Р Е Ш Е Н И Е
№ V-72 10.01.2020г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и
четвърти юни две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 734 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №659 от 22.03.2019г. по гр.д.№6070/18г. на РС- Бургас, е
прието за установено по отношение на К.Т.Ж. ***, че същата дължи на Т.С.Д. ***,
сумата от 8000
лв., представляваща дължимо в двоен размер капаро от 4000 лв., заплатено от Д.
на Ж. по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
29.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението- 22.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3730/2018г. на
БРС.
Ж. е осъдена да заплати на Д.
съдебно-деловодни разноски в размер на 160 лв.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№16173/11.04.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от адв. Калин
Янев като пълномощник на К.Т.Ж.. С нея въззивникът е обжалвал решението изцяло.
Сочи се, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради
което се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с
което иска бъде отхвърлен. Изложени са оплаквания, че съдът неправилно е приел,
че въззивницата не е изпълнила задължението си по чл.2.1 от предварителния
договор да прехвърли на въззиваемата собствеността върху процесния недвижим
имот по нотариален ред в уговорения срок 31.08.2017г. Твърди, че няма вина
имотът да не е прехвърлен на 31.08.2017г., а причината да не бъде сключен
окончателния договор било поведението на въззиваемата. Макар в уговорения в
договора срок въззивницата да поканила въззиваемата да сключат договор,
последната отказала, като изтъкнала съображения, че бившият съпруг на въззивницата
може да има претенции към ¼ ид.ч. от имота, а след изтичането на срока
за сключване на окончателния договор- изискала допълнителни документи- заверена
молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка, която предоставила
попълнена на св.К., както и изискала актуални координати на поземления имот.
Горните обстоятелства се установявали от показанията на св.К.. Подчертава, че
между страните не е имало писмено споразумение за промяна на срока за сключване
на окончателния договор, а ищцата сама е определила датата 1.02.2018г. като
дата за сключване на окончателен договор. Моли да ѝ бъдат присъдени
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата Т.С.Д., действаща чрез пълномощника си
адв. Ангел Динков е представила своевременно отговор на жалбата, с който я
оспорва като неоснователна. Сочи, че страните са сключили на 29.07.16г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който
въззиваемата е заплатила на въззивницата капаро в размер на 4000 лв. Срокът за
изпълнение на задължението за сключване на окончателен договор бил уговорен в
чл.2.1., а именно- 31.08.2017г., след който неизправната страна изпадала в
забава. От приложените нотариален акт от 1998г. и удостоверение за граждански
брак било видно, че към датата на сключване на предварителния договор и
понастоящем въззивницата не е изключителен собственик на имота, придобит в
режим на СИО по време на брака ѝ с Д.М.Ж.. Същата не е представила
доказателства, оборващи правото му на собственост върху имота, нито такива, че
е придобила от него собствената му ид.част от имота, макар да била длъжна да
стори това с оглед задълженията си по процесния валиден облигационен договор.
На 18.08.2017г. въззивницата подписала нотариално заверено пълномощно, с което
упълномощила св.К. да я представлява пред нотариус за изповядване на нотариален
акт за окончателния договор за покупко-продажба на целия имот. Св.К. заявила,
че при посещението им при нотариуса Сазанова последната заявила, че документите
са недостатъчни за изповядването на сделката, поради това, че видно от
документите бившият съпруг на въззивницата притежава право на собственост върху
имота. Въззиваемата дала достатъчен срок на въззивницата да се снабди с
документи за собственост и да изпълни задълженията си по договора, което не се
случило. В нарушение на договора последната започнала да иска по-висока цена.
Чрез св.К. въззиваемата поканила въззивницата да се яви пред нотариус на
1.02.2018г. за сключване на окончателен договор. С имейл от 9.03.2018г.
въззивницата потвърждавала получаването на капарото, както и заявила, че
увеличава едностранно цената на 40000 евро. Затова намира претенцията си за
връщане на капарото в двоен размер за основателна и доказана, поради което счета,
че искът правилно е бил уважен от районния съд. Моли жалбата да се остави без
уважение, а на въззиваемата се присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание процесуалните представители на
страните поддържат съответно жалбата и отговора. Претендират разноски.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
страна, която има правен интерес да го обжалва. Действията по подаване на
жалбата са потвърдени от въззиваемата в указания от съда срок. Жалбата отговаря
на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Пред районния съд са били предявени следните обективно
съединени искове: иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.93,
ал.2, изр.2 от ЗЗД - за установяване на вземане за главница в размер на 8000
лв. на ищцата Т.С.Д. против ответницата К.Т.Ж., дължимо на основание чл.3.5 от
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.2016г.,
както и иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД - за
установяване на вземане за законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението, за които по
реда на чл.410 ГПК е издадена заповед №1862/25.05.2018г. по ч.гр.д.№3730/2018г.
по описа на РС-Бургас. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на
ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на ищцата са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията. Същият е предявен в законния срок.
Ищцата твърди, че между страните е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.2016г., по силата на
който тя, в качеството на купувач заплатила на ответницата капаро за имота в
размер на 4000 лв. Страните се задължили да сключат окончателен договор във
формата на нотариален акт в срок до 31.08.2017г. Въпреки многократните покани
на ищцата ответницата не изпълнила задължението си да сключи окончателния
договор за продажбата на имота в уговорения срок. С нарочна покана уведомила
ответницата да се яви пред нотариус на 1.02.2018г. за сключване на окончателния
договор, като с констативен протокол било удостоверено, че нито ответницата,
нито пълномощникът ѝ за сделката не са се явили пред нотариуса. Понеже ответницата
не изпълнила задълженията си като продавач по предварителния договор за ищцата
възникнало правото да получи двойния размер на капарото, съобразно уговореното
в чл.3.5 от договора- 8000 лв. С оглед неплащането на сумата от ответницата
ищцата се снабдила със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за задължението по
главницата, ведно със законната лихва, а правния си интерес обосновава с
указанията на заповедния съд за предявяването на иск за установяване на
вземанията. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответницата К.Ж. е представила в законоустановения
едномесечен срок отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете като
неоснователни. Заявява, че не тя, а ищцата е неизправна страна по договора,
поради което следва да задържи капарото на основание чл.4.2 от договора. С
виновното си поведение ищцата станала причина окончателния договор да не бъде
сключен в уговорения срок. Ответницата поканила ищцата да сключи договора в
уговорения срок- до 31.08.2017г., но последната отказала с мотив, че към
11.11.1998г., когато ответницата се снабдила с нотариален акт №156, т.3,
н.д.№7889/1998г., установяващ правото ѝ на собственост върху имота,
придобит чрез дарение, продажба и давностно владение, ответницата била в брак с
лицето Д.М.Ж. /бракът с който бил прекратен през 2005г./, поради което към
датата на сключване на окончателния договор бившият ѝ съпруг можел да
претендира, че е собственик на 1/4 идеална част от имота. Подчертава, че между
страните не е постигнато писмено съгласие за продължаване на срока за сключване
на окончателния договор. На 2.10.2017г. ищцата представила на пълномощника на
ответницата- Д. К. молба-декларация, предварително и изготвена и попълнена от
адвокатите на ищцата. Същата била адресирана до Кмета на Община Бургас, чрез
нотариус Желев, като съдържала искане за признаване правото на собственост на
ответницата върху ¼ ид.ч. от имота, предмет на предварителния договор,
по давност. Пълномощникът на ответницата бил уведомен, че ответницата следвало
да входира молбата в Община Бургас, като предварително я завери в отдел „Местни
данъци и такси“ и Областна администрация Бургас. На 31.10.2017г. ищцата
поискала от ответницата да представи и актуални координати на поземления имот,
като подобно искане ответницата входирала в Община Бургас на 31.10.2017г. Към
13.02.2018г. били извършени съответните заверки на молбата-декларация, а
удостоверението за координатите на поземления имот било издадено на 8.02.2018г.
Ищцата била наясно с хода на издаването им.
Ответницата заявява също, че от съдържанието на
исковата молба узнала, че била поканена от ищцата да се яви пред нотариуса на
1.02.2018г. в офиса на нотариус Огнян Желев, с всички документи, необходими за
сключването на окончателен договор. Заявява, че не е упълномощавала Д. К. да я
представлява по предварителния договор и да получава кореспонденция във връзка
с договора, поради което К. получила поканата без представителна власт. Поради
това счита, че не била надлежно поканена
и уведомена за сключването на окончателния договор пред нотариус Желев. Отново
заявява, че не са постигали съгласие за продължаване срока за сключване на
окончателния договор, поради което ищцата не разполагала с право едностранно да
определя такъв срок, още повече, че определения срок в договора бил изтекъл. Не
било постигнато съгласие и за нотариуса, пред който ще бъде сключен договора.
Ищцата била наясно, че ответницата живее в Швеция и че към датата, за която
отправила покана към ответницата за сключване на договор последната не
разполагала с декларацията и удостоверението, изискани ѝ от ищцата.
Заявява още, че ищцата самоволно се настанила в имота
след сключването на предварителния договор, понеже ответницата непосредствено
след сключването му се върнала в Швеция. Няколко пъти ответницата гонила и
канила ищцата да напусне имота, но тя отказвала да го освободи. След изтичането
на уговорения в предварителния договор срок ответницата уведомила ищцата, че
предварителния договор е прекратен поради неизпълнение на договора от страна на
ищцата и отказа ѝ да сключи окончателен договор. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Районният съд е уважил предявените искове като е
приел, че е безспорно, че в уговорения срок- 31.08.2017г., ответницата не е
изпълнила задължението си по чл.2.1. от предварителния договор да прехвърли на
ищцата по нотариален ред собствеността върху имота. Установено било, че след
този срок ответницата била поканена да се яви пред нотариус за сключването на
сделката, но не сторила това. Ж. не представила исканите от Д. допълнителни
документи. От свидетелските показания се установявало, че през м.януари 2018г.
ответницата оттеглила пълномощията си от св.К. за продажба на имота, като
ѝ казала, че няма да има сделка. По делото нямало доказателства
ответницата да е отправяла покана към ищцата за нотариално прехвърляне на имота
в срока на договора, поради което съдът е счел, че ответницата е изпаднала в
забава за изпълнение на това си задължение. Ответницата била и неизправна
страна по предварителния договор и поради неизпълнението на задълженията си по
чл.1.2, тъй като от писмените доказателства се установявало, че имотът не е бил
изключителна нейна собственост. Една втора идеална част от него била придобита
възмездно по време на брака на ответницата с бившия ѝ съпруг, което
обстоятелство ѝ било известно при сключването на предварителния договор,
като то не я освобождавало от отговорност, още повече, че се задължила да
продаде имота в уговорения срок и за уговорената цена, но по-късно заявила, че
се отказва от договора и не се явила пред нотариуса, за да изпълни задължението
си. В заключение съдът е приел, че ответницата виновно не е изпълнила
задълженията си по чл.2 и 3 от предварителния договор и не е прехвърлила
собствеността в определения срок, поради което дължи връщане на задатъка в
двоен размер, т.е. че предпоставките за уважаването на иска са налице.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че решението на БРС е валидно и допустимо, поради
което следва да се разгледат оплакванията в жалбата досежно неговата
неправилност.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Не се спори по делото, че между страните е бил сключен
валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, описан
подробно в исковата молба, както и за условията, при които договорът е бил
сключен. Според чл.1.1.1 от предварителния договор /л.4/ страните са се задължили
да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът
/въззивницата/ да продаде на купувача /въззиваемата/ жилищна сграда- югозападен
близнак, находяща се в гр.Бургас, ул.“Горазд“ №23, със застроена площ 59,50
кв.м., ведно с 192/292 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата, за сумата от 30000 евро. Купувачът се е задължил да заплати цената по
следния начин- при подписването на предварителния договор е заплатено капаро в
размер на 4000 лв., а останалите 28000 евро е следвало да бъдат заплатени от
купувача в деня на подписването на нотариалния акт.
В чл.2.1 страните са уговорили срок за сключване на
окончателния договор до 31.08.2017г., както и това, че промяна на срока може да
осъществи само с взаимно писмено споразумение между тях.
В раздел III,
чл.3.1-3.4 от договора са изброени други задължения на продавача:
1.
По чл.3.1- да
представи на компетентния нотариус всички документи в оригинал, установяващи
правото му на собственост, изпълняващи особените изисквания на закона, при
изповядване на сделката по нотариален ред;
2.
По чл.3.2- продавачката
е декларирала, че не е прехвърляла имота или част от него на други лица, не е
упълномощила други лица за продажба, не е сключвала предварителни договори за
имота, върху имота няма наложена възбрана, няма вписан наемен договор, не е
ипотекиран, не е обременен с вещни тежести, не подлежи на реституция и няма
висящ съдебен спор за него;
3.
По чл.3.3-
продавачката се е задължила да не извършва никое от посочените в т.3.2 действия
до сключване на окончателния договор за покупко-продажба по нотариален ред;
4.
По чл.3.4- да
погаси всички текущи плащания за имота: данъци и такси за текущата и предходни
години, ел.енергия, вода, парно, и др. дължими към момента на продажбата и да
предостави на купувачите оригиналите на съответните квитанции за извършените
плащания.
В чл.3.5. страните са постигнали съгласие при
неизпълнение на задълженията от страна на продавача същият да заплати на
купувача капарото в двоен размер, като се е задължил да заплати и всички
причинени вреди и пропуснати ползи, които са в пряка и непосредствена последица
от неизпълнението на този договор. /Реципрочно право- на задържане на капарото
в случай на неизпълнение на договора от купувача е регламентирано в чл.4.2./
Не се спори по делото, че в
уговорения в договора срок-31.08.2017г. не е сключен окончателен договор. Не се
спори и че липсва писмено споразумение по чл.2.1. за продължаване срока на
договора.
Спорният въпрос е дали е налице виновно неизпълнение
на задълженията на продавача /в случая - въззивницата/, обуславящо правото на
купувача /въззиваемата/ по чл.3.5 от договора да иска връщане на платеното
капаро в двоен размер.
Видно от показанията на св. Д. К., която била
пълномощник на въззивницата във връзка със сключването на окончателния договор
/пълномощно на л.41, което според свидетелката било оттеглено от въззивницата
през м. януари 2018г./, тя и въззиваемата Д. посетили нотариус Сазанова през
лятото на 2017г., за да разберат какви документи ще са необходими за сделката.
Нотариусът заявил, че на този етап сделка не може да има, защото бившият съпруг
на К.Ж. в бъдещ момент можел да има претенции към имота, поради което
документите следвало да се поправят. Другата причина била, че имало разминаване
в площта на имота, посочена в нотариалния акт и тази по скицата. Въззиваемата Д.
изискала да бъдат представени допълнителни документи- за актуални координати на
имота, каквото искане било входирано от пълномощника през 2017г., както и молба
–декларация във връзка с издаването на КНА по обстоятелствена проверка за
¼ ид.ч. на имота /л.32 от делото на БРС/. Че молбата-декларация е била
входирана в Община Бургас през м.октомври 2017г. е видно от отразяванията на
гърба, извършени от служители на Областна администрация Бургас- 5.10.2017г.,
Община Бургас /Служба „Общинска собственост“- 2.10.2017г., отдел ПМДТ-
2.10.2017г./. Липсват конкретни данни за това кога са направени постъпки за
снабдяване с координати, но според признанията на въззивницата в отговора на
исковата молба това е станало след изтичането на срока за сключване на
окончателния договор. Видно от приложеното удостоверение, изд. от Община Бургас
/л.33/ въззивницата се снабдила с него на 18.02.2018г.
На 19.01.2018г. въззиваемата изпратила по телепоща
покана /със заверка на съдържанието/ до пълномощника на въззивницата – Д. К.
/л.7 от делото на БРС/ да предаде покана до К.Ж. за явяване пред нотариус за
сключването на окончателния договор във връзка с предварителния договор от
29.07.2016г. Втората покана е изпратена на същата дата /със заверка на
съдържанието/, като нейн адресат е въззивницата К.Ж.. С нея последната е
поканена да се яви в офиса на нотариус Огнян Желев на 1.02.2018г. за сключване
на окончателен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, като
носи всички необходими документи за сключване на окончателния договор за
покупко-продажба на имота.
В приложения констативен протокол /л.8/, съставен от
помощник при нотариус Огнян Желев на 1.02.2018г., поканата е била връчена на
св.К. на 23.01.2018г. , а до 11ч. на 1.02.2018г. в кантората на нотариуса не се
е явила продавачката по предварителния договор, нито неин пълномощник, макар да
се е явила купувачката и да е заявила готовността си да закупи имота и да плати
остатъка от уговорената цена.
Че поканата е била предадена от пълномощника К. на
въззивницата се установява от приложеното електронно писмо с дата 26.01.2018г.
/л.43-45/, изпратено от К.Ж. до Т.Д. /в показанията си св.К. сочи, че е
кореспондирала с доверителката си на посочения в писмото електронен адрес,
макар да отрича да я е уведомила за същата/. Че пълномощника К. е имала право да
получава кореспонденция, касаеща сключването на окончателния договор, се
установяват от т.3 на пълномощното на л.41 от делото на БРС.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира, че неизпълнението на задължението за сключване на окончателния
договор не се дължи на виновно поведение на продавача, поради което в полза на купувача
не е възникнало правото по чл.93, ал.2, изр.2 от ЗЗД да иска връщане на
капарото в двоен размер.
Въззивницата представлявана от своя пълномощник се е
явила пред нотариус с наличните при нея документи, включително установяващи
правото ѝ на собственост преди изтичането на срока за сключването на
окончателния договор, като причината да не бъде сключен окончателния договор
било изразеното от нотариуса съмнение за евентуални бъдещи претенции на бившия
съпруг на въззивницата върху част от имота, което било възприето от въззиваемата.
Собствеността
на продавача върху имота се установява от приложения по делото нотариален акт
№62, т.Iа, рег.№603, дело №200 от 11.11.1998г. на нотариус
Огнян Желев /л.49 от делото на БРС/. Същият
е констативен, издаден по реда на чл.587 ГПК. Въззивният съд намира, че е
обвързан от посочения в нотариалния акт извод на нотариуса относно
принадлежността на правото на собственост на К.Ж.. Този извод следва от ТР № 11/12г.
на ОСГК на ВКС, в чиито мотиви е посочено: „Издаването на констативен нотариален
акт за собственост е предшестван от проверка дали молителят е собственик на имота,
каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка
- чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи
/чл. 587, ал.1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на
трима свидетели /чл. 587, ал.2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът
прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано
постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален
акт. Поради това, като резултат на специално
уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото
на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният
акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното
с влязло в сила решение.“
Ето защо в настоящото производство, доколкото предмета
на делото не касае иск за собственост между страните, не може да бъде разрешаван
въпроса дали действително ответницата е била изключителен собственик на имота
към края на срока, до който е следвало да бъде сключен окончателния договор-
31.08.2017г.
Налага се извод, че въззивницата е изпълнила
задълженията си, описани в раздел III от
предварителния договор. Съгласно чл.3.1 от договора- разполагала е с и е
представила пред нотариус документите, легитимиращи я като собственик на имота
по предварителния договор /нотариалният акт е описан изрично в предварителния
договор, като е посочена номерацията му според вписването в СВп при БРС- акт
№156, т.XXIII, н.д.№7889/1998г./, декларацията ѝ по чл.3.2
отговаря на действителното положение /няма твърдения и доказателства за
обратното/; няма твърдения и доказателства да не е изпълнила задълженията си по
чл.3.3 и чл.3.4 от договора.
Извършените от въззивницата допълнителни действия по
снабдяване с изисканите от въззиваемата документи за обезпечаване на
въззиваемата с доказателства срещу евентуални бъдещи претенции на бившия съпруг
на въззивницата също сочат, че не продавачът, а купувачът се е отказал от
договора. Поканата до продавача за сключването на окончателния договор и
неявяването на продавача пред нотариус са извършени след изтичането на срока по
чл.2.1 от предварителния договор /но непосредствено преди снабдяването на
въззивницата с исканите от въззиваемата документи/, поради което са ирелевантни
за отговорността на продавача по чл.3.5 от предварителния договор. В тази
връзка съдът намира за основателен доводът на въззивната страна, че липсва
писмена уговорка между страните за продължаване на срока за сключване на
окончателния договор след 31.08.2017г., а въззиваемата едностранно е определила
такъв.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че искът за
установяване вземане на въззиваемата против въззивницата по чл.3.5 от
предварителния договор от 29.07.2016г. в размер на 8000 лв., представляващо
двоен размер на капарото, както и акцесорната претенция за законна лихва върху
сумата, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Понеже изводите на двете съдебни
инстанции не съвпадат, решението на Бургаския районен съд следва да бъде отменено
изцяло, а вместо него се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на делото на въззиваемата
не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата
следва да заплати на въззивницата разноски за двете инстанции както следва: 500
лв., действително доказани разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред БРС /видно от изявлението в договора за защита и съдействие
– л.63 от делото на БРС, което удостоверява плащане в брой на сумата от 500 лв.
на 21.11.2019г./, 300 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция /изявление на страните за заплащането ѝ на 10.04.2019г. се
съдържа в договора за защита и съдействие на л.29 от делото на БОС/, както и 160
лв.- държавна такса за въззивната инстанция. Или, общо въззиваемата дължи на
въззивницата разноски в размер на 960 лв. за двете инстанции.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.271, ал.1, предл.2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №659 от 22.03.2019г.
по гр.д.№6070/18г. на Районен съд- Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.С.Д. ЕГН:********** *** против К.Т.Ж. ЕГН:**********
***, за приемане за установено между страните, че К.Т.Ж. дължи на Т.С.Д. сумата
от 8000 лв.,
представляваща двоен размер на капарото от 4000 лв., заплатено от Д. на Ж. по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението-
22.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3730/2018г. на БРС.
ОСЪЖДА Т.С.Д. ЕГН:********** *** да заплати на К.Т.Ж. ЕГН:**********
*** сумата от 960 лв., представляваща деловодни разноски за двете инстанции.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Т.С.Д. ЕГН:********** ***
за присъждане на деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.