Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 5132 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20033889
от 05.02.2021 г. по гр.д. № 54082/2019 г. по описа на СРС, 157 с-в е признато
за установено по реда на чл.422 ГПК, че „М.Г.” ООД, ЕИК -*********, със
седалище и адрес на управление ***, *******, дължи на „И.Т.” ООД, ЕИК - *******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.38, ал.1от ЗПУ, вр.
чл.372, ал.1 от ТЗ, вр. чл.1 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз ( Варшавска конвенция ), сумата от 8056.36 лв.,
представляваща възнаграждение по превозен договор за пощенска услуга № 2436 в
системата UPS сключен на 01.06.2015 г. за международни пощенски услуги, чрез
системата UPS, извършени в периода 21.11.2017 г. -06.12.2017 г., по Фактура № **********/11.12.2017
г.; Фактура № **********/11.12.2017 г.; Фактура № **********/11.12.2017 г.;
Фактура № **********/11.12.2017 г.; Фактура № **********/11.12.2017 г. и
Фактура № **********/08.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.06.2019 г.
до изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д.№ 32598/2019 г. по описа на
СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В срок е
подадена въззивна жалба срещу решението в частта на уважаване на исковете от ответника
„М.Г.” ООД с излагане на доводи за неправилност, поради
необоснованост на фактическите констатации във връзка с установените по делото
факти чрез събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и
нарушение на процесуалните правила.
Поддържа,
че съдът не е обсъдил направените възражения при постановяване на решението. Приетите
фактури и товарителници не доказвали наличие на облигационно задължение. Освен
това съдът не съобразил, че срокът на договора е изтекъл. Същевременно ищецът
сам определил размер на възнаграждението си, като не е ясно как е формирано и
че ответникът е дал съгласие по него. Заявява, че ищецът не е доказал
извършването на доставка на стоката както и ценообразуването въз основа на което
претендира исковите суми. Заявява, че съдът се е произнесъл по нередовна искова
молба, тъй като в същата не е посочена банкова сметка, ***. Доставките не били
извършени, не било доказано приемането им от получателите, в товарителниците не
бил добавен квалифициран електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП.
Договорът бил от 01.06.2015г. със срок от 12 месеца, а процесните фактури и
товарителници били издадени след срока на този договор и не били част от
предмета му. Мълчаливо продължаване на срока не било предвидено като възможност
в договора. Изразява оплаквания, че съдът не е разпределил доказателствена
тежест по изложените от ответника възражения. Същевременно не уважил искането
за допускане на съдебно-техническа експертиза за изясняване на релевантни за
спора обстоятелства. Подписването на фактурите не означавало, че работата е
приета от ответника, нито че се е съгласил с посоченото в тях възнаграждение и
с начина по който то е формирано.
Моли
за отмяна на постановеното решение в обжалваната част като неправилно и отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „И.Т.” ООД е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Заявява, че
решението на районния съд е правилно и не страда от посочените пороци. Поддържа,
че страните били обвързани от договор № 2436/01.06.2015г. В споразумението от
06.06.2016г. се сочело същото. С договора ответникът се съгласил цените да се
определят по действащия към момента на доставката „U P S Справочник за услугите
и тарифите“ за клиенти в България. Процесните фактури не били оспорени в срока
по чл. 2.5. от договора, начин на формиране на цените бил ясен. В
споразумението се признавала дължимостта на сумите по 56 фактури, приет е план
за издължаването им, тези фактури били платени, като те били идентични по
съдържание с процесните. По ел.поща били разменени писма, сочещи че ще започне
плащане и по следващите фактури. „Правилата и условията на UPS за превоз на
пратки“, както и актуалния „справочник за UPS България“ били известни на
страните. Те били публикувани и на уебсайта на ищеца, на всяка товарителница
била записана дестинация, тегло на пратка, вид на услуга и това позволявало да
се определи цената. Разпоредбата на чл. 4.1. от договора предвиждал автоматично
продължаване на срока на договора, ако нито една от страните не заяви писмено
нежелания за същото. Този договор бил основание за издаване на изпълнителен
лист и постановяване на осъдителни решения по други дела. Моли за потвърждаване
на постановеното решение в обжалваната част, като правилно. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за
неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
При извършената проверка
по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на
правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен
състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Предявени са за
разглеждане искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.38, ал.1 от ЗПУ, вр. чл.372, ал.1 от ТЗ, вр. чл.1 от
Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (
Варшавска конвенция).- искове за установяване съществуване на задължение за
заплащане на стойност на възнаграждение за извършени пощенски услуги, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Настоящият състав
намира, за неоснователни възраженията за недопустимост на решението, поради
произнасяне по същество на спора по нередовна искова молба. Съгласно чл. 127,
ал.4 от ГПК по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка ***.
В случая е предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК и по заповедното
производство /ч.гр.д.№ 32598/2019 г. по описа на СРС/ е посочена банкова сметка
***, т.е. не е налице сочената нередовност на исковата молба.
Чрез събраните пред
първата инстанция доказателства съдът приема за установено, че между страните
за процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за
куриерски услуги. Съгласно последния ищецът се е задължил да извършва
международно транспортиране на пратки на ответника в системата UPS за България
срещу възнаграждение, платимо до 5 дни от получаване на фактурата, което
възнаграждение съгласно чл. 3.1. от договора се определят по действащата към
момента на изпращане на пратката UPS Справочник за услугите и тарифите за
клиенти в България, но при отстъпки за експортните пратки от 80% за зони
1,2,4,5,6,7,8,9,10, както и 86% от допълнителната такса гориво, определена за
месеца.
Доводите на въззивника,
че при подаване на заявките не е могъл да получи информация за цената на
куриерските услуги съдът намира за неоснователен. Чрез представената пред
настоящата инстанция СИЕ, която настоящия състав кредитира се установява, че
преди да се потвърди поръчката за международна доставка клиентът има информация
за цената на горивото, за цената на превоза и за допълнителните такси.
От представените по
делото електронни товарителници се установява извършени 168 бр. заявки,
генерирани през UPS Internet Shipping с посочени изпращач, получател, обем на
пратката и дата на изпращане. Превозът е по въздух, поради което в отношенията
е приложима Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз ( Варшавската конвенция ). Както правилно е посочил СРС и
настоящият състав възприема този извод според указанията на чл.7, т.3 от
Варшавската конвенция подписите на превозвача и на изпращача могат да бъдат
напечатани или поставени с печат. В приложение на посоченото правило съдът
намира, че товарителниците са подписани с напечатване на наименованието на изпращача.
Полагане на подпис върху съставената товарителница по арг. от чл.9 от
Варшавската конвенция, не е елемент от фактическия състав на сделката, а има
само доказателствено значение. В случая факта на сключване на договорите е установена
чрез представените заявки, установеното извършване на сочените куриерски
услуги, осчетоводяване на издадените от ответника фактури и признанието на ответника
в сключеното споразумение.
Неоснователни са
доводите на въззивника, че договорът бил с изтекъл срок на действие и не
обвързвал страните. Действително, срок на договора е уговорен за 12 месеца, но
съгласно чл. 4.1. изр. 2 от договора ако в рамките на един месец от изтичане на
срока нито една страна не уведоми писмено другата, че желае да го прекрати, то,
срокът на договора се продължава с още 12 месеца. По делото не се твърди и не
се установява преди изтичане на 1 година от уговорения срок някоя от страните
да е посочила на насрещната страна, че не желае да се продължава автоматично договора.
По делото не се установява да е постигнато съглашение за еднократност на
уговорената възможност за продължаването на срока. Такава изрична разпоредба не
е включена в договора, същото не следва и от волята на страните тълкуване по
реда на чл. 20 от ЗЗЗД, поради което и съдът приема, че срокът на договора от
2015г. е бил продължен на основание на чл. 4.1., изр.2 от договора и е
обвързвал страните през процесния период.
Неоснователни са
доводите на въззивника, че клаузата на договора, сочеща, че възнаграждението се
определя по UPS Справочник за услугите и тарифите за клиенти в България е
нищожна поради нарушаване на принципа на равнопоставеност. Препращането към
Справочника не обосновава извод, че цените по договора са определени
едностранно. Страните са постигнали съглашение с договора за цените, като са
посочили, че те ще са тези, които са посочени в актуалния към момента на
изпращане Справочник на ищеца, но при уговорените с договора отстъпки. Тази
техника на договарянето е често срещана в търговския оборот, включително и при
куриерските услуги, при които възнаграждението зависи от разходите за услугата,
които се влияят от външни и променливи фактори, от специфики на стоката, от
разстояние и др. какъвто е случая. Обичайна практика при куриерските услуги е
цени на същите да са обявени на уеб-сайт на доставчика на услугата, да действат
за определен период. Съдът приема за установено по делото, че с договора от
2015г. страните са постигнали споразумение за условия за плащане, условия за
рекламации и за отстъпки от обявените от доставчика цени, като са се съгласили
тези отстъпки да се правят от действащите към момента на изпращането на
пратката цени на доставчика.
Съдът приема за
установено по делото, че ищецът е извършил по възлагане на ответника куриерски
услуги, за които са издадени процесните шест фактури. Както бе посочено липсата
на подпис от страна на ответника върху товарителницата не означава че договор
не е сключен, съответно, че стока не е доставена. Товарителницата не е форма за
действителност на договора.
В случая процесните шест
фактури носят подпис положен за страните по договора. Същевременно са описани
всички процесни товарителници, дестинации, вид на пратката, тегло, отстъпка,
транспорт, гориво и допълнителни такси, като фактурите са на обща стойност
8056.36 лв. От страна на ответника са подписани от лице, посочено с фамилия
Димитрова. Доколкото представителната власт на това лице не е оспорена от
ответника по реда на чл.301 от ТЗ, то, с оглед установената от закона
презумпция, съдът намира за установено, че търговецът е потвърдил действията на
това лице. Последното, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването
им, каквито твърдения, респективно данни по делото няма. При липса и на изрично
оспорване на фактурите в уговорения в рамковия договор 3 -дневен срок, подписването
им представлява недвусмислено признание за съществуването на правоотношението
по всички заявки - договори за куриерска услуга със съдържанието на
товарителниците и за размера на дължимото възнаграждението с всички негови
компоненти. В подкрепа на този извод са и дадените от експерта по ССчЕ пред
първата инстанция констатации, че една от процесиите фактури е осчетоводена от
ответника и е включена в дневника за покупки за м.03.2018 г. Същевременно при
създаване на пречки за доказване по отношение на осчетоводяването им за
останалите пет в приложение правилото на чл.161 ГПК, съдът намира за доказано в
производството, че процесните фактури са осчетоводени при ответника, последния
ги е включил в декларациите си за покупки за периода м.11.2017 г. до м.01.2018 г.
и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС по тях.
Чрез представените пред
първата инстанция доказателства и констатациите на ССчЕ приета пред СРС, която
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК е установено по несъмнен
начин, че фактурите са осчетоводени при ищеца и са включени в дневниците за
продажби по ЗДДС към подадените справки – декларации.
Подписването на
фактурите и осчетоводяване им от възложителя на издадени от изпълнителя фактури
за възнаграждение за изпълнена куриерска услуга, ползване на данъчен кредит по
ЗДДС по тези фактури от възложителя установява приемане на работата за
изпълнена. Тези действия означават недвусмислено признание на задължението за
плащането на изпълнената работа и то по цени посочени във фактурата. Фактурата
може да докаже съществуването на правоотношението, ако съдържа съществените
белези на сделката. Отразяването на фактурата в счетоводството на възложителя,
включването й в дневника за продажби, ползването на данъчен кредит по ЗДДС са
признание на задължението и доказва съществуването му. /В този смисъл Решение №
178/13.10. 2017г. по т.д. № 638/2017г. на ВКС, 2-ро Т.О.; Решение № 160/07.11.2017г.
по т.д. № 2217/2016г. на ВКС, 1-во Т.О., Решение № 216/02.08.2016г. по т.д. № 2411/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.;
Решение № 198/13.05.2016г. по т.д. № 274/2014г.
на ВКС, 1-во Т.О.; Решение № 121/21.07.2016г. по
т.д. № 1622/2015г. на ВКС, 1-во Т.О.;
Решение № 71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на ВКС, 2-ро Т.О., всички
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които се възприемат от настоящия състав/.
В конкретния случай по
делото се установи, че шестте фактури са издадени по приетите по делото
товарителници, че са осчетоводени от страните, ответникът ги е подписал и
включил в дневника за покупки по ДДС и в декларациите по ЗДДС, ползвал е
данъчен кредит по тях. Както бе посочено по делото не се твърди и не се
установява в 3-дневен срок съгласно чл. 2.5. от договора от получаване на
фактурите ответникът да е направил рекламация по същите. Не се твърди и не се
установява фактурите да са сторнирани, ползвания от тях данъчен кредит да е
възстановен. При така възприето и по съображения изложени по-горе, съдът приема
за установено по делото, че ответникът е приел работата, изпълнена от ищеца,
поради което и за него е възникнало валидно задължение за плащане на
възнаграждението по договора. Размер и начин на формиране на това
възнаграждение съдът приема за установено че съответства на постигнатото между
страните съглашение за приложимост на актуалния справочник на ищеца при
договорените с договора отстъпки. Тези обстоятелства се установяват от
подписването на фактурите от ответника и осчетоводяването им без рекламации и съображения,
изложени по-горе.
При така възприето съдът
приема за установено по делото валидно възникнало задължение на ответника към
ищеца за заплащане на сумата от 8056.36 лв., представляваща
възнаграждение по превозен договор за пощенска услуга № 2436 в системата UPS сключен
на 01.06.2015 г. за международни пощенски услуги, чрез системата UPS, извършени
в периода 21.11.2017 г. -06.12.2017 г., по Фактура № **********/11.12.2017 г.;
Фактура № **********/11.12.2017 г.; Фактура № **********/11.12.2017 г.; Фактура
№ **********/11.12.2017 г.; Фактура № **********/11.12.2017 г. и Фактура №
**********/08.01.2018 г.
Правопогасителни
възражения по делото не са въведени поради което правилно районният съд е
уважил исковете.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции подадената жалба следва да бъде оставена без
уважение и постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1200.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20033889 от 05.02.2021 г. по гр.д. № 54082/2019 г. по описа на
СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА „М.Г.” ООД, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес
сграда *******да заплати на „И.Т.” ООД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1200.00 лв.-разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.