Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 21.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание втори октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при
секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16 095 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът – Ц.Й.К.
твърди, че му е било повдигнато обвинение за това, че на 01.04.2015г. около
23.00 часа, в гр. София, в автомобил марка „Фолксваген“, модел „ Голф“ с ДК № *******,
паркиран на бул.“Мария Луиза„ до № 28, предложил на полицейските служители К.Г.С.и
Т.З.К.- и двамата полицаи при 05РУ- СДВР подкуп в размер на 1000.00 евро, за да
не извършат действия по служба, а именно извършване на проверка на МПС и лица
по чл. 81, ал. 2 от ЗМВР и предотвратяване на престъпление - престъпление по
чл. 304 ал. 1 НК. Посочва, че на същата дата е задържан със заповед за
задържане на лице за срок от 24 часа, което задържане е продължено за срок до
72 часа. На 02.04.2015г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице
по ЗМ 923/ 2015г. по описа на 05 РПУ -СДВР , пр.пр. 6517/2015г. по описа на СГП
и разпитан в това му качество. На 04.04.2015г. Софийски градски съд, наказателно
отделение, по нчд №1367/ 2015г., 6 - ти състав е взел мярка за неотклонение „
задържане под стража„ по отношение на ишеца. Посочва, че на 10.07.2015г. след
депозирана молба за смекчаване на търпяната мярка за неотклонение „задържане
под стража“, Софийски градски съд по нчд №2622/2015г., 34- ти състав е изменил
мярката за процесуална принуда в парична гаранция в размер на 2000 лева, като
на 13.07.2015г. е освободен от следствения арест. На 10.10.2016г. ищецът отново
е бил привлечен като обвиняем, като на 14.12.2016г. е внесен обвинителен акт в
СГС. На 12.04.2017г. Софийски градски съд, Наказателна колегия, 18 ти състав по
нохд №88/2017г. е постановила по отношение на ищеца оправдателна присъда, която
е потвърдена от САС. Твърди, че е претърпял и продължава да търпи изключително
големи болки и страдания от действията на следствените и прокурорските органи.
Условията в ареста са го травматизирали, отразили са се е на психиката му,
нарушил му се е режима му на спане и хранене. Бил в постоянен стрес от вмененото
му обвинение. Най-голям стресогенен фактор се е явило и обстоятелството, че е
бил разделен от двете си малолетни дъщери - Ц., която към момента на
задържането е била на три години и Д.-само на няколко месеца. Ищецът посочва,
че в резултат на задържането под стража не е присъствал на предварително
плануваните кръщенета на двете си дъщерички, които са се състояли на
05.04.2015г. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди
ответникът да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане в сила на решението, с което е оправдан –
06.03.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски,
за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК в откритото съдебно
заседание /стр. 94 от делото/.
Ответникът – П.на Р.Б. в законоустановения едномесечен срок по реда на
чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него е посочено, че наказателното производство в досъдебна фаза и
в съдебна фаза, с оглед фактическата и правна сложност, е протекло в разумни
срокове - продължителност на досъдебната фаза на производството малко повече от
1г. и осем месеца, а съдебната фаза на производството е продължила 1 година и
три месеца. Посочва, че е било повдигнато обвинение на повече от едно лица,
като продължителността на производството е в зависимост и от поведението на
останалите участници в производството (обвиняеми/подсъдими, вещи лица, свидетели,
процесуални представители и др.) Сочи, че при определяне размерът на
справедливото обезщетение е от значение и съдебното минало на ищеца, като
твърди, че същият е осъждан. Относно началната дата на претенцията за лихва,
посочва, че оправдателната присъда е влязла в сила на 07.03.2018г. Наведено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли да се постанови
съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск. В последното съдебно
заседание е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като
безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване
следните факти:
- спрямо ищеца е било образувано
описаното в исковата молба наказателно производство, по което е постановена
оправдателна присъда и
- по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за
периода 01.04.2015г. – 13.07.2015г., след това променена в мярка за
неотклонение - „Парична гаранция“.
По делото на
лист 67 и лист 68 са представени удостоверение за раждане № ********** от
11.12.2012г. и удостоверение за раждане № ********** от 08.10.2014г. и двете
издадени от Столична община – район Овча купел, от които се установява, че
ищецът е баща на две деца, първото родено на ***г. и второто – на 02.10.2014г.
По делото на
лист 69 и лист 70 са представени свидетелства за свето кръщение № 40 и свидетелство
за свето кръщение № 39, издадени от Българска патриаршия, Софийска епархия,
свещенослужител от храм „Света Неделя“, от които се установява, че децата на
ищеца са кръстени на 05.04.2015г.
По делото е
представена справка за съдимост /страници 85 – 86/ относно ищеца. От този
документ се установява, че с протоколно определение, постановено по нохд №
8523/2001г. по описа на СРС, НО, 105 състав, е одобрено споразумение, по силата
на което на основание чл.346, ал.2, т.1, пр.1, и т.3, вр.ал.1, вр. чл.195, ал.1,
т.4, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК вр.чл.54, ал.1 от НК на ищеца му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването на така определеното наказание е отложено за срок от четири
години. В този документ е отбелязано, че във връзка с повдигнатото обвинение
ищецът е била задържан, считано от 01.03.2011г. до 11.05.2011г.
По искане на
ищеца пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите:
Д.Х.Д.и Б.Й.К. – брат на ищеца. Същата посочва, че с ищеца са партньори повече
от 10 години, като имат две деца, едното родено през 2012г. и второто през
2014г. Посочва, че когато през 2015 г.
ищецът е бил задържан, едното дете е било на 6 месеца, а другото- на 2 години и
тя е останала сама да се грижи за тях, което й е било много трудно. През този
период се е налагало да взема пари назаем за семейството и за купуване на
хранителни продукти, които да носи на ищеца. Свидетелят посочва, че ищецът страдал
от дископатия на кръста, поради което по време на ареста са го разкарвали по
различни болници. Свидетелят сочи, че дълго време след излизане от ареста имал
блед вид, не спял, будил се нощем, бил неспокоен. Когато са задържали ищеца,
същият е бил управител на няколко търговски дружества, сега пак е управител на
едно, но се занимава със съвсем различен бизнес. Свидетелят посочва, на
05.04.2015 г. - пет дни след задържането му подготвили кръщене на двете децата,
което минало без него и това много му тежало.
Пред настоящата
съдебна инстанция е допуснат и свидетелят Б.Й.К. – брат на ищеца. Свидетелят
посочва, че през 2015 г., брат му бил управител на фирма „Б.Л.“, която
фалирала, поради това, че той бил задържан.
По делото е изискано и прието нохд № 88/2017 г. по описа на СГС, НО, 18-ти състав, заедно с досъдебно производство № 923/2015г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.пр. № 6517/2015г. по описа на СГП. От приложените по него материали се установява следното:
-на 01.04.2015г.
е извършена проверка на лични вещи на лице и превозни средства по отношение на
ищеца,
- на 01.04.2015г.
е издадена заповед за полицейско задържане на ищеца за срок от 24 часа и на
същата дата е извършен на същия личен обиск,
-на 02.04.2015г.
е извършен претърсване и изземване по отношение на лекия автомобил, който е
ползван от ищеца и още две лица, за което е съставен протокол,
- на
02.04.2015г. ищецът е дал обяснение,
- на
02.04.2015г. е извършен личен обиск на ищеца, за което е съставен протокол,
- на
02.04.2015г. с постановление, съставено от разследващ полицай при 05 РУ-СДВР, ищецът е привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК,
- на
02.04.2015г. ищецът е разпитан в качеството на обвиняем,
- на
02.04.2015г. с постановление на СГП, ищецът е задържан под стража за срок от 72
часа;
- с протоколно
определение от 04.04.2015г., постановено по нчд № 1367/2015г. по описа на СГС,
НО, 6-ти състав е взето по отношение на ищеца марка за неотклонение „задържане
под стража“, потвърдена с протоколно определение от 09.04.2015г., постановено
по внчд № 321/2015 г. по описа на САС,
- с протоколно определение от 10.07.2015г.,
постановено по чнд № 2622/2015г. по описа на СГС, НО, 34-ти състав е изменена
взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ в
„парична гаранция“ в размер на 2 000 лева,
-
с постановление от 30.09.2016г. по досъдебно производство №923/15г. на 05 РУ на
СДВР и пр. пр. №6517/15г. по описа на СГП е отменена наложената на ищеца мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв.,
-
на 10.10.2016г. е привлечен ищеца в качеството на обвиняем за престъпления по
чл. 304а, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
-
на 28.11.2016г. е извършен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем,
-
на 05.12.2016г. са предявени на ищеца и неговия защитник материалите от
досъдебното производство,
-
на 06.01.2017г. е внесен обвинителен акт в СГС, по досъдебно производство ЗМ №923/2015г.
по описа на 05 РУП – СДВР, пр.пр.№6517/2015г.
по описа на СГП и е образувано нохд № 88/2017 г. по описа на СГС, НО, 18-ти
състав,
-
по това съдебно производство са проведени съдебни заседания: на 10.02.2017г., 02.03.2017г.
и на 12.04.2017г., на които ищецът е присъствал лично,
- с присъда № 103 от 12.04.2017 г., постановена по нохд
№ 88 /2017г. на СГС, НО, 18-ти състав ищецът е признат за невиновен по
повдигнатите обвинения,
- съдебният акт е протестиран от
прокуратурата, като е образувано внохд № 704/2017г. по описа на САС, НО, 4-ти
състав,
-
по това съдебно производство са проведени съдебни заседания: на 20.09.2017г.,
30.10.2017г. /което е отложено, поради неявяване на ищеца по здравословни
причини/, на 27.11.2017г., на 11.12.2017г., и на 22.01.2018г., на които ищецът
е присъствал лично,
- с решение № 24
от 01.02.2018г., постановено по внохд № 704/2017г. по описа на САС, НО, 4-ти
състав, е потвърдена присъда от 12.04.2017г., постановена по нохд № 88/2017г.
по описа на СГС, НО, 18-ти състав. Решението
е влязло в сила на 07.03.2018г.
Съдът
констатира, че образуваното наказателно производство е водено срещу двама извършители.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Относно иска с правно
основание чл. 2 , ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
Съобразно чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако „лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано”. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана, независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган.
В тежест на
ищеца е да установи:
• образуване на досъдебно производство
срещу него,
• влязло в сила решение, с което ищецът е
оправдан,
• претърпяване от него на описаните в
исковата молба неимуществени вреди,
• причинноследствената връзка между
наказателното производство и настъпилите неимуществени вреди.
В настоящия случай ищецът
е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление на 01.04.2015г., като производството срещу него продължило до 07.03.2018
г., когато е влязло в сила решение № 24 от 01.02.2018 г., постановено по внохд
№ 704 по описа за 2017 г. на САС, НО, 4-ти състав, с което е потвърдена присъда
постановена по нохд № 88 по описа за 2017 на СГС, НО, 18-ти състав, с която ищецът
е признат за невиновен по обвинение по 304а, ал.1, вр. чл. 304, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК. Поради това настоящият състав приема, че е налице хипотезата
на чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.
Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от осъщественото
наказателно производство спрямо него, и подлежат на обезщетяване от ответника
Прокуратура на Р.Б., на основание чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ. Тези неимуществени вреди, предвид събраните писмени
доказателства са: дълго време след излизане от ареста имал блед вид, не
спял, будил се нощем, бил неспокоен. На
05.04.2015 г. - пет дни след задържането
му е направено кръщене на двете му деца, което е организирано и насрочено преди
тази дата, на което той не присъствал и
това много му тежало. Следва да бъде отчетен и фактът, че при задържането на
ищеца семейството му, състоящ се от съпруга и две малолетни деца / на 2 години
и 5 месеца и съответно на 6 месеца/ е останало без финансова подкрепа и помощ.
При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид: - продължителността на наказателния процес – от 01.04.2015г. /датата на задържането на ищеца/ до 07.03.2018г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда на въззивния съд/, - обстоятелството, че през 2011г. ищецът е осъждан и във връзка с това е бил вече задържан за период от 01.03.2011г. – 11.05.2011г., - обстоятелството, че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение – задържане под стража, която е продължила за период от 01.04.2015г. – 13.07.2015г. – тоест 3 месеца и 13 дни, която в последствие е изменена в парична гаранция в размер на 2 000 лв. и от 30.09.2016г. на ищеца не е налага мярка за неотклонение, - установените по делото претърпени неимуществени вреди от ищеца, които са описани в предходния абзац на настоящия съдебен акт, - броя на процесуалните деъйствия, в които лично е участвал ищеца по време на наказателното производство – общо 16, от които девет в досъдебното производство и 7 в открити съдебни заседания в съдебната фаза и - вида на престъплението, за което е повдигнато обвинение – с оглед на възможното наказание - тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс. Като съобрази изложените обстоятелства съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 20 000 лв., като над тази сума до предявения размер от 50 000 лв. искът се отхвърли като недоказан.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда - в случая 07.03.2018 г.,
от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е
прието и в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС.
С оглед
изложеното, основателността на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ до посочения размер от 20 000 лв. обосновава уважаване и претенцията за присъждане
на законна лихва върху тази сума, считано от 07.03.2018 г. - когато е влязла в сила оправдателната присъда
до окончателното изплащане на сумата.
Относно направените по делото разноски
Ищецът е
направил искане в тежест на ответника да бъдат присъдени направените от него
разноски, които са в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса за настоящото
производство и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, съгласно
представения на лист 11 договор за правна защита и съдействие.
От ответникът е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съдът като взе предвид размера на предявения иск, минималният
размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения /2 030лв/ и размерът на
адвокатското възнаграждение, претендиран от ищеца, приема, че направеното
възражение от ответника е неоснователно.
С оглед изхода
на делото, направеното искане на ищеца следва да бъде уважено и се осъди
ответникът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 410лв.,
от които 10 лв. – за платена държавна такса и 400лева адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. ***** да заплати на Ц.Й.К., ЕГН – ********** ***
– чрез адвокат Т.Г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на наказателно производство, приключило с оправдателни присъда по нохд
№ 88/17г. по описа на СГС, НО, 18-ти състав, ведно със законната лихва, считано
от 07.03.2018г. до окончателното й заплащане и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 410 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 20 000 лв. до
пълния претендиран размер от 50 000 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: