се
намали доказаният размер на вредите.
По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на
вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването на
застрахователното събитие. Съгласно заключението на изготвената САТЕ стойността на
нанесените щети на автомобила към датата на застрахователното събитие е 5738,73 лв. Тази
стойност следва да се бъде намалена с 25% или с 1434,68 лв., което означава, че остава да се
дължи сума от 4304,05 лв. Ищецът претендира с предявеният си главен иск сума в размер на
4063,03 лв., което означава, че предявеният главен иск следва да бъде уважен в пълен размер
дори и след уважаване на възражението за съпричиняване на резултата от водача на
6
автомобила в размер на 25 %.
Съдът констатира, че е образувано Тълкувателно дело №1/2021 г. на ОСГТК на ВКС
по следния въпрос- „При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за
размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в
рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на
справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е
обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата
в петитума?“. Към настоящият момент не е налице тълкувателно решение. Съдът счита, че
когато се уважава възражение за съпричиняване следва размера на справедливото
обезщетение за имуществените вреди, който се намалява да не бъде обусловен от размера на
претенцията, а от размера на доказаните вреди по делото, като не може да се присъди сума
надхвърляща сумата претендирана с петитума на иска. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на
обезвреда подлежат всичките вреди пряка и непосредствена последица от увреждането и чл.
51, ал. 2 ЗЗД е приложим и по отношение и на имуществените вреди.
По иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Такава покана няма
представена по делото, нито са представени доказателства застрахователят да е уведомил
ответника, че има към него регресно вземане. Доколкото на длъжника не е бил даден срок за
доброволно изпълнение, тъй като същият не е получил покана за плащане, то същият не
изпаднал в забава. В тази връзка обезщетението за забава не следва да се присъжда на ищеца
за претендирания период от 01.03.2016 г. до 30.08.2017 г. в претендирания размер от 618,68
лв. и акцесорният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На ищеца следва
да се присъди единствено законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК-27.08.2020 г. до окончателното плащане на сумата, тъй като
ответникът е бил уведомен за регресната претенция на ищеца с връчването на заповедта за
изпълнение на 28.09.2020 г.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 410, ал.1 от КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал.1
от ЗЗД се явява основателен и доказан в предявения размер, а акцесорният иск за заплащане
на мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца разноски в размер на 385,01 лв., съставляваща сторени по делото разноски в исковото
производство съобразно уважената част на исковете и сумата от 124,65 лв., съставляваща
сторени по делото разноски в заповедното производство съобразно уважената част на
исковете. Ищецът дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 26,43 лв.,
съставляваща сторени по делото разноски в исковото производство съобразно отхвърлената
част на исковете. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение и за двете страни в
размер на 100 лв. по см. на чл. 25 от Наредбата за правната помощ в исковото производство,
а за ищеца и в размер на 50 лв. за заповедното производство съгласно чл. 26 от същата
наредба.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ и
7
чл. 49 ЗЗД, че АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. "Македония" № 3, с ЕИК *********, дължи на Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“, ЕИК: ********* сумата от 4063,03 лева, съставляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение на собственика за нанесени щети на л.а.
„Ауди“ А 8, с рег. № СА 3848 ХТ в резултат на ПТП, настъпило на 07.08.2014 г., поради
попадане в необезопасена шахта на републикански път Стара Загора-Сливен при с. Злати
войвода, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-
27.08.2020 г. по чл. 410 ГПК до окончателното й погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
86 ЗЗД за признаване на установено, че АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Македония" № 3, с ЕИК *********, дължи
на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“, ЕИК: ********* сумата от 618,68 лв., съставляваща
мораторна лихва за периода от 01.03.2016 г. до 30.08.2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. "Македония" № 3, с ЕИК000695089, да заплати на
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“, ЕИК: *********, сума в размер на 385,01 лв., съставляваща
сторени по делото разноски в исковото производство съобразно уважената част на исковете
и сумата от 124,65 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното
производство съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, ЕИК: ********* да заплати на АГЕНЦИЯ
"ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
"Македония" № 3, с ЕИК000695089 сумата от 26,43 лв., съставляваща сторени по делото
разноски в исковото производство съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8